№ 21705
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110107291 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*********“ ЕАД
срещу Б. Н. Н. и Х. Н. Н., с която са предявени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответниците дължат на
ищеца в условията на разделна отговорност следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 47006/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:
1. за Б. Н. Н. - сумата от 413,99 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************, с аб. номер *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 61,50
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г.;
сумата от 14,65 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.,
и
2. за Х. Н. Н. - сумата от 413,99 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
1
в гр. ************, с аб. номер *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 61,50
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г.;
сумата от 14,65 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в случая действащи
между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на ответниците, топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото
разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите
дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава
фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната
сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.
139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С
решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „*********“ ООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите
на дялово разпределение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове
и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от
ответниците чрез процесуалния им представител адв. Б. С., в който исковете
се оспорват като неоснователни. Оспорват ответниците да имат качеството на
потребители по отношение на процесния имот, а приложените към исковата
молба писмени документи не се отнасят за процесния имот. Твърдят, че за
процесния период имотът не е бил използван фактически от тях. Правят
възражение за изтекла погасителна давност. Молят за отхвърляне на исковете
и присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
2
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 47006/2023 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК от длъжниците и исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото исково производство,
като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, че ответниците са собственици на процесния имот или
имат качеството потребител на друго основание, както и че през исковия
период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение и е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
3
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
За установяване на обстоятелството, че ответниците са собственици на
процесния имот, по делото са приобщени Удостоверение за наследници
№10424/12.06.2017 г., Искова молба от 28.08.2017 г. и Решение от 20.08.2021 г.
на СГС, ГО, I-16 състав. Видно от удостоверението за наследници,
ответниците са наследници по закон на техния баща Н. А. Н., починал на
10.06.2017 г. Съгласно съдебното решение ответниците са предявили искове
срещу П. М. Р. за обявяване нищожност на нотариално завещание от
11.04.2017 г. на техния баща Н. А. Н., а в условията на евентуалност – искове
за унищожаемост на нотариалното завещание и искове за намаляване на
завещателното разпореждане до размера на 2/3 от имуществото на бащата на
ответниците. Поради факта, че ищецът не е приложил в цялост съдебното
решение по делото /липсват части от мотивите и от диспозитива на същото/,
не става ясно дали предявените искове са уважени, респ. какво е установеното
от съда правно положение между страните по тях.
Съдът намира, че горепосочените писмени доказателства не установяват
по безспорен и непротиворечив начин твърдението на ищеца, че ответниците
са собственици на процесния имот за исковия период, още повече, че с
отговора на исковата молба последните са направили изрично възражение в
този смисъл. Действително, при анализ на останалите писмени доказателства,
приети по делото, в т.ч., Протокол № 2/10.09.2002 г. на ОС на ЕС, в която се
намира процесният имот, и Договор между представители на ОС на ЕС и
третото лице помагач по делото „*********“ ООД /със сегашно фирмено
наименование „*********“ ЕООД/, следва извод, че бащата на ответниците Н.
А. Н. в някакъв момент е бил потребител на топлинна енергия в процесния
имот, но доколкото липсват каквито и да е доказателства дали е бил
собственик или ползвател на процесния имот, и ако е бил – дали е имал
качеството на едноличен собственик, притежавал е конкретни идеални части
от имота и т.н., съдът намира, че извод за наличие на право на собственост на
ответниците върху процесния имот не може да се направи дори и по косвен
път. На следващо място, не се твърди и не се доказва ответниците да са
титуляри на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот.
Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни поради липса на твърдяното облигационно правоотношение
между „*********“ ЕАД и ответниците, чието наличие не беше доказано при
условията на пълно и главно доказване от ищеца в настоящото производство.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
При този изход на спора по отношение на предявените главни искове,
акцесорните искове за обезщетение за забава – доколкото са обусловени от
главните, също подлежат на отхвърляне като неоснователни.
4
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК единствено
ответниците имат право на сторените от тях разноски. Ответниците са
поискали присъждане на разноски в исковото производство в размер на 600 лв.
за адвокатско възнаграждение, чието извършване съдът намира за доказано,
доколкото на лист 64 по делото е представен договор за правна защита и
съдействие от 08.05.2024 г., съгласно който сумата е платена в брой.
Съдът намира възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответниците, за неоснователно, тъй като същото не
надвишава минималния размер, уреден в чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответниците разноски в пълен размер от 600 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „*********“ ЕАД,
ЕИК **********, с адрес на управление гр. ************, срещу Б. Н. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. **********************, и Х. Н. Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. **********************,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на
ищеца в условията на разделна отговорност следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 47006/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:
1. за Б. Н. Н. - сумата от 413,99 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************, с аб. номер *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 61,50
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г.;
сумата от 14,65 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
5
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.,
и
2. за Х. Н. Н. - сумата от 413,99 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. ************, с аб. номер *******, за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 61,50
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г.;
сумата от 14,65 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2023 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 3,29 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Б. Н. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
**********************, и на Х. Н. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. **********************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв.
– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „*********“ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на ст раните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6