Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Русе, 21 ноември 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, в публичното заседание на 26 октомври 2022 г.
в състав:
Съдия: Диан В.
при секретаря …… Диана Михайлова ………и в присъствието на прокурора ……… Радослав
Градев….….. като
разгледа докладваното от ………
съдията ……… административно дело №411…… по описа
за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 203 и сл. по глава XI от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1 от Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Делото е образувано след депозирана в съда искова молба от „Свинекомплекс
Николово” АД, представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., чрез пълномощник
адв. Р.В.П. - САК.
Искът е насочен срещу „Областна дирекция по безопасност на храните“ (ОДБХ)
– Русе.
Иска се от съда да осъди „Областна дирекция по безопасност на храните -
Русе” да заплати на „Свинекомплекс Николово” АД, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор М.К. следните обезщетения : 1. Сумата от 4 148,42 лева (Четири
хиляди сто четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху първоначалния размер на определеното с акта обезщетение от 1 866
787,48 лева за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г., както и 2. Сумата от 465
692,82 лева (Четиристотин шестдесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и два
лева и осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за периода 20.09.2019 г. — 25.07.2022 г.
върху сумата от 1 612 013,59 лева,
равняваща се на разликата между действително дължимото - 3 478 801,07 лева и първоначално
определеното с акта обезщетение - 1 866
787,48 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху сбора от сумите по-горе, равняващ се на общата сума от 469 841,24 лева
(Четиристотин шестдесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и един лева и
двадесет и четири стотинки), считано от датата на завеждане на настоящата
искова молба до окончателното й заплащане.
Причините за така
претендираните обезщетения : Акт от 13.09.2019 г. за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, собственост на
„Свинекомплекс Николово” АД, издаден от директор на ОДБХ – Русе. След
издаването му за ОДБХ е възникнало задължение /след оценка на убитите животни и
унищожените суровини и продукти от животински произход, фураж и инвентар/ за
изплащане на сумата в общ размер на 1 866 787,48 лева (Един милион осемстотин
шестдесет и шест хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки). Тази сума е била получена по банковата сметка на „Свинекомплекс
Николово” АД на 27.09.2019 г., а по твърдение на ищеца това е следвало да стане
до 29.08.2019 г.
Счита се, че за периода от
30.08.2019 г. до 27.09.2019 г. се дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху сумата от 1 866 787,48 лева.
На следващо място: С оглед
оспорване на Акт от 13.09.2019 г. пред съда по отношение на определена с него
сума за обезщетение, е било постановено
решение № 30 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе. С решението е изменен общият размер на определеното
от АО обезщетение, дължимо към „Свинекомплекс Николово” АД, като е увеличен от
1 866 787,48 лева на З 478 801,07 лева, т.е. със сумата от 1 612 013,59 лева.
Решението е оставено в сила с решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. д.
№ 11290/2021г., V о.
Сумата от 1 612 013,59 лева -
разликата между действително дължимия -
З 478 801,07 лева и първоначално определения 1 866 787,48 лева размер на
обезщетението по акта била получена по банкова сметка *** „Свинекомплекс
Николово” АД на 25.07.2022 г.
Според ищеца видно от
редакцията на приложимия към него момент чл. 148, т. 1 (изм.) от Закон за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), обезщетението
се изплаща в срок до 30 дни от датата на смъртта или унищожаването или на
практика тези 30 дни се броят от съставянето на Протокол № 1 от 30.07.2019 г. и
изтичат на 29.08.2019 г. Следователно, твърди
„Свинекомплекс Николово” АД периодът от деня, следващ деня на изтичане
на срока, т.е. от 30.08.2019 г., до датата на получаване - 25.07.2022 г. по
банкова сметка *** „Свинекомплекс Николово” АД на пълния действителен размер на
дължимото обезщетение, на разликата между действително дължимото /определено
след проведено съдебно оспорване на база на оценката по назначената оценителна
експертиза, с вещо лице – независим оценител / и първоначално определеното от
АО с акта обезщетение, се дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 1 612 013 59 лева.
С допълнение към исковата
молба, „Свинекомплекс Николово” АД уточнява следното :
1. Досежно т.8 от молбата
- Цялостният период на реализираната
забава в плащането е от 30.08.2019 г. до датата на получаване - 25.07.2022 г.
по банковата сметка на „Свинекомплекс Николово” АД на пълния действителен
размер на дължимото обезщетение. Към датата на подаване на исковата молба -
19.09.2022 г. била налице изтекла погасителна давност за част от посочения
период на забавата - от 30.08.2019 г. до 19.09.2019 г. Затова и ищцовото
дружество претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава само за посочения в петитума на ИМ период от време - 20.09.2019 г. - 25.07.2022 г., по отношение на който към датата
на подаване на исковата молба - 19.09.2022 г. погасителната давност не била
изтекла. Изчислена върху сумата от 1 612 013,59 лева, законната лихва за забава
за периода 20.09.2019 г. -
25.07.2022 г. се равнява на сума в размер на 465 692,82 лева;
2. Относно т.9 от ИМ - Периодът
на реализираната забава в плащането е от 30.08.2019 г. до датата на получаване
- 27.09.2019 г. по банковата сметка на „Свинекомплекс Николово” АД на
първоначално определения с акта размер на обезщетението от 1 866 787,48 лева. Към
датата на подаване на исковата молба - 19.09.2022 г. била налице изтекла
погасителна давност за част от посочения период на забавата - за периода от
30.08.2019 г. до 19.09.2019 г. Затова дружеството претендира обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава само за посочения в петитума на ИМ
период от време - 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г., по отношение на който към
датата на подаване на исковата молба - 19.09.2022 г. погасителната давност не била
изтекла. Сумата за този период /законната лихва за забава/, изчислена върху
сумата от 1 866 787,48 лева, е в размер на 4 148,42 лева.
Ищецът претендира и направените по настоящото дело разноски, за
които се представя списък.
В представена писмена защита,
вх. №4386/02.11.2022 г., се поддържа изцяло предявения иск.
Ответникът – Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, в съдебна
зала и в писмена защита, действащи чрез процесуален представител адв. С. Й.,
САК счита така предявения иск за присъждане на претендираните имуществени вреди
за неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на поисканите разноски и
претендира такива за адвокатско възнаграждение по представен списък.
Прокуратурата на Република
България счита, че искът е основателен и доказан и по основание, и по размер.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Няма спор между страните, а се
установява и от приложените към исковата молба доказателства, сред които са и решение
№ 30 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по описа на Административен
съд – Русе и решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 11290/2021г., V
о, служебно известни и на съда че :
На 13.09.2019г. от директора на
Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Русе е издаден Акт за
обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар(л.64 и сл. от делото),
с който на „Свинекомплекс Николово” АД е определено обезщетение от 1 866
787,48 лева. То е свързано с факта, че в периода от 21.07.2019 г. до
30.07.2019 г., принудително са били умъртвени общо 13 057 броя животни и са
унищожени 38 100 кг. фуражи за изхранване на прасета, собственост на
търговското дружество – ищец, които обстоятелства били отразени в общо 11
протокола, удостоверяващи броя, теглото, възрастта и предназначението на
унищожените животни и фуражи. Както е установил и съдът, разглеждайки адм. дело
№ 157/2021 г., спазена била процедурата, разписана в ЗВМД и Наредба за
условията и реда за разходване на средствата за покриване на разходите,
свързани с епизоотичните рискове (наричана по – долу Наредбата, отм. с § 1 от
ПЗР на Постановление № 81 на МС от 27.04.2020 г., обн., ДВ, бр.40 от 5.05.2020
г., в сила от 5.05.2020 г.), във връзка с издадения акт.
Не е спорно, че началната дата
от която възниква задължението за АО, в случая за директора на ОДБХ – Русе е свързана с момента на унищожаването на тези
животни. Това е законово разписано в чл.148, т.1(изм.) от ЗВМД. Не е спорно, че
този момент е последният съставен протокол, това е протокол №1 от
30.07.2019г.(л.50 от делото). Не е спорно, че в изпълнение на чл.147, ал.1 от
ЗВМД (в приложимата редакция на разпоредбата към ДВ, бр.14 от 2016 г., в сила
от 19.02.2016 г.) и чл.9, ал.1 от посочената по-горе Наредба жалбоподателят е
депозирал в законоустановения тридневен срок от умъртвяването на животните
заявление (л.51) с вх.№ 2161/02.08.2019 г. на ОДБХ – Русе, с което е поискал да
му бъде изплатено обезщетение за
собствените му 13 057 броя свине, унищожени в изпълнение на посоченото
уведомление за тяхното умъртвяване.
Не е спорно, че сумата в размер на 1 866 787,48 лева е постъпила на
27.09.2019г. по сметка на „Свинекомплекс Николово” АД, видно от платежно нареждане (л.88).
След сезиране на АС-Русе с жалба от 14.10.2019г., подадена от дружеството,
недоволно от размера на определеното с Акта от 13.09.2019г. обезщетение, е
образувано адм. дело № 640/2019 г. по описа на Административен съд – Русе.
Решението по това дело е отменено с решение № 2837/ 02.03.2021 г., постановено
по адм. дело № 8402/2020 г. по описа на ВАС, V о. и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда при съблюдаване на указанията, дадени в
мотивите на касационния съдебен акт.
С решение № 30
от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по описа на Административен съд –
Русе, съдебният състав е изменил акта за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, издаден на 13.09.2019 г. от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Русе и увеличил общия размер на
определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева на 3 478 801,07
лева. Това решение е оставено в сила с решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по
адм. д. № 11290/2021г., V о.
Не се спори и по отношение на
датата, на която „Свинекомплекс Николово” АД е получил разликата от платената
до този момент сума - 1 866 787,48 лева до реално определената/изменена от съда
сума за обезщетение – 3 478 801,07 лева. Видно от платежно нареждане на л. 148,
на 25.07.2022г. е получена сумата от 1
612 013,59 лева - разликата между действително дължимия - З 478 801,07 лева и първоначално
определения 1 866 787,48 лева.
С оглед на така изложените
факти, ищецът както описахме по-горе, претендира 1. Сумата от 4 148,42 лева
(Четири хиляди сто четиридесет и осем лева и четиридесет и две стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
върху първоначалния размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787.48
лева за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г. и 2. Сумата от 465 692.82 лева
(Четиристотин шестдесет и пет хиляди шестстотин деветдесет и два лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава за периода 20.09.2019 г. — 25.07.2022 г. върху сумата
от 1 612 013,59 лева, равняваща се на
разликата между действително дължимото -
3 478 801,07 лева и първоначално определеното с акта обезщетение - 1 866 787,48 лева, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху сбора от сумите по-горе,
равняващ се на общата сума от 469 841,24 лева (Четиристотин шестдесет и девет
хиляди осемстотин четиридесет и един лева и двадесет и четири стотинки),
считано от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното й
заплащане.
При така приетото за установено
от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните изводи:
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал.1 и чл.
2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вредите. Седалището на ищеца е с адрес в с. Николово, община Русе,
твърдяното увреждане е настъпило в гр. Русе, правното основание на иска е чл.
1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния
съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Исковата молба е подадена от
лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на формалните изисквания за
реквизити, което я прави процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство.
При проверка на допустимостта на
иска за претендираните имуществени вреди, съдът намира, че са налице
положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от
съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Допустимостта
на иска се извежда от наведените от ищцовото дружество обстоятелства в исковата
молба, че е неблагоприятно засегнато от извършената от ответника забава за
изплащане на дължимото обезщетение по издадения и изменен впоследствие от съда Акт
за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от
животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар,
издаден на 13.09.2019 г. от директора на Областна дирекция по безопасност на
храните – Русе.
Съгласно чл. 203, ал.1 от АПК,
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените
въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК препраща към
разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за
обезщетение. Препращането е само към материално-правните норми, касаещи имуществената
отговорност. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива
принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно
другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата
за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при
изпълнение на правно регламентирана административна дейност.
Във фактическия състав на
отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1,
ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди.
За квалифициране на иска като
такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ определяща в случая е правната природа на изменения
акт, който безспорно е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК.
По повод изменението на
оспорения пред съдебната инстанция административен акт, което е в частта за
определеното с него обезщетение следва да се изложат следните мотиви:
Законодателят в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ говори за незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменен по съответния ред. Такова е изискването на чл.204, ал.1
от АПК, въвеждащ и условие за допустимост на исковата претенция по чл.1 от ЗОДОВ, а именно че „Иск може да се предяви след отмяната на административния
акт по съответния ред“. Разпоредбата
на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично дали изисква за допустимост на
исковото производство единствено наличието на отменени административни актове, както
и такива, които са частично отменени или изменени административни актове. Няма
как да не приемем, че тези актове в една част са признати по съответния ред за
незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е
конкретния случай. Следователно исковата претенция би била допустима не само за
вреди при цялостна отмяна на административен акт, а и в случай на частична
отмяна или изменение. Да се тълкува разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК ограничително,
би се стигнало на практика до ограничаване на правото на иск с условия, които
не са предвидени изрично в закона. Това би било и несправедливо спрямо лица, за
които са налице такива условия. В този смисъл е съдебната практика на ВАС по
следните дела - Решение № 90 от
5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7584/2020 г., III о., докладчик председателят
Мариника Чернева, Решение № 4057 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2019
г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева, Решение № 4281 от 2.04.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 11501/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова и
др.
В случая, с Акт от 13.09.2019 г. за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, собственост на „Свинекомплекс Николово” АД,
дружеството е било обезщетено с определена от АО сума от 1 866 787,48 лева. Размерът
на тази сума е всъщност предметът на жалбата, с която е сезиран АС-Русе по
повод на която жалба са разгледани адм. дело № 640/2019 г. по описа на
Административен съд – Русе и в последствие и адм. дело № 157 по описа за 2021
г. на същия съд. С решение № 30 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по
описа на Административен съд – Русе, съдебният състав е изменил акта за
обезщетение, като е увеличил нейния размер на 3 478 801,07 лева. Това действие
на съда по своята същност следва да бъде приравнено на частична отмяна /в
случая изменение/ на административния акт, касаеща именно размера на
определеното с акта обезщетение. Частичната отмяна по своята същност е
установена незаконосъобразност на акта, в тази му част.
Следователно в случая е налице
първата материалноправна предпоставка - незаконосъобразен акт на държавен
орган, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен/изменен/
по съответния ред.
Налице са и втората и третата
предпоставки - вреда от този акт и пряка причинна връзка между вредите и
настъпилия вредоносен резултат. Ищецът - „Свинекомплекс Николово” АД е
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в следното:
Ще разгледаме исковите
претенции, започвайки от тази по т.9 от ИМ.
Според твърдяното от ищеца, първоначалният
размер на определеното с акта обезщетение от 1 866 787,48 лева е следвало да
бъде изплатен на „Свинекомплекс Николово” АД в законовия срок по чл. 148, т. 1
ЗВМД (в действащата към релевантния момент редакция на разпоредбата), а именно
— до 29.08.2019г. Тази част от обезщетението е получена по банкова сметка ***
„Свинекомплекс Николово” АД едва на 27.09 2019г. С допълнението към ИМ,
дружеството претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава върху сумата от 1 866 787.48 лева, като уточнява, че е за периода 20.09.2019
г. - 27.09.2019 г., по отношение на който към датата на подаване на исковата
молба - 19.09.2022 г. погасителната давност не е изтекла. Сумата за този период
/законната лихва за забава/, изчислена върху сумата от 1 866 787,48 лева, е в
размер на 4 148,42 лева. Важно е да се уточни, че ответникът нито по т.9, нито
по т.8 оспорва математическите сметки досежно размера на обезщетение за забава
в размер на законната лихва за забава.
Нормата на чл. 148, т. 1 ЗВМД (изм.) в
редакцията й към него момент звучи по следния начин : „Въз основа на
документите по чл. 147 директорът на ОДБХ : 1.
съставя акт за обезщетение по образец и изплаща обезщетението в срок до
30 дни от датата на смъртта или унищожаването“. Към него момент е действала
и Наредба за условията и реда за разходване на средствата за покриване на
разходите, свързани с епизоотичните рискове (отм.). В нея са разписани условията
и редът за разходване на средствата, предвидени целево от републиканския бюджет
за покриване на разходите, свързани с обезщетяване на собствениците на
принудително убити животни или умрели от болести, посочени в заповедта на
министъра на земеделието, храните и горите по чл. 47, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност или посочени в списъка по чл. 120 ЗВД. Според
чл.9, ал.1 от Наредбата „За изплащане на обезщетение собствениците в срок до
три работни дни от датата на смъртта или унищожаването на животни, зародишни
продукти, суровини и храни от животински произход, странични животински
продукти и продукти, получени от тях, фуражни суровини, фуражни добавки,
премикси, комбинирани и медикаментозни фуражи подават заявление до директора на
съответната РВМС, към което прилагат определени документи, посочени в т.1-4 на
ал.1 и по ал. 2 се прилагат служебно
събрани документи. В следващите разпоредби на Наредбата е описан изцяло реда,
по който се достига до получаване на дължимото в такива случаи обезщетение.
Така или иначе, нормата на чл.148, т.1 от ЗВМД е ясна и към него момент е
повелявала изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на смъртта или
унищожаването, като не е било необходимо условие за изплащането на определеното
обезщетение влизането в сила на издадения административен акт.
В контекста на така направения
анализ остава неоснователно становището на ответника по спора, че с оглед на
факта, че към датата на влизането в сила на ЗИД ЗВМД - 14.08.2020г., между ОДБХ
Русе и „Свинекомплекс Николово“ АД са съществували правоотношения, които не са
били приключили, доколкото Акт от 13.09.2019г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар е бил обжалван, същият е изменен и е влязъл в сила на 24.03.2022г. /датата на
съдебното решение на ВАС/, съответно, няма как да се претендира, че с оглед
това изменение на чл.148, т.1 от закона, обезщетението е следвало да бъде изплатено
до 24.04.2022г. Подробни аргументи са изложени в писмената защита на ответника
по спора в защита на тази теза, която съдът не приема и не е съгласен с нея.
Твърди се, че след като новата правна уредба е заварила настоящия случай, то тя
следва да се прилага за него и от тук, че фактически ОДБХ — Русе не е изпадало
в забава. Това следва от разпоредбите на Конституцията, Закона за нормативните
актове и от изразените в правната доктрина мнения. Ответникът, чрез адв. С. Й.
твърди, че доколкото е било налице обжалване на акта, съответно според него
административният процес е общ сложен динамичен фактически състав, то е била
налице висящност на правоотношенията между страните. И доколкото новата
редакция на чл. 148, т. 1 ЗВMД е приета
и влязла в законна сила по време на тази висящност - 14.08.2020г., то същата трябва
да е приложима в тези правоотношения. Като в тази насока излага подробни и аргументирани
доводи.
Съдът не може да се съгласи с
това становище и доводите на ответника. Да, вярно е, че към датата на влизане в
сила на новата редакция на чл. 148, т. 1 ЗВMД, правоотношенията между „Свинекомплекс Николово” АД и ОДБХ, с оглед на
оспорването на така издадения акт от 13.09.2019 г. за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар е висящо. Тук обаче следва
да се отбележи, че дружеството не оспорва този акт по отношение на неговата
законосъобразност изцяло, а само досежно размера на определеното с
него обезщетение. То не се е съгласило с определената в него сума в размер 1 866 787,48 лева и иска по-високо обезщетение. Следователно, докато
приключи съдебното оспорване на така издадения акт, висящността на практика
касае разликата над тази сума. Или казано другояче, сумата от 1 866 787.48
лева се дължи както е разписано в закона, който не прави разлика дали е налице
висящо производство по оспорване на административен акт или не, а не след като
приключи съдебното оспорване по повод размера й, за разлика от новата му
редакция. Тази сума е следвало да бъде изплатена до 29.08.2019 г. В подкрепа на
този извод е и самата законова разпоредба на тогавашната редакция на чл.148,
т.1 от ЗВМД, която както цитирахме и по-горе, звучи по следния начин : „Въз основа
на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ: 1. съставя акт за обезщетение по образец и
изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на смъртта или унищожаването“.
