Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №39

 

гр. Пловдив, 04.02.2011 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХІХ състав, в публичното заседание на втори декември, две хиляди и десета година в състав:

                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА

 

при секретаря К.М.

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 289/2009 год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Предявени са обективно съединени два иска с правно основание чл.71 от ТЗ – в съотношение - главен установителен и акцесорен осъдителен.

        Ищецът твърди, че по силата на Споразумение от 17.07.2002 год. е станал собственик на 1984 бр. безналични акции, обстоятелство, което се установява от депозитарна разписка от 30.01.2007 год. Междувременно с Решение № 294/14.01.2003 год. и Решение № 7180/15.11.2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. са вписани две увеличения на капитала на ТД ответник както следва: от 1 312 557 лв. на 9 124 827 лв.  и от 9 124 827 лв. на 28 463 162 лв. Увеличенията са извършени със собствени средства на АД от фонд „Резервен” чрез издаване на нови, безналични,обикновени, поименни акции с номинал 1 лв. В резултат на тези увеличения ищецът твърди, че е придобил освен първоначалните 1984 бр. акции още 11 809 бр. – според първото увеличение и 29 231 бр. – съгл. второто увеличение безналични акции, които съответстват на участието му в капитала допреди тези увеличения.

        Поради това иска от съда: 1./ да признае за установено по отношение на ответника, че освен придобитите по силата на Споразумението 1984 бр. акции, към датата на първото вписано увеличение 11 809 бр. акции, а към датата на второто - е придобил още 29 231 бр., поради което е станал собственик на общо 43 024 бр. безналични, обикновени, поименни акции от капитала на ответното АД към тази дата и 2./ да осъди ответника като го задължи да поиска от Централния депозитар вписване на името на ищеца на тези акции. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

       Отв. АД в отговорите си прави възражения за недопустимост на исковете. Не признава същите по основание и размер. Твърди, че няма как да знае за извършеното прехвърляне на акции по Споразумението от страна на Държавата. Счита, че тя е била тази, която е следвало да направи регистрацията на акциите, тъй като те са били безналични и като такива се регистрират в Централния депозитар. Моли съда да отхвърли исковете, ведно с направените по делото разноски.

        Третото лице помагач, конституирано по искане на ответника, е направило възражение за недопустимост на исковете. По същество не признава същите и моли съда да ги отхвърли, тъй като ищецът е акционер от датата на регистрацията му в ЦД – 30.01.2007 год. Претендира разноски.

         Пловдивският окръжен съд като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

          В определението си по чл.374 от ГПК – л. 57 по делото първоначалният съдия-докладчик е изложил съображения относно допустимостта на исковете по възраженията на ответника и тр.л.

         Настоящият състав споделя напълно изложените съображения. Ответникът прави нови възражения за недопустимост в писмената си защита, а именно, че се касае до спор между акционери за брой притежавани акции, по който спор АД не може да бъде страна.

         Възражението е неоснователно. С иска по чл.71 от ТЗ се защитават правото на членство и отделни членствени права, нарушени от органите на ТД. В случая, най-общо ищецът защитава правата си по чл.181, ал.1 от ТЗ, поради което исковете му са насочени срещу отв. АД, което като не е извършило предвидените по действащите закони действия, е увредило правата му на акционер касателно действителния брой акции, които е притежавал към дадените дати - предмет на исковата му претенция. Това прави новото възражението за неоснователно.

         По отношение възраженията на третото лице за недопустимост на исковете в становището му на л.83 по делото, съдът счита същите за неоснователни, защото: възражението по  исковете по чл.71 от ТЗ с оглед качеството на акционер на ищеца, придобито според него на 30.01.2007 год. - датата на депозитарната разписка, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта; възражението, че се касае не до иск по чл.71 а до иск по чл.74 от ТЗ, който иск е също недопустим, е неоснователно, тъй като ищецът цели да установи членствените си права във вр. с чл. 181, ал.1 от ТЗ и това става с иск по чл.71 от ТЗ; позоваването на ЗППЦК е въпрос по основателността на иска, а не на допустимостта.

         Ето защо настоящият състав счита, че исковете са допустими.

 

         Съдът констатира, че е налице техническа грешка в сумите, посочени в ІІ.- 40 995 бр…. и 42 979 бр.…акции. В обстоятелствената част от исковата молба – л.2 по делото сборът от претендираните увеличения 11 809 + 29 231 е равен на 41 040 бр. акции и с прибавени към тях първоначалните 1 984 бр., става общо 43 024 бр.

        Ответникът и тр.л.пом. не правят възражения в тази посока, поради което съдът приема, че е техническа грешка на изписването.

         Ето защо приема, че искането в ІІ. от исковата молба се отнася до бр. акции визирани в обстоятелствената част.

 

         По основателността на същите, касателно:

         главния установителен иск:

        От служебната справка по ф.д. № 80/1993 год. се установява, че ответното АД, регистрирано в ТР при АВ,  се явява правоприемник на  образуваната съгл. Заповед № 200/03.12.1990 год. на Министъра на икономиката и планирането по реда на Указ 56/1989 год. държавна фирма  „Пловдивски панаир”, със седалище гр. Пловдив  –  вписана в Регистъра на държавните фирми с Решение  № 14099/17.12.1990 год. по гр.д. № 13 862/1990 год. на ПОС.

         С Решение № 83/07.01.1993 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е вписано в Регистъра за акционерните дружества при ПОС, еднолично търговско дружество „Пловдивски панаир”  АД, с капитал …. държавно имущество на държавната фирма „Пловдивски панаир” по баланса й към 30.09.1992 год. ….разпределено….. Тази регистрация е станала съгл. Разпореждане №142/30.12.1992 год. и на осн. чл.1 и 2 от ЗППДОбП /обн. в Д.В. бр.38/8.05.1992 год. и отм. в Д.В. бр.28/19.03.2002  год./.

       С решение № 6316/23.06.1994 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е вписана промяната в Устава относно наименованието на едноличното търговско дружество като е посочено, че то следва да бъде „Международен панаир” ЕАД гр. Пловдив.

          Съдът счита, че съкращението „ЕАД” във фирмата не означава нищо, защото от влизането му в сила през 1991 год. ТЗ в чл. 158, ал.2 от ТЗ, предвижда като задължителен реквизит единствено съкращението „АД”, независимо от вида на учредителите по чл.159 от ТЗ. Така че това вписване, респ. промяната не е аналогична на изискването на чл.116, ал.1 и ал.2 от ТЗ.

          Представеното по делото Споразумение на л. 7 не се оспорва от ответника и тр.л. То е с дата 17.07.2002 год. и е сключено между Държавата – тр.л., представлявано от пълномощника на министъра на икономиката и ищеца, като в него е отбелязана констатацията, че  са налице условията за обезщетяване по реда на пар.18 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПСПК, и че след направената оценка на одържавените имоти на ищеца на него му се определят 1984 бр. акции от „Международен панаир”, обозначен като ЕАД. Ищецът, наречен приобритател, е приел представените му като обезщетение 1984 бр. акции.

          Цитираният в Споразумението ЗПСПК е обн. в Д.В. бр.28/19.03.2002 год. и съгл. § 12 от ПЗР отменя ЗППДОбП.

          В § 18 на ПЗР на ЗПСПК е посочено, че когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл.18 от ЗППДОбП отм., правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен с в случаите на § 11, ал.2, какъвто не е настоящият случай, т.е. по реда на ЗППДОбП отм.

          Съгл. чл.18 от ЗППДОбП отм., в ал.1 и приравнената към него ал. 2, собствениците на одържавени имоти, които съществуват реално, но са част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от акциите на ТД, която част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружеството /ал.1, изр.2/.  Съгл. изр. 3 на с.текст искането на собствениците може да бъде направено чрез молба, подадена до 30.09.1994 год. чрез ОС, при това както преди, така и след преобразуване на дружеството.

         Правата за обезщетяване в  чл.18 от ЗППДОбП се възпроизвеждат  и в чл.2, ал.1, т.2 от ЗОСОИ - … собствениците  или правоприемниците им … имат право на част от акциите ….съответстваща на стойността на идеалните им части.

          И в двата цитирани текста обаче, прави впечатление фактът, че те не препращат към ТЗ, както се прави единствено в чл. 1, ал.2 от ЗППДОбП отм., касателно единствено преобразуването на ДФ в ТД.

          В съответствие с § 16 от ЗППДОбП отм. МС с Постановление № 7/1994 год. приема ПРУПСДП обн. в Д.В. бр.10/01.02.1994 год. в сила до отмяната му в Д.В. бр.51/03.06.2003 год., респ. действащ към датата на Споразумението - 17.07.2002 год. в § 2 от Преходните разпоредби определя реда за разглеждане на преписките по чл.18 от закона.

          По делото не се представят доказателства  относно факта на подаване на молбата по чл.18 от ЗППДОбП от ищеца /безспорно условието до 30.09.1994 год. съдът приема, че е било спазено, няма възражения в тази посока/; действията предприети от Държавата за признаване правото на обезщетяване; предприетите действия по определяне на оценката на обезщетението и полагащите се за това дялове, респ. акции и обжалването им по реда на ал.3. Но цитираната в Споразумението на л. 7 и  представената на л.130 и 131 по делото Заповед № РДТ-16-52/13.08.2001 год., представляваща пълномощно с изброените овластявания, предполага наличието на отделни процедури, а именно: съгл. т.2 да подписва заповеди във вр. с постъпили искания за определяне на обезщетяване; съгл. т.6 да издава заповеди за извършване на оценки и установява квотите на собственост; съгл. т.7 да утвърждава направените оценки и квотите на собственост.

          От изброеното в тази Заповед следва, че се създава надлежен орган, който да прецени основанията по молбата за обезщетяване при положение, че тя е редовна и комплектувана; този орган се произнася с предложение за признаване или непризнаване на право на обезщетяване – в случая това право е признато, което предложение са утвърждава. Самото утвърждаване би следвало да е извършено от съответния министър – този извод следва от правомощията в пълномощното и от правата на министъра, произтичащи от ЗППДОбП отм. и Правилника за приложението му.

         След утвърждаването, съгл. пълномощното от Заповедта на л.130, следва, че се назначава комисия за оценка на размера обезщетение в съотв. ЗОСОИ. В §.3 на ПРУПСДП отм. се съдържа изразът „…оценката на имуществото и съответстващите му …. акции  по баланса към 31.12. предходната година”, от което  следва, че на тази база са определя бр. на акциите, като обезщетение.

         Съгл. цитираната Заповед-пълномощно оценката на имота, включен в капитала на съответното ТД и определеният за нея бр. акции, се утвърждават от представителя на Държавата.

          Едва след това се пристъпва към изпълнение на процедурата, предвидена в чл.18, ал.4 от ЗППДОбП отм., във вр. с обжалването. След приключване на последното се пристъпва към подписване на Споразумението.

          В конкретния случай Споразумението е подписано на 17.07.2002 год., от което следва, че към тази дата цялата процедурата, предвидена в чл.18 от ЗППДОБП отм. и приложимия към него Правилник… е била приключила.

          Следователно с подписване на Споразумението 1984 бр. акции са преминали в собственост на ищеца. Предвидената в т.3 на същото Споразумение клауза - джиросване - по реда на чл.178 от ТЗ не поражда правно действие, защото не е елемент от фактическия състав за получаване на акциите и не е предвидено в специалния ред на чл.18 от ЗППДОбП и в ЗОСОИ.

         От друга страна сложният фактически състав, предвиден в Споразумението, е нелогичен и взаимно изключващ се. Поради това,  не може да породи правно действие, различно от вече декларираното в него – предаване и получаване на определения бр. акции като обезщетение за одържавените имоти на ищеца, който брой акции съответства на оценката им, защото: безвъзмездното прехвърляне на акции представлява дарение, а Държавата не може да прави такова на ФЛ. Заедно с това, безвъзмездното прехвърляне е „като обезщетение”. Да, но обезщетението предполага наличие на насрещна престация, от което следва, че прехвърлянето не е безвъзмездно.  В действителност – Държавата, срещу стойността на завзетите незаконосъобразно от нея имоти на ищеца, които е вложила от свое име в капитала на АД / като към този момент не е знаела на кого са и ги е управлявала като ничии/, определя брой акции, които действителният собственик на имотите следва да получи като обезщетение – насрещна престация. Съгл. чл.17а от отм. ЗППДОбП, след преобразуването на държавните предприятия в ТД имуществото на тези предприятия се предоставя в собственост на същите дружества. При това положение имотът на ищеца, внесен в преобразуваното държавно предприятие „Пловдивски панаир”, се явява непарична вноска, внесена от името на Държавата, но за негова сметка в капитала на АД още към момента на преобразуването му от ДФ в АД. За да се избегне несъответствието в разликата между стойността на имота и стойността на акциите, като обезщетение е предвидено как да става оценяването на имота и определянето на акциите – по баланса в края на предходната година. Възниква въпросът какво би се получило, ако Държавата откаже джиросване? Отговорът е ново одържавяване след  реституция, което е конституционно немислимо.

         Поради това, джиросването не е правопораждащият факт за настъпване на прехвърлителния ефект по смисъла на чл.185, ал.2 от ТЗ за акциите, дадени като обезщетение за одържавени имоти, вкл. в капитала на ТД. Правопораждащият факт е задължението, предвидено в § 3, ал.2 на отм. Правилник „След влизане в сила на оценката се провеждат ОСА за изменение на Устава и избиране на органи на управление, т.е. вменени са задължения органите на ТД, в случая ответника.

        От изложеното до тук следва оценката на обезщетението за имота, внесен от ищеца и определянето на бр. акции като обезщетение става на базата на баланса на ТД към 31.12. предходната година. Този баланс се изготвя от ТД в случая отв. АД към 31.12.2001 год. По делото няма данни кога е влязла в сила оценката на ищеца, но тя във всички случаи е станала преди датата на Споразумението.

          Разпоредбата на §3, ал.2 от ПРУПСДП отм. презюмира знанието на органите на ТД отв. за наличието на оценка дори към времето, когато тя още не е била влязла в сила, а в месечен срок от влизането й, което, по силата на същата разпоредба, се е знаело от същите органи Управител и СД, че те съобразно правомощията си по ТЗ и действащия Устав е следвало да свикат ОСА за изменение на Устава на АД с оглед промяната в структурата на капитала и да изберат органите на управление.

          Следователно, на 17.07.2002 год., по силата на Споразумението ищецът като реституент е станал собственик на 1984 бр. акции и от този момент е придобил качеството на акционер  в ответното АД.

         В изпълнения на задълженията си по Заповедта-пълномощно, на л.159 по делото е представено писмо до Изп.директор на отв. АД с дата 18.07.2002 год. На това писмо обаче е последвало писмо-отговор на л.152 по делото, с искане за допълнителни указания.

          От цитираното писмо следва, че кореспонденцията между Държавата - МИ и изп.директор на ответника се обуславя от факта, че с Протокол № РД-18-300/12.06.2002 год. - л.157, т.е. преди датата на Споразумението, министърът на икономиката е взел решение да измени Устава на отв. АД в смисъл, че от поименни прави акциите в безналични и взема решение за регистрацията им в Централния депозитар при действието на Правилника за ЦД към този момент. Въз основа на този акт на упражняващия правата на едноличен собственик на капитала в АД, като между впрочем към този момент АД не е било само с държавен капитал, тъй като оценката на ищеца за времето от влизането й в сила до подписване на Споразумението е била на лице и е датирала далеч преди 12.06.2002 год., като се има предвид сроковете във вр. с изпълнение на процедурата по чл.18, ал.4 на ЗУПСДОбП отм. и задълженията по §3, ал.2 от ПУПСДП отм., възникващи от датата на влизане в сила на оценката и предвидения едномесечен срок, с Решение № 3872/27.06.2002 год. по ф.д. № 80/1993 год. е вписана промяната във вида на акциите, в т.ч. и в ТР. Въз основа на това вписване е станала и регистрацията на акциите на отв. АД в ЦД като безналични.

          Извършеното до тук обаче не засяга правата на ищеца като акционер, произтичащи от притежаваните от него 1984 бр. акции, които той е получил като обезщетение за одържавен му имот, находящ се в капитала на ответника. Последният, по силата на разпоредбата на чл.179, ал.2 от ТЗ, е следвало да впише ищеца в Книгата за акционерите, респ. след като е вписал преобразуването на акциите на основание решение на ОСА, заместено в случая от решенията на едноличния собственик на капитала, е следвало да предприеме действията, предвидени специалния закон, именно ЗППЦК, предвиден в разпоредбата на чл.178, ал.2, изр.2 от ТЗ. Регистрацията на безналичните акции, съгл. действащия към онзи момент Правилник, е ставало от органите на управление на АД.

          След тази дата и независимо от кореспонденцията между Министерството на икономиката и органите на управление на ответното АД, акциите на ищеца не са били регистрирани до 30.01.2007 год. – видно от депозитарната разписка на л.16, което е станало на осн. писмо на Министъра на икономиката и енергетиката от 23.01.2007 год. – л.15 по делото.

           По делото са представени доказателства за действащата нормативна уредба за Централния депозитар към датата на Споразумението 17.07.2002 год.

           Съгласно Приложение 2 на Процедурите, предвидени в Правилника на ЦД, действащ тогава, всички заявления за регистрации на емисии, както и промените, се извършват по заявление на ТД, респ. ответника, като регистрацията по реда на чл.18 от ЗППДОбП отм. е ставало по заявление от органите на ТД и към него се е прилагало нареждането на ресорния държавен орган. Издадените от ЦД депозитарни разписки по т.3.2 и т.3.3 са се предоставяли на емитента – ТД заявител по т.3.4 от Приложение 2  на л.228. В цитираното Приложение  между т.3.3 и 3.4 е записано „ ЦД може да изисква и др.документи и сведения от ТД, когато е необходимо  да извършва регистрация или промяна в регистъра”.

           Този текст съдът счита, че кореспондира напълно с писмото на Директора на ЦД, приложен на л.176,177 по делото и най-вече на заявеното в изречения второ и трето на абзац предпоследен, касателно практиката на ЦД.

           Ето защо, регистрацията на акциите на ищеца по Споразумението от 17.07.2002 год. – 1984 бр. акции, е следвало да се извърши от ответника.

          От изложеното до тук следва, че изп. директор на ответното АД вместо да връща Споразумението на ищеца на МИ, е следвало да предприеме действия за регистрацията на  акциите по него.

         По делото не се представя писмото на МИ с дата 18.07.2002 год., за да се установи дали е налице „нареждане” в смисъла, употребен в писмото на директора на ЦД и Приложение 2, т.3.1. л.228. Но дори и да не е имало качеството на нареждане, ЦД в изпълнение на посочения по-горе текст между т.3.3. и 3.4. е щял да даде указанията си и регистрацията на акциите на ищеца е щяла да се извърши своевременно, далеч преди 30.01.2007 год.

            Дори и цитираното писмо да не е имало характер на „нареждане” – то не се представя от ответника и тр.л. пом., въпреки дадените им указания, ако органите на ТД са проявявали грижата на добрия стопанин и са познавали, респ. са се  запознавали с действащите към онзи момент правни норми, са могли да узнаят и практиката на ЦД за подобни ситуации. При изпълнение на това си задължение същите щяха да защитят интересите както на Държавата като най-голям акционер към момента, така и интересите на самото ТД, като парират всякакви последващи интервенции на евентуални реституенти, за чието съществуване доказателство е цитираното писмо от 18.07.2002 год.

           Следователно, извън неизпълнението на разпоредбата на §.3,ал.2 от ПРУПСДП отм., налице е неизпълнение на разпоредбите по ТЗ и спец. Закон за регистрация на безналични акции от страна на органите на ответното АД, както и Правилника и приложенията към него за ЦД.

           Извън казаното до тук, цитираното в писмото на ЦД на л.176 и 177 е доказателство, че Споразуменията за реституция или обезщетение сами по себе си са доказателство, че по силата на тях реституентът става акционер в съотв. ТД с бр. акции посочени в него, респ. ищецът е акционер според разбирането на ЦД от 17.07.2002 год. на 1984 бр. акции.

          Този факт от своя страна опровергава и т.3, вписана в Споразумението – за „джиросване” по смисъла на ТЗ.

           Това от своя страна опровергава и твърденията на отв. АД и тр.л. пом., че ищецът е акционер от датата на депозитарната разписка – 30.01.2007 год., защото акциите не са прехвърлени по смисъла на ТЗ, а са получени като обезщетение по смисъла на реституционния характер на чл.18 от ЗППДОбП отм. и ДОСОИ.

          Следователно, регистрацията на акциите на ищеца по Споразумението от 17.07.2002 год. – 1984 бр. акции, е следвало да се извърши от ответника.

 

           До датата на регистрация на акциите 30.01.2007 год. обаче, са извършени две увеличения на капитала, в които ищецът не е могъл да участва по вина на органите на ТД:

         с Решение № 294/14.01.2003 год. л.35 по делото от 1 312 557 лв. на 9 124827 лв., разпределени в 9 124 827 акции с номинал 1 лв. всяка, което увеличение е в размер на 7 812 270 лв. за сметка на фонд „Резервен” на ТД, на осн. решенията по Протокол № РД-17-01/07.01.2003 год. взети от министъра на икономиката – л.96 и

          с Решение № 7180/15.11.2006 год. – л.34 по делото - увеличаване на капитала чрез издаване на 19 338 335 бр. нови акции за сметка на фонд „Резервен”  от 9 124 827 лв. на 28 463 162 лв., разпределен в 28 463 162 бр. безналични акции с номинал 1 лв., на осн. решенията на министъра на икономиката и енергетиката взети по Протокол № РД-21-271/17.10.2006 год. л. 38 по делото.

          По изложените по-горе причини, а именно по вина на органите на ответника, на ищеца е било отнето правото да участва в ОСА, респ. да получи приспадащото му се увеличение на новите акции, съобразно притежаваните такива в размер на 1984 бр. от 17.07.2002 год.

          Видно от заключението на ССЕ л.81 и сл. по делото, съгл. увеличаването капитала  на отв. АД с Решение № 294/14.01.2003 год. безналичните акции на ищеца в размер на 1 984 бр., са се увеличили на 13 793 бр. т.е с 11 809 бр., а с Решение № с 7180/15.11.2006 год. – на 43 024 бр., т.е. с 29 231 бр.

          От тук следва, че на 15.11.2006 год. ищецът е станал собственик на 43 024 бр. безналични обикновени, поименни акции с номинал 1 лв. за всяка от тях, от които 1984 бр. акции съгл. Споразумението от 17.07.2002 год. и 41 040 /11 809 + 29 231/ бр. акции след двете увеличения на капитала, второто на 15.11.2006 год.

           Ето защо установителният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

 

          акцесорния на осъдителния иск:

          Съдът счита, че същият е основателен и доказан с оглед обстоятелството, че е основателен и доказан е установителният иск.

           Действително, за да настъпят правните последици, целени с втория иск, решението в частта му за първия следва да влезе в сила.

            Няма пречка обаче, от съображения за процесуална икономия, двата иска да се предявят едновременно и да се уважат с едно решение, като безспорно последиците по диапозитива на решението ще настъпят последователно.

           Доколкото всички заявявания в ЦД и по отменените Правилници и понастоящем се правят от емитента – ТД, в случая ответника, същият следва да бъде осъден да внесе в ЦД искане за вписване на обстоятелствата, признати за установени по установителния иск и издаване на ищеца удостоверяващ документ – депозитарна разписка за 43 024 бр. безналични акции.

          С оглед на изложеното и двата иска следва да се уважат.

          Ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 733.50 лв.

           С оглед на обстоятелството, че се уважават и двата предявени иска в съотношение главен-акцесорен, а внесената от ищеца ДТ е в размер на минималната за неоценяем един иск – главния, съдът определя, че ДТ по делото следва да бъде 160 лв./ по 80 лв. за всеки иск/, то ответникът следва да заплати по сметка на ПОС за ДТ сумата 130 лв.

         Водим от горното  съдът

          

Р  Е  Ш  И  :

 

         ПРИЗНАВА за установено на осн. чл.71 от ТЗ по отношение на „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Цар Борис ІІІ Обединител” № 37, представлявано от Г.Т.Г., че Д.Г.Г. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес: **** – адв. Б.И., притежаващ 1 984 бр. безналични поименни акции на осн. Споразумение от 17.07.2002 год., получени като обезщетение по реда на чл.18 от ЗППДОбП отм., е станал собственик на още 41 040 бр. безналични поименни акции по силата на вписаните увеличения на капитала, както следва: с Решение № 294/14.01.2003 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС – 11 809 бр. и с Решение № 7180/15.11.2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС – 29 231 бр., като общият брой на притежаваните от него безналични поименни акции към датата на увеличението на капитала на АД, вписано с Решение № 7180/15.11.2006 год. по ф.д. № 80/1993 год. на ПОС е 43 024 бр./1 984+11 809+29 231/.

           ЗАДЪЛЖАВА „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД, чрез представляващия го, да внесе в Централния депозитар искане за вписване на горните обстоятелства за Д.Г. като акционер и издаване на негово име удостоверяващ документ – депозитарна разписка за собствените му 43 024 бр. акции общо, като го

           ОСЪЖДА да му заплати направените по делото разноски в размер на 733.50 лв.

           ОСЪЖДА „МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ” АД, да заплати по сметка на ПОС за държавна такса сумата 130 лв.

           Решението може да се обжалва пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

         

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: