О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 19.09.2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ............... в закрито
заседание ………….
на деветнадесети септември
……………..…………………………………………………......….……………
през 2019/две хиляди и деветнадесета/ година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………………….…..………………………………..…………………........
като разгледа докладваното
от ............................. съдията В. АТАНАСОВ
.............................
административно дело №190 ...... по описа за ................ 2019 година
.............................
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.43 от Закона за
общинската собственост/ЗОС/.
Образувано
е по жалба от О.Ф.М., с посочен постоянен
адрес ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.М. от
АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против
Заповед №107 от 29.03.2019 год., издадена от кмета на община Кърджали, с която,
на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК, чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и във
връзка с чл.18, ал.4, ал.5, ал.8 и
чл.25, ал.3 от Наредбата за
условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на
Община Кърджали, жалбодателят М. е настанен под наем
за срок от шест месеца - до 30.06.2019 год., в общински недвижим
имот - частна общинска собственост от фонд „настаняване под наем”,
представляващ апартамент №***, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ
се в ***, полезна площ 69.98 кв.м.,
заедно с тричленното му семейство, състоящо се от Ю. В. М., с ЕГН ********** – *** и В. Р. Р., с ЕГН ********** – ***, при ежемесечна наемна цена в размер на *** лева.
Жалбодателят заявява в подадената жалба, че заповедта е била получена на 15.05.2019 год. от *** - Ю.
М., поради което в законно
установения срок я оспорва с настоящата жалба, като счита, че заповедта на
кмета на община Кърджали за незаконосъобразна, като е издадена в противоречие с
приложимите правни норми на материалния закон, при съществени нарушения на
процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че незаконосъобразността й се
състои в следното: 1. Към момента на издаване на настанителната заповед, както
и понастоящем, жалбодателят О.М. и семейството му
ползвали и държали общинския имот на основание действащ договор за наем от
01.03.2018 год., който не бил прекратен по надлежния ред и основания,
предвидени в ЗОС, Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища и договора за наем и 2. В хода на провеждане на
производството по издаване на обжалваната заповед за настаняване били допуснати
и съществени нарушения на административно-производствените правила, които
довели до ограничаване правото на защита на жалбодателя
и до произнасяне на ответния орган с незаконосъобразна заповед. Заявява,
че подробни аргументи по отношение на
посочените по-горе оплаквания ще изложи и в съдебно заседание. Предвид
изложеното, с жалбата моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №109/29.03.2019 год.
на кмета на община Кърджали с която с разпоредено,
настаняването под наем на О.Ф.М. и
семейството му, за срок от 6 месеца - до 30.06.2019 год., в общинското жилище,
а именно в ап.***, находящ се в ***, с полезна площ от 69.68 кв.м.,
при наемна цена в размер на *** лева.
Редовно призован за съдебно заседание, жалбодателят О.Ф.М. от ***, не се явява, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител – адв.В.М.
от АК-***, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея подробни
съображения. Твърди, че изложените в жалбата фактически обстоятелства относно
дългогодишния наем на жалбодателя с община Кърджали,
безспорно се установили и от представените по делото доказателства. Счита, че
община Кърджали абсолютно неправомерно е предприела действия за подновяване на
договора за наем, като е инициирала такава процедура въз основа на новоприетата
Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища, приета с Решение №186 от 20.09.2018 год. на ОбС – Кърджали, сведение, за което получили от едно писмо,
което било бланково, а именно Писмо с Изх.№*** от *** год., като тези сведения
за инициирана процедура от страна на община Кърджали за сключване на нов
договор с предишните наематели отново се потвърждавало от т.3 на Споразумение
за прекратяване на договор за наем №*** от *** година. Процесуалният
представител на жалбодателя счита, че тази процедура
е напълно неправомерна, т.к. в приетата Наредба на община Кърджали, в нито една
от разпоредбите, включително и в ПЗР, не се съдържали нормативни правомощия за
кмета на общината да предприема действия по сключване на нови договори и за
прекратяване на предходни по заварени наемни правоотношения и в тази насока
счита, че не е налице основание за сключване на такова споразумение за
прекратяване на договора, както и не е налице основание за издаване на нова
заповед за настаняване. Заявява, че основният аргумент е, че договорът за наем,
който е бил сключен през месец март 2018 год., не е бил прекратен, а
действително споразумението от 17.12.2018 год. сочи като основание за
прекратяване – „взаимно съгласие”, но такова съгласие, като основание за
прекратяване, както в договора за наем, в Наредбата за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали,
действала преди 20.09.2018 год. и след тази дата, както и в ЗОС, нямало. В тази
насока отбелязва, че разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС изрично предвижда, че
редът за прекратяване на договора се извършва със заповед, но такава заповед не
била приложена по делото, като счита, че извършеното прекратяване на договора е
без основание и по напълно нарушена процедура на закона, както и на съответните
Наредби. Твърди, че споразумението, дори да е оформило някакво съгласие за
прекратяване на договора, не може да породи валидни прекратителни
последици и че договорът не е прекратен и жалбодателят
заплаща редовно наемната цена, предвидена в Договора за наем, сключен през
месец март 2018 година. Заявява също, че е запозната с новите доказателства,
които били представени от ответника по делото и най вече с едно определение на
служител от общината, който след протокола на община Кърджали и след заседание
на комисията, предвидена в Наредбата, с определение е определил дължимата
наемна цена, която счита, че отново е неправилно формирана, като сочи, че
съгласно договора с жалбодателя, наемната цена е ***
лева, а не *** лева, както било посочено в това определение. Счита също, че не
са ясни правомощията на това лице към датата 15.05.2019 год., да определя и да
формира такава наемна цена по договор. Предвид изложеното, моли съда да
отмените оспорената заповед, като счита, че същата е незаконосъобразна. Моли да
бъдат присъдени на жалбодателя направените по делото
разноски.
Ответникът по жалбата – кметът на община Кърджали,
редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от
упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Р. И.,
който оспорва изцяло подадената жалба, като счита, че депозираната жалба срещу
Заповед №107/29.03.2019 год. на кмета на община Кърджали, с която семейството
на жалбодателя О.Ф.М. е настанено под наем за срок от
шест месеца, е неоснователна. Излага съображения, като сочи, че през 2018 год.
Общински съвет - Кърджали приел нова Наредба за условията и реда за
придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община Кърджали и
никъде в същата не било посочено, че старите договори запазват своето действие
занапред, поради което, за да се преодолее тази празнота, се наложило
подписване на споразумения, тъй като новата Наредба съдържала нови условия за
настаняване и ползване на общинските жилища. Сочи също, в тази връзка, че *** е
подписала споразумение с община Кърджали, с ясното съзнание, че ще бъде
прекратен договорът за наем, съгласно новата Наредба, а след това, членовете на
семейството на О.Ф.М. са подали декларации, съгласно новата Наредба. Комисията
по картотекиране и настаняване на граждани в общински жилища при община
Кърджали установила, че подадените декларации от съпругата на О.М., не
отговарят на условията на чл.8, ал.2, т.1 и т.2, а именно, че г-жа М. била
гражданин на ***, а така също, г-жа М. не представила документ за доходите си,
а представила само документ за доходите на *** и ***, поради което Комисията
свикала заседание и взела решение, на О.Ф.М. да бъде изготвена заповед и
договор за наем, на основание чл.25, ал.3 от Наредбата, с определен пазарен
наем, за срок от шест месеца. Издадена била заповед, съгласно изискванията
чл.25, ал.3 от Наредбата, в която била посочена друга ежемесечна наемна цена,
тъй като семейството на О.М. не отговаря на изискванията за правоимащите
наематели на общинско жилище, за срок от 6 месеца. В тази връзка счита, че
община Кърджали е постъпила правилно, законосъобразно, заповедта е издадена от
кмета на Община Кърджали при спазване изискванията на закона, както и на
разпоредбите на Наредбата - чл.18, ал.4, ал.5, ал.8, чл.25, ал.3. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата на О.М. срещу Заповед №107 от
29.03.2019 год., издадена от кмета на община Кърджали, като неоснователна.
Административният съд, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от приложените по преписката екземпляри от
оспорената заповед и оформената към нея разписка за връчване, същата е получена
от *** О.М., а именно - от Ю. М., на датата 15.05.2019 год./л.10/,
за което същата се е подписала и е вписала имената си в разписката за
„получил”. Жалбата срещу същата заповед, издадена от кмета на община Кърджали,
е подадена чрез кмета на община Кърджали, до Административен съд – Кърджали, на
29.05.2019 год., регистрирана в деловодството на община Кърджали с Вх.№***/***
год./л.5/, от което следва, че жалбата е подадена по
установения ред и в срок, т.е. спазен е предвидения в чл.149, ал.1 от АПК
14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на административния акт, а освен
това, същата е подадена в предвидената от закона форма и съдържание и по законоустановения ред.
На следващо място, тук следва да се посочи, че предмет
на оспорване с жалбата, подадена от О.Ф.М., всъщност е Заповед №107 от
29.03.2019 год., а не Заповед №109 от 29.03.2019 год., издадена от кмета на
община Кърджали, като по делото е изяснено, че на връчения на *** екземпляр от
същата, погрешно е вписан ръкописно номер „109” от служителката, изготвила
заповедта. Освен това, видно от подписаната и оформена разписка към нея, както
и от доказателствата по представената административна преписка и приложения към
нея заверен препис от заповедта е, че същата е с номер „107” от 29.03.2019 год.,
като Заповед №107 от 29.03.2019 год. на кмета на община Кърджали е вписана и
като основание за сключване на Договора №*** от *** год. за отдаване под наем
на общински жилищен имот, с жалбодателя О.М.
Съдът, при извършена служебна проверка на
допустимостта на оспорването, обаче, съобрази следното:
Жалбата е подадена от лице - О.Ф.М.,
който е подал заявление – декларация до кмета на община Кърджали, по чл.8, ал.2
от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински
жилища в община Кърджали, с Вх.№*** от *** год. на община Кърджали/прието като
доказателство по делото в оригинал/л.69-л.71/, за настаняване под наем в общинско жилище, заедно
със семейството му, състоящо се от *** Ю. В. М., като в заявлението-декларация
е вписан *** и *** В. Р. Р., *** в приложеното по делото Удостоверение от ***
год. за семейно положение, съпруга и деца, издадено от община Кърджали/л.17/. В това заявление-декларация са
декларирани условията и изискванията по чл.8, ал.1 от Наредбата за условията и
реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в община
Кърджали, при изпълнението на които лицата имат право да кандидатстват за
картотекиране, респ. за настаняване в общинско жилище под наем, като в същото е
вписано, че *** на жалбодателя М. - Ю. В. М., е
гражданин на ***, т.е. същата е *** гражданка, като освен това, в същото/раздел
V/ не са посочени доходите на домакинството общо за едно предходна календарна
година. Така подаденото заявление – декларация с Вх.№*** от *** год. и
приложените към него документи са били разгледани на заседание на Комисията по
картотекиране и настаняване на граждани в общински жилища под наем, назначена
със Заповед №***/*** год. на кмета на община Кърджали, видно от приложения и
приет като доказателство по делото Протокол №*** от *** год./л.18-л.22/,
като комисията е констатирала, че домакинството на О.Ф.М. е тричленно и че
семейството му не отговаря на условието по чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за
условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в
община Кърджали, а именно – „1. лицата да
са само български граждани”, като изрично е отразено, че *** - Ю. М. е ***
гражданин. Комисията е констатирала, също така, че жалбодателят
О.Ф.М. и В. Р. Р. не са обитавали предоставеното им преди това общинско жилище
повече от три месеца, поради това, че и към момента пребивават в чужбина, което
е установено от представените нотариално заверени декларации за доходи от *** -
Ю. М.. Независимо от това, комисията е решила, на О.Ф.М. да се изготви заповед
за настаняване под наем и да се сключи договор за наем, на основание чл.25,
ал.3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане
с общински жилища в община Кърджали, за срок от 6/шест/ месеца или до
31.06.2019 година. На 27.03.2019 год. Комисията по картотекиране и настаняване
на граждани в общински жилища под наем, назначена със Заповед №***/*** год. на
кмета на община Кърджали, е провела заседание, видно от приложения и приет като
доказателство по делото Протокол №*** от *** год./л.14-л.16/, на което заседание са
присъствали и жалбодателят О.М. и *** Ю. М. Видно от
този протокол, с двамата е бил проведен разговор и същите са били запознати с
констатациите на комисията, като от изявлението на процесуалния представител на
ответника в съдебно заседание става ясно, че *** - Ю. М. обяснила, че е подала
необходимите документи в Министерство на правосъдието и че в момента тече
процедура за получаване от нея на българско гражданство. На това свое
заседание, Комисията е приела Решение №***, с което е решила, в срок до
30.06.2019 год., жалбодателят М. и семейството му,
като наематели, да заплащат месечен наем, в размер на *** лева, на основание
чл.25, ал.3 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища в община Кърджали. Така, в крайна сметка, с
оспорената Заповед №107 от 29.03.2019 год., издадена от кмета на община
Кърджали, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК, чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и във връзка с чл.18, ал.4, ал.5,
ал.8 и чл.25, ал.3 от
Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища на община Кърджали, жалбодателят
О.Ф.М. е настанен под наем, за срок от
шест месеца - до 30.06.2019
год., в общински недвижим имот - частна общинска собственост от фонд
„настаняване под наем”, представляващ апартамент №***, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ се в ***, полезна площ 69.98 кв.м., заедно с тричленното му семейство, състоящо се от Ю. В. М., с ЕГН ********** – *** и В. Р. Р., с ЕГН ********** – ***, при ежемесечна наемна цена в размер на *** лева. С т.2 от същата заповед е разпоредено, на основание чл.18, ал.7 от Наредбата за условията и реда за придобиване,
управление и разпореждане с общински жилища на община Кърджали, да се сключи
договор за наем с наемателя М., за срок от шест месеца – до 30.06.2019 год., като фактическото предаване на
жилището да се извърши с двустранно подписан приемно-предавателен протокол от
наемателя и служител от отдел „УОСП” на община Кърджали. В изпълнение на
заповедта, на датата 15.05.2019 год., т.е. на датата на връчване на оспорената
заповед и получаването на екземпляр от същата от О. М., е подписан и Договор №***
от *** год., за отдаване под наем на общински жилищен имот, между община
Кърджали, представлявана от кмета на общината, като наемодател и жалбодателя О.Ф.М., като наемател/л.12-л.13/,
за ползване под наем на посоченото в оспорената заповед общинско жилище и при
посочените в заповедта условия, като този договор е подписан отново от *** М.
без каквито и да е възражения. От останалите приобщени по делото доказателства,
а и от изявленията на процесуалните представители на страните става ясно, а по
този въпрос няма и спор, че жалбодателят М. и
домакинството му са ползвали под наем посоченото в оспорената заповед и в
сключения въз основа на нея договор за наем общинско жилище, за посочения срок
и същият е заплащал определената му месечна наемна цена, като същият и
домакинството му продължават да ползват под наем това жилище и към настоящия
момент.
Съдът в настоящия състав, като съобрази
посочените по-горе писмени доказателства, както и разпоредителната част на
оспорената заповед, счита, че заявеното от О.Ф.М. оспорване е процесуално недопустимо, поради липса на
правен интерес от търсената защита.
