Решение по дело №106/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2020 г.
Съдия: Димитринка Емилова Купринджийска
Дело: 20207200700106
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе, 26.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ИНА РАЙЧЕВА

 

ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора   ГЕОРГИ МАНОЛОВ       като разгледа докладваното от съдия        КУПРИНДЖИЙСКА КАН дело № 106 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Живко Колев и Бисер И., подадена чрез пълномощника юрк.К.И., против Решение № 910/09.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1584/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-688/08.07.2019 г., издадено от заместник председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователе надзор”, за наложено на касатора административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. на основание чл. 644 ал. 1 т. 2 Кодекса на застраховането (КЗ), за извършено нарушение по чл. 489 ал. 5, изр. 1 от същия кодекс. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно райониня съд е приел, че по делото няма спор относно фактическата обстановка, съответно не е изследвал и обсъдил поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и наведени доводи и твърдения. В този смисъл решението било немотивирано и неправилно.

Иска се от съда да отмени решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Касационният ответникът – Комисия за финансов надзор в писмено становище оспорва жалбата и счита решението за правилно и законосъобразно, като излага подробни съображения. Претендира за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е анализирал допустимостта на жалбата на наказаното лице и като е приел, че същата е допустима я е разгледал по същество. Приел е, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални. По съществото на спора въззивният съд е счел, че административното нарушение е правилно установено и доказано, а наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Анализирал е и възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че евентуално е станал обект на злоупотреба или измама, както и че като краен резултат застрахователната полица не е била валидна за повече от 30 дни. Изложени са и изрични мотиви относно липсата на основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.

Настоящата инстанция счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и не страда от сочените от касатора пороци.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 14.07.2017 г. в гр. Русе „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е сключило застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № BG/30/117001969464 в нарушение на разпоредбите на КЗ – застрахователният договор е сключен с В.Й.С., чрез посредничеството на „Дева 50 Консулт” ЕООД, по отношение на лек автомобил „DaeWoo Matiz” с рама № UU6MF484170112113, като липсва регистрационния номер на автомобила, който в действителност е с чуждестранна регистрация № В-69-JKM; договорът е сключен за срок от една година, а именно от 14.07.2017 г. до 14.07.2018 г., вместо за срок от 30 дни, като застрахователната премия е уговорено да бъде изплатена еднократно. В последствие дружеството е подало информация за прекратяване на договора на 12.08.2017 г. с основание – невнесена вноска. При тези данни административнонаказващият орган счел, че дружеството - жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 489 ал. 5, изр. 1 КЗ и по този начин осъществил състава на административно нарушение по чл. 644 ал. 1 т. 2  от същия кодекс.

Същата фактическа обстановка е установил и районният съд от събраните по въззивното дело доказателства, посочвайки, че по делото спор по фактите няма. В действителност жалбоподателят, както в първоначалната жалба пред въззивния съд, така и в касационната такава, излага твърдения, че всъщност застрахователния договор е сключен за МПС без регистрационен номер, т.е. без регистрация и едва в един по-късен момент застрахователят бил разбрал, че  става въпрос за МПС с чуждестранна регистрация. Твърди, че полето за регистрационния номер и отметката „без рег.№” в полицата можело да са попълнени за автомобил, собственост на българско физическо или юридическо лице, който е бил с прекратена регистрация и е бил съхраняван в частен имот за целите на възстановяване на българската регистрация. Районният съд макар и накратко е отговорил на тези аргументи на жалбоподателят, като е посочил, че застрхователят е разполагал с цялата информация за автомобила, включително и най-същественото обстоятелство, че не е регистриран натериторията на Р България, тъй като е посочен само номерът на рама, но не и регистрационен номер. В допълнение следва да се отбележи и следното: Съгласно разпоредбата на чл. 4 ал. 1 т. 7 от Наредба № 49 от 16.10.2014г. за задължителното застраховане по застраховки „ГО” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за обществен транспорт (в действащата си редакция от ДВ бр.33 от 2017 г.) са посочени задължителните реквизити на застрахователната полица по задължителната застраховка „ГО” на автомобилистите, сред които са и данни за МПС: категория и марка на МПС, регистрационен номер и номер на рама, вид на регистрацията – постоянна, временна, транзитна, срок на валидност на регистрацията и цвят на МПС. Нормата на чл. 7 ал. 2, изр. 1-во от Наредба № 49/2014г. уточнява, че за целите на първоначална регистрация на употребявано МПС с чуждестранен рег.№ или без регистрационен номер, включително с изтекъл такъв, чл. 489 ал. 5 от КЗ се прилага съответно. В процесната застрахователна полица в полето за регистрация е отбелязано „без регистрация”. При това положение, независимо поради каква причина е отбелязано в застраховетлната полица, че автомобила е без регистрация и съответно е подадена информация само за номер на рама (МПС е с чуждестранна регистрация или с прекратена регистрация), застрахователят би следвало да сключи договор за срок не по-дълъг от 30 дни в хипотезата на чл. 489 ал. 5 КЗ. Обстоятелството, че полицата е сключена чрез застрахователен посредник не освобождава от отговорност застрахователя да поддържа своята информационна система, която на свой ред и в реално време предоставя информация за съответното МПС, от там и информация до посредника за дължимата премия. Следователно застрахователят следва да е заложил в своята система достатъчно контроли, гарантиращи, че при въвеждане единствено на номер на рама на застрахования автомобил, системата няма да позволи сключване на договор за по дълъг срок от 30 дни, съгласно разпоредбата на чл. 489 ал. 5 КЗ. В конкретният случай застрахователят не е изпълнил задълженията си да организира дейността си по начин, който да гарантира, че всеки договор по задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите се сключва съгласно КЗ и подзаконовите нормативни актове. При това положение жалбоподателят не следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност, тъй като съгласно един от общите принципи на правото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение.

 

Освен това, недоказани останаха твърденията на жалбоподателят, че в последствие, след като бил разбрал, че ползвател и обичаен водач на автомобила е чуждестранен водач и е бил определил по-висока застраховетелна премия, съответстваща на застрахователния риск, бил уведомил за това застраховащия В.С.. В подкрепа на тези твърдения не са били представени доказателства нито в хода на администртивно наказателната преписка, нито пред въззивния съд.

Неоснователно е и възражението на жалбопоадтеля, че КЗ не съдържал друго основание за прекратяване на задължителната застраховка „ГО” на автомолистите по инициатива на застрахователя, освен невнасянето на дължимата вноска при разсрочено пращане на застрахователната премия. Разпоредбата на чл. 362 ал. 1 КЗ предвижда при сключване на застрахователен договор, когато застрахователт е поставил въпроси застраховащият е длъжен да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни и са от съществено значение за риска. Чл.363 ал. 1 КЗ на свой ред допълва, че ако лицето по чл. 362 ал. 1 КЗ съзнателно е обявило неточни или е премълчало обстоятелство, при наличието на което застрахователт не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, застрахователят може да прекрати договора, а ал. 3 предвижда, че ако съзнателно неточно обявеното обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил договора, но при други условия, той може да поиска изменението му. Т.е. законодателят е предвидил варианти за прекратяване на застрахователния договор извън посочените в чл. 368 ал. 3 КЗ, на който се е позовал жалбоподателя, ако действително са били налице предпоставките, за които застрахователното дружество твърди, че е разбрало в последствие, след сключване на договара. Очевидно обаче, застрахователят е бил наясно още в самото начало, че се касае за автомобил с чуждестранна регистрация, поради което, след като е получил дължимата застрахователна премия за едногодишен договор, е пристъпил към неговото прекратяване поради неплащане на дължима вноска. В тази връзка нелогично звучи твърдението на застрахователя, че е изпратил указания на В.С. за заплащане на допълнителна премия с оглед повишения риск, който са констатирали, при положение, че застраховащия е заплатил застрахователна премия за една година, а дължимата за 30 дни, колкото и висок да е риска, едва ли би била равна на годишната...  

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С депозирано по делото писмено възражение по касационната жалба касационният ответник е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019г.) в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като ал. 5 на същата разпоредба допълва, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към Наредба  за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. Съгласно чл. 27д от наредбата възнаграждението за защита в производство по ЗАНН е от 80 до 120 лв. Предвид изхода на делото, искането на касационния ответник следва да бъде уважено и да му бъдат  присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00лв.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 910/09.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1584/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-10-688/08.07.2019 г., издадено от заместник председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователе надзор”.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Г.М.Димитров” № 1, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Ж.К. и Б.И., ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор, гр.София за разноски в производството сумата от 120.00(сто и двадесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                              

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.