Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 16.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 332 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от „Б.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ № **, представлявана от
Главния изпълнителен директор В. М. С. и Изпълнителния директор Ю. Г. Г. , чрез
пълномощника им главен юрисконсулт в „Б.“ АД Владимир Ангелов Венков, против М.Ц.Р.,
ЕГН ********** с адрес *** и Ц.М.Р., ЕГН **********, с адрес ***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – с цена на иска 6120.61 лева.
В исковата молба са изложени твърдения, че на
07.06.2012 г. между „Б.” ЕАД като кредитор и кредитополучателите М.Ц.Р. и В. С.
Р. е сключен Договор за кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лева и
срок на издължаване 120 месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителството на Ц.М.Р..
При подписването на договора за кредит са приети и подписани действащите към
момента общи услови на „Б.“ ЕАД за вида кредит и погасителен план. Падежна дата
е седмо число на месеца. Твърди се, че кредитът е усвоен изцяло и е започнало
погасяването му по сметка № ********. През 2019 г. кредитополучателят В. С. Р. е
починала, като кредитът е погасяван редовно до 07.10.2019 г., след което
погасителни вноски по заема не са постъпвали. Твърди се, че не са внесени
вноските за месец ноември 2019 г. в размер на 206.64 лв. и декември 2019 г. в
размер на 206.64 лв., както и за месец януари 2020 г. в размер на 206.64 лв. и
за месец февруари 2020 г. в размер на 206.64 лв., което е довело до настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането, на основание т. 18.2 от Общите условия
на „Б.“ АД за вида кредит - при допусната забава в плащанията по главница и
лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем.
Твърди се, че за неплатената вноска за месец
ноември 2019 г. е налице забава в плащането над 90 дена. На М. Ц. Р. е изпратено уведомление за обявяване
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението му е връчено на 10.02.2020 г., на
която дата следва да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост на
кредита. Давността по чл. 147 ал. 1 от ЗЗД спрямо поръчителя Ц.М.Р. не е
изтекла към момента на подаване на исковата ни молба.
Твърди се, че към 10.02.2020 г. остатъкът от
главницата по кредита е в размер на 5531.83 лева. Дължимата договорна лихва е
начислена за периода от последното плащане -
07.10.2019 г. до датата на настъпване на изискуемостта - 09.02.2020 г. и
е в размер на 273.16 лева. Върху остатъка по кредита лихвена надбавка
/обезщетение/ за забава е начислена съгласно т. 18.1 от общите условия от
14.11.2019 г. /7 дни след неплащане на дължимата вноска за месец ноември 2019
г./ до датата на настъпване на предсрочната изискуемост - т. е. до 09.02.20120
г. Размерът на това обезщетение е 12.76 лева. Обезщетението за забава след
датата на настъпване на предсрочната изискуемост в размер на законната лихва е
начислено за периода от 10.02.2020 г. до 12.03.20 г. /начална дата на обявения
мораториум/ и е в размер на 50.71 лв., а това за периода от края на мораториума
до завеждане на ИМ е в размер на 132.15 лв. Дължими са и 120 лв. кат разходи
при изискуем кредит.
Отправя се молба съдът да постанови решение, с
което да осъди ответниците М.Ц.Р. и Ц.М.Р., да заплатят на „Б.“ АД, следните
суми: главница - 5531.83 лева /пет хиляди петстотин тридесет и един лева и
осемдесет и три стотинки/; договорна лихва - 273.16 лв. /двеста седемдесет и
три лева и шестнадесет стотинки/ за периода от 07.10.2019 г. до 09.02.2020 г.;
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта - 12.76 лв. /дванадесет лева и седемдесет и шест ст./ за периода
от 14.11.2019 г. до 09.02.2020 г.; обезщетение за забава след датата на
настъпване на изискуемостта - 50.71 лв. за периода от 10.02.2020 г. до
12.03.2020 г.; обезщетение за забава - 132.15 лв. за периода от 14.05.2020 г.
до 09.08.2020 г.; разходи при изискуем кредит - 120 лв., заедно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.08.2020
г. до окончателното погасяване на задължението
Към исковата молба като писмени доказателства
са приложени заверени копия от: Договор за кредит за текущо потребление от 07.06.2012
г. с Договор за поръчителство; Искане за кредит от 14.05.2012 г.; Погасителен
план към договора за кредит от 07.06.2012 г.; Извлечение от тарифата на „Б.“
АД; Уведомление за предсрочна изискуемост с разписка.
В
срока по чл. 131 от ГПК от страна на двамата ответници не е представен отговор
на исковата молба.
В с.з. процесуалният
представител на ищеца – юрк. Венков излага становище, че искът е доказан по
основание и размер, потвърден е изцяло от заключението на вещото лице.
В с.з. ответникът М.Р.,
редовно призован се явява лично. Заявява, че са сключили договор с банката,
като е трябвало да внасят по 200 лева вноска. Жена му починала и останал
същевременно без работа. Смята, че дългът му се е погасил по давност или
наближава да се погаси.
Съдебно счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Д. Петрова дава заключение, в което описва, че на 07.06.2012 г.
е сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Б.” ЕАД като кредитор
и кредитополучателите М.Ц.Р. и В. С. Р. . Банката е предоставила кредит в
размер на 12 000 лева и срок на издължаване 120 месеца. Кредитът е обезпечен с
поръчителството на Ц.М.Р.. Предсрочната изискуемост е обявена на 10.02.2020 г.,
а исковата молба е подадена на 10.08.2020 г. Сумата по Договор за кредит за
текущо потребление от 07.06.2012 г. на М.Ц.Р. в размер на 12 000.00 лв.,
предоставена е на 07.06.2012 г. и е усвоена изцяло като със сумата е захранена
разплащателната му сметка.
Според заключението на вещото лице, за
погасяване на дълга за периода от 07.06.2012 г. до 10.02.2020 г. са постъпили
суми в общ размер на 16 540.98 лв., от които: за главница - 6 536.18 лв.; за
договорна лихва - 10 002.53 лв.; за санкционираща лихва – 2.27 лева.
Към 10.02.2020 г. остатъкът от кредита е в
общ размер 5 817,75 лв., от които: главница - 5 531.83 лв.; договорна лихва –
273.16 лв. за периода от 07.10.2019 г. /датата на последното плащане/ до
09.02.2020 г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; лихвена
надбавка за забава - 12.76 лв. за периода от 14.11.2019г. /7 дни след неплащане
на дължимата вноска за месец ноември 2019 г./ до 09.02.2020 г. /датата на
настъпване на предсрочната изискуемост/.
Към 10.08.2020 г. - датата на завеждане на
исковата молба, остатъкът от дълга е: главница - 5 531.83 лв.; договорна лихва
– 273.16 лв. за периода от 07.10.2019 г. /датата на последното плащане/ до
09.02.2020 г. /датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; Лихвена
надбавка за забава – 12.76 лв. за периода от 14.11.2019 г. /7 дни след
неплащане на дължимата вноска за месец ноември 2019 г./ до 09.02.2020 г.
/датата на настъпване на предсрочната изискуемост/; обезщетение за забава –
50.71 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 12.03.2020 г.; обезщетение за забава –
132.15 лв. за периода от 14.05.2020 г. до 09.08.2020 г.; такса изискуемост –
120 лв.
Пак според вещото лице, общият размер на
остатъка на дълга към 10.08.2020 г. е 6 120.61 лева. Кредитът е погасяван
редовно до 07.10.2019 г. Размерът на вноските с настъпил падеж от 07.11.2019 г.
до 10.08.2020 г. са: в размер на 2 067.72 лв., от който главница 1 616.16 лв. и
договорна лихва 451.56 лв. Санкциониращата лихва е в размер на 12.76 лева.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 141,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 86 ЗЗД
Безспорно е, че на 07.06.2012 г. между „Б.”
ЕАД като кредитор и кредитополучателите М.Ц.Р. и В. С. Р. е сключен Договор за
кредит за текущо потребление в размер на 12 000 лева и срок на издължаване 120
месеца. Кредитът е обезпечен с поръчителството на Ц.М.Р.. При подписването на
договора за кредит са приети и подписани действащите към момента общи услови на
„Б.“ ЕАД за вида кредит и погасителен план
Установява се от заключението на вещото
лице, че кредитополучателите са просрочили вноски по договора и към 10.02.2020
г. остатъкът от кредита е в общ размер 5 817,75 лв., от които: главница - 5
531.83 лв., договорна лихва – 273.16 лв. за периода от 07.10.2019 г. /датата на
последното плащане/ до 09.02.2020 г. /датата на настъпване на предсрочната
изискуемост/.
Обявяването на предсрочната изискуемост по
смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
него за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж към
момента на изявлението. Банката е изпратила уведомление до длъжника М.Ц.Р.,
което същият е получил лично на 10.02.2020 г., при което съдът приема, че на
посочената дата е настъпила предсрочна изискуемост - предвид надлежното й
обявяване на кредитополучателя.
При извършената от вещото лице проверка се
потвърждава, че по процесния договор банката е предоставила на кредитополучателите
М.Ц.Р. и В. С. Р. сумата от 12 000 лева, на дата 07.06.2012 г., и е усвоена
изцяло като със сумата е захранена разплащателната сметка на М.Ц.Р..
Договорът за потребителски кредит, на
който се основава вземането, отговаря на изискванията за форма и задължително
съдържание по ЗПК. Спазени са императивните ограничения относно разходите по
кредита.
От заключението на вещото лице се
установява, че по сметка на ответника М.Р. е била предоставена сумата от 12 000
лева, с което е изпълнено условието за реално предаване на заетата сума,
пораждащо задължението на ответника да върне същата по уговорения между
страните начин – в случая на месечни вноски, които включват два елемента –
главница и възнаградителна лихва, каквато се дължи по силата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Наличието на просрочие не се оспорва от
страните. При изложените по-горе мотиви и предвид констатациите на експерта по
съдебно-счетоводната експертиза следва да се приеме, че по Договор за кредит за
текущо потребление от 07.06.2012 г. са налице изискуеми задължения за дължима
главница в размер на 5531.83 лева,
договорна лихва в размер на 273.16 лв. за периода от 07.10.2019 г. до
09.02.2020 г. обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на
настъпване на изискуемостта в размер на 12.76 лв. за периода от 14.11.2019 г.
до 09.02.2020 г. обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемостта - 50.71 лв. за периода от 10.02.2020 г. до 12.03.2020 г.
Дължимо е и обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемостта в размер на 50.71 лева, за периода от
10.02.2020 г. до 12.03.2020 г. Размерът на дължимите договорна и санкционна
лихви следва да е съобразен с датата на предсрочната изискуемост – в настоящия
случай – 10.02.2020 г. Съгласно чл. 432 от ТЗ и т. 2 от ТР № 3/ 2017 г., след
този момент кредиторът има право единствено на законна лихва за забава на
длъжника до датата на плащането. Известно е, че договорната лихва представлява
възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит
за това, че е предоставила паричен ресурс на длъжника. Затова се дължи до
датата, на която длъжникът реално изпълнява задълженията си по договора. След
това, при неизпълнение за кредитора е уговорено право да търси заместващото
обезщетение за забава и да обяви кредита за предсрочно изискуем. В договорите, по
които страна е потребител, с нормата на чл. 33 от ЗПК е създадена допълнителна
гаранция срещу бездействие на кредитор да търси уговореното изпълнение.
Компенсирането на вредите от забавата следва да стане до размера на законната
лихва. Затова и при настъпилата забава и по правилото на чл. 33 от ЗПК просрочията не следва да се олихвяват с договорения процент
възнаградителна лихва, тъй като на практика ще се стигне до дублиране с
обезщетението за забава.
Таксата за предсрочна изискуемост – 120,00
лева, съдът прие, че противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, забраняващ събиране на
такси за управление на кредита. Обявяването на предсрочна изискуемост,
представляващо едностранно действие на кредитора с обезпечително-гаранционна
цел и в него интерес, представлява именно управление на кредита. Според чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите и таксите за
изискуемост на кредита, представляват разходи за управление на кредита. Те са
свързани с неговото събиране, а всяко действие по събирането му е действие по
управление на кредита. С оглед на изложеното начислената от кредитора сума за заемна
такса от 120 лева се явява недължима, като произтичаща от недействителна
договорна клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се
ангажираха доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята
на кредитора е да стори същите и да определи едностранно техния размер, което е
недопустимо. По изложените съображения исковата претенция следва да се отхвърли
в тази й част.
В случая, както вече се посочи, не се
спори по наличието на валидна договорна връзка по силата на договор за кредит
за текущо потребление от 07.06.2012 г, сключен между „Б.“ ЕАД като кредитор и
кредитополучатели М.Р. и В. Р. , обезпечен с поръчителство на Ц.М.Р., като
отговорността им е солидарна – арг. от разпоредбата на чл. 141 от ЗЗД и
договорите за поръчителство. Ответниците не навеждат и не ангажират
доказателства относно това да са освободени от задължението си чрез заместване
в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД или по друг предвиден в закона начин.
Настоящото вземане произтича от договор за
кредит, разновидност на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор
за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и
чл. 111 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо – в т.см. Решение № 261
от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 7952010 г., IV г. о., ГК; Решение № 28 от
5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК. В случая периодът
на погасителния план изтича на 07.06.2022 г., а съгласно заключението на вещото
лице последното плащане по кредита е направено на 07.10.2012 г. Предвид на това
първата дължима и неплатена вноска е с падеж 07.11.2019 г. и тъй като исковата
молба е подадена на 10.08.2020 г. то предвиденият петгодишен давностен срок не
е изтекъл с оглед и на което възражението на ответника М.Р. в този смисъл, е
неоснователно.
Според разпоредбата на чл. 111,
б."в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за лихви. В исковата молба ищецът претендира 273.16 лв. - просрочена редовна
(възнаградителна) лихва за периода от 07.10.2019 г. до 09.02.2020 г. включително.
Съгласно правилото на чл. 111, б."в" във вр. с чл. 114, ал.1 от ЗЗД,
тригодишният давностен срок за лихвите започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Към началната дата 07.10.2019 г. вземането за
лихва върху редовната главница е било изискуемо. Ето защо, от този момент до 10.08.2020
г., когато е депозирана исковата молба, вземането за тази лихва не е погасено
по давност.
Съгласно чл. 138, ал. 1 от ЗЗД с договора
за поръчителство поръчителят се задължава да отговаря за изпълнението на едно
чуждо задължение - за изпълнението на задължението на главния длъжник. Това
означава, че той обещава същия резултат, който главният длъжник трябва да
осъществи, освен ако не е уговорено нещо различно, или друго следва от
естеството на дължимата престация. Този резултат е
предмет на задължението му. Поръчителството може да съществува само за
действителен чужд дълг, като законът позволява то да се поеме и за бъдещо, и за
условно задължение (чл. 138, ал. 2 от ЗЗД).
По разноските
Следва да бъде уважено искането за
присъждане на разноски, като съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
общия размер на разноските следва да бъде съобразен с уважената част от иска.
Ищецът претендира и доказва разноски общо
за 644.82 лева в настоящето производство, включващи държавна такса в размер на
244.82 лв., разноски за експертиза в размер на 350.00 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лева. Съобразно уважена/отхвърлена част от
иска, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 632.18 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Ц.Р., ЕГН **********
с адрес ***, в качеството му на кредитополучател, и Ц.М.Р., ЕГН **********, с
адрес ***, в качеството му на поръчител, ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „М.“ № **, представлявана от Главния изпълнителен
директор В. М. С. и Изпълнителния директор Ю. Г. Г. , чрез пълномощника главен
юрисконсулт Владимир Ангелов Венков следните суми: 5531.83
лева
/пет хиляди петстотин тридесет и един лева и осемдесет и три стотинки/
представляваща главница по Договор за кредит за текущо потребление и Договор за
поръчителства, сключени на 07.06.2012 г.; договорна лихва - 273.16 лв. /двеста седемдесет и три
лева и шестнадесет стотинки/ за периода от 07.10.2019 г. до 09.02.2020 г.;
обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ до датата на настъпване на
изискуемостта - 12.76 лева
/дванадесет лева и седемдесет и шест ст./ за периода от 14.11.2019 г. до
09.02.2020 г.; обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемостта
- 50.71 лева за периода от
10.02.2020 г. до 12.03.2020 г.; обезщетение за забава - 132.15 лева за периода от 14.05.2020 г. до 09.08.2020 г., заедно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 10.08.2020 г. до окончателното погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и
недоказана претенцията за такси - разходи при изискуем кредит в размер на 120 /сто
и двадесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.Ц.Р.,
с горепосочената самоличност, и Ц.М.Р.,
с горепосочената самоличност, ДА ЗАПЛАТЯТ на „Б.“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
632.18 /шест хиляди
тридесет и два лева и 18 ст./, представляваща разноски
в настоящето производство съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: