№ 118
гр. С., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20231800900211 по описа за 2023 година
Ищецът В. Е. В. с ЕГН********** с адрес гр.К. ул.“Софроний Врачански“ 01 чрез
упълномощения от него процесуален представител адв. Т. Н., е предявил иск по чл.432, ал.1
КЗ срещу ЗАД „Д.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.
„Г.М.Димитров“ №1, за осъждането му да му заплати следните суми:
150 000,-лева (сто и петдесет хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди
болки и страдания, получени от В. Е. В. при ПТП, настъпило на 22.09.2022г. и наличие на
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД
представляващи разликата над изплатените от ответника 30 000 лева до пълния претендиран
размер от 180 000 лева, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. до
датата на плащане на обезщетението.
3 718,43 лева (три хиляди седемстотин и осемнадесет лева и четиридесет и три
стотинки), представляващи направените от В. Е. В. разходи за лечение, закупуване на
импланти, ортопедични корсети, лекарства и психологични прегледи в следствие на ПТП,
настъпило на 22.09.2022г. и наличие на сключена застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от
09.11.2022г. - до датата на плащане на обезщетението.
832,14 лева лихва за забава съгласно чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр.
с ал.3 от КЗ, върху сумата от 33455,50 лева, платени от ответника преди завеждане на
делото, считано от 09.11.2022г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до
01.02.2023г. - датата на плащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените за производството деловодни разноски.
1
В исковата молба се твърди, че на 22.09.2022г. около 15,30 ч. по АМ "Х." в посока от
гр.С. към гр.В. се е движил л.а. марка „БМВ 523" с peг. №СО7908ВС със скорост около
154,55 км/ч., управляван от И.А.Б.. В автомобила заедно с водача са пътували, Ф. Ф. М. на
предна дясна седалка и ищеца В. Е. В., седял на задна дясна седалка (зад Ф.). В зоната около
км.64 1900 пътното платно е било мокро от превалял дъжд. Водачът на автомобила,
движейки се в лява пътна лента усеща загуба на напречна устойчивост предизвикана от
странично изместване на задната ос на свое дясно платно. Предната част се насочва към
лявата мантинела, водачът съответно завърта волана (коригиращо) на свое дясно и
автомобилът започва завъртане около вертикалната си ос в обратна посока. От това
последващо завъртане, предната част се насочва към дясна мантинела, автомобилът става
неуправляем, влиза в режим на презавиване и водачът губи контрол над управляемостта му.
Следва преминаване на автомобила от лява в дясна пътна лента, насочване със задната си
лява част към дясна мантинела, удар в нея, чупи се само стъклото на заден ляв стоп.
Продължава завъртането около вертикалната ос по часовниковата стрелка с едновременна
транслация по посока на огледа, започва прохлузване/триене по дясна мантинела с детайли
от предната част на купето. Триенето по мантинелата с предната част на купето предизвиква
едновременна деформация на детайли от купето и деформация на мантинелата, като при
това триене предната peг. табела се заклинва в мантинелата и се откъсва от мястото на
закрепване към автомобила. Триенето по мантинелата продължава, с едновременно
продължаваща ротация на автомобила около вертикалната си ос в следствие на което цялата
странична лява част се удря в мантинелата и я скъсва.
Следва навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в крайпътните елементи,
едновременно надлъжно и напречно преобръщане, след което се установява в покой на
няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана. От претърпяното напречно и
надлъжно преобръщане водачът изпада от купето на автомобила, след което е затиснат от
него и получава тежки травми довели до летален изход. Пътуващите на предна и задна дясна
седалка остават вътре в купето със значително по-малки травми (живи).
Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието при мокър и пътен
участък с асфалтова настилка много добро състояние. Автомобилът преди произшествието е
бил с монтирана предна дясна гума/колело с размер и дълбочина грайфера различен (по-
малки) от другите три и от нормативно установените. Произшествието е запазено.
Предвид гореописания механизъм на ПТП, твърди, че причината за настъпване на
инцидента и вредите на ищеца е противоправното поведение на водача И.А.Б., в нарушение
на разпоредбата на чл.20 от ЗДвП, изразяващо се е управление на л.а. марка „БМВ 523" с
peг. №СО7908ВС със скорост по-висока от разрешената за процесния пътен участък и не
съобразена с текущата пътна обстановка, както и в нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП
вр. с чл.4 вр. с чл.10, ал.1, т.9 от ППЗДвП, поради движение на автомобила с монтирана
предна дясна гума (марка "НОКИАН") с размер (225/55 R16), различен от другите три
(225/45 R18), дълбочина на грайфера (2 мм.) на тази гума при нормативно допустими не по-
малко от 4 мм., което е довело до различно/неравномерно разпределение на теглото и
2
намалено сцепление върху пътното платно в точките на контакт.
След настъпване на пътния инцидент, В. Е. В. е транспортиран за лечение от
специализиран автомобил на ФСМП - Б., до УМБАЛ "С.“ АД - С., където е приет за
диагностика и лечение в Клиника по неврохирургия.
В резултат на извършените прегледи и диагностика, е установено, че вследствие на
удара при ПТП, доверителят ми е получил телесни повреди изразяващи се в взривна
амиелична фрактура на тялото на ТН5 прешлен, Стабилни фрактури на телата на Th4, Th6,
Съчетана травма гърди-гръбнак, Фрактури на 1во, 2ро, 3то, бто ребро паравертебрално
вляво, Фрактура на 6то ребро го скапуларна линия, Фрактура на 2ро ребро вдясно,
Полифрагментна фрактура на манубриум етерни, фрактура на процесус трансверзус вляво
на Th6 и Th7, Фрактура на процесус трансверзус на С7 вляво и Травматични плеврални
изливи двустранно рана на врата на ниво на С7.
Затова на 29.09.2022г. в УМБАЛ "С."АД- С. е извършена операция за поставяне на
импланти за лечение на описаните по-горе счупвания на прешлените.
Пострадалият В. Е. В. е пролежал в лечебното заведение от 22.09.2022 г. до
07.10.2022 г., след което е изписан за домашно лечение.
Причинените на ищеца В. Е. В. травми се установяват и от изготвената
съдебномедицинска експертиза по ДП №50/2022 г. по описа на ОД на МВР С., съгласно
изводите на която, вследствие на ПТП на В. Е. В. са причинени следните увреждания:
Счупване на тялото на четвърти, пети и шести гръден прешлен, причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
8-12 месеца за всяка една от фрактурите.
Счупване на напречните израстъци вляво на шести и седми гръдни прешлени,
причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ ‘НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за
срок от около 1-1,5 месеца.
Счупване на първо, второ, трето и шесто ребра паравертебрално вляво, на пето ребро
по скапуларната линия и на второ ребро вдясно, което увреждане е причинило на
пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
1-2 месеца.
Многофрагментно счупване на гръдната кост в горната й част/дръжката- манубриум
етерни/, което увреждане му е причинило ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
СНАГАТА за срок от около 2-3 месеца.
Травматични плеврални изливи двустранно, което увреждане му е причинило
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Като последица от гореописаните увреждания от ПТП, въпреки младата си възраст -
на 24 г., ищецът е инвалид пожизнено с трайно намалена работоспособност(ТНР) 75 %,
считано от 27.09.2022 г., което е установено с Експертно решение №90510/08.02.2023г на
териториална експертна лекарска комисия(ТЕЛК) при „УМБАЛ д-р Г." ЕАД - гр.П., влязло в
3
сила на 14.03.2023 г.
При освидетелстването на ищеца от ТЕЛК са установени и затова твърди, че
вследствие на травмите от инцидента, при доверителя ми е налице нарушение обема на
движение в тораколумбален и лумбосакрален отдел, тръпнене на долните крайници,
налична болка при каквато и да е екскурзия но торакса, налична болка при компресия на гр.
кош с неясна локализация, наличен болков синдром при перкусия на всички торакални
прешлени, напрегната паравертебрална мускулатура двустранно, долни крайници с лека
хипотрофия на бедрената мускулатура, леко нарушени активни движения.
От извършената операция на гръбначния стълб, на гърба на ищеца е останал голям
загрозяващ белег, който предвид младата възраст на пострадалия, предизвиква чувство на
срам и неудобство пред околните.
Ищецът В. Е. В. няма ясни спомени за времето след настъпване на инцидента и
настаняването в болница. Първите му по отчетливи спомени са няколко дни след ПТП, и
представляват кратки моменти по време на вливането на системите с лекарства и
болкоуспокояващи. Когато вече бил изцяло в съзнание, усетил, че няма подвижност на
тялото и крайниците. Впоследствие започнал да си мърда краката и съвсем леко да си
повдига главата, като движенията му били силно ограничени поради травмите и счупванията
на гръдният кош и гръбначният стълб. След като му била направена операцията на
гръбначния стълб, бил преместен в реанимация, където от въздействието на упойката се
чувствал много зле, имал силно главоболие и гадене. След това бил преместен в болнична
стая и от близките разбрал повече за случилото се, и за самата катастрофа. Започнал да
изпитва силни болки от операцията и счупванията, затова се налагало често да му вливат
допълнителни болкоуспокояващи. До самото изписване от болницата бил почти неподвижен,
но с помощта на медицинския персонал и близките, в последните дни на хоспитализацията
можел да сяда в леглото.
След като бил изписан от болницата, ищецът В. Е. В. продължил лечението си в
домашни условия. След две седмици, с голяма трудност и помощ от брат му и баща му,
успявал да се изправи на крака, за да го придружат до тоалетната. Майка му го хранела в
легнало положение, защото не можел да си вдига ръцете нормално и да си навежда главата,
за да се храни сам. Това продължило дълго време - около два месеца, което повлияло зле на
психичното състояние на пострадалия. Постоянно мислел какво е преживял, изпитвал силен
страх и безпокойство относно това, дали ще се възстанови здравословно, за да се движи
нормално, както преди. Изпитвал притеснения, защото нямал яснота за бъдещето си.
Ищецът чувствал неудобство, че е зависим за най-малките неща от семейството си, защото
не можел да се справя сам - да отиде до тоалетната, да се изкъпе и преоблича, и да се храни.
Когато започнал да ходи сам, ищецът В. Е. В. разбрал, че има промяна в походката -
след ПТП започнал да стъпва накриво с десния крак.
Появило се изкривяване на гръбнака - главата му хлътнала напред, както и
изгърбеност на врата, която е ясно видима за околните.
4
Към днешна дата, при промяна на времето, винаги има дискомфорт и умора на
цялото тяло, също така чувства болки в гърба(усеща поставения имплант).
Ищецът В. Е. В. често страда от главоболие, което свързва с травмите процесния
пътен инцидент.
В резултат от травматичните увреждания настъпили в резултат от преживяното ПТП,
пострадалият е изпитвал и продължава да изпитва и досега силни болки и страдания.
Вследствие на невъзможността да се придвижва сам, са били ограничени социалните
контакти на ищеца, което е предизвикало депресивни състояния и отчаяние.
По време на ПТП ищецът е бил с действителна заплаха за живота и здравето,
преживял е силен стрес, поради впоследствие изпитвал силен страх и безпокойство, не
можел да спи, загубил апетит, постоянно си припомнял детайли от случая, изпаднал в
депресия. В период на 6 месеца след инцидента е изпитвал силен страх и тревожност при
пътуване в МПС.
Това наложило да провежда психотерапия, която била извършвана от Т.П.Р. - психолог
психотерапевт. Съобразно писменото становище на специалиста, като в резултат на
претърпяното ПТП, ищецът преживява повторно нахлуващо дистресиращо припомняне на
събитието, чрез представи и мисли, както и повторно дистресиращи сънища за участниците
в събитието.
В. Е. В. има симптоми на интензивен психически дистрес - всеки път, когато има
външни загатвания или въпроси за катастрофата, отказва да говори за нея. Полага усилие да
избягва мисли, разговори и чувства, свързани с травмата. Има данни за нарушена
психическа съгласуваност, в резултат, на която емоциите и чувствата са отцепени от мислите
и действията.
При пострадалия е налице е дисоциативен процес, с цел да се намали емоционалният
натиск на събитието.
В. Е. В. има нужда да избягва контакт с момичето, което е пътувало също в
катастрофиралия автомобил, за да предотврати припомнянето на травмата. Мислите и
преживяванията, които В. показва в рамките на психотерапия, дават основание да се допусне
посттравматично стресово разстройство.
Вследствие на настъпилата инвалидизация от травмите от ПТП и пожизнено трайно
намалената работоспособност 75 %, за ищецът е много трудно да намери работа, поради
което е безработен. Предвид младата възраст на пострадалия - 24 г., перспективата
доживотно да търпи големи ограничения на възможностите да си намира работа, причинява
на доверителя ми допълнителни неимуществени вреди - душевни болки и страдания, които
се изразяват в отчаяние и подтиснатост.
Освен описаните по-горе неимуществени вреди ищецът е претърпял имуществени
вреди в размер на 7 103,94 лева, представляващи разходи за лечение, закупуване на
импланти, ортопедичен корсет, лекарства и психологични прегледи.
5
С оглед изложеното до тук, счита, че са налице всички елементи на непозволено
увреждане - противоправно деяние, извършено виновно, нанесени са вреди, които са в пряка
и непрекъсната причинно-следствена връзка с тях, което дава основание на В. Е. В., в
качеството му на увредено лице, да реализира правата си по гражданскоправен ред съгласно
разпоредбите на ЗЗД и КЗ.