Самият законодател не поставя като условие необходимостта от влизане в сила на
издадения акт за обезщетение, т.е. висящността не е пречка или причина за
неплащане или забавено плащане на така определената сума. За разлика от вече
новата редакция на чл.148, т.1 от с.з., според която „Въз основа на документите
по чл. 147 директорът на ОДБХ: 1. (доп. – ДВ, бр. 14 от 2016 г., в сила от
19.02.2016 г., изм., бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп., бр. 71
от 2020 г.) съставя акт за обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния
директор на БАБХ, в срок до 30 работни дни от датата на умъртвяването,
унищожаването или на смъртта на животните, когато същата е настъпила след
датата на обявяване на съмнение за възникване на болест по чл. 47, ал. 1, и
изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на
изготвения акт“.
Затова и обезщетение за забавяне на плащането на първоначално определената
за обезщетение сума се дължи за периода от 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г., както е поискал и
ищецът в петитума на исковата си молба, съобразявайки и изтеклите от
30.08.2019г. до 20.09.2019 г. давностни срокове . Размерът на обезщетението е и
правилно изчислен, а именно-това е сумата от 4 148,42 лева, видно и от
направените от съда пресмятания на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Безспорно вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен /изменен/ акт.
Ако сумата, определена в акта от 13.09.2019 г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар бе изплатена в законоустановения по
чл.148, т.1 (изм.) от ЗВМД срок, за „Свинекомплекс Николово” АД нямаше да има
причина и основание за тази претенция. Неизплащането в срок нанася пряка вреда
на ищеца и тя следва да бъде поправена чрез заплащане на дължимата в случай на
забава законна лихва.
По силата на чл. 4 от ЗОДОВ
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Обемът
на търсената защита се определя от ищеца, с оглед на неговите твърдения и той
носи доказателствената тежест за установяване на причинната връзка.
Ако в така издадения акт за
обезщетение от 13.09.2019г. бе определен размер за обезщетяване, на който
дружеството няма претенции, нямаше да оспорва акт в частта за определеното с
него обезщетение. Съответно нямаше тоя акт да бъде приет за незаконосъобразен в
частта относно определения с него размер на обезщетение, т.е. нямаше да
съществува и съдебното му оспорване. И ако бе изплатено в срок обезщетението,
също нямаше да има причина за водене на настоящото съдебно дело.
Затова и исковата претенция на
дружеството по т.9 се явява основателна и доказана и съдът я уважава изцяло, а
аргументите на ответната страна за недължимост на това обезщетение към него
момент с оглед висящност на спора не се приемат и се отхвърлят. Няма как да се
приемат за основателни и доводите, досежно обективната невъзможност на ОДБХ да
изплати дължимото обезщетение в срок, с оглед процедурата, по която следва да
се стигне до това плащане. Ответникът цитира в тази връзка разпоредби на
чл.519, ал.2 от ГПК и чл.120, ал.1 от Закон за публичните финанси, както и се
позовава на новата редакция на чл.148, т.1 от ЗВМД. Действително, съгласно
последната разпоредба, обезщетението по така издадения и влязъл в сила акт се изплаща
в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на изготвения акт, със
средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени средства от държавния
бюджет. В старата редакция на чл.148, т.1 от закона обаче е липсвала точно
описана процедура по изплащане на обезщетението и след като там е разписано
само, че сумата се изплаща в срок до 30 дни от датата на
смъртта или унищожаването, без други допълнителни обструкции по повод това
плащане, задълженото лице-ОДБХ е била длъжна да го направи в този срок.
Несъстоятелни са и аргументите, че не ОДБХ, а БАБХ е задълженото лице, отново
видно от текста на чл.148, т.1 на ЗВМД /в приложимата тогава редакция, и не
само/.
Не така стои исковата претенция
на „Свинекомплекс Николово” АД по т.8 от ИМ, с която се търси обезщетение - законната
лихва за забава за периода 20.09.2019г.- 25.07.2022 г. - сумата в размер на 465
692,82 лева, относно забава за изплащането на реалния размер на
обезщетението, който е определен едва със съдебното решение на съда от 30.06.2021
г. по адм. дело № 157/2021 г., влязло в сила на 24.03.2022г. Твърди се от
ищеца, че според действалата към момента на възникване на вземането на
„Свинекомплекс Николово” АД редакция на приложимия чл. 148, т. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, обезщетението е следвало да се изплати в срок
до 30 дни от датата на смъртта или унищожаването или до 29.08.2019 г. За
периода от деня, следващ деня на изтичане на срока, т.е. от 30.08.2019 г. до датата
на получаване - 25.07.2022 г. по банкова сметка *** „Свинекомплекс Николово” АД
на пълния действителен размер на дължимото обезщетение - 1 612 013,59 лева -
разликата между действително дължимия -
З 478 801.07 лева /съгласно съдебното решение / и първоначално определения
с акта размер на обезщетение 1 866 787.48 лева, се дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. С оглед изтичане на част от давностния
срок, тя се претендира за периода 20.09.2019г. - 25.07.2022 г.
Тази претенция е частично
основателна и следва да бъде уважена при съобразяване на т. 4 на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, докладчик съдията Жанета Найденова.
Актът от 13.09.2019 г. за
обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински
произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар е изменен с решение
№ 30 от 30.06.2021 г. по адм. дело № 157/2021 г. по описа на Административен
съд – Русе, като общият размер на определеното от АО обезщетение, дължимо към
„Свинекомплекс Николово” АД е увеличен от 1 866 787.48 лева на З 478 80.,07
лева, т.е. увеличен е със сумата от 1 612 013,59 лева. Решението е оставено в
сила с решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 11290/2021г., V о.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, докладчик
съдията Жанета Найденова „При незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им.
Решение № 30 от 30.06.2021 г.
по адм. дело № 157/2021 г. по описа на Административен съд – Русе, с което е
изменен общият размер на определеното от АО обезщетение, дължимо към
„Свинекомплекс Николово” АД, като е увеличен от 1 866 787.48 лева на З
478 801.07 лева, т.е. със сумата от 1 612 013.59 лева е оставено в
сила с решение № 2832 от 24.03.2022г. на ВАС по адм. д. № 11290/2021г.,
V о. Следователно, началният момент на забава започва не както се сочи в
исковата претенция – от 20.09.2019г., а от деня, следващ влизане в сила на
съдебното решение или това е 25.03.2022г. Сумата е изплатена на 25.07.2022 г. и
периодът на забава е именно този – 25.03.2022г. до 25.07.2022. Следователно,
както периодът, така и размерът на обезщетението, което се претендира лихва за
забава е абсолютно различен от така предявените с ИМ.
Затова и исковата претенция в
тази й част, по т.8 от ИМ следва да се уважи частично, като се извърши
математическо пресмятане за дължимата законна лихва за забава върху сумата от 1
612 013.59 лева, но за периода 25.03.2022г. до 25.07.2022г. Или този
размер е 55 077.13 лева, видно и от направените от съда пресмятания на
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html.
Или от общо претендираното
обезщетение в общ размер от 469 841.24 лева, на ищеца предвид изложените
по-горе мотиви се дължи сумата от 4 148,42 лева, относно претенцията по т.9 от
ИМ и сумата от 55 077.13 лева по т.8 от ИМ, за периода на забава 25.03.2022г.
до 25.07.2022г. Над сбора от тези суми, равняващ се на 59 225.55 лева,
претенцията за заплащане на обезщетение за забава се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за
разноски, заявени от страните :
В съдебно заседание страните претендират присъждане на направените по
настоящото дело разноски, за които представят списък.
Съгласно този списък, разноските на „Свинекомплекс Николово” АД, за които са представени
и доказателства за извършването им са в общ размер от 13 501 лева, от
които 25 лева д.т. за завеждане на съдебното производство и 13 476 лева
адвокатски хонорар.
Съгласно списък на разноските,
от ответника по спора такива са направени и доказани в размер на 7 220
лева - за адвокатско възнаграждение.
Според разпоредбата на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса; съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Според ал.4 на същата норма „Съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Изхождайки от изложеното по-горе, съобразно частично уважения иск за
имуществени вреди - 59 225.55 лева спрямо претендираната сума в размер на 469 841.24 лева и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 и ал.4
от ЗОДОВ АПК съдът приема, че следва да присъдят в полза на ищеца суми,
изчислени по следния начин:
Общият размер на претенцията, по която е образувано адм. дело №411/2022г. е
сумата от 469 841.24
лева. Доказаните разноски са 25 лева д.т. за завеждане на ИМ по
настоящото дело и адвокатски хонорар, в размер на 13 476 лева, или общо 13 501 лева.
Математическите изчисления, съобразно уважената част на претенцията за
имуществени вреди - 59 225.55 лева от общо претендираната сума - 469 841.24 лева
дават следните резултати - 59 225.55х13476/469841.24=1698.71 - сумата за
адвокатски хонорар. Според разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, другите
разноски, дори и при частично уважен иск, се дължат от ответника в пълен
размер. Или на ищеца се дължи общо сумата от 1 698.71+25=1 723.71 лева.
На ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. По
списък се претендира адвокатско възнаграждение в размер на 7 220 лева или на
ОДБХ-Русе се дължат 6 309.89 лева.
По компенсация, на ОДБХ-Русе следва да се заплатят деловодни разноски в
размер на 4 586.18 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Русе, с адрес гр. Русе, ул. “Марица“
№ 3, Булстат ********* да заплати на „Свинекомплекс Николово” АД,
представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., ЕИК *********, сумата от 4 148,42 лева (Четири хиляди сто четиридесет
и осем лева и 42 ст. ) лева – обезщетение за имуществени вреди- лихва за забавено
плащане на дължимо обезщетение върху главница в размер на 1 866 787.48
лева, за периода 20.09.2019 г. - 27.09.2019 г. по Акт от 13.09.2019 г.,
издаден от директора на ОДБХ-Русе за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, собственост на „Свинекомплекс Николово” АД.
ОСЪЖДА Областна дирекция по безопасност на храните - Русе, с адрес гр. Русе, ул. “Марица“
№ 3, Булстат ********* да заплати на „Свинекомплекс Николово” АД,
представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., ЕИК *********, сумата от 55 077.13 лева (Петдесет и пет хиляди седемдесет
и седем лева и 13 ст. ) лева – обезщетение за имуществени вреди - лихва за забавено
плащане на дължимото изменено след съдебно оспорване обезщетение - от 1 866 787.48
лева на З 478 801.07 лева, т.е. върху главница от 1 612 013.59 лева, при период
на забава 25.03.2022г. до 25.07.2022г. по Акт от 13.09.2019
г., издаден от директора на ОДБХ-Русе за обезщетение на умрели/убити животни,
унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини,
фуражни добавки и инвентар, собственост на „Свинекомплекс Николово” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Свинекомплекс
Николово” АД, представлявано от изпълнителния директор М.Е.К., ЕИК ********* срещу Областна дирекция по безопасност на храните -
Русе, с адрес гр. Русе, ул. “Марица“ № 3, Булстат ********* иск за обезщетение
за имуществени вреди - лихва за забавено
плащане на дължимото към дружеството изменено след съдебно оспорване обезщетение
- от 1 866 787.48 лева на З 478 801.07 лева, т.е. върху главница от 1 612
013.59 лева,
за сумата над 55 077.13 лева (Петдесет и пет хиляди седемдесет и седем лева и 13
ст. ) лева до претендирания размер от 465 692.82 лева, както и относно
периода 20.09.2019г. – 24.03.2022г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Свинекомплекс Николово” АД, представлявано от изпълнителния директор М.Е.К.,
ЕИК ********* да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните - Русе,
с адрес гр. Русе, ул. “Марица“ № 3, Булстат ********* сумата общо от 4 586.18
лева (Четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и 18 стотинки) лева, представляваща
съдебни разноски по компенсация.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Съдия: