№ 241
гр. П., 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720105576 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.200 КТ.
Предявен е иск от Л.. Ж. Д., с ЕГН:********** и адрес:гр.П., кв.“Ц.“, ул.“В.“, №*
срещу “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление :
гр.П., ул.“В.В.“ 1, с правно основание чл.200 КТ, с който се иска ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 20 000лв./двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата нови неимуществени вреди - болки, страдания и неудобства, в
резултат на полученото професионално заболяване, Г. свързана с нарушение в П.З. /К./ и
Н.С.Н., степен средна на Т.Ч.”, първоначално констатирано с Експертно решение № **** от
*** от **г. на Университетска болница МБАЛ”Св-Иван Рилски” ЕАД, ТЕЛК за общи и
професионални болести, влязло в сила на **г., потвърдено изцяло с Експерно решение
№**** от *** от **г. на НЕАК ,обжалвано експерто решение № **** от **г. на ТЕЛК и
което решение е отменено по оценка на работоспособността с ЕР на НЕАК №**** от *** от
***г. и с което е констатирано влошаване на професионалното и заболяване-двустранен
Н.С.Н. с функционален дефицит в степен тежка на Т.Ч., ведно със законната лихва върху
главницата от 20 000лв., считано от момента на завеждането на исковата молба –
01.11.2021г., до окончателното и изплащане, както и сумата от 19 487.23лв./ деветнадесет
хиляди четиристотин осемдесет и седем лева и 23 ст. /,представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на полученото професионално
заболяване „ Г., свързана с нарушение в П.З. /К./ и Н.С.Н., степен средна на Т.Ч.”,
констатирано с Експертно решение № **** от *** от **г. на Университетска болница
МБАЛ”Св-Иван Рилски” ЕАД,ТЕЛК за общи и професионални болести,влязло в сила на
**г., потвърдено изцяло с Експерно решение №**** от *** от **г. на НЕЛК, обжалвано
експерто решение № **** от **г. на ТЕЛК и което решение е отменено по оценка на
1
работоспособността с ЕР № **** от ***. от ***г. на НЕАК, за периода от 02.05.2019г. до
предявяването на иска - 31.10.2021г., включително, която сума представлява разликата
между брутното трудово възнаграждение, на ищцата вкл. всички елементи и надбавки към
него, вкл. и плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за
заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „М.К.”- от една страна и заеманата след
това и от *****г./момента на трудоустрояването/ до 01.11.2020г.от нея длъжност „О.Р.П.П.”,
а след последната дата и до предявяването на иска - длъжност „Р.О.Д.“ в поделение
„П.О.Ч.Д.“- от друга страна, ведно със законната лихва върху главницата от 19 487.23лв.,
считано от момента на завеждането на исковата молба -01.11.2021г., до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е подал отговор в законоустановения срок,
с който е изразил становище, че исковете са неоснователни, поради липсата на влязло в сила
решение на ТЕЛК установяващо ексцес на професионалното заболяване. Ответникът
твърди, че не отговаря за претендираните имуществени вреди, тъй като не е материално
правно легитимиран. Алтернативно ответникът е оспорил иска по основание и по размер,
поради което и иска същият да бъде отхвърлен като неоснователен. Ответникът възразява,
че претенциите са завишени и не отговарят на претърпените вреди. Алтернативно
ответникът е направил и възражение по чл.200, ал.4 КТ за прихващане на обезщетението,
получено от ищеца по застрахователен договор на ответното дружество с “Евроинс
живот”ЕАД.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е допустим и следва да се произнесе по
съществото на делото.
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а и от приложените по делото писмени доказателства, е
видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение в СМК“Ленин“, впоследствие
при ДФ“Стомана- П.“, а впоследствие и при правоприемника “Стомана индъстри”АД, както
следва : в периода 29.08.1988г.- 01.07. 1989г. ищцата е работила на длъжност „машинист на
мостов кран" в Доменен цех на СМК"Ленин"-гр.П.. В периода 21.10.1996г.- 20.06.2000г.
ищцата е работила на длъжност „М.К." в „Стомана"АД, чийто правоприемник е ответното
дружество. Считано от 05.07.2007г. ищцата е назначена на длъжността „М.К.-С.Ц." в
“Стомана индъстри”АД, която длъжност е изпълняла приблизително десет години до
*****г., когато с допълнително споразумение №41 от *****г. към трудовия договор и на
основание чл. 119 КТ, ищцата е назначена в ответното дружество на длъжността „О.Р.П.П.",
която длъжност заемала до 01.11.2020г.
С допълнително споразумение № 86 от 01.11.2020г. към трудов договор, считано от
2
същата дата и било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „Р.О.Д.“, код по
НКПД ******* в поделение „П.О.Ч.Д., съгласно длъжностна характеристика.
Общият и трудов стаж до момента е 31год., като от тях близо 14 год. Е работила като
К.-машинист мостов кран при ответника, в това число близо 10 години, до 2***г., е
работила само в “Стомана индъстри”АД на посочената длъжност „М.К.”.
С експертно решение № **** от ***/**г. на Университетска болница МБАЛ”Св-Иван
Рилски” ЕАД,ТЕЛК за общи и професионални болести, посочено за влязло в сила на **г. ,
заболяването и “Г., свързана с нарушение в П.З./ К./ и Н.С.Н., степен на средна на Т.Ч.” е
признато за професионално, като за лявото ухо е 50 dB , а за Д.У. - 48 dB, степен средна на
Т.Ч., обуславящо 35% трайна намалена работоспособност/ТНР/ по професионално
заболяване и с обща оценка на работоспособността и 65%, от която 54% за общо заболяване
и 35% за професионално заболяване. Заболяването е включено и в списъка на
професионалните болести, причинени от шум и издаден от Министерски съвет. Същото
заболяване е констатирано и посочено и в Протокол № 4 от 16.11.2016г. за извършено
проучване на професионална болест.
С експертно решение № **** от *** от **г. на НЕАК на M3, след подадена жалба от
страна на осигурителя-ответник, било отменено посоченото по-горе ЕР на ТЕЛК само в
частта за срока на инвалидността - от две години срока на определената инвалидност НЕЛК
увеличила на три години, като е потвърдено в останалите части решението по оценка на
работоспособността и по останалите поводи.
С посочените решения на ТЕЛК и НЕЛК бяха определени като противопоказни
условия на труд нервно-психично пренапрежение, натоварване на долните крайници, шум,
неблагоприятен микроклимат, влага, запрашеност, наднормен шум и вибрации, тежък
физически труд, неблагоприятна температурна среда-студ, влага, вдигане на тежко. Изрично
в ЕР на НЕЛК от **г. е отбелязано, че ищцата не е пригодна към работното място „К.”, тъй
като има условия на труд, които са противопоказни. Дадено е задължително предписание,
че следва да бъде трудоустроена на подходящо работно място при спазване на
противопоказанията, определени в т. 19 на същото решение.
Видно от посоченото по-горе решение на ТЕЛК професионалния характер на
болестта, причинена от шум /Н.С.Н./ се признава поради продължителния трудов стаж /над
14год./, който ищцата имала в типична за заболяването рискова професия /К. леене на
стомана/, както и поради наличието на съпътстващи фактори със синергично
действие/вибрации, физическо пренапрежение, сменна и нощна работа/, които също били
налични при работата и в ответното дружество.
С влязло в сила съдебно решение № **** от ****г., постановено по гр. дело
№*********г. на Районен съд-П., оставено в сила и изменено със съдебно решение №161 от
28.05.2018г. по в.гр. дело №***/ 2018г. на Окръжен съд-П. и определение №*** от
14.12.2018г. по гр. дело № ****г. по описа на ВКС, на основание предявен от ищцата иск по
чл.200 от КТ, и било присъдено за претърпените неимуществени вреди за полученото при
3
ответника професионално заболяване, посочено по-горе, общо обезщетение в размер на 14
000лв., заедно със законната лихва от **г. до окончателното изплащане.
С експертно решение/ЕР/ № **** от *** от ***г. на НЕАК на основание подадена от
ищцата жалба срещу издадено ЕР №**** от **г. бе отменено последното по отношение на
оценката на работоспособността и бе потвърдено по отношение на останалите поводи. На
ищцата е определена трайна неработоспособност / ТНР/ 50%, от която за общо заболяване
40%, а за професионално заболяване - 50%, при първоначално определени с предшестващото
решение на НЕАК 35% за професионално заболяване. На основание продължаващото се
влошаване на здравословното и състояние, породено от посоченото професионално
заболяване-Г., свързана с П.З./ К./ и Н.С.Н., степен средна на Т.Ч., с ЕР от ***г. била
определена като водеща диагноза „Двустранна невросензорна загуба на С.“ и било
определено професионално заболяване „Двустранен Н.С.Н.“ с водеща диагноза „Двустранен
Н.С.Н. с функционален дефицит в степен тежка на Т.Ч.“. Въз основа на направеното и
отоневрологично изследване на вестибулаторния анализатор от 03.01.2020г и в МЕД, и в
приложеното и посочено по-горе ЕР на НЕАК, и била поставена диагноза П., О.С. в С. с
наличие на чести пристъпи,придружени с Х., Л.Н. на ляво и с нарушена С.. В ЕР №**** от
*** от ***г. на НЕАК е прието, че уврежданията на С.С.С. са довели до трайно увреждане
на С. със С.З. 3-та степен на Т.Ч., както и че заболяването изисква продължаване на
трудоустрояването при спазване на посочените противопоказни условия на труд в т. 19 от
същото.
С допълнително споразумение № 86 от 01.11.2020г. към трудов договор, считано от
същата дата на ищцата било възложено да изпълнява и да работи на длъжност „Р.О.Д.“, код
по НКПД ******* в поделение „П.О.Ч.Д., съгласно длъжностна характеристика с оглед
противопоказните условия на труд : наднормен шум и вибрации,ТФТ, нощни смени, нервно
психическо пренапрежение, неблагоприятна температурна среда, студ, влага, вдигане на
тежко.
Видно от заключението на съдебно - медицинската експертиза на в.л. д-р Ж.Т.,
неоспорено от страните, се установява, че при лицето Л.. Ж. Д. е установено заболяване
Н.С.Н., Г. с нарушение на Зопровеждането/К./, което определя състояние на Г.-тежка степен
на Чне и ТЕЛК по проф.болести определя заболяването като професионално, т.е има пряка
връзка на експозиция на факторите на работната среда и дава 35% ТНТ с дата на
инвалидизация **г. Тогава установената С.З. с П.Т.А. е съответно ЛУ 50дБ, ДУ 48дБ. През
м.06.2020г. П.А. установява *** и определението на ТЕЛК по отношение на
професионалното заболяване е завишено на 50%ТНТ. През м.06.2021г A. показва ***.
Описани в епикриза от стационарно лечение на МБАЛ „Св.Ив.Рилски „ЕАД София.
Вещото лице сочи, че заболяването се определя като хронично прогресиращо с
развитие на Г.-тежко прогресивно намаляване на Зоприемните възможности на С.Н., в
резултат на развитие на Н.. За Л.У. намаляването е ***; за Д.У. ***./периода 2***г-2021г/.,
като понастоящем състоянието се определя като тежко намалено Чне-Г.. Оплакванията,
които има постоянно лицето са шум в ушите, замаяност, нарушено равновесие; намалението
4
на С. има отношение в социален-комуникативен аспект, неразбиране на говор от повече от 3
метра при наличие на защитно средство/маска/.
Наличните хронични соматични заболявания ,а именно Х.Б.С.; З.Д.; ХОББ -
прогресивно влошават наличния Н.С.Н. по типа на обща Х. .Това състояние определя
развитието на С.Д. времево и степенно.
Вещото лице посочва, че заболяването Н.С.Н., както принципно, така и в конкретния
случай на доказано развитие в годините с установена С.З. медицински се определя като
хронично-прогресивно заболяване, независимо от системно провеждано медикаментозно
лечение. Обективните проследими критерии, в случая тонална П.А. показват прогресивно
развитие в годините без данни за частично излекуване/стабилизиране.
При изслушване на вещото лице в с.з. от 01.03.2022г., същото заявява, че установените
соматични заболявания, а именно Х.Б.С.; З.Д.; ХОББ - прогресивно влошават наличния
Н.С.Н. по типа на обща Х., но дори и същите да не са налични, професионалното заболяване
е от тип, което е неизлечимо, като във всички сходни случай в медицинската практика се
наблюдава прогресивно влошаване с времето, като соматичните заболявания не са
определящи за развитието на професионалното заболяване, като е налице категоричен
регрес при ищцата 15 децибела за ляво и 17 децибела за Д.У.. Също така вещото лице
заявява, че при условно пет степени на Г., ищцата е предпоследна степен.
Видно от показанията на свидетелите И.Б.Г. /съжителстващ на съпружески начала с
ищцата/ и В.З.В. /племенник на ищцата/ Л.Д. има проблеми със С. и В.А., които и пречат в
ежедневната дейност, като се наблюдава влошаване в здравословното и състояние за
последните 3 години. Същите заявяват, че ищцата все по лошо Ч, трудно възприема
говорене ако говорящото лице е с маска предвид епидемиологичната обстановка, все по
близо стои до телевизора, занася се, не Ч моторни превозни средства, не Ч и телефона си,
като го усеща само на вибрация, като всичко това и създава редица неудобства и страдания.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Следователно за да бъде основателен настоящия иск
разпоредбата на чл.200 КТ изисква наличие на следните кумулативно предвидени
предпоставки: наличие на професионално заболяване, констатиране на същото по
надлежния ред с влязло в сила решение, вреди, причинна връзка между вредите и
професионалната болест и размер на вредите. Следва да се отбележи, че отговорността на
работодателя по чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи
независимо от това, дали работодателят, негов орган или друг негов работник или служител
имат вина за настъпването на вредите.
Признаването на професионалния характер на заболяването, съгласно чл. 62, ал. 3 от
5
КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността,
а процедурата за установяване и признаване е уредена в специална Наредба за реда за
съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните
болести. Признаването на професионалната болест, към което се отнасят и нейното
усложнение и късните й последици, както и причинно-следствената връзка между
професионалната болест и условията на труд става с решение на ТЕЛК или НЕЛК, което е
задължително за всички лица, органи и организации в страната. Съгласно константната
съдебна практика експертното заключение на ТЕЛК има двойнствено значение - от една
страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието на трайно
загубена работоспособност и неговия процент, а от друга страна е официален
удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на
причинна връзка, като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на ответника-работодател и от който зависи
съществуването на правото.
В настоящия случай има влязло в сила Експертно решение №**** от *** от **г. на
УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД – гр.София, с което е признато професионално заболяване на
ищеца с диагноза: „Г., свързана с нарушение в П.З. /К./ и Н.С.Н., степен средна на Т.Ч.“. с
установена средна степен на Т.Ч. у ищцата /Л.У.- **, и Д.У.- ***** поради което и е
определена 35 % трайно намалена работоспособност. Видно от писмо на НЕЛК №*******г.
горепосоченото решение на НЕЛК не е обжалвано и е влязло в сила. В последствие с ЕР
№**** от ***г. на НЕАК е прието, че уврежданията на С.С.С. са довели до трайно
увреждане на С. със С.З. 3-та степен на Т.Ч., както и че заболяването изисква продължаване
на трудоустрояването при спазване на посочените противопоказни условия на труд в т. 19
от същото, като нетрудоспособността по отношение на професионалното заболяване е
завишено на 50%ТНТ. Установен е намален С. за Л.У. намаляването е ***; за Д.У. ***. В
периода 2***г-2021г.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила решение на НЕЛК, с
което заболяването е признато за професионално, съдът е обвързан от същото и не може да
пререшава въпросите за наличие на заболяване, оценката на работоспособността и датата на
инвалидизиране. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно
доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди вследствие на ексцес на установено професионално заболяване, то съдът намира, че са
налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по
чл.200 КТ.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл.200 КТ при трудова
злополука и професионална болест се обезщетяват всички вреди- имуществени и
неимуществени, като последните се обезщетяват по реда на чл.52 ЗЗД по справедливост.
Съгласно Постановление №4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС от 23.12.1968г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
6
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. Като съобрази гореизложените критерии съдът намира, че в настоящия
случай справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди
от настъпилия ексцес от професионалното заболяване за периода 2***-2022г. е в размер на
15 000.00лв., като за разликата до пълния предявен размер от 20 000.00 лева иска ще следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Видно от съдебномедицинската експертиза на в.л. Ж.Т., неоспорено от страните, в
процесния случай е установено Н. /З./ намаление на С. двустранно- Н.. на двата С.Н., тежка
С.З.- двустранно. Формата на заболяването е Т.Ч., изразяващо се в по- трудно Чне на Зове от
околната среда. За това заболяване е характерно, че няма болки, но има намален С..
Прогнозата на заболяването е неблагоприятна, като липсва ефикасно и трайно лечение.
Налице са нарушения на В.А. на ищцата. Това заболяване не се отразява на останалите
соматични заболявания, включително и на захарния диабет.
Видно от показанията на цитираните по-горе свидетели, ценени по реда на чл.172 от
ГПК, на които съдът дава вяра ищцата има проблеми със С. и В.А., които и пречат в
ежедневната дейност, създават и затруднения при общуване с останалите хора, боравене с
технически средства за комуникация.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете обстоятелствата, че
професионалното заболяване попада в тежка степен на Чне, като има само още една степен
на същото заболяване преди пълна Г.. Съдът отчете и обстоятелството, че формата на
заболяването се изразява в трудно Чне на Зове от околната среда, но за същото е
характерно, че няма болки. Съдът взема предвид и възрастта на ищцата и това, че
заболяването е неизлечимо и за в бъдеще тя ще търпи постоянно неудобствата от същото,
като се очаква и ново влошаване и задълбочаване на заболяването.
Ответникът е направил възражение за приспадане от определеното от съда
обезщетение на изплатените на ищеца суми по застрахователен договор на ответното
дружество с “Евроинс живот”ЕАД, но доколкото няма платени такива, то и съдът намира, че
не следва да приспада такива суми.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се
дължи и законната лихва, така както е поискано, от считано от момента на завеждането на
исковата молба – 01.11.2021г., до окончателното и изплащане.
Както бе посочено, налице фактическия състав на разпоредбата на чл. 200 от КТ,
предвид наличието на решение на ТЕЛК и НЕЛК, които са единствените компетентни
органи да бъде признато заболяването за такова с професионален характер.
Предвид предявения иск за имуществени вреди съдът намира следното: В БТВ, като
основа на обезщетението, което се претендира за неимуществени вреди се включват:
7
основно трудово възнаграждение, допълнително трудово възнаграждение с постоянен
характер – предвидими и сигурни, определени в КТД, ВПРЗ и индивидуалния трудов
договор. Съгласно трайната съдебна практика, във всички случаи експертизата на трайно
намалената работоспособност включва и преценката на трудоспособността за работното
място и необходимостта от трудоустрояване /Решение № 11054 от 22.07.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 4792/2013 г., VI отд./. Това са медицински въпроси, по които обвързващо се
произнася териториалната експертна лекарска комисия, респ. НЕЛК. Съгласно разпоредбата
на чл.200, ал.3 от КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената
вреда, включително пропусната полза. В т.6 на Постановление № 4 от 30.10.1975 г на
Пленума на ВС, която не е загубила действието си и намира приложение и понастоящем при
КТ, е посочено, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Когато се касае за намаление на трудоспособността на работник,
вредите се състоят в разликата между получаваното трудово възнаграждение преди
увреждането и това, което получава след това. Тази разлика се дължи до навършване на
предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст, като този срок
може да бъде продължаван най-много с толкова време, колкото би било необходимо за
достигане на пълния трудов стаж. Това е така, защото именно поради увреждането от
полученото професионално заболяване ищецът е лишен от възможността да работи на
заеманата преди установяване на заболяването длъжност до навършване на възраст за
пенсиониране за осигурителен стаж и търпи имуществени вреди от лишаването му от тази
възможност. Именно разликата между трудовото възнаграждение, което би получил ищеца
ако би бил здрав и това, което получава след заемане на новата длъжност поради
заболяването му се явява компенсация за претърпените имуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.3, от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата,
определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане
на труда; 2. допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в
наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и
невключени в т. 1 и 2. Механизмът за изчисляване на Допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит /ДТВПТСПО/ се съдържа в
чл.12, ал.8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата –
„Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се заплаща
за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на
работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време
- по всеки отделен трудов договор, до допълването им до съответната месечна
продължителност на работното време“. Т.е. ДТВПТСПО се дължи само за действително
отработеното време, а не е и за времето, през което е ползван платен годишен отпуск /ПГО/
или ищецът е бил във временна неработоспособност. Този механизъм е приложен при
изчисляването на брутното трудово възнаграждение от вещото лице при изготвената
8
съдебно- икономическа експертиза, като ДТВПТСПО е включено при изчисляването на
реално полученото за процесния период.
Горното дава отговор и на възраженията на въззивната страна, свързани с
твърдението, че се касае и за допълнително възнаграждение върху работната заплата, което
се изплаща по преценка на работодателя, за нощен труд и стойността на ваучерите за храна,
както и всички претендирани от ищцата надбавки върху възнаграждението и същите не
съставляват възнаграждение с постоянен и предвидим характер, полагащо се заедно с
основното трудово възнаграждение и за действително отработено време, тъй като е
достатъчно да се докаже наличие на разлика в получаваните доходи преди
трудоустрояването и тези, получавани след него, за да бъде ангажирана в пълен обем
отговорността на работодателя по чл.200, ал.3 КТ. В този смисъл ирелевантно се явява
обстоятелството, че ищцата не е полагала труд във всички работни дни на претендирания
период.
Предвид гореизложеното съдът възприема втори вариант на заключението на вещото
лице Виолета Попова от 21.02.2022г., в който вариант вещото лице се е съобразило с реално
отработените дни за процесния период, като не е взело предвид многократно ползвания
болничен отпуск, поради което иска се явява основателен за сумата от 6006.62 лева, за
периода от 02.05.2019г. до 31.10.2021г., като за разликата до пълния предявен размер от
ведно със законната лихва върху главницата от 19 487.23лв., иска следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Видно от писмо от “Евроинс живот”ЕАД, към настоящия момент в същото
дружество няма застрахователни претенции от ищцата за изплащане на обезщетения, като
съответно няма плащани такива обезщетения в полза на ищцата.
Видно от писмо от “ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС ” АД РЕГ
№260363/21.01.2022г., в същото дружество е имало застрахователни претенции от ищцата за
изплащане на обезщетения, като са изплатени 8.90 на 12.02.2018г. Посоченото обезщетение
следва да бъде приспаднато от обезщетението за имуществени вреди като се присъдят
такива в размер на 5998.12 лева.
На основание чл.86, вр. чл. 84 ал.3 ЗЗД, върху така определеното обезщетение се
дължи и законната лихва, върху главницата от 5998.12 лева, считано от момента на
завеждането на исковата молба - 01.11.2021г., до окончателното и изплащане.
По разноските за настоящето производство:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените по делото
разноски. Ищецът е доказал разноски в размер на 2242,00лв. за адвокатско възнаграждение,
поради което и съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да осъди ответника да му
заплати сумата от 1727.12лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част от иска.
Ответникът “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД е не е представило доказателства за
сторени разноски и списък с разноските по реда на чл.80 ГПК, поради което и съдът не
9
присъжда такива.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е освободен от заплащане на държавна
такса. С оглед изхода на делото обаче дължимата се за производството държавна такса в
размер на 1216.76лв. следва да бъде заплатена от ответника по сметка на ПРС. Същият
следва да заплати и сумата от 500.00лв., представляваща направени по делото разноски за
експертизи.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.П., ул.“В.В.“ 1, да заплати на Л.. Ж. Д., с ЕГН:********** и адрес:гр.П.,
кв.“Ц.“, ул.“В.“, №* сумата от 15000лв.,/петнадесет хиляди/лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ексцес на професионално заболяване,
изразяващо се в „Г., свързана с нарушение в П.З. /К./ и Н.С.Н., степен средна на Т.Ч.“,
констатирано с Експертно решение №**** от *** от **г. на УМБАЛ“Св. Ив.Рилски“ЕАД –
гр.София, за професионалното заболяване и Експертно решение №**** от ***г. на НЕАК,
за ексцеса на професионалното заболяване, сумата от 5998.12 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди в резултат на полученото
професионално заболяване и ексцес на същото посочени по горе, за периода от 02.05.2019г.
до предявяването на иска - 31.10.2021г., включително, която сума представлява разликата
между брутното трудово възнаграждение, на ищцата вкл. всички елементи и надбавки към
него, вкл. и плащанията за полаган нощен труд и изплащаните ваучери за безплатна храна за
заеманата от нея преди трудоустрояването длъжност „М.К.”- от една страна и заеманата след
това и от *****г./момента на трудоустрояването/ до 01.11.2020г.от нея длъжност „О.Р.П.П.”,
а след последната дата и до предявяването на иска - длъжност „Р.О.Д.“ в поделение
„П.О.Ч.Д.“- от друга страна, ведно със законната лихва върху двете главници за
имуществени и неимуществени вреди, считано от момента на завеждането на исковата
молба - 01.11.2021г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за разликата до пълния му предявен размер от 20 000,00лв.
неимуществени вреди 19 487.23лв., имуществени вреди.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.П., ул.“В.В.“ 1, да заплати на Л.. Ж. Д., с ЕГН:********** и адрес:гр.П.,
кв.“Ц.“, ул.“В.“, №* сумата от 1727.12лв., представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от иска.
ОСЪЖДА “СТОМАНА ИНДЪСТРИ”АД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на
управление:гр.П., ул.“В.В.“ 1, да заплати по сметка на Пернишки районен съд сумата от
1716.76лв., за направени по делото разноски, от които сумата от 1216.76лв. за държавна
такса и сумата от 500,00лв. за възнаграждение на експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
10
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11