Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
16.04.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...……………,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 1997 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на С.И.С., депозирана против наказателно постановление №
20-1085-002965 от 29.09.2020г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП
са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и „Лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорва се приетата за установена
фактическа обстановка, като се твърди, че жалбоподателят не е извършил
посоченото в наказателното постановление нарушение. Във връзка с тези твърдения
се релевират доводи, че лекия автомобил, който е управлявал е с блокаж –
динамичен контрол на сцеплението, което не позволява задните колела да поднасят
и да извършват т. н. дрифт. Посочва се, че съставът
на нарушението не съдържа като елемент от обективна страна създаването на
предпоставки за ПТП, което води до противоречие между правното и фактическо
обвинение. Релевират се доводи, че не са обсъдени
предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, както и че не са посочени
доказателствата, които потвърждават нарушението, както изисква чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира
доводи в подкрепа на твърденията, касаещи липса на осъществен състав на
нарушение и недоказаност на административнонаказателното обвинение, с оглед заключението
на назначената и изготвена автотехническа експертиза
и свидетелските показания.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е
ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния
срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление,
поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи,
прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 20-1085-002965/06.09.2020г.
(бл. № 841045) против жалбоподателя, за това, че на 06.09.2020г., около 18,00
часа, в град Русе, бул. „Липник“ – изход от бензиностанция Петрол, посока ОДМВР
- Русе, управлявал лек автомобил „БМВ“ 530Д, с рег. № Р 33 38 КН, собственост
на В.В.Д., като използвал пътищата отворени за
обществено ползване не по тяхното предназначение за превоз на хора и товари,
като умишлено превърта колелата на автомобила, поднасяйки го вляво и дясно и с
тези свои действия принуждава автомобилите, движещи се по бул. „Липник“ да
намалят скоростта си, за да избегнат удар с него, което е субсумирано
от актосъставителя като нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
АУАН е
подписан от нарушителя, като е отразил, че има възражения.
Такива
са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Извършена
е била проверка във връзка с така депозираните възражения и същите са намерени
за неоснователни.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, за нарушение по чл.
104б, т. 2 ЗДвП с фактическо описание и правна квалификация на деянието,
идентични с тези съдържащи се в АУАН.
В хода
на производството по обжалване на наказателното постановление е назначена и
изготвена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано, по която вещото лице
е посочило, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е бил заводски
оборудван със система за динамичен контрол на стабилността, която не позволява
двигателните колела да загубят сцеплението с пътя при ускоряване, като
същевременно системата разпознава опасността от загуба на стабилност на
автомобила при управление, например ако задната част започне да поднася или
предните колела започнат да приплъзват при завой и в
такива случай системата подпомага за поддържане на стабилен курс на автомобила,
чрез намаляване на мощността на двигателя и прилагане на спирачни усилия на
отделните колела. Вещото лице е посочило, че не е установено функционирането на
системите на автомобила да са изключвани софтуерно, както и че автомобилът
управляван от жалбоподателя не е оборудван с „блокаж на диференциала“ и не е
подходящ за дрифт.
В
съдебно заседание във връзка с въпроси към вещото лице от страните и съдът,
същото посочва, че автомобилът е оборудван с автоматична скоростна кутия, която
практически не може да превърти задните колела. Посочва, че системите за
сигурност не могат да бъдат изключвани ръчно, както и че при подаване на повече
газ в десен завой, за този автомобил е нормално задната част да тръгне наляво,
като тогава се включват системите и автомобилът се връща в праволинейното си
движение. Посочва, че ако ръчно е изключена системата, автомобилът ще направи
еднократно поднасяне, след което системата ще се включи автоматично и няма
опция да се изключи напълно системата, освен ако не е направено софтуерно и не
бъде заварен диференциала, каквито данни няма по делото. Изрично посочва, че с
този автомобил жалбоподателят не може да се унесе два пъти наляво и надясно,
както посочва единият от свидетелите.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна и извършената оценка на събраните в хода на производството
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че
следва да бъдат изведени следните правни изводи.
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана
отговорността на санкционираното лице.
Обстоятелството,
че в АУАН и НП са изложени факти, извън състава на нарушението, за което е
ангажирана отговорността на наказаното лице, касаещи настъпили предпоставки за
ПТП, не представлява съществено процесуално нарушение, което да е довело до
накърняване правото на защита на наказаното лице. Същественото е, че както в
АУАН, така и в НП са изложение в пълнота всички приети за осъществили се факти,
които субсумирани под хипотезиса на посочената като
нарушена правна норма, сочат на осъществения състав на нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя и му дават възможност да се защитава, както по
фактите, така и правото и по никакъв начин това не се е отразило негативно
върху неговото право на защита.
По гореизложените мотиви, съдът
намира че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, имащи за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на
производството гласни и писмените доказателства и писмените доказателствени
средства и извършената оценка на същите, по отделно и тяхната взаимна връзка и
зависимост, не може да бъде изведен единственият възможен извод, че
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана
неговата отговорност.