Правото на съдебна защита срещу
административни актове принадлежи на онези правни субекти, чийто права и
законни интереси са засегнати от него. На съдебен контрол по силата на чл.120,
ал.2 от Конституцията подлежат всички административни актове, без оглед на
характера им или тяхната квалификация, с изключение на онези, които с изрична
законова норма са изключени от съдебен контрол. Задължително конституционно
условие за защита срещу такива актове, заложено в чл.56 от Конституцията е,
административния акт да нарушава или застрашава права или законни интереси на
лицето, което го обжалва. Конституционния съд в решението си по конст. дело
№18/1995 год. е приел, че засягането или нарушаването на правата и законните
интереси следва да е обективно а не абстрактно или предполагаемо или както
законодателя е посочил в чл.147, ал.1 от АПК, правата, свободите или законните
интереси на гражданите или организациите от административния акт да са нарушени
или застрашени или административния акт да вменява задължения, каквито до
момента лицето или организацията не е имало. Според Конституционния съд в
цитираното решение, „Недопустимо е обжалването на акта от лице, чийто права или
законни интереси не са нарушени или застрашени. Наличието на тези предпоставки
е необходимо условие за възникването на правен интерес от съдебно оспорване.”.
В конкретния случай със заповедта, предмет
на жалбата, се създават само права за оспорващия, тъй като е разпоредено настаняването му в общинско жилище и не се
засягат каквито и да е права или законни интереси на жалбодателя,
нито му се вменяват задължения, каквито до този момент той да не е имал. С
оспорената заповед не е разпоредено пренастаняването му в по-малко жилище, а е определен срок
на настаняването му – неговото и на членовете на домакинството му, което е
задължително за наемното правоотношение, което има за предмет имот частна
общинска собственост.
Следователно оспорената заповед не засяга
правната му сфера по никакъв начин, поради което тя е лишена от пряк и
непосредствен правен интерес от оспорване на нейната законосъобразност. Правото
на съдебно оспорване на административния акт според цитираната по-горе
разпоредба на чл.147, ал.1 от АПК принадлежи само на субектите - граждани и
организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени
или за които той поражда задължения. Липсата на правен интерес за жалбодателя от оспорване на заповедта на кмета на община
Кърджали прави жалбата недопустима и налага оставянето й без разглеждане и
прекратяване на производството по делото.
Ирелевантна за допустимостта на жалбата срещу
оспорения административен акт е твърдяната от жалбодателя,
респ. от процесуалния му представител в хода по същество, незаконосъобразност
на предходни действия и актове, касаещи прекратяване на съществуващото наемно правоотношение
с жалбодателя по отношение на същото жилище – частна
общинска собственост, респ. за прекратяването по взаимно съгласие на действието
на сключения с жалбодателя М. Договор №*** от ***
год. за отдаване под наем на общински жилищен имот, както са ирелевантгни и твърденията, че този договор „не бил
прекратен по надлежния ред”. Предмет на настоящия правен спор е
законосъобразността на Заповед №107 от
29.03.2019 год., издадена от кмета на община Кърджали, издадена в
административно производство по повод подаденото от жалбодателя
заявление – декларация с Вх.№*** от *** год. до кмета на община Кърджали, по
чл.8, ал.2 от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и
разпореждане с общински жилища в община Кърджали, което, всъщност, е
удовлетворено и жалбодателят и членовете на
семейството/домакинството/ му са били настанени под наем с процесната
заповед в посоченото жилище – частна общинска собственост и то въпреки
безспорния факт, че семейството му не отговаря на условието по чл.8, ал.1, т.1
от Наредбата за условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с
общински жилища в община Кърджали, а именно –
„1. лицата да са само български граждани”, тъй като *** - Ю. В. М., е ***
гражданин, по който факт няма спор. Така, всъщност, се оказва, че от страна на
община Кърджали е направен своеобразен „компромис” с издаването на процесната заповед за настаняване под наем в посоченото
общинско жилище, на жалбодателя М. и членовете на
домакинството му, като съобразно нормата на чл.25, ал.3 от Наредбата за
условията и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища в
община Кърджали, е определена по-висока месечна наемна цена, като въз основа на
тази процесна заповед, на 15.05.2019 год. е подписан
без възражения или някакви претенции от страна на жалбодателя
нов договор за ползване под наем на посоченото общинско жилище, при
определената по-висока месечна наемна цена, която е заплащана редовно от жалбодателя М., видно от представените и приети като
доказателство в съдебно заседание 7/седем/ броя вносни бележки за заплатен наем
по този договор/л.74-л.79/.
Предвид тези съображения, съдът в
настоящия състав намира, че не е налице засягане на правата на оспорващия, което
прави така подадената жалба процесуално недопустима. За да е налице за
оспорващия правен интерес от оспорването следва административния акт да има
действие по отношение на оспорващия чрез засягането на негови права или законни
интереси. Когато с административния акт се засягат такива или се вменяват
задължения, каквито до момента правните субекти не са имали, всеки от тях,
според разпоредбата на чл.120, ал.2 от Конституцията, има правото на съдебно
оспорване, а при липсата на такива, както в случая, Конституцията и законът
отричат правния интерес от съдебно оспорване на законосъобразността на
административния акт.
Наличието
на пряк и непосредствен правен интерес от търсената
съдебна защита е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, а с оглед на всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че жалбата
на О.Ф.М. от ***, е
процесуално недопустима, поради липса на такъв. Това, от
своя страна, налага да бъде възобновено съдебното следствие по настоящото
административно дело №190/2019 год. по описа на Административен съд – Кърджали
и да бъде отменено протоколното определение от 12.09.2019 год., с което е даден
ход по същество на делото, като жалбата, подадена от О.Ф.М., с ЕГН
********** и с постоянен адрес
- ***, против Заповед №107 от 29.03.2019 год., издадена
от кмета на община Кърджали, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане по същество, а образуваното въз основа на нея
съдебно производство следва да бъде прекратено на това основание.
Ето защо, мотивиран от изложеното и на основание чл.159, т.4
от АПК, Административният съд,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА
съдебното следствие по административно дело №190/2019
год. по описа на Административен съд – Кърджали.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 12.09.2019 год., постановено в
открито съдебно заседание по административно дело №190/2019 год. по описа на
Административен съд – Кърджали, с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на О.Ф.М., с
ЕГН ********** и с постоянен адрес - ***, подадена чрез пълномощник – адв.В.М. от АК-***, против Заповед №107 от 29.03.2019 год.,
издадена от кмета на община Кърджали, с която, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.59 от АПК и чл.42, ал.1, т.1 от ЗОС и във връзка с чл.18, ал.4, ал.5, ал.8 и чл.25, ал.3 от Наредбата за условията
и реда за придобиване, управление и разпореждане с общински жилища на Община
Кърджали, жалбодателят е настанен под наем за срок от шест месеца - до 30.06.2019 год., в общински недвижим
имот - частна общинска собственост от фонд „настаняване под наем”,
представляващ апартамент №***, състоящ
се от две стаи, кухня и сервизни помещения, находящ
се в ***, полезна площ 69.98 кв.м.,
заедно с тричленното му семейство/домакинство/, състоящо се от Ю. В. М., с ЕГН ********** – *** и В. Р. Р., с ЕГН ********** – ***, при ежемесечна наемна цена в размер на *** лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №190/2019
год. по
описа на Административен съд - Кърджали.
Преписи от настоящото определение, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпратят
или връчат на страните по делото.
Определението
може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд/ВАС/ на Република България, чрез
Административен съд – Кърджали, в 7/седем/-дневен срок от
съобщаването или връчването му
на страните.
С Ъ Д И Я :