№ 76
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110213900 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 19-4332-023222 от
08.11.2019, издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на К. П. Т., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, доколкото измерената скорост е на изпреварващия жалбоподателя
автомобил, а не на неговия. Изразява съмнение във връзка с техническата изправност на
радарната система, заснела нарушението. В постъпила молба от 03.12.2021г. се излагат
допълнителни аргументи отнасящи се до неправилно посочване на мястото на нарушението,
нарушение на процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
лицето, доколкото твърди, че органите на МВР не са имали право да го спират и да му
съставят АУАН на място. Оспорва годността на техническото средство, заснело
нарушението.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, явява се адв.
Гоцова, която пледира за отмяна на атакуваното НП по изложените аргументи в жалбата и
допълнителната молба.
1
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 18.10.2019 г. в 10:10 часа жалбоподателят К. П. Т., ЕГН ********** управлявал лек
автомобил - Мерцедес Ц 300 С рег. №***** регистриран на Д.Л.Х. и се движел в гр. София
по бул.Пейо К.Яворов с посока на движение от бул.Симеоновско шосе към бул.Черни връх.
До №28, при ограничение на скоростта от 50 км/ч, важащо за населено място, автомобилът,
посочен по-горе, е засечен да се движи със 110 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във
връзка с допустима грешка при измерване на скорост и същата се зачитала като 107 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение
TFR1-M №614, записваща дата, час, място, скорост и регистрационен номер. На същото
място се намирал и автопатрул на ОПП СДВР, в състав свидетелят В.А. – мл.
автоконтрольор и Г.П.. Същите преценили, че водачът с движението си с висока скорост е
предпоставка за настъпване на ПТП и има условия да бъде спрян и му подали сигнал със
стоп-палка, образец на МВР, на който сигнал жалбоподателят Т. се подчинил и спрял. Бил
му състав АУАН на място от свидетеля Алексиев. Като правна норма, която е нарушена, е
посочен чл. 21, ал 1 във вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДВП. АУАН е връчен срещу подпис на
лицето на същата дата. Жалбоподателят не посочил да има възражения. До издаване на НП
такива не са постъпвали.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № 19-4332-023222 от 08.11.2019, издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА
към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с
което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДВП на К. П. Т., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 750 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три
месеца.
.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства (показанията на актосъставителя Алексиев) и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат
непротиворечиво фактите по делото. От показанията на разпитания свидетел се установява,
че освен, че със своя колега са разположили и включили системата за контрол на скоростта,
същите са извършвали и контрол за безопасността на движението в поверения им участък от
пътя, съответно, че двамата служители са преценили, че с поведението си жалбоподателят е
застрашавал движението и поради това преценили, че следва да го спрат и да вземат
2
отношение по извършеното от него нарушение на място. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, които са логични, последователни и кореспондират с останалия събран
доказателствен материал. Съдът не намери основание да не даде вяра на показанията на
свидетеля, като изгради фактическите си изводи на базата на съобщеното от него.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. С помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на
превозното средство 107 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при
ограничение за населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което
са изяснени относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на
нарушената правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване
на нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е
нарушената правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа
норма, във връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя, свидетеля
и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е издадено
съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е правилна
правна квалификация, която напълно отговаря на деянието, а постановлението е връчено на
23.09.2021г. на нарушителя. Останалите реквизити на АУАН и на наказателното
постановление са попълнени съгласно изискванията на ЗАНН.
Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.
Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и
наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, който е заснет,
техническото средство, с което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на
нарушението.
В случая не е попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП, но това е и логично като се
има предвид, че нарушителят е установен на място и контролните органи са взели
отношение чрез съставяне на АУАН непосредствено след извършването на нарушението и
3
установяване на самоличността на водача. Съдът не намира основание във възражението, че
не е правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, тъй като
същият е бил спрян непосредствено след извършване на нарушението. Цитираните от
защитата разпоредби не забраняват на органите за контрол на движението да спират водачи,
превишили скоростта, още по-малко забраняват санкционирането им на място. Цитираният
в допълнителната молба чл.92 от Инструкцията предвижда, че в случаите на осъществяване
на контрол с мобилно АТСС, работещо на място, нарушителите не се спират, а след сваляне
на информацията от АТСС се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. Допуска се спиране
на място в случаите, когато с поведението си водачът създава непосредствена опасност за
останалите участници в движението. Този текст касае вътрешните отношения в структурите
на Министерството на вътрешните работи и не се отнася до надлежността на ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицата, доколкото това не е нормативен акт
и не съдържа процедури по ангажиране на този вид юридическа отговорност, а определя
правила за поведение за служителите на МВР. В случая обаче дори самият текст позволява
спиране на водачите при контрол на скоростта с АТСС в случай на създадена опасност за
движението, каквото според настоящия състав движението с над 50 км/ч над разрешената
максимална скорост за МПС представлява. Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата не забранява на служителите на МВР да
спират водачите и да ангажират отговорността им за управление на МПС с превишена
скорост. Единствено чл.11, ал.2 от този подзаконов нормативен акт предвижда, че в
случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават, т.е.
има изричен ред за започване на административнонаказателното производство в случаите,
когато се използва АТСС във време на движение. Не се предвиждат други ограничения в
реда за повдигане на административнонаказателно обвинение и логично това може да стане
или при вземане на отношение на място след спиране на нарушителя, или впоследствие след
снемане на информацията от АТСС и призоваване на нарушителя да се яви в поделение на
МВР. В случая действията на служителите на МВР не са накърнили правото на защита на
жалбоподателя по никакъв начин, служителите са спазили както цитираната наредба, така и
посочената от жалбоподателя инструкция и са решили съвсем законосъобразно да спрат
нарушителя и да му съставят АУАН на място.
Доколкото лекият автомобил е заснет като единствено МПС на пътното платно към
момента на отчитане на скоростта и липсват други МПС, следва да се приеме, че АНО е
доказал по безсъмнен начин констатациите в АУАН, инкорпорирани в процесното НП, тъй
като единствено възможно е само този автомобил да се е движил със засечената скорост. Не
4
се констатира на клипа наличието на друго МПС, което да изпреварва автомобила,
управляван от жалбоподателя. Единствено последният е в обхвата на АТСС и няма никакво
съмнение, че именно неговата скорост е отчетена. В този смисъл и това възражение на
жалбоподателя е неоснователно.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение. По
делото е представен и протокол за последваща проверка на техническото средство, видно от
който към датата на заснетия клип средството е било изправно. Съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се
считат от одобрен тип, какъвто е и настоящият случай. Представените от АНО
удостоверение и протокол за проверка доказват годността на уреда да измерва точно, както
и допустимата грешка, която от издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на
водача и от измерената скорост законосъобразно са приспаднати 3 процента. Не се
подкрепят възраженията на жалбоподателя, че АТСС е негодно и не е минало техническа
проверка.
Безспорен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в който се
твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за използване на
техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за населено място –
регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол е посочено, че
знак за ограничение няма, а и жалбоподателят не твърди наличието на такъв. Не се
установява наличието на пътен знак и от представената схема за организация на
движението. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от ЗДвП
предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при липса на
изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано
нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП гласи, че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото
безспорно се установява, че Т. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
шофирал със 107 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че
нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна.
По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в
АУАН, така и в НП - гр. София на бул.Пейо К.Яворов №28 с посока на движение от
бул.Симеоновско шосе към бул.Черни връх. Съдът намира, че така описано мястото на
нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата от
АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на
5
техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола,
изготвен при използването на автоматизираното ТС. Неоснователно е възражението, че не е
посочено правилно мястото на нарушението, доколкото не е правилно определена посоката
на движението. В протокола за използване на АТСС е посочено, че АТСС е разположено
именно на бул.Пейо К.Яворов №28 и с посока от бул.Драган Цанков към бул.Черни връх. В
АУАН и НП е посочена посока на движение от бул.Симеоновско шосе към бул.Черни връх,
което не бъди никакво съмнение в посоката на движение, която с оглед разположението на
посочените булеварди и улици, е именно тази, в която е измервало АТСС. И бул. Драган
Цанков, и бул. Симеоновско шосе са преди бул. Черни връх и съответно е ясна както
посоката на измерване на скоростта, така и посоката на движение на автомобила, която е
същата и в обхвата на АТСС.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение.
По размера на наказанията:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът
намира, че наказанията „глоба” в размер на 750 лева и „лишаване от правоуправление за
срок от три месеца” са правилно определени и размерът на двете наказания е точно
предвиден в закона, поради което съдебният състав няма възможност да ревизира размера
на същите.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно не
ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 19-4332-023222 от 08.11.2019,
издадено Г.В.Б. на длъжност НАЧАЛНИК ГРУПА към СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ
СДВР упълномощен с 8121з-515/14.05.2018 г, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на К. П. Т., ЕГН **********, е
6
наложено административно наказание „глоба” в размер на 750 лева и наказание „лишаване
от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7