Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр.Пловдив, 18.02.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на девети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
7793/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от В.А.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу наказателно постановление № 473890-F491150 от 29.10.2019 г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 80б
ал.1 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, и е
наложено административно наказание – глоба, в размер на 100 лева, за нарушение
на чл. 9 ал.2 от ЗДДФЛ.
В жалбата се излагат съображения
за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва се, че данните, обективирани
в констативния протокол за извършена проверка, че жалбоподателката не е
земеделски производител, противоречат на посоченото в АУАН и НП, а именно, че
същата има посоченото качество. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че е налице извършено нарушение, излага съображения за приложение на
чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното моли обжалваното НП да бъде отменено.
В проведено открито съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично, не изпраща
представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП
Пловдив, се представлява от юрк. М.. По същество излага съображения, че от събраните по делото
доказателства се установява извършване на вмененото на жалбоподателката
нарушение. Доколкото се доказва продажба на собствено производство, пледира, че
жалбоподателката не е имала задължение да монтира фискално устройство, но е
следвало да издаде документ за придобитите от нея приходи. Досежно
разминаванията между описаното в протокола за извършена проверка и
обективираното в АУАН и НП, се посочва, че първият акт е издаден въз основа на
данни на жалбоподателката. Излагат се доводи, че К. се явява данъчнозадължено
лице, доколкото е придобила доходи от селскостопанска продукция. Навеждат се
съображения, че извършеното деяние не е маловажно. Поради изложеното моли съдът
да потвърди обжалваното НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 03.09.2019 г. около 15:30 часа
свидетелката В.И., заемаща длъжността „***“ при ТД на НАП Пловдив, извършила проверка
в обект – сергия, находяща се в гр. Пловдив, ул. „Младежка“. При извършената
проверка свидетелката И. закупила от лицето, което извършвало продажба на
сергиите – жалбоподателката К., половин килограм орехи на стойност 9 лева,
заплатени в брой от свидетелката. За посочената покупка от К. не бил издаден
документ, който да установява количеството, цената и парите, които са били
заплатени за съответната стока. За извършване на проверката свидетелката И.
съставила Протокол за извършена проверка сер. АА № 0977846/03.09.2019 г., в
който било вписано по данни на К., че същата не е земеделски производител. Бил
извършен и опис на паричните средства.
От кмета на с. Строево, обл.
Пловдив, била предоставена служебна бележка, с която се удостоверявало, че
жалбоподателката К. като собственик на дворно място произвежда ябълки, круши,
бадеми, грозде и орехи.
При предходна проверка, жалбоподателката
К. депозирала на 15.01.2019 г. пред ТД на НАП Пловдив отговор, в който
посочила, че не е земеделски производител и няма произход за земеделската
продукция, защото не е търговец. Посочила е че е извършила няколко инцидентно
продажби на пазара в гр. Пловдив, ул. „Младежка” през 2018 г., но няма издаден
документ за това, доколкото не е налице подобно изискване съобразно Наредба
Н-18.
Поради направените констатации, свидетелката
И. съставила на жалбоподателката АУАН № F491160/07.06.2019 г., с който и вменила нарушение по чл. 9 ал.2 от ЗДДФЛ.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В.И..
Съдът кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи
на събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0977846/03.09.2019 г., опис на паричните
средства, служебна бележка от кмета на с. Строево, обл. Пловдив, Отговор вх. №
94-00-19/15.01.2019 г. при ТД на НАП Пловдив и АУАН № F491160/07.06.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на
НАП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В тази връзка не се споделят
възраженията на жалбоподателката, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
ограничаващи правото и на защита, доколкото в Протокола за извършена проверка е
обективирано, че същата не е земеделски производител, а в АУАН и НП е посочено
обратното. Съдът намира, че посоченото обстоятелство - дали жалбоподателката
има качеството на земеделски производител или не, се явява ирелевантно за
настоящия спор, доколкото не касае елементите от фактическия състав на
вмененото и нарушение. Съобразно нормата на чл. 9 ал.2 ЗДДФЛ, данъчно
задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от
фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност съгласно ал. 1,
издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т.
3 и 4,
съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за
счетоводството. Кръгът на субектите, които се явяват данъчно
задължени лица, които не следва да издават фискална касова бележка посочва
нормата на чл. 4 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а именно тези, които
извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция от
физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон,
с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови
борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за
стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като
магазин, склад или други подобни. От всичко изложено следва, че обстоятелството
дали едно лице е регистрирано като земеделски производител или не, не влияе
върху състава на вмененото на жалбоподателката нарушение. В допълнение следва
да се посочи, че изрично същата посочва в своя отговор по предшестваща проверка
от органите по приходите, че не е длъжна да издава документ за продажба по
Наредба Н-18, респ. същата е наясно с обстоятелството, че попада в кръга от
лица по чл. 4 т.2 от Наредбата.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателката К., както
беше посочено, е вменено нарушение по чл.
9 ал.2 ЗДДФЛ. От прочита на посочената разпоредба следва, че за да се установи
дали е извършено посоченото нарушение, следва да се установи дали жалбоподателката
се явява данъчно задължено лице, дали е освободена от задължението да издава
фискална бележка и дали получава доходи от източници по чл. 10 ал.1 т.3 и т.4
от ЗДДФЛ. Досежно първата предпоставка, съдът намира, че жалбоподателката
попада в кръга на местни данъчно задължените лица по чл. 4 ЗДДФЛ. Същата се
явява освободена от задължението за издаване на касова бележка, доколкото е
физическо лице, което продава собствена непреработена продукция, респ. попада в
обхвата на чл. 4 т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, по който начин се
установява и втората предпоставка на вмененото и нарушение. Несъмнено с осъществяването
на контролната покупка от свидетелката И., жалбоподателката К. е получила доход
по смисъла на чл. 10 ал.1 т.3 ЗДДФЛ – от друга стопанска дейност, в която
връзка е и представената служебна бележка от Кмета на с. Строево, обл. Пловдив.
От всичко изложено следва, че са налице всички елементи от фактическия състав
на нормата на чл. 9 ал.2 от ЗДДФЛ, респ. жалбоподателката е извършила
нарушението, за което правилно е санкционирана с административно наказание в
минимален размер съобразно нормата на чл.80б ЗДДФЛ.
По
приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение /, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на
ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което нормата на чл. 28 ЗАНН според
съдебния състав се явява неприложима.
От всичко изложено
следва, че по категоричен начин бе установено жалбоподателката да е извършила
вмененото и административно нарушение. В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Случаят не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Обжалваното
наказателно постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. Наложената санкция е в минималния размер.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 63 ал.5, вр. ал.3 ЗАНН въззиваемата страна има правно
на разноски в настоящото производство за представителство от юрисконсулт.
Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на
страната. С оглед фактическата и правна сложност на делото, следва такива да
бъдат присъдени в минимален размер съобразно нормата на чл. 27е от Наредбата за
правната помощ, а именно: в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 473890-F491150 от 29.10.2019
г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на В.А.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 80б ал.1 от Закона за данъка върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/, и е наложено административно наказание – глоба, в
размер на 100 лева, за нарушение на чл. 9 ал.2 от ЗДДФЛ.
ОСЪЖДА В.А.К., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС