Р Е Ш Е Н И Е
№ 9/14.1.2019г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд –
Пазарджик, VI състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две
хиляди и осемнадесета година в състав: Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
972 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - 178 от АПК във
връзка с чл. 68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).
Образувано е по жалба на З.П.Т., В.А.И., Сдружение „Човеколюбие“, подадена чрез
адвокат Г. и К. срещу Решение № 341/05.09.2018 г. на Комисията за защита от
дискриминация, изпратена по компетентност от Административен съд София град. В
жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, противоречи на материалния
и процесуалния закон, липсват ясни и задълбочени мотиви. Считат, че от
събраните по преписката доказателства е налице дискриминация по чл. 9 от Закона
за защита от дискриминация, проявена от кмета на община Пазарджик. Обосновават твърденията си с представяне на
фактите по делото, които не са съобразени от Комисията за защита от дискриминация.
Считат, че на кмета на община Пазарджик е отговорността за неразкриването на
социална услуга „защитено жилище“. Твърдят, че с оглед дееспособността на
жалбоподателите, с които е отказано сключване на договор, е проявена от страна
на кмета на община Пазарджик дискриминация. Поради изразеното се иска от съда
да преразгледа въпроса по същество, като отмени решението на комисията и
признае, че спрямо жалбоподателите е налице дискриминация по признак увреждане.
Ответникът - Комисия за защита от дискриминация
(КЗД), се представлява от директор на дирекция АПО, който изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Заинтересована страна – кмет на
община Пазарджик, се представлява от юрисконсулт Вячева. Оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна, като атакуваното решение на КЗД е правилно и законосъобразно. Излагат се
факти и съображения в тяхната
последователност, като се обосновава липсата на дискриминация в поведението на
кмета на община Пазарджик.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и прецени събраните и приети по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред КЗД е образувано
по молба с вх. № 14-30-22/08.02.2013г. на З.П.Т., М. К. Т., В.А.И., Сдружение
„Човеколюбие“ срещу кмета на община Пазарджик с твърдения, че същият не е
сключил с тях договор за осъществяване на съвместна дейност, в който те са
страни и потребители на услуга „защитено жилище за хора с психични проблеми“.
Твърди, че преди това са предприети действия от кмета на община Пазарджик,
изразяващи се в цитирана кореспонденция с Агенцията за социално подпомагане,
която е дала указания за разкриване на услугата. Сочи се, че не е било налице
движение по преписката, липсата на отговори от страна на кмета при опитите за иницииране
на срещи. Твърди се, че бездействието на кмета на община Пазарджик да изпълни
решение на общински съвет Пазарджик за разкриване на социалната услуга
„защитено жилище“ е дискриминационната нагласа на кмета на община Пазарджик
спрямо собствениците на апартаментите, предоставени за разкриването на
социалната услуга. Иска се признаване на дискриминацията и задължаване на кмета
на община Пазарджик да преустанови бездействието в определен от комисията срок.
КЗД е постановила решение № 59/31.01.2014г., с което е приела за неоснователна
жалбата, като е счел, че не е осъществена спрямо жалбоподателите дискриминация
по признак „увреждане“. Решението е обжалвано пред АССГ, който със свое решение
№ 928/20.02.2015г. е отхвърлил жалбата. Съдебното решение е обжалвано пред
Върховен административен съд, който със свое Решение № 5701/13.05.2016г. по
адм.д. № 5388/2015г. е отменил съдебното решение, съответно е отменено и
решението на КЗД. Въз основа на отменителното решение на Върховен
административен съд е издадено разпореждане № 1302/22.12.2017г. на длъжностно
лице при КЗД, с което е възобновено производството по преписката и е образувано
административното производство, по което е постановено процесното решение №
341/05.09.2018г.
След възобновяване на производството
З.Т. и Сдружение „Човеколюбие“ са заявили, че имат интерес от разглеждане на
преписката, като са представили писмени доказателства и искане за допускане до
разпит на свидетели. КЗД е насрочила открито заседание, в което са призовани
всички заинтересовани в административната преписка лица. Заличен е участникът в
административното производство М. К. Т., тъй като същият е починал.
От административната преписка,
послужила за издаване на процесното решение, се установява:
С Решение № 133/30.07.2009 г.
Общински съвет Пазарджик е учредил безвъзмездно право на ползване за срок от 10
години на Сдружение „Човеколюбие“ върху поземлен имот, частна общинска
собственост, с административен адрес: ул. „Д-р Лонг“ гр. Пазарджик за
предназначение имотът да се ползва за Център за психично здраве.
С Решение № 19/15.12.2011 г.
Общински съвет Пазарджик разрешава откриване на социална услуга „Защитено
жилище за хора с психични проблеми“ в гр. Пазарджик, считано от 05.01.2012 г. с
капацитет 8 места, като делегирана от държавата дейност. Възложено е на кмета
да направи предложение до изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане (АСП) за издаване на заповед за откриване на социалната услуга. В
изпълнение на решението на общинския съвет, кметът на община Пазарджик е изпратил
до ИД на АСП при МТСП писмо с изх. № 04-15-2/09.01.2012 г., имащо характер на
предложение за издаване на заповед за откриване на социалната услуга. В
изпълнение на указания от АСП кметът е изпратил доказателства, а именно – два
броя нотариални актове за учредено право на ползване, които са относно
обстоятелствата за основание за ползване от общината на материална база. Към
АСП е постъпило и предложение от директора на РДСП Пазарджик, подкрепящо
предложението на кмета на община Пазарджик. Изпълнителният директор на АСП е
изпратил писмо с изх. № 9102/578/06.04.2012 г. (л. 197) до кмета на община
Пазарджик, с което е указал, че следва да се изясни статутът на лицата З. Т. и
М. Тодоров и разяснения за необходимостта да се заплащат такси на настанените
по реда на ППЗСП лица – потребители на социалната услуга. В писмото се
разяснява, че същите лица, учредители на право на ползване на имотите си на
Сдружение „Човеколюбие“, трябва да се включат като заинтересовани при
подписване на споразумение за сътрудничество.
В становището при първоначалното
разглеждане на административната преписка (л. 63) община Пазарджик,
представлявана от кмета, е изразила своето становище и е обосновала действията
си, с които не е сключила споразумение за жилищата, върху които Сдружение „Човеколюбие“
има учредено право на ползване. Аргументирала се е със задължителните
разпоредби на чл. 18, 18а, ал. 3 от ЗСП и чл. 37, 38, 39 и 39а от ППЗСП,
Наредбата за ПЧП и Указанията, дадени с писмо № 9100/185/01.08.2012 г. на ИД на
АСП към общините за провеждане на конкурси при избиране на доставчик за
социални услуги. Видно от съдържанието на писмото действително от ИД на АСП са
дадени указания към РДСП във връзка с разпоредби на ЗСП и провеждане на
конкурси при възлагане на управление на социалните услуги. Указано е писмото да
се сведе до знанието на общините на територията на съответната област по РДСП.
Със Заповед № РД 01-856/01.08.2012
г. ИД на АСП утвърждава Методология на процедурата по възлагане управлението на
социални услуги, делегирани от държавните дейности и местни дейности чрез
конкурс (л.70).
С писмо, входирано на 20.11.2012 г. в деловодството на
община Пазарджик (л.198) управителят на Сдружение „Човеколюбие“ е представил
проект на споразумение за сътрудничество между община Пазарджик и сдружението,
като са включени страните З.Т. и М. Т., в качеството им на собственици и
учредители на право на ползване.
Сочената от жалбоподателите
дискриминация е именно в липсата на предприети действия във връзка с изпълнение
на указанията на АСП, съответно подписване на споразумението от страна на кмета
на общината, като се твърди, че това отношение е продиктувано поради
психическите им затруднения. Това отношение на кмета на общината се твърди, че
е пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗД (това е заявеното в
първоначалната молба към КЗД - л. 34 от делото, съответно поддържана при
възобновеното производство пред КЗД – л. 164 от делото, като отново се сочи, че
е налице пряка дискриминация по принцип „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 2
от ЗЗД).
В административното производство са
събрани свидетелски показания. Свидетелката А. Т. споделя своите впечатления за
отношения между сдружението и администрацията на община Пазарджик, в частност
на кмета. Споделя, че е усвоено европейско финансиране по проект за защитени
жилища. След приключване на финансирането споделя, че знае, че Сдружение
„Човеколюбие“ е изпратило писмо със споразумение за сътрудничество с общината и
собствениците на апартаментите, както е препоръчано от АСП. Казва, че г-н П. е
бил „изключително позитивен, дружелюбен и обеща в порядъка на няколко дни да
получим отговор по нашето писмо“, не е изразил притеснения и опасения на
проведената среща. След това комуникацията е прекратена, като казва, че са
очаквали писмо от него и евентуална среща с представители на общината, но никой
не ги е потърсил. Споменава за среща с кмета, като свидетелката е останала с
впечатлението, че кметът предварително не е бил запознат.
Свидетелката М. М. е управител на
Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хората с психични проблеми и
е управител на защитеното жилище. Същата споделя за изграждането на проекта.
Изказва предположение, че кметът и целият му състав не са подписали споразумението,
като мисли, че причината е, защото се страхуват, че собствениците на жилищата
са с психични проблеми. Споделя, че при
кандидатстването за финансиране кметът е разбрал, че са хора с увреждания, че
до ден днешен чакат отговор ще се финансира ли услугата, като не са получавали
официално писмо от кмета.
Обсъдените по-горе писмени
доказателства по административната преписка са обсъдени в мотивите на оспорения
административен акт. КЗД е приела, че не са налице фактическите предпоставки,
визирани в хипотезата на § 1 от т. 7 от ДР на ЗЗД, тъй като не се установяват
действия от страна на кмета на община Пазарджик, които да бъдат определени като
неблагоприятно третиране на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗД
изразени физически, словесно, при сравнимо сходно обстоятелство с други лица.
При така установените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба
на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена е
в срок и от активно легитимирано лице - адресат на акта.
Разгледана по същество, след
проверка на административния акт съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК във
връзка с чл. 146 от АПК, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия,
съгласно чл. 47 от ЗЗДискр. Актът е
постановен в предписаната от закона форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. КЗД е изяснила релевантните за случая
факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за
разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от
дискриминация. Изложила е своите съображенията, обосноваващи постановения
правен резултат. КЗД е проверила и оценила събраните по преписката
доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК е обсъдила
обясненията и възраженията на страните.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите за допуснати
съществени нарушения на процеса. КЗД е уведомила за възобновеното производство
заявителите, дала е възможност същите да представят доказателства,
съобразявайки се с постановеното съдебно решение на Върховен административен
съд. Административният орган е осигурил
възможност на страните за събиране на доказателства за изясняване на фактите и
обстоятелствата по образуваното административно производство. По отношение на
изказаното в писмената защита на адвоката на оспорващите нарушение при
разглеждане на преписката, а именно, че един от членовете на състава е участвал
и при първоначалното разглеждане на делото и по възобновеното производство,
настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно. В производството по
издаване на административен акт не важат правилата за разглеждане на делото от
нов състав, тъй като това са норми, задължителни за съдебното производство. КЗД
е административен орган, съответно за нея са приложими правилата от дял втори
на АПК „Производства пред административните органи“. В административната фаза
на производството оспорващите не са направили искания за отвод на длъжностно
лице, поради което участието на член в състава на комисията при възобновеното
производство не е нарушение.
Съдът счита за неоснователни доводите на оспорващите за нарушения на
материалния закон. Решението на КЗД не противоречи на материалноправните
разпоредби и е в съответствие с целта на закона, поради следните съображения:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. е
забранена всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. По
смисъла на ал. 2 на същата норма пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. В разпоредбата на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. е дадено
определение на понятието "неблагоприятно третиране", а именно – всеки
акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране
на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да
поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1 в особено
неблагоприятно положение в сравнение с други лица. От анализа на цитираните
норми следва изводът, че за да е налице дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е
необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на
приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна
страна.
С оглед на законовото понятие,
релевантно за делото е дали кметът на община Пазарджик е извършил действие или
бездействие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.
От събраните свидетелски показания
на Тилова и Мерджанова не се установява кметът на общината да е изразил
действие, с което по-малко благоприятно да е третирал оспорващите З.Т., В.И. и
Сдружение „Човеколюбие“ в сравнение с други лица.
От данните, събрани в
административната преписка, се установява, че е налице кореспонденция между АСП
и община Пазарджик по отношение на разкриване на социална услуга. Разясненията
на ИД на АСП от месец април 2012 г. за включване на заинтересовани лица при
подписване на споразумение са указателни за община Пазарджик във връзка с
провежданата процедура. Същевременно обаче кметът на община Пазарджик е
обвързан да изпълнява законовите изисквания при възлагане управлението на
социалните услуги в община Пазарджик. Налице са разпоредби в ЗСП и в ППЗСП,
които изискват при управление на социални услуги да се провежда конкурс,
съответно същият да включва представители на АСП и териториалните структури. За
това законово задължение е и писмото от 01.08.2012 г. на ИД на АСП и
утвърдената методология. Административният орган следва да действа в рамките на
правомощията си, установени от закона, съгласно основния принцип на законност
чл. 4 от АПК. Кметът на община Пазарджик в конкретния случай не може да упражни
правомощията си да възложи договор за социална услуга на сдружението, без да
спази принципите на законност и разпоредбите на ЗСП и ППЗСП. Разпоредбите на
чл. 37 от ППЗСП за повеждането на конкурс при възлагането на услуга са
действащи още от 2009 г. Тоест към 2012 г. кметът е бил длъжен да се съобразява
упражняването на правомощията си с тях. Недоказано в административното
производство, както и в съдебното, е, че отказът да се подпише споразумение е
продиктувано от признак „увреждане“, а не от спазване на законовите изисквания.
Възлагането на управление на социална услуга на Сдружение“Човечност“, без
провеждане на конкурс, съгласно
изискванията на ЗСП и ППЗСП, за които са и напомнящите указания на АСП, ще е
заобикаляне на закона от страна на административния орган – кмет на община
Пазарджик.
Съдът счита, че административният
орган - КЗД, съобразявайки се с всички доказателства събрани в
административното производство, е достигнал до правилен извод, че кметът на
община Пазарджик, лично или чрез негови служители, не е поставил
жалбоподателите Т. и И., както и сдружението в положение на по-неблагоприятно
третиране. Съдът също счита, че няма основание за квалифициране на
действията/бездействията на кмета на община Пазарджик за несключване на
споразумение със сдружението, съответно при административноправните отношения с
И. и Т., като проява на дискриминация по § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр.
Кметът е длъжен да изпълни
възложеното му с решение на общински съвет в рамките и в изпълнение на закона.
След като законът разписва възлагането на управление на социална услуга да бъде
упражнено, след провеждане на конкурс, то неоснователно се счита от
жалбоподателите, че това е проява на дискриминация спрямо тях. Кметът не е
възложил на друг услугата, без да е
провел конкурс. Последващите решения на общински съвет Пазарджик и пренасочване
на средства от една дейност в друга в общинския бюджет касаят отношения между
Общински съвет и кмет на община при и по повод изпълнение на актове на органа на
местно самоуправление. Общинският съвет сам е разчел кои средства за каква
насоченост ще са, което е още един аргумент в полза на поведението на кмета на
общината и липсата на проява на дискриминация от негова страна във връзка и по
повод възлагането на социална услуга.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав приема, че така подадената жалбата е неоснователна и недоказана
и като такава следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен
съд-Пазарджик, VI състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.П.Т., В.А.И.,
Сдружение „Човеколюбие“, подадена чрез адвокат Г. и Кръстева срещу Решение №
341/05.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
СЪДИЯ:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 5220 от 30.04.2020 г. по адм. дело № 5927/ 2019 г. на ВАС- Пето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9 от
14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 972/2018 г. на Административен съд -
Пазарджик.
ОСЪЖДА З. П. Т., В. А. И. и Сдружение "Човеколюбие" да заплатят на
Комисията за защита от дискриминация сумата 100 (сто) лева разноски.
Решението е окончателно.