На първо място видно от
показанията на свидетеля Ц.Р.П., който е свидетел-очевидец, се установява, че
автомобилът управляван от жалбоподателя след навлизането в бул. „Липник“, както
посочва свидетелят се „заклати наляво и вдясно“, като в този момент свидетелят
е чул звук от гуми и не е чул „двигателят да се форсира“. Свидетелят изрично
посочва, че „един път наляво и един път надясно се заклати“.
Показанията на този свидетел,
напълно кореспондират и със заключението на вещото лице по назначената и
изготвена съдебно автотехническа експертиза, поради и
което съдът кредитира същите.
В същата насока са и показанията
на свидетеля Г.П.П., който също в своите показания
посочва „Нямаше рев на двигател, не са пушели гумите и не се е въртяла
задницата на автомобила“.
На тези доказателства
противостоят показанията на свидетеля В.Н.П., който посочва, че е автомобилът
управляван от жалбоподателя се е унесъл „няколко пъти поне два вляво и два
вдясно, като в този момент се е чувало форсиране на двигателя.
Съдът не кредитира показанията на
този свидетел, тъй като от една страна същите напълно се опровергават от
заключението на вещото лице изготвило съдебно автотехническата
експертиза и от друга страна показанията на този свидетел, в частта им дали е
имало форсиране на двигателя и че автомобилът се е поднесъл поне два пъти,
напълно се сугестират от показанията на другия
полицейски служител – свидетелят Ц.Р.П., както и от показанията на свидетеля Г.П.П., по отношение на който свидетел, също не са налице данни
за възможна заинтересованост в депозираните от него показания. Отделно от това
показанията на свидетеля В.Н.П. в тази им част напълно се сугестират
и от изготвената от него Докладна записка (лист 14 от делото), в която той
изрично е посочил, „автомобилът превъртя гуми и умишлено поднесе автомобила
вляво и дясно“, което напълно опровергава показанията на този свидетел в
съдебно заседание, че най-малко два пъти жалбоподателят е поднесъл автомобила.
Оценката
на събраните и проверени в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и заключението на вещото лице не могат да обосноват единственият
възможен извод, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което
е санкциониран.
Съгласно нормата на чл. 303, ал.
2 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът признава подсъдимият за
виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
Нормата на чл. 303, ал. 2 НПК, по
своята същност представлява развитие на един от основните принципи, на които се
гради наказателния процес, а именно принципа за невиновност, залегнал в чл. 16 НПК и съдът може да признае едно лице за виновно единствено, когато обвинението
е доказано по несъмнен начин.
Изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН означава, че колкото и висока да е
степента на вероятност едно лице да е автор на административно нарушение, това
си остава вероятност и не може да създаде твърдо и окончателно, изключващо
всяко съмнение вътрешно убеждение на съда относно главния факт, подлежащ на
установяване по делото и да изключи, каквито и да било противни изводи, освен
единственият възможен, а именно, че наказаното лице е осъществило състава на
нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
В случая от гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц.Р.П. и Г.П.П., писмените доказателства – докладна записка (лист 14) и
заключението на вещото лице безспорно се установя, че жалбоподателят е излязъл
от крайпътна територия – Бензиностанция „Петрол“, като е направил десен завой и
навлязъл в лявата пътна лента на бул. „Липник“ при което управляваният от него
лек автомобил е поднесъл първо вляво после вдясно след което е продължил
праволинейното си движение. Въз основа на тези данни, изведени след оценката на
доказателствените източници, настоящия съдебен състав намира, че не се касае до
специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото
извеждане на автомобила извън контрол, чрез загуба на сцепление на задните
колела, с цел демострационно шофиране и използване на
пътищата за обществено ползване
Съставът
на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, изисква от субективна страна, същото да
бъде осъществено умишлено. От доказателствата по делото не може да се обоснове
извод, че в случай се касае именно за умишлено боравене с механизмите за
управление на автомобила, с цел извеждането на същия от контрол и поднасяне,
тъй като не всяко поднасяне на автомобила, представлява използване на пътищата
за обществено ползване за други цели.
В същия
смисъл са и Решение на Административен съд – Русе от 18.12.2020г., постановено
по КАНД № 344 по описа на съда за 2020г. и Решение на Административен съд –
Русе от 06.08.2020г., постановено по КАНД № 250 по описа на съда за 2020г.
По
изложените мотиви наказателното постановление се явява издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са представени
доказателства за извършването на такива, поради и което разноски не следва да
бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание
чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1085-002965 от 29.09.2020г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР -Русе, с което на С.И.С., ЕГН: **********, с
адрес ***, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП са наложени административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 3000 лева (три хиляди лева) и „ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ 12 МЕСЕЦА“, за нарушение по чл. 104б,
т. 2 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: