№ 110
гр. Разград, 01.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно гражданско
дело № 20223300500063 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 396 от ГПК.
Подадена е частна жалба на 28.02.2022 г. от Ц. Д. Б. чрез адв. М.М.
против Определение № 173 от 18.02.2022 г. по ГД № 282/2022 г. по описа
на Районен съд Разград, с което е допуснато обезпечение на предявения от
М. К. Т. и ИВ. К. П. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД
срещу частния жалбоподател чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране
на изпълнението“ по изпълнително дело № 808/2021 г. по описа на ЧСИ Деян
Драганов с рег. № 762 в Камарата на ЧСИ. Частният жалбоподател иска
неговата отмяна.
В частната жалба се твърди, че Ц. Д. Б. е получил на 24.02.2022 г.
съобщение от ЧСИ Деян Драганов с изх. № 2957/23.02.2022 г. по
изпълнително дело № 808/2021 г., с което е уведомен, че изпълнителното
производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 397, ал.
1, т. 3 от ГПК поради издадена обезпечителна заповед № 3/23.03.2022 г. След
което незабавно е посетил канцеларията на Районен съд Разград и се запознал
с материалите по ГД № 282/2022 г., както и му е връчено съобщение с
приложена искова молба и приложения към нея за отговор.
На първо място, частният жалбоподател счита, че исковата молба е
нередовна и съдът неправилно е допуснал обезпечението му. Ц. Д. Б. изтъква,
че данъчната оценка на процесния недвижим имот с идентификатор
1
61710.505.503.1.7 е в размер на 23 246,10 лв., а оценката на дела на ищеца М.
К. Т. е 5 811,50 лв. В предмета на делото ищците са въвели искова претенция
за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане, имащ за предмет ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.505.503.1.7. Ищецът е
посочил като цена на иска 2 905,76 лв. Частният жалбоподател смята, че
цената на иска следва да се определи по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка
с т. 2 от ГПК и е в размер на 11 623,05 лв. Като е определена гаранция по
смисъла на чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК в размер на 15% от цената на иска,
съдът неправилно я е определил като 15% от 2 905,76 лв., вместо от
11 623,05 лв. Следователно гаранцията е следвало да бъде четири пъти по-
голяма от внесената от ищците. С това процесуално нарушение съдът е
нарушил правата на частния жалбоподател и на купувача на имота от
публичната продан.
Излагат се твърдения, че има разминаване между заявения петитум
на иска по чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД и обстоятелствената част на
исковата молба, а именно че посочената разпоредба на ЗЗД е свързана с
нищожност на договор поради липса на основание, докато в т. 2.1. от раздел II
от исковата молба ищецът е заявил, че иска прогласяване на договора за
нищожен поради липса на предмет.
Частният жалбоподател е на мнение, че липсва ясно и конкретно
заявен петитум, понеже ищците не сочат в петитума на какво основание се
иска от съда да прогласи договора за нищожен.
Навеждат се твърдения в частната жалба, че исковата молба е
нередовна и по отношение на иска по чл. 537, ал. 2 от ГПК, понеже
ищецът не е посочил дали счита иска за оценяем, или не, както и не му е
събрана държавна такса по този иск.
На второ място, частният жалбоподател счита, че обжалваното
определение е материално незаконосъобразно. Изтъква се, че не е налице
обезпечителна нужда за ищците. Последните са посочили като причина за
обезпечение на иска „да не се усложнява допълнително правното положение
на процесния апартамент“. На следващо място, исковата молба е вписана на
22.02.2022 г. преди издаването на обезпечителната заповед на 23.02.2022 г.
Оспорва се виждането на съда, че е налице обезпечителна нужда, при условие
2
че исковата молба е вписана и същата е противопоставима на всяко трето
лице, като се твърди, че вписването защитава интересите на ищците.
На следващо място, частният жалбоподател е на мнение, че искът не е
вероятно основателен, понеже основанието на договора се презюмира във
връзка с презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД, а това следва да се случи
от ищеца чрез пълно и главно доказване в рамките на исковия процес.
Навеждат се доводи, че наложената обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ е неадекватна и несъответства на защитимия интерес на
ищците по делото и на засегнатия от обезпечението интерес на
взискателя по изпълнителното дело и на купувача по публичната
продан.
В обобщение се иска отмяна на обжалваното определение. Претендират
се разноски съобразно представен списък.
Постъпил е в срок отговор на частната жалба от М. К. Т. и ИВ. К. П.
чрез адв. Добромир Димитров. В отговора е застъпено становище за
неоснователност на частната жалба. В условията на евентуалност, ако
окръжният съд приеме, че е необходимо увеличение на гаранцията, се
предлага размер не повече от 8% от 11 623,05 лв., което възлиза на 929,84 лв.
В отговора се твърди, че правилно съдът е приел, че е налице
обезпечителна нужда. На 06.02.2022 г. майката на ищците е починала и това е
предпоставка за водене на съдебното производство пред районния съд. Счита
се, че липсва основание за сключване на договора от 24.03.2021 г., поради
факта, че прехвърлителят е бил неизлечимо болен и ответникът по иска е
знаел за предстоящата смърт. Като инициатива за искането за обезпечение се
сочи предстоящо изготвяне на възлагателно постановление за имота, изнесен
на публична продан съгласно решението по допускане на делба. Друга
причина, обуславяща необходимостта от спиране на изпълнението, е, че при
липса на спиране на изпълнението и след уважаване на исковата молба
имотът щеше да бъде продаден и ищците да са изправени пред това да водят
ревандикация за ½ идеална част от същия.
Навеждат се твърдения, че съдът правилно е определил размера на
внесената гаранция. Като се посочва, че ако е необходим по-висок размер на
гаранцията, предлагат 8% от 11 623,05 лв., което е 929,84 лв. Като причина
за това се изтъква, че ищците са получили в наследство задължение за
3
изтеглен от майка им заем в размер на 3 000 лв. на 18.02.2021 г., като на
връщане подлежи сума в размер на 9 297,60 лв.
В обобщение, ответникът по частната жалба моли обжалваното
определение да бъде потвърдено. В условията на евентуалност, моли за
указания за довнасяне на размера на гаранцията.
Окръжен съд Разград, констатира, че частната жалба е редовна и
допустима, подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване по реда на чл. 396 от ГПК, както и е спазен преклузивният
срок по чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Макар и да не е приложено изрично съобщение за налагане на
обезпечителна мярка от съда по смисъла на чл. 396, ал. 1 от ГПК, а само
съобщение за допускане на мярката, връчено на 28.02.2022 г. ( стр. 39 от
ВЧГД № 63/2022 г. ОС Разград ), жалбата е подадена в срок, понеже
обезпечителната заповед е издадена на 23.02.2022 г., а частната жалба е пет
дни след това – от 28.02.2022 г., т.е. в рамките на седмодневния срок.
Разгледана по същество, частната жалба е изцяло основателна.
Съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без
него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на
правата по решението, в което се изразява обезпечителната нужда, и при
наличието на две алтернативно предвидени предпоставки: ако искът е
подкрепен с убедителни писмени доказателства, обосноваващи извод за
вероятната му основателност, или срещу представяне на гаранция в
определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД, чието
предназначение е да обезщети ответника за вредите, които би претърпял от
евентуално неоснователно налагане на обезпечителната мярка. Като съдът
може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в
определен от него размер и при допускане на обезпечението при условията на
първата хипотеза.
В т. 5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. на ВКС, ОСГТК е
прието, че преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз
основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени
доказателства (чл. 391, ал. 1, т. 1 от ГПК), а когато ищецът не разполага с
убедителни писмени доказателства – при представяне на гаранция в
4
определен от съда срок. Към момента, в който е направено искането за
обезпечение, ответникът по обективни причини (не му е бил връчен препис от
исковата молба) не е взел становище по съществото на делото, като неговите
евентуални и бъдещи възражения не може да бъдат преценявани в
настоящото производство.
По възраженията на частния жалбоподател относно нередовност
на исковата молба:
Частният жалбоподател смята, че обезпечението е недопустимо, понеже
исковата молба е нередовна с аргументи, че ищецът неправилно е посочил
цената на иска, има разминаване между заявения петитум и
обстоятелствената част на исковата молба, липсва ясно и конкретно заявен
петитум, както и исковата молба била нередовна и по отношение на искането
по чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Искането за допускане на обезпечение е заявено от ищците и
инкорпорирано в подадената искова молба. Разглеждането на това искане се
предпоставя от редовността на самата искова молба. Настоящата въззивна
инстанция смята, че нередовната искова молба не подлежи на
обезпечаване, доколкото без индивидуализация на търсената защита съдът не
би могъл да прецени както дали искът е допустим, така и дали е вероятно
основателен или дали исканата обезпечителна мярка е подходяща ( в този
смисъл Определение № 416 от 15.06.2010 г. по ЧТД № 368/2010 г. на ВКС, II
ТО, Определение № 47 от 19.01.2012 г. по ЧТД № 871/2011 г. на ВКС, II ТО,
Определение № 826 от 2.12.2013 г. по ЧТД № 3887/2013 г. на ВКС, II ТО,
Определение № 385 от 28.10.2016 г. по ГД № 60064/2016 г., на ВКС, II ГО,
Определение № 427 от 08.08.2017 г. по ЧТД № 1187/2017 г. по описа на ВКС,
I ТО, Определение № 363 от 31.07.2018 г. по ЧТД № 1224/2018 г. на ВКС, I
ТО).
Настоящата въззивна инстанция е на мнение, че ищецът неправилно е
посочил цената на иска. Първоинстанционният съд е приел за достоверна
посочената от ищците в исковата молба цена на иска в размер на 2 905,76 лв.,
върху която стойност е определил гаранция в размер на 15% от тази цена на
иска, а именно 435 лв. Цената на иска за прогласяване нищожност на договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
5
се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4, in fine във връзка с т. 2 от ГПК. Като
в този случай цената на иска е размерът на данъчната оценка на
прехвърлените ½ идеална част от процесния имот. Съгласно Удостоверението
за данъчна оценка от 11.02.2022 г., приложено по делото ( стр. 12 от ГД №
282/2022 г. РС Разград), данъчната оценка на имота е в размер на 23 246,10
лв. Ищците твърдят, че са съсобственици на ½ идеална част от процесния
имот и претендират прогласяване на нищожност на сделката само за ½
идеална част от процесния имот, колкото твърдят, че е делът на майка им
Маргарита Манева Михайлова след развода с баща им. Следователно предмет
на делото е само ½ идеална част от имота, като данъчната оценка за нея
възлиза на 11 623,05 лв., колкото е и цената на иска по чл. 69, ал. 1, т. 4, in fine
във връзка с т. 2 от ГПК.
На второ място, от изложението на исковата молба не може да се
установи на какво правно основание се претендира нищожност на
договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. С
цифри на заглавната страница е посочен чл. 26, ал. 2, изр. 4 от ЗЗД, като в
тази насока са наведени и твърдения, свързани с болестно състояние на
прехвърлителката по договора и знание за тези факти от приобретателя, но в
същото време е посочено, че липсва предмет и еквивалентност на
престациите. Правната квалификация я предоставя съд въз основа на фактите,
изложени в исковата молба. Тъй като фактите са противоречиви – не е ясно
какви точно факти се твърдят, че са основание за прогласяване нищожност на
договора, това се явява нередовност на исковата молба. Още повече че и в
самия петитум не е изразено становище за правното основание, въз основа на
което се иска прогласяване нищожност на договора.
Доколкото допустимостта на иска и по-специално възможността за
надлежното упражняване на правото на иск се определя и от редовността на
ИМ – чл. 129 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК, и последната разпоредба
изисква посочването на цена на иска и изложение на всички факти, които
обосновават претенцията, то неспазването на това изискване прави исковата
молба нередовна до нейното поправяне, а следователно и възпрепятства
надлежното упражняване на правото на иск, включително съпътстващите го
процесуални действия, каквото се явява допускането на обезпечение (в този
смисъл Определение № 826 от 2.12.2013 г. по ЧТД № 3887/2013 г. на ВКС, II
ТО).
6
На трето място, съдът смята, че не е учредена надлежна
представителна власт от ищците в полза на техните пълномощници адв.
Стоян Ненчев и адв. Добромир Димитров (стр. 28 и 29 от ГД № 282/2022 г.
РС Разград). С тези пълномощни упълномощителите са предоставили
представителна власт за подаване на исковата молба с друго правно
основание, различно от изложеното в самата искова молба. Пълномощните са
свързани с „разваляне“ на процесния договор, а исковата молба е за
прогласяване нищожност на процесния договор (макар и да не е уточнено все
още на какво правно основание). Развалянето на договора по реда на чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД има различни предпоставки от прогласяването на същия за
нищожен по реда на чл. 26 от ЗЗД. В тази връзка следва да бъдат дадени
указания за потвърждаване на извършените действия без представителна
власт – подаване на искова молба с основание нищожност на договора, както
и да се представи пълномощно от ищците с надлежно учредена
представителна власт за водене на настоящото дело след потвърждаване на
действията без представителна власт.
Посочените три нередовности са основание за оставяне на исковата
молба без движение и за предоставяне на срок за отстраняване на
нередовностите по реда на чл. 129 от ГПК. Едва след отстраняване на
недостатъците може да бъде извършена преценка дали искът е допустим и
вероятно основателен, а оттам и дали да се допусне обезпечение, ако се
направи такова искане (в този смисъл Определение № 416 от 15.06.2010 г. по
ЧТД № 368/2010 г. на ВКС, II ТО).
На четвърто място, изложени са твърдения в исковата молба, че е
предявен и иск с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на
процесния Нотариален акт № 136, том 1, рег. № 2209, дело 119 от 2021 г. по
описа на нотариус Цветелин Цонев с № 291 в Нотариалната камара (стр. 9 от
ГД № 282/2022 г. РС Разград). Съгласно Тълкувателно решение № 3 от
29.11.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ВКС, ОСГК на отмяна по реда на
чл. 537, ал. 2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които
се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези
удостоверяващи сделки (какъвто се явява процесният договор), с които се
прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
Следователно на това основание отмяната на посочения нотариален акт по
7
реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо. Исковата молба в тази си част е
недопустима и като такава следва да бъде върната по реда на чл. 130 от ГПК.
По останалите възражения на частния жалбоподател:
Тъй като съдът намери, че обжалваното определение е недопустимо
поради нередовност на исковата молба и не са засягани предпоставките за
допускане на обезпечение, не следва да се произнася по останалите
възражения на частния жалбоподател, които са по съществото на спора – че
не е налице обезпечителна нужда, че искът не е вероятно основателен, както и
за неадекватност и несъответствие на обезпечителната мярка спрямо
обезпечителната нужда.
Междувременно в съда на 01.04.2022 г. е постъпила молба от
ответниците по частната жалба чрез техния пълномощник, с която същите
молят на основание чл. 402, ал. 1 от ГПК да се отмени допуснатото
обезпечение, тъй като не желаят да се ползват от него. Моли се и за
разпореждане освобождаването на гаранцията. Предвид гореизложените
съображения за отмяна на обжалваното определение и като се има предвид
факта, че към тази молба не е приложено изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3
от ГПК за разпореждане с предмета на делото, подобно пълномощно липсва и
в кориците на делата, съдът не следва да се произнася по искането за отмяна
на обезпечението. Относно молбата за освобождаване на гаранцията
въззивният съд отбелязва, че освобождаването на гаранцията се извършва при
предпоставките и по реда на чл. 403 от ГПК, като компетентен да се
произнесе по нея е районният съд.
По разноските:
Разноски на частния жалбоподател не се следват предвид
задължителните указания в т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 от
6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, в насока, че направените
от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с
окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му
изход.
8
В обобщение, след като първоинстанционният съд не е констатирал
нередовностите в подадената искова молба и не ги е отстранил,
произнасянето по молбата за обезпечение е недопустимо. С оглед изложеното
обжалваното определение следва да се отмени на основание чл. 396 от ГПК
като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което молбата по чл.
389 ГПК да се остави без уважение.
Поради изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 173 от 18.02.2022 г. по ГД № 282/2022 г. по
описа на Районен съд Разград и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. К. Т. и ИВ. К. П. от
17.02.2022 г. за допускане на обезпечение на предявен иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № 136, том 1, рег. №
2209, дело 119 от 2021 г. по описа на нотариус Цветелин Цонев с № 291 в
Нотариалната камара, чрез обезпечителна мярка „спиране на
изпълнението“ по изпълнително дело № 808/2021 г. по описа на ЧСИ Деян
Драганов с рег. № 762 в Камарата на ЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9