Понеже процесното непозволено увреждане представлява и застрахователно събитие,
ищецът има правото да търси обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя
на „Гражданската отговорност на автомобилистите" на делинквента И.А.Б..
Видно от данните в КП за ПТП с пострадали лица №96 - 2022 101/11.10.2021 г. на
ОДМВР - С. и Официална справка изх.№24-01-438/07.11.2022г. от Гаранционен фонд за „ГО"
на МПС с към дата 22.09.2022г., гражданската отговорност на водача И.А.Б. е застрахована в
З. с полица BG/30/122002546951, гражданската отговорност на автомобилистите на водача
И.А.Б., причинил процесното ПТП, е застрахована от ответника З. с полица
BG/30/122002546951, валидна към датата на застрахователното събитие 22.09.2022 г.
На 09.11.2022г., чрез електронно съобщение пострадалият е изпратил писмена
застрахователна претенция от ищеца до ответното застрахователно дружество, ведно с
приложенията към нея, за причинените телесни повреди на ищеца и произтичащите от тях
неимуществени вреди - физически и психически болки и страдания, и неудобства в
ежедневието, настъпили в резултат на ПТП от 22.09.2022г. на Автомагистрала „Х.", при
км.64+900.
С обратно електронно съобщение е уведомен, че претенцията е заведена по вх.
№4570/09.11.2022г. на З..
С Уведомление изх.№5890/30.11.2022г. на ответното застрахователно дружество е
съобщено, че по повод претенцията на ищеца, при ответника са заведени щета №0801-
006755/2022-01 и щета №0801-006755/2022-02, както и че за произнасяне на застрахователя
е необходимо, увреденото лице да представи допълнителни документи от воденото по
случая досъдебно производство.
На 01.02.2023г., с преводно нареждане №963FTR023032AG19/01.02.2023 г. на У., З. е
изплатило на ищеца сумата 33 455,50 лева, като в преводното нареждане е посочено
основание „Обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по щети 006755/2022-
1/2".
Независимо от горното, чрез последващо Уведомление изх.№784/09.02.2023 г. на З.
до ищеца, ответникът заявява, че отказва да определи и заплати на увредения,
претендираното застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП.
Понеже ищецът не е съгласен с размера на изплатено застрахователно обезщетение,
считаме, че са налице абсолютните предпоставки на чл.498, ал.3 от КЗ, затова, В. Е. В. има
правен интерес да предяви настоящите искове на основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.432,
ал.1 вр. с чл.477 и чл.493 от КЗ.
Препис от исковата молба с доказателствата към нея е изпратен на ответника ЗАД
6
„Д.“ АД, който в срока по чл.367, ал.1 ГПК е депозирал писмен отговор.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД оспорва така предявените искове за обезщетения за
неимуществени вреди и имуществени вреди, като неоснователен и недоказан, и моли да се
постановите решение, с което да се отхвърлят в цялост, като на основание чл. 78 от ГПК.
Моли да се присъдят направените разноски в настоящото производство, в това число
и за адвокатско възнаграждение.
Моли също да се отхвърлят и акцесорните искове по чл. 86 от ЗЗД по съображения за
неоснователност и недоказаност на главните искове.
В условията на евентуалност, моли да се намали размера на обезщетенията, тъй като
търсената сума като обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишена и не
съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период, а от друга - на критериите, запълващи със съдържание понятието
„справедливост” по смисъла па чл. 52 ЗЗД. Така претендираното обезщетение по размер не
съответства на характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни
увреждания на ищеца, ако изобщо са настъпили такива, респективно на интензитета и
продължителността на търпените от него болки и страдания.
Счита, че така предявените искове са процесуално допустими, макар и
неоснователни.
Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение
към датата на ПТП по отношение собствеността и ползването на лек автомобил марка
“БМВ" модел „523“, с peг. № СО7908ВС, по силата на застрахователна полица, сключена
между неговия собственик и „З.” АД.
Моли този факт да бъде отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Оспорва в цялост механизма на процесното ПТП, по начина по който се твърди в
исковата молба, че то се е реализирало. Оспорва изобщо да е настъпило ПТП на 22.09.2022г.
на АМ „Х.“, съгласно описаните в исковата молба механизъм, участници и обстоятелства.
Оспорва предявените искове като неоснователни и необосновани, като ответното
дружество е заплатило извънсъдебно сумата от общо 33455,50 лв. По този начин са
репарирани вредите, които В. Е. В. е претърпял вследствие от процесното застрахователно
събитие. В тази връзка застрахователят е изплатил общата сума от 33455,50лв., която
включва определеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лв. и застрахователно обезщетение за имуществени вреди за медицински разходи в
размер на 3455,50 лв.
Оспорва твърденията, че в резултат от настъпването на процесното В. Е. В. е
претърпял описаните в исковата молба, като вид и характер телесни травми, като се
противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на
уврежданията. Оспорва необоснованите твърдения, че вследствие от визираното
застрахователно събитие той е понесъл психически и/или душевни травми.
7
Оспорва твърденията, че в резултат от процесното ПТП ищецът е търпял болки,
физически страдания и нарушения на психическото здраве, въз основа на които е понесъл
неимуществени вреди в сочения в исковата молба обем. Съгласно Постановление №
4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, обезщетение за претърпени неимуществени вреди се
присъжда само и единствено „след като се установи, че действително са претърпени такива
вреди" Воден от горното, поддържа, че определеното и изплатеното от застрахователя
обезщетение за морални болки и страдания в размер на 30 000 лв. е достатъчно, за да
репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Функцията на обезщетението за
неимуществени вреди не е да доведе до неоснователно обогатяване на пострадалото лице.
На следващо място, в условията на евентуалност, счита, че претендираното от ищеца
обезщетение за неимуществени вреди е необосновано и прекомерно завишено по своя
размер. Съгласно съдебната практика понятието ..справедливост”, по смисъла на чл.52 от
ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението. Поддържа, че търсеното от ищцовата страна застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди е прекомерно, тъй като същото не съответства на критерия
„справедливост“, а и не е съобразено с трайната съдебна практика по случаи с пострадали
лица и травми, аналогични на процесиите.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на настъпването на
вредите от процесното ПТП от страна на ищеца, поради неизползване на обезопасителен
колан. Твърди, че В. Е. В. е пътувал към момента на реализиране на пътния инцидент без
правилно поставен предпазен колан, в нарушение на императивната норма на чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП. Описаните в исковата молба телесни увреждания, изцяло отговорят на механизъм
на ГГГП. при който биха могли да бъдат причинени от свободното движение на тялото в
интериорни части от купето на автомобила, поради липсата на поставен и задействан
предпазен колан. Ако такъв в действителност е бил поставен и използван, ищецът не би
получил съответните травми в този обем и интензивност, а при всички случаи те биха били
значително по-леки, ако изобщо се констатира, че би получил някакви травми при правилно
поставен колан. В гази връзка, моля да вземете предвид, че е налице изрично признание от
самия ищец на визирания факт. който влече неблагоприятни за него правни последици.
Въпросното признание на обстоятелството, че е пътувал без поставен предпазен колан е
направено от г-н В. извънсъдебно, като същото се установява от протокола за неговия
разпит като свидетел по досъдебното производство. Ищцовата страна е представила
гореспоменатият протокол за разпит с исковата молба. Моли да се цени горното по смисъла
на чл.175 от I ПК.
Твърди, че ако действително са причинени описаните от ищцовата страна телесни
увреждания в резултат от конкретното ПТП, то настъпването им и/или забавянето на
оздравителния процес, както и евентуално породилите се усложнения, се дължат на
неспазване от страна на ищеца на дадените му лекарските предписания, представляващо
явно неглижиране на неговото здраве. Твърди, че ищецът е допринесъл обективно в
8
значителна степен за пораждането или за увеличаването на вредоносните последици от
застрахователното събитие, тъй като не е провел необходимо и предписаното му лечение.
Няма каквито и да било данни г-н В. да е извършил физиотерапия или рехабилитация, което
обективно е обусловило по-бавното протичане на оздравителния и възстановителния
процеси, както и евентуалните усложнения.
Оспорва предявения иск за обезщетение за имуществени вреди. Освен че липсват
общите предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, в настоящия
случай направените медицински разходи, чието репариране се търси, не могат да се третират
като необходими и разумни разходи съгласно нормата, уредена в чл.493, ал.1, т. 4 от КЗ.
Оспорва предявените акцесорни искове за законна лихва за забава, по аргумент от
неоснователността на главните искове. В условията на евентуалност, прави възражение
срещу началния момент от който се претендира начисляване на законна лихва, като считам,
че най-ранният момент от който би могло да се породи задължението за законна лихва е
считано от датата на изплащане от страна на застрахователя на сумата от общо 33 455,50лв.,
преведени на ищеца на дата 01.02.2023г.
Воден от гореизложените фактически твърдения и правни доводи, моли да се
отхвърлят в цялост предявените искове като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност, моли да не се уважават в пълния им претендиран размер, като прави
възражения за прекомерност и за съпричиняване.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК, ищецът В. Е. В. е депозирал допълнителна искова
молба.
След извършване в УМБАЛ "С." АД - С. на операцията на ищеца за лечение на
травмите от ПТП, постоянно и досега, В. В. носи корсет за корекция на стойката на гърба,
необходим за лечение на постоянните болки в гърба, които изпитва ищеца.
В тази връзка представя и моли да бъде приета като нововъзникнало доказателство за
допълнително претърпени имуществени вреди от ищеца, фактура от 11.12.2023 г. за сумата
от 69,99 лева, за закупуване на ортопедичен корсет.
Във връзка с подадения отговор от ответното застрахователно дружество и
направеното с него уточнение, че платеното извънсъдебно застрахователно обезщетение на
01.02.2023 г., в размер общо на 33 435,50 лева, репарира претърпените от процесния пътен
инцидент вреди на ищеца, съответно 30 000 лева за неимуществени вреди и 3455,50 лева за
имуществени вреди, както и с оглед допълнително настъпилите имуществени вреди след
депозиране на исковата молба, прави изменение на размера на предявените искове, както
следва:
Увеличава размера на иска за неимуществени вреди - причинени на ищеца психични
травми и физически увреждания, болки и страдания, и неудобства в ежедневието, резултат
от процесното ПТП, от 146 544,50 лева на 150 000 лева, представляващи разликата над
изплатените от ответника 30 000 лева преди завеждане на делото, до пълния претендиран
размер от 180 000 лева, ведно с лихва за забава върху сумата съгласно чл.493, ал.1, т.5 във вр.
9
с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ, считано от 09.11.2022 г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция до датата на плащане на обезщетението.
Намалява размера на иска за имуществени вреди от първоначално заявените 7103,94
лева на 3 718,43 лева, представляващи направените от ищеца разходи за лечение, закупуване
на импланти, ортопедични корсети, лекарства и психологични прегледи, ведно с лихва за
забава върху сумата съгласно чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ,
считано от 09.11.2022 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция до датата на
плащане на обезщетението.
Предвид намаляване на размера на иска, оттегля частично исковата претенция за
имуществени вреди за сума в размер на 3 385,51 лева, представляващи разликата над ново
заявения размер на иска за имуществени вреди от 3 718,43 лева, до първоначално
претендирания с исковата молба от 7103,94 лева.
Моли, да се допусне изменение на размера на исковете за претърпените от ищеца
вреди от процесното ПТП, които да се считат предявени в размер на 150 000 лева за
неимуществени вреди и в размер на 3 718,43 лева за имуществени вреди, ведно с лихва за
забава върху всеки от исковете, съгласно чл.493, ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с
ал.3 от КЗ, считано от 09.11.2022 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция
до датата на плащане на обезщетението.
Оспорва всички твърдения и възражения на ответното застрахователно дружество,
като недоказани, необосновани, неправилни и незаконосъобразни, затова, моля, да ги
отхвърлите изцяло.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е представил допълнителен отговор.
Поддържа всички твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания,
направени с първоначалния отговор на исковата молба.
Поддържа твърдението, че водачът на застрахования в ЗАД „Д.“ АД лек автомобил,
марка „БМВ“, модел „523“, с рег.№ СО7908ВС не е нарушил императивните правни норми
на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно, не е
причинил процесното ПТП със своето поведение, така както напълно неоснователно се
твърди от ищцовата страна, поради което намира предявените искове срещу „З.” АД за
неоснователни и недоказани в цялост.
Поддържа твърдението си за липса на вина на водача на застрахованото в довереното
ми дружество МПС за настъпването на процесното ПТП. Същата не е установена с влязъл в
сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 от ГПК, респективно тя може само да се презумира.
Поддържа направеното своевременно с подадения от ответника отговор на искова
молба оспорване на механизма на ПТП, който се твърди от ищцовата страна. Описаният в
исковата молба механизъм на реализиране на пътния инцидент не кореспондира на реалните
факти по случая.
Поддържа възраженията, направени с отговора на исковата молба, за липса на
10
причинно-следствена връзка между настъпването на процесното ПТП, от една страна, и
получаването на описаните в исковата молба телесни увреждания от В. Е. В., от друга,
респективно на евентуално понесените вреди от ищеца..
Поддържа релевираните в условията на евентуалност възражения за съпричиняване в
значителна степен от страна на В. Е. В. на евентуално настъпилите вредоносни последици
вследствие от процесното ПТП, воден от подробно изложените съображения в отговора на
исковата молба.
Поддържа релевираното с отговора на исковата молба в условията на евентуалност
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от КП за ПТП с пострадали лица №96 - 2022 101/11.10.2021 г. на ОДМВР – С.
на 22.09.2022г. е настъпило ПТП при неустановени обстоятелства, като е пострадал В. Е. В..
По делото се изслуша заключението на съдебно-автотехническа експертиза, видно от
която на 22.09.2022 г. около 15,30 ч. по АМ “Х.” в посока от гр. С. към гр. В. се е движил л.а.
“БМВ” с per. № СО7908ВС със скорост около — 154,55 км/ч., управляван от И.А.Б.. В
автомобила заедно с водача са пътували, Ф. Ф. М. на предна дясна седалка и В. Е. В., седял
900
на задна дясна седалка (зад Ф.). В зоната около км.64 пътното платно е било мокро от
превалял дъжд. Водачът на автомобила, движейки се в лява пътна лента усеща загуба на
напречна устойчивост предизвикана от странично изместване на задната ос на свое дясно
платно. Предната част се насочва към лявата мантинела, водачът съответно завърта волана
(корегиращо) на свое дясно и автомобилът започва завъртане около вертикалната си ос в
обратна посока. От това последващо завъртане, предната част се насочва към дясна
мантинела, автомобилът става неуправляем, влиза в режим на презавиване и водачът губи
контрол над управляемостта му. Следва преминаване на автомобила от лява в дясна пътна
лента, насочване със задната си лява част към дясна мантинела, удар в нея, чупи се само
стъклото на заден ляв стоп. Продължава завъртането около вертикалната ос по
часовниковата стрелка с едновременна транслация по посока на огледа, започва
прохлузване/триене по дясна мантинела с детайли от предната част на купето. Триенето по
мантинелата с предната част на купето предизвиква едновременна деформация на детайли
от купето и деформация на мантинелата, като при това триене предната per. табела се
заклинва в мантинелата и се откъсва от мястото на закрепване към автомобила. Триенето по
мантинелата продължава с едновременно продължаваща ротация на автомобила около
вертикалната си ос в следствие на което цялата странична лява част се удря в мантинелата и
я скъсва.
Следва навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в крайпътните елементи,
едновременно надлъжно и напречно преобръщане, след което се установява в покой на
няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана.
11
От претърпяното напречно и надлъжно преобръщане водачът изпада от купето на
автомобила, след което е затиснат от него и получава тежки травми довели до летален изход.
Пътуващите на предна и задна дясна седалка остават вътре в купето със значителни травми и
живи. Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието при мокър и пътен
участък с асфалтова настилка в много добро състояние. Автомобилът преди произшествието
е бил с монтирана предна дясна гума/колело с размер и дълбочина грайфера различен (по-
малки) от другите три и от нормативно установените. Произшествието е запазено.
От техническа гледна точка движението и управлението на л.а. “БМВ 523И” със
скорост по-висока от разрешената за този пътен участък и съобразената за текущата пътна
обстановка, както и движение на автомобила с монтирана предна дясна гума (марка
“НОКИАН”) с размер (225/55 R16), различен от другите три (225/45 R18), дълбочина на
грайфера (2 мм.) на тази гума при нормативно допустими не по-малко от 4 мм. е довело до
различно/ неравномерно разпределение на теглото и намалено сцепление върху пътното
платно в точките на контакт.
От техническа гледна точка, ако пътникът В. Е. В. е пътувал с поставен предпазен
колан, нараняванията по предната и лява странична част на тялото/торса не биха се
получили, тъй като задържащият ефект на колана не би позволил на тялото да отхвръкне
напред и в ляво при последователното преобръщане на купето по посочения по-горе
комбиниран начин.
При правилно поставен обезопасителен, триточков колан, максималната амплитуда на
движение и съответно разстоянието на придвижване напред на тялото на водача е от около 5
до 10 см. Това разстояние е обусловено от деформацията на дрехите и меките тъкани на
торса при рязкото му движение напред в следствие на удара.
Долните части на тялото (таз и горна част на бедрата) са обхванати от долната
хоризонтална лента на колана, която обичайно е по-пристегната от горната диагонална
лента, т.е. таза и долните крайници при правилно поставен колан не биха се преместили на
повече от 5 см. напред към кормилната колона и към долната част на арматурното табло
По делото се изслуша заключението на съдебно-медицинска експертиза, според която
в резултат на пътнотранспортното произшествие пострадалият В. Е. В. е получил следните
травматични увреждания:
Счупване на тялото на четвърти, пети и шести гръден прешлени.
Счупване на напречните израстъци вляво на шести и седми гръдни прешлени.
Счупване на първо, второ, трето и шесто ребра паравертебрално вляво, на пето ребро
по скапуларната линия и на второ ребро вдясно.
Многофрагментно счупване на гръдната кост.
Разкъсноконтузна рана на кожата в областта на врата.
С оглед лечението на фрактурите е извършена метална стабилизация на прешлените
по оперативен път, като поставените импланти са по местата на тяхното поставяне.
Понастоящем имплантите не са отстранени и ще останат по местата си доживот.
12
В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият е изпитвал в
началото силни по интензитет болки и страдания, които с времето са намалели, но няма да
изчезнат, докато е жив. Същите ще се засилват при физическо натоварване и промяна на
времето.
Имобилизацията при този тип травми е около 4-6 месеца.
Към момента в резултат на уврежданията са налице ограничения в движенията на
снагата, които са описани в проведения личен преглед на пострадалия.
След запознаване с медицинската документация по този въпрос има произнасяне на
ТЕЛК, като в експертното решение №90510 е определена трудова неработоспособност 75%,
която е пожизнена.
От приложените документи, се прави извод, че за лечението на причинените
травматични увреждания пострадалият е заплатил сумата от 6987,24лв.
При такива травми се прилага подобно лечение, което се извършва в специализирани
лечебни заведения, както и системно санаториално лечение.
По делото се изслуша заключението на съдебно-психологична експертиза, видно от
която психичната травма при В. В. е в резултат на тежко, екстремно и стресиращо събитие,
каквото е катастрофата на 22.09.2022 г. и е свързано с физическото му нараняване и смъртта
на И.Б., когото нарича „добър познат“. Преживява интензивни емоции (страх, ужас,
безпомощност) по време на стресиращото събитие, които довеждат до частична загуба на
спомен за детайли от самия инцидент, която е факт и до момента.
Не може да се говори за наличието на емоционална травма. Успял да преработи част
от травматичните събития чрез подкрепа от близките. Той се адаптира към реалността,
използвайки стратегии като примиряване, прехвърляне на отговорността за решенията върху
хора, които са готови да му помогнат. Предпочита уединение, за да избегне припомняне и
мисли за инцидента.
Преживяванията свързани с пътно-транспортното произшествие от 22.09.2022г. са
травматични и са променили качеството на живот на В. В.. На базата на представената по
горе информация, може да се направи мотивирано предположение, че за ищеца периодът
след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена тревожност и депресивна симптоматика
(потиснатост, проблеми със съня, липса на влечения, загуба на телесно тегло, мрачно
настроение). Има данни за нарушена психическа съгласуваност, в резултат, на която
емоциите и чувствата са отцепени от мислите и действията. Губи инициативност, като
оставя решенията да бъдат взимани от членовете на семейството му. За да прикрие страха и
да намали въздействието на болезнените негативни преживявания, използва несъзнавани
защитни механизми - изтласкване и сцепване (разделя мисли от емоции), като се фокусира
върху телесното си състояние.
По категоричен начин може да се каже, че към момента на извършване на
експертната оценка няма данни за посттравматични стресови симптоми, няма наличие на
страхови състояния и липсват симптоми от депресивния спектър, но има данни за начални
прояви на хроничен стрес. Може да се предположи, че хроничния стрес е резултат от
травматичното преживяване, свързано с ПТП от 22.09.2022г., което е интернализирано и
присъства постоянно в живота на В., чрез физическите усещания на болки в гърба и
13
ограниченията на свободните движения.
Преработването на психичната травма е дълъг процес, свързан с адаптация към
промените в живота му. Времето, което е минало от катастрофата до сега е дало възможност
да стартира преработване на травматичните преживявания. Към момента, като знаци за
психично справяне могат да бъдат възприети: наличие на подкрепяща среда, възвръщане на
интереса към дейности, които му доставят удоволствие и съществуването на планове за
бъдещето - желание да учи, да работи и да бъде самостоятелен. Независимо от факта, че се
наблюдава приемане и адаптация към промените настъпили в резултат на инцидента,
наличието на необратими телесни увреди, ще оказват своето влияние върху психичния
живота на В. В..
Страните не спорят по отношение на факта, че за е налице сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД към датата на ПТП-
22.09.2022г. за водача на л.а. марка „БМВ 523" с peг. №СО7908ВС И.А.Б..
С молба от 09.11.2022г. пострадалият В. Е. В. е предявил застрахователна претенция
пред ответника ЗАД „Д.“ АД
Страните не спорят по отношение на факта, че ЗАД „Д.“ АД е изплатил на ищеца В.
Е. В. сумата 33435,50 лева, за претърпените от процесния пътен инцидент вреди на ищеца,
съответно 30 000 лева за неимуществени вреди и 3455,50 лева за имуществени вреди.
По делото се разпита свидетеля М. Е. В., брат на ищеца.
„Седяхме вкъщи с майка ми, баща ми и жена ми и чакахме брат ми да се прибере от
Б.. След дълго чакане решихме да тръгнем да видим какво става по пътя. Обади ни се по
време на пътя един полицай и ни съобщи, че брат ми е претърпял пътен инцидент и че
шофьорът е починал, ние много се уплашихме и тръгнахме към болницата, те ни казаха към
„С.“, и след като отидохме те не ни дадоха да го видим. Той беше в реанимация около 15-20
дни, защото беше целият натрошен – гръден кош, беше му засегнат от реброто белият дроб
и целият гръбначен стълб, беше много зле. След 15-20 дни го оперираха и му поставиха едни
импланти, пак не ни дадоха да го видим, защото беше пандемия. Като го изписаха се
прибрахме вкъщи и около два месеца беше на легло, ние го хранехме, вдигахме го с баща ми
двамата, той не можеше да се къпе, майка ми го къпеше. Лека-полека вече почна да се
изправя след втория месец, имаше белези по цялото тяло и по челото имаше тука на главата.
Беше му изкривен вратът, главата му беше напред, като ставаше десният му крак беше леко
изкривен, самата походка. Беше много отчаян, беше го страх да се вози в коли, не съм го
виждал такъв, ние сме братя. Той все още е отчаян, страх го беше. Имаше притеснения, не
излизаше, беше се затворил в себе си, не излизаше никъде, защото като излезе всеки, като го
види, го разпитва как и защо, и той изобщо никъде не ходеше. Към настоящия момент не се
е възстановил напълно, даже преди няколко седмици като ходихме на доктор се отчая,
защото имаше надежда да се оправи, но той му каза, че ще става по-зле, като се върнахме в
К. той беше много притеснен като пътува. За момента има болки в гърба от имплантите, от
промяна на времето, от всичко получава болки, сега има и белези по тялото и се срамува
14
сега да ходи по басейни, по открити помещения и здравословното му състояние не е добро.
Взема медикаменти, постоянно пие лекарства, даже сутринта пи, като тръгнахме, защото не
може да се вози, че има големи болки. След изписването от болницата го лекувахме вкъщи с
лекар, който идваше вкъщи. Аз и брат ми живеем в едно домакинство. Аз по принцип бях в
И., след като той катастрофира си останах да помагам на майка ми и баща ми и не ходих
дълго време – половин година – на работа, защото ние го вдигахме. Живеем заедно. С
трудност се облича и съблича, защото като си обуе обувките се навежда, обаче има големи
болки, не може да вдига тежини и не може да спортува, не може както преди с приятели да
излиза, все още не се е възстановил. Той по принцип обича да е фотограф, да снима, преди
работеше в супермаркет, но сега не може да движи много добре ръцете си и не може да
снима, не може да се навежда, да прави снимки или да държи камери и фотоапарати, това му
е нещо като хоби. Предишното му хоби беше с приятели на фитнес, но сега не може да вдига
тежини и няма как.
В началото беше два месеца на легло, през това време лежеше само по гръб в леглото
и с баща ми го вдигахме до тоалетна, защото той не можеше сам и ние го обслужвахме най-
рационално. Постоянно се будеше, защото имаше кошмари от самия инцидент от момчето,
което е починало, ние не позволявахме да се среща с Ф. М., защото като се срещат и се
притеснява. През цялото време, даже и в момента изпитва болки, не можеше да се движи
нормално и все още е така – с навеждането за обувки, с движения. Сега е променен малко с
походката, по-изнервен е, по-плах е, не е весел като преди, не е усмихнат и жизнен като
преди, особено сега като каза докторът, че ще става по-зле. Сега не е като преди. Чувства се
унижен, безполезен, има психически и физически последици от травмата, защото в момента
като инвалид взема пенсия и се чувства безполезен, исе притеснява занапред как ще бъде със
семейство и деца, дали ще може да ги гледа.
Преди две седмици с брат ми ходихме на доктор, не си спомням къде. Аз присъствах,
бях в коридора и го изчаках, но не си спомням адреса. Бях с него първо на доктор сутринта
и на обяд бяхме при психолог, в град С. бяхме. Дойдохме с моя личен автомобил. По време
на пътуването брат ми беше притеснен от самия път, от обстановката и като цяло има
притеснения да се вози в момента, а и не може да пътува дълги разстояния, защото го боли
кръстът. Той не ходи никъде, един път след като се прибра от болницата ходихме до П. и то
защото при инцидента беше изгубена личната карта и ходихме с инвалидна количка, взехме
я служебно от болницата в К., и ходихме до П. с нея. По принцип той е много потиснат и не
обича да говори, аз, когато го разпитвам, той ми казва с мъка. Преди ПТП-то брат ми
спортуваше бягане, ходил е с коне да язди. Ходеше на фитнес в град К.. Сега той не излиза
никъде и не контактува с никой, по телефона може би, не знам.“
По делото се представиха фактури и фискални бонове за медицински изделия и
лекарствени средства за сумата 7103,94лв.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че исковете са допустими и частично основателни.
Правното основание на исковете е чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД чл.52
15
ЗЗД и чл.429 ал.3 от КЗ.
Пострадало лице В. Е. В. е предявило пряко срещу застрахователя ЗАД „Д.“ АД
осъдителни искове за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от
непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено
от делинквента И.А.Б., чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.
Видно от събраните доказателства и в частност съдебно-автотехническа експертиза
се установява настъпването на ПТП на 22.09.2022 г. около 15,30 ч.
По АМ “Х.” в посока от гр. С. към гр. В. се е движил л.а. “БМВ” с per. № СО7908ВС
със скорост около — 154,55 км/ч., управляван от И.А.Б.. В автомобила заедно с водача са
пътували, Ф. Ф. М. на предна дясна седалка и В. Е. В., седял на задна дясна седалка. В
900
зоната около км.64 пътното платно е било мокро от превалял дъжд. Водачът на
автомобила, движейки се в лява пътна лента усеща загуба на напречна устойчивост
предизвикана от странично изместване на задната ос на свое дясно платно. Предната част се
насочва към лявата мантинела, водачът съответно завърта волана (корегиращо) на свое дясно
и автомобилът започва завъртане около вертикалната си ос в обратна посока. От това
последващо завъртане, предната част се насочва към дясна мантинела, автомобилът става
неуправляем, влиза в режим на презавиване и водачът губи контрол над управляемостта му.
Следва преминаване на автомобила от лява в дясна пътна лента, насочване със задната си
лява част към дясна мантинела, удар в нея, чупи се само стъклото на заден ляв стоп.
Продължава завъртането около вертикалната ос по часовниковата стрелка с едновременна
транслация, започва прохлузване/триене по дясна мантинела с детайли от предната част на
купето. Триенето по мантинелата с предната част на купето предизвиква едновременна
деформация на детайли от купето и деформация на мантинелата, като при това триене
предната peгистрационна табела се заклинва в мантинелата и се откъсва от мястото на
закрепване към автомобила. Триенето по мантинелата продължава с едновременно
продължаваща ротация на автомобила около вертикалната си ос, в следствие на което
цялата странична лява част се удря в мантинелата и я скъсва.
Следва навлизане на автомобила в зоната на банкета, удар в крайпътните елементи,
едновременно надлъжно и напречно преобръщане, след което се установява в покой на
няколко метра в дясно от пътното платно върху тавана.
От претърпяното напречно и надлъжно преобръщане водачът изпада от купето на
автомобила, след което е затиснат от него и получава тежки травми довели до летален изход.
Пътуващите на предна и задна дясна седалка остават вътре в купето със значителни травми и
живи. Произшествието е възникнало в светлата част на денонощието при мокър и пътен
участък с асфалтова настилка в много добро състояние. Автомобилът преди произшествието
е бил с монтирана предна дясна гума/колело с размер и дълбочина грайфера различен (по-
малки) от другите три и от нормативно установените.
Водачът И.А.Б. нарушил чл.20 ЗДвП.
„(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
16
които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“,
Чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство
е забранено да превишава следните стойности на скоростта в 140km/h при движение по
автомагистрала и
чл. 139 ЗДвП
„(1) Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат:
1. технически изправни;“,
в резултат на което И.А.Б. реализирал ПТП, при което били причинени телесни
увреждания на пътника В. Е. В..
Пътникът В. Е. В. в л.а. марка „БМВ 523" с peг. №СО7908ВС е нарушил чл. 137а
ЗДвП.
„(1) Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.“
Видно от съдебно-медицинска експертиза, при което ищецът В. Е. В. е получил
следните увреждания:
Счупване на тялото на четвърти, пети и шести гръден прешлени.
Счупване на напречните израстъци вляво на шести и седми гръдни прешлени.
Счупване на първо, второ, трето и шесто ребра паравертебрално вляво, на пето ребро
по скапуларната линия и на второ ребро вдясно.
Многофрагментно счупване на гръдната кост.
Разкъсно-контузна рана на кожата в областта на врата.
С оглед лечението на фрактурите е извършена метална стабилизация на прешлените
по оперативен път, като поставените импланти са по местата на тяхното поставяне.
Понастоящем имплантите не са отстранени и ще останат по местата си доживот.
В резултат на причинените травматични увреждания пострадалият е изпитвал в
началото силни по интензитет болки и страдания, които с времето са намалели, но няма да
изчезнат докато е жив. Същите ще се засилват при физическо натоварване и промяна на
времето.
Имобилизацията при този тип травми е около 4-6 месеца.
17
Към момента в резултат на уврежданията са налице ограничения в движенията на
снагата, които са описани в проведения личен преглед на пострадалия.
След запознаване с медицинската документация по този въпрос има произнасяне на
ТЕЛК, като в експертното решение №90510 е определена трудова неработоспособност 75%,
която е пожизнена.
От приложените документи, се прави извод, че за лечението на причинените
травматични увреждания пострадалият е заплатил сумата от 6987,24лв.
При такива травми се прилага подобно лечение, което се извършва в специализирани
лечебни заведения, както и системно санаториално лечение.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинна връзка между поведението на И.А.Б. и получените
увреждания на пострадалия В. Е. В.. Вината на водача И.А.Б. се предполага, като не се
доказа обратното, чл.45 ал.2 ЗЗД.
По отношение на иска за неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта в случая на счупване на три гръдни
прешлена, шест ребра, гръдна кост, рана в областта на врата, оперативна намеса за
поставяне на метални импланти за стабилизация, придружени със силни по интензитет
болки и страдания, които с времето са намалели, но няма да изчезнат докато е жив.
Съобразно заключението на СМЕ и разпита на свидетеля М. Е. В. болките се засилват при
физическо натоварване и промяна на времето. Съгласно приетата съдебно-психологична
експертиза не може да се говори за наличието на емоционална травма. В. Е. В. е успял да
преработи част от травматичните събития чрез подкрепа от близките. Той се адаптирал към
реалността. Периодът след травмата е съпроводен с дистрес, увеличена тревожност и
депресивна симптоматика. Няма данни за посттравматични стресови симптоми, няма
наличие на страхови състояния и липсват симптоми от депресивния спектър, но има данни
за начални прояви на хроничен стрес. Пострадалият В. Е. В. е на 23г. към датата на
настъпване на ПТП, като не е настъпило пълно възстановяване. Съдът определя дължимото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 130 000,-лв.
