РЕШЕНИЕ
Номер 633 12.06.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на двадесет и осми май, две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА НИКОЛОВА
секретар: Ирина Ламбова
прокурор: А.Ч.
сложи за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД номер 580 по описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството е образувано по касационна жалба от РУ – Несебър към ОД на МВР Бургас против решение № 46/24.02.2020г. постановено по а.н.д. № 1829/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 19-0304-003208 от 27.11.2019г. на началник сектор към ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което за нарушение на чл.137А, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, на Д.Д. Ч. е наложена глоба в размер на 50 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че съдебното решение е необосновано и неправилно, постановено при недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание, касаторът редовно призован, не се явява.
Ответникът по касация – Д.Д. Ч., редовно призован, не изпраща представител. Представя Отговор по касационна жалба, като я оспорва като недопустима, немотивирана и неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас, дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С наказателното постановление, отговорността на Д.Д. Ч. е ангажирана за това, че на 22.11.2019г., около 14:05 часа в гр. Несебър, жк „Черно море“, до детска градина „Моряче“ управлявал личния си л.а „Фиат Дукато“ с рег № А9948МВ, като не използва предпазен колан, с който автомобила е оборудван.
За констатираното е бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № 387185 за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, който е подписан от касатора без възражение. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, в което обстоятелствата са изложени по идентичен начин, но е допуснато разминаване при изписване марката, модела и регистрационния номер на автомобила. В АУАН е посочен л.а „Рено Лагуна“ рег. № А9948НВ.
За да постанови съдебното решение, първоинстанционният съд приема, че АУАН е съставен за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Посочва, че административнонаказващият орган, приемайки нарушението за безспорно установено е издал процесното НП в съответствие със ЗДвП. Според мотивите на въззивния състав са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като е налице разминаване на описаната фактическа обстановка в АУАН и НП. Съдът е приел, че това разминаване е нарушило правото на защита на жалбоподателя, поради което същият не е знаел срещу какви точно факти следва да се защити и това не е техническа грешка.
Така постановено решение е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно наказание.
От анализа на доказателствата по делото касационният състав установява, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, включително и относно наличното разминаване в описанието марката, модела и регистрационния номер на автомобила. Липсва нормативно задължение за описание на модела и същият не представлява елемент на изпълнителното деяние. Достатъчно е такова описание обаче, посредством което автомобилът да може да бъде надлежно и безспорно индивидуализиран. В това отношение регистрационният номер и марката на превозното средство изпълняват тази задача. В АУАН и НП обаче регистрационния номер и марката на превозното средство са различно отразени. Именно идентичността в НП на регистрациония номер с посочения в АУАН, както и марката на автомобила в достатъчна степен на конкретика свързват конкретния нарушител с конкретното МПС.
Настоящата касационна инстанция не споделя довода на касатора, че посочването на МПС с различни марка и рег. номер в издаденото НП, от това което е описаното в АУАН, респ. от действително управляваното от нарушителя, следва да се квалифицира като допусната техническа грешка. Техническата грешка би могла да се изрази в сгрешена цифра или буква от регистрационния номер на автомобила или буква от марката и модела му, но в случая не става дума за това, тъй като в процесното НП е посочен напълно различен лек автомобил - от друга марка и модел, с друг регистрационен номер. Отделно от това с оглед констатираното нарушение не може да се приеме, че посочването на друг автомобил в издаденото НП не оказва пряко влияние върху съставомерните признаци на деянието, тъй като същото се изразява в управление на автомобил без използване на обезопасителен колан „.. с какъвто е оборудван автомобила”.
С оглед изложеното и предвид строго формалния характер на административнонаказателното производство, допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАННВ е съществено, което обосновава незаконосъобразността на издаденото НП. Като е стигнал до същите изводи и е отменил НП, Районен съд – Несебър е постановил правилно съдебно решение.
При този изход на спора съдебният състав дължи произнасяне по искането на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски. Представен е договор за правна помощ в размер на 800,00 лева, в който е посочено обстоятелството, че същият служи като разписка за заплащане на договореното възнаграждение в момента на сключването му - 13.04.2020г., поради което сумата е дължима от юридичеслото лице, в чиито структури е касаторът.
Воден от горното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/24.02.2020г. постановено по а.н.д. № 1829/2019г. по описа на Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Бургас да заплати на Д.Д. Ч. с ЕГН ********** съдебноделоводни разноски в размер на 800,00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар по настоящото дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.