Основателно е възражението на ответника ЗАД „Д.“ АД за наличие на съпричиняване
от страна на пътника В. Е. В..
Видно от приетата съдебно-автотехническа експертиза пострадалият В. Е. В. е бил
без предпазен колан, като нараняванията по предната и лява странична част на тялото/торса
не биха се получили. Следва да се има предвид силния удар на автомобила в дясната
мантинела и ротационното му движение с приплъзване, а след излизането от банкета и
надлъжно и напречно му преобръщане, при което свободното тяло на пътника е поемало
удари в интериора на автомобила, при липсата на фиксация от предпазния колан. Ето защо
съдът приема, че съпричиняването от страна на пострадалия е 40%, поради което и на
18
основание чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение следва да се намали на 78000лв. От
същото следва да се приспадне доброволно изплатеното от ответника ЗАД „Д.“ АД в размер
на 30000,-лв., поради което искът по чл.432 ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД и
чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се уважи в размер на 48 000,-лв., ведно със законната върху сумата
от 09.11.2022г. датата на предявяване на застрахователната претенция чл.429 ал.3 от КЗ.
Искът следва да се отхвърли за остатъка до пълния предявен размер от 150 000,-лв.
По предявения иск за имуществени вреди.
Ищецът В. Е. В. съобразно представените касови бележки е сторил разноски във
връзка с лечението си в размер на 7103,94лв. Ответникът ЗАД „Д.“ АД е заплатил 3455,50лв.
на 01.02.2023г. Разликата е в размер на 3648,44лв. При съпричиняването от страна на
пострадалия 40%, поради което и на основание чл.51 ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение
следва да се намали и искът да се уважи за сумата 2189,06лв., а за остатъка до предявения
размер от 3718,43 се отхвърли.
По отношение на иска на В. Е. В. с цена 832,14 лева лихва за забава, съгласно чл.493,
ал.1, т.5 във вр. с чл.429, ал.2, т.2 във вр. с ал.3 от КЗ, върху сумата от 33455,50 лева, платени
от ЗАД „Д.“ АД, считано от 09.11.2022г. - до 01.02.2023г. - датата на плащане на сумата.
Страните не спорят, а е представено и платежното нареждане за сумата 33455,50 лева
платена от ответника на 01.02.2023г. от които 30000,-лв. обезщетение за неимуществени
вреди и 3455,50 за имуществени вреди. Съгласно чл. чл.429 ал.3 от КЗ лихвата за забава
върху платените или дължимите суми се дължи от по-ранната дата от предявяването на
застрахователната претенция и уведомяването за застрахователното събитие, която е
09.11.2022г., която изчислена с електронен калкулатор възлиза на 832,14 лева, с което искът
следва да се уважи изцяло.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, от Наредба
№1/09.07.2004г. ответникът ЗАД „Д.“ АД дължи възнаграждение на процесуалния
представител адв. Т. Р. Н. на ищеца В. Е. В. по договор за правна помощ. Съдът следва да
определи размер на адвокатското възнаграждение, като базата за определяне на
възнаграждението е уважената част на исковете. С оглед на горното съдът определя горното
възнаграждение по иска за неимуществени вреди в размер на 150 000,-лева в размер на
10650,-лв. чл.7, ал.2, т.5, по иска за имуществени вреди 671,84лв. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. и съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата
3622,99лв., към които се добавят 400,-лв. по иска за лихва чл.7, ал.2, т.1, или общо
4022,99лв.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД е направил разноски в размер на 540лв. за юрисконсултско
възнаграждение, 900,-лв. за СМЕ, СПЕ и САТЕ 100лв. свидетел, 5 лв. удостоверение или в
общ размер на 1545,-лв. и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът В. Е. В. следва да понесе
направените от ответника разноски в размер на 1040,56лв., съответно на отхвърлената част
от исковете.
Ответникът „ЗАД Д.” АД следва да бъде осъден заплати 900,-лв. за СМЕ, СПЕ и
САТЕ и 2040,85лв. д.т. (4% върху 51021,20лв.) по сметка на съда или общо 2940,84лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на В. Е. В. с ЕГН********** с адрес
гр.К. ул.“Софроний Врачански“ №1 по сметка IBAN BG04 UNCR 7000 1524 **** сумата
19
48 000,-лева (четиридесет и осем хиляди лева), обезщетение за неимуществени вреди болки
и страдания, получени от В. Е. В. при ПТП, настъпило на 22.09.2022г. и наличие на
сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“ АД, ведно с
лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. до датата на плащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 150 000,-
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.432 КЗ и чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на основание
чл.429, ал.3 КЗ, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., район Изгрев,
ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на В. Е. В. с ЕГН********** с адрес
гр.К. ул.“Софроний Врачански“ №1 по сметка IBAN BG04 UNCR 7000 1524 **** сумата
2189,06лв. (две хиляди сто осемдесет и девет лева и шест стотинки), представляващи
направените от В. Е. В. разходи за лечение, закупуване на импланти, ортопедични корсети,
лекарства и психологични прегледи в следствие на ПТП, настъпило на 22.09.2022г. и
наличие на сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите в ЗАД „Д.“
АД, ведно с лихва за забава върху сумата, считано от 09.11.2022г. - до датата на плащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 3 718,43
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.429 ал.3 от КЗ „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, да заплати на В.
Е. В. с ЕГН********** с адрес гр.К. ул.“Софроний Врачански“ №1 по сметка IBAN BG04
UNCR 7000 1524 **** сумата 832,14 лева (осемстотин тридесет и два лева и четиринадесет
стотинки) лихва за забава за периода 09.11.2022г. - до 01.02.2023г. върху сумата от 33455,50
лева, платена от ЗАД „Д.“ АД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК, чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.1, т.2 и т.5
от Наредба №1/09.07.2004г. „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1 да заплати на адв. Т. Р. Н. от ХАК,
гр.С. ул.“Веслец“ №2 ет.5 ап.20 сумата от 4022,99лв. (четири хиляди двадесет и два лева и
деветдесет и девет стотинки), представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, В. Е. В. с ЕГН********** с адрес гр.К.
ул.“Софроний Врачански“ №1 да заплати на „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1, сумата от
1040,56лв. (хиляда и четиридесет лева и петдесет и шест стотинки), представляващи
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ГПК, „З.“ АД с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ №1 да заплати на
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гр.С. бул.“Витоша“ №2 сумата от 2940,85лв. (две хиляди
деветстотин и четиридесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
20
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
21