№ 410
гр. П., 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225200500055 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №260222 от 22.11.2021г., постановено по гр.д.№2029/2020г.
по описа на РС- П. е осъдена Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи- гр.П., ЕИК *********, да заплати на А. И. П., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“К.М.Л.“ №176, ап.6, сумата от 1963лв.,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд през периода 01.07.2017г. до 01.07.2020г., получено в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд, съобразно въведената
в чл.9, ал.2 от НСОРЗ методика, заедно с лихва за забава в размер на 252,55лв.
за периода от 01.12017г. до 14.08.2020г. и със законна лихва върху
главницата, считано от 14.08.2020г. до изплащане на главницата.
Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи- П., пл.“С.“ №3, ЕИК ********* да заплати на А. И. П., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“К.М.Л.“ №176, ап.6, сумата от 550лв.,
представляваща равностойността в пари на ободряващи напитки и безплатна
храна, които не са му били предоставени за положен нощен труд и труд при
специфични условия за периода 01.07.2017г.- 01.07.2020г., заедно със
1
законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. до
изплащане на главницата, като е отхвърлен иска за присъждане на лихва за
забава върху сумата за времето от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. в размер на
89,92лв.
Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи- П., пл.“С.“ №3, ЕИК *********, да заплати на А. И. П., с ЕГН
********** от гр.П., ул.“К.М.Л.“ №176, ап.6, сумата 353,94лв.- разноски по
делото.
Осъден е А. И. П., да заплати на Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи- П., пл.“С.“ №3, ЕИК *********, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 11,76лв.
Осъдена е Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи- П., да заплати по сметка на РС- П., държавна такса в размер на
178,52лв. и разноски за вещо лице в размер на 327,52лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.№267386 от
09.12.2021г. подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в
производството пред първата инстанция ОД на МВР- П..
В същата се излагат доводи за порочност на решението, като
неправилно и необосновано при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба уреждаща полагането, отчитането и заплащането на
нощния труд от държавните служители, чиито служебно правоотношения са
уредени от ЗМВР и се иска да бъде отменено и постановено ново с което
исковете на ищеца да бъдат отхвърлени.
Твърди се в същата, че през процесния период- 31.07.2017г.-
31.07.2020г. е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г., уреждаща реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР,
към която препраща чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Визира се, че предвид изложеното е недопустимо прилагането на
общите правила установени по КТ и НСОРЗ /Наредба за структурата и
организацията на работната заплата/. Всички документи свързани с
организацията на работното време, като протоколи и графици са изготвяни
именно по процесната Наредба към която препраща ЗМВР.
2
Счита се от страна на жалбоподателят, че изводите на исковия съд по
приложението в случая на КТ и на чл.9, ал.2 от НСОРЗ са неправилни и
необосновани доколкото това не съответства на действителната правна
уредба- ЗМВР и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., като се цитира чл.1
относно регламентираните с нея правоотношения.
Поддържа се становище, че в случая се касае за правоотношения по
служба уредени в специален закон- ЗМВР и със служители имащи
специфична функция отличаващи се от общите права и задължения,
установения за тези служители 8, 12 или 24 часови смени. Съпоставят се
нормите от специалния закон с чл.142, ал.4 от КТ по въпроса за максималната
продължителност на работната смяна, на работната седмица и за работници и
служители с намалено работно време- до 1ч. над намаленото им работно
време.
Твърди се, че ищецът е полагал труд при работна смяна от 24 часа, а не
12ч., като максималната продължителност на работното време за една смяна,
определена в КТ е максимум 12ч., с което се обосновава несъвместимост да
бъдат прилагани КТ и НСОРЗ за служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР
предвид изключителния им статут различен от общия. Посочва се още, че в
случаите на препращане към КТ, законодателят изрично е посочил
съответните разпоредби.
Оспорват се мотивите на съда за поставяне в неравностойно положение
на тази група служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с ищеца, като се цитира
разпоредбата на чл.48, ал.5 от Конституцията на РБ прогласяваща, че
работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия
на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане,
съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при
условия и по ред, определени със закон.
Твърди, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на
държавните служители в МВР са предвидени компенсаторни механизми,
като допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния
платен годишен отпуск, обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
обезщетения за прекратяване на служебно правоотношение, по благоприятен
режим за заплащане на извънредния труд по неговата продължителност- до
280ч. за година с което се счита, че тези служители не са поставени в по-
3
неблагоприятно положение.
Приема се, че предвидените условия за разграничаване на нощен от
извънреден труд в ЗМВР кореспондират с Директива 2003/88/ ЕО на ЕП и на
Съвета от 04.11.2003г. Жалбоподателят препраща и към доводите изложени в
отговора на исковата молба.
Визира се, че нормалната продължителност на нощния труд в МВР е 8
часа, а не 7 часа, както е за работещите по трудово правоотношение, съгласно
чл.187, ал.3 от ЗМВР, като служителите по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР полагат
труд през нощта 8 часа на 24 часови смени по график, който им е изплатен,
поради което няма основание за претенция като извънреден труд. Затова се
счита, че съотношението на нормалната продължителност на работното време
към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 часа към 8
часа при коефициент 1 /единица/.
Твърди се, че положения нощен труд е в рамките на 8 часова
продължителност и той не се трансформира в дневен, а се заплаща по заповед
№791 от 28.10.2014г. на Министъра на вътрешните работи по 0.25лв. на час.
Сочи се, че решението е немотивирано от съда относно извода, че при
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд и
дневен труд на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд.
Счита се, че не се прави разлика между нощен и извънреден труд, за
което също препраща към отговора на исковата молба.
Акцентира се, че коефициентът от 1.143 за превръщане на нощните
часове в дневни, когато служителят работи 7 часа през нощта, да получава
трудово възнаграждение за 8 часа, при което според жалбоподателя
работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1
от КТ, доколкото получените часове в повече при преизчисляването на
дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на
извънреден труд.
Твърди се, че извънреден труд би бил налице, само ако работниците и
служителите действително работят извън установеното за тях работно време.
Приема се, че е налице недопустимо преизчисляване на часовете нощен
труд с коефициент 1.143 и това да служи за генериране на извънреден труд и
при приложение на общите трудови норми.
4
Коментира се съдебна практика прилагаща едновременно правилата на
чл.8 и чл.9, ал.2 от НСОРЗ с правилата на заплащане на нощния труд при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневния с коефициент 1.143, като за тези нощни часове се заплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд и че първоинстанционния съд е
приел нещо друго- заплащане на нощния труд чрез трансформирането му като
извънреден, което поставяло работещите по трудово правоотношение спрямо
служителите чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
Счита се, че прилагането на регламентацията на нощния труд в КТ, би
означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано
действието на законовата норма- чл.187, ал.3 от ЗМВР, регламентираща
специалната 8- часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, водещо до недопустимо
противоречие с принципа на йерархията на нормативните актове.
Излагат се доводи, в кои случаи на служителите от МВР се изплаща
само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25ст. на всеки
час положен нощен труд, а когато обаче той е отработил в повече от нормата,
часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд, и че
се касае за два вида нощен труд- положен по график в рамките на месечната
норма и положен по график над месечната норма. Като трети вид труд се
сочи, труд по заповед като класическа форма на извънреден труд и че той се
отчита и заплаща като такъв, като част от него може да бъде и нощен труд и
се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.
Твърди се, че решението е неправилно в частта относно претенциите, с
правно основание чл.181, ал.3 от ЗМВР, както и в частта по т.3 от исковата
молба, с която е уважена претенцията на основание чл.178, ал..1, т.2, във вр. с
чл.179, ал.2 от ЗМВР и заповеди на министъра на вътрешните работи за
определяне размерите на допълнителните възнаграждения за изпълнение на
специфични служебни дейности.
Твърди се, че решението е неправилно и в частта, с която е уважен
предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности по чл.2, т.7 при
средноденонощни температури под +10 градуса и над +10 градуса по данни на
Научния институт по метеорология и хидрология към БАН.
5
Излагат се съображения в тази насока.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се отхвърлят
предявените искове.
Моли се за присъждане на направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
страна- А. И. П., чрез пълномощника му- адв.В. П.. В него, въззивната жалба
се оспорва изцяло като неоснователна, като се поддържат мотивите на
първоинстанционния съд.
Твърди се, че при липса на специално правило което да определи
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР е
налице нормативна празнота преодолима чрез субсидиарно приложение на
чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Оспорва се извода в жалбата, че ЗМВР се явява специален и по тази
причина не следва да се прилагат разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и че тези
актове следва да се прилагат по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в МВР защото Конституцията на РБ прогласява
гаранции за пълната реализация на принципа за основно достижение на
социалната държава- правото на труд. Според страната, обратното становище
би поставило държавния служител в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от КТ и
НСОРЗ.
Визира се, че самото преизчисляване с коефициент 1.143 не води на
извод за реално положен извънреден труд и представлява законодателна
фикция и че заложения от законодателя механизъм за компенсиране на
работещите нощен труд е именно чрез изчисляване на нощните часове в
дневни и заплащането на „горницата“, която е извънреден труд.
Коментират се изводите на назначената по делото съдебно- счетоводна
експертиза неоспорена от ответника по спора и установяваща
основателността на претенцията.
Приема се, като недопустимо възражението направено от
жалбоподателя за първи път с въззивната жалба относно приложимостта на
6
редакцията на чл.9г от НРВПО за исковия период и че при сумарно
изчисляване на работното време, положения нощен труд не се превръща в
дневен. Акцентира се, че разпоредбата касае регистрация на положения
извънреден труд пред Инспекцията по труда, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд през
процесния период за който му се дължи възнаграждение. Изводът се основава
на нормата на чл.9, ал.5 от НТСТК и чл.18, ал.3 от НСОРЗ.
Коментира се и противоречивата съдебна практика по казуса, като се
споделя тази възпроизведена и от обжалваното съдебно решение.
Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, жалбоподателят ОД на МВР- гр.П. не се явява,
законен представител. Не се явява и процесуалния му представител юриск.П..
От последната е постъпило писмено становище, във вр. с протоколно
определение на съда от 28.09.2022г., както и писмени бележки касаещи
съществото на спора.
Ответникът А. И. П. се явява лично и с пълномощника си адв.В. П.. От
страна на последния се моли да се потвърди обжалваното решение, с
присъждане на направените разноски, съобразно представен списък.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Производството е образувано по иск, предявен от А. И. П. от гр. П., с
предмет суми, представляващи възнаграждение за извънреден труд като
държавен служител на длъжност младши инспектор, младши автоконтрольор
за периода 01.07.2017г.- 01.07.2020г. в размер 1769,24лв., 245лв. лихва за
забава върху него за периода от 01.10.2017г. до 14.08.2020г. /изчислена
съобразно изискуемостта на всяко задължение за всеки тримесечен отчетен
период, считано от първо число на следващия месец/, левовата равностойност
на безплатна храна и ободряващи напитки, дължими по силата на чл.181, ал.3
от ЗМВР в размер 820лв., заедно с лихва за забава в размер 80лв. за периода
от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. и законната лихва върху двете главници.
В хода на делото пред първоинстанционния съд е допуснато изменение
на иска, като размерът на главниците, като съответно е увеличен от 1769,24лв.
на 1963лв. и намален- от 820лв. на 550лв., а размерът на претендираните
лихви за забава за времето преди предявяването на иска- увеличен, съответно
7
от 245лв. на 252,55лв. и от 80лв. на 89,92лв.
Искът е предявен първоначално срещу Министерството на вътрешните
работи. С подадения отговор то е възразило, че не е надлежен ответник по
иска, а такъв е Областната дирекция на МВР- П.. След дадени указания за
обосноваване на правния интерес от иск срещу този ответник ищецът е
насочил иска срещу Министерството на вътрешните работи, като със същата
поправена искова молба е уточнил и първоначалните размери на исковете
/изменени впоследствие/.
Производството се движи по общия ред, тъй като са съединени два вида
искове.
Твърди се в подадената искова молба от страна на ищецът, че същия
работи от 01.06.2010г. на длъжност младши инспектор, младши
автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение, главни пътища и
автомагистрали“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- П. по служебно
правоотношение по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Работата му е организирана на
две смени по 12 часа- дневна и нощна, по график, съответно от 7,00 до 12,00ч.
и от 19,00 до 7,00ч. Съобразно ЗМВР, работното време на смени на
държавните служители се изчислява сумирано на тримесечен период, като
изработеното в повече се компенсира с допълнителен отпуск и допълнително
възнаграждение. Допълнителните възнаграждения стават изискуеми, считано
от месеца, следващ изтичането на тримесечния отчетен период. Така най-
ранната дата на отчитане, за която не е изтекла тригодишната погасителна
давност е 01.07.2017г. и тя се отнася за труд, положен в периода април, май и
юни 2017г.
Твърди се, че за целия период от 01.07.2017г. до 01.07.2020г., ищецът е
положил общо 1760 часа нощен труд, които следва да се преизчислят
съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, като ищецът счита, че липсата на изрична
регламентация в двете наредби за работното време на държавните служители
в МВР не означава забрана за преизчисляване на часовете нощен труд, а
празнота в уредбата, която се запълва чрез субсидиарно прилагане на НСОРЗ.
Счита се, че намират приложение общите правила за държавните
служители по ЗДСл и като довод в тази насока сочи ТР 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС, което по повод дължимите държавни такси стига до подобен извод за
субсидиарно прилагане.
8
Визира се, като довод и Директива 75/117/ЕИО, въвеждаща принципа на
равно третиране на работниците и служителите и забрана за дискриминация.
Тази норма според ищеца има предимство над вътрешното законодателство и
следва да се приложи. Сочи още и доводи в полза на извода, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 7 часа, откъдето следва, че
то трябва да се преизчисли.
По отношение на втория предявен иск- за заплащане на стойността на
безплатната храна в исковата молба се прави преглед на подзаконовите
актове, уреждали този въпрос през процесния период. Заявява се, че ищецът
попада и в двете категории- специфичен характер на труда, при
средноденонощни температури под +10 градуса и над +30 градуса и труд през
нощта. Лично ищецът положил сериозни усилия да бъдат изискани справки
от Националния институт по метеорология и хидрология за денонощните
температури, но инициативата му не била довършена и нищо не било
заплатено на служителите. Не са получавали и ободряващи напитки, като
според ищеца забраната за компенсирането им в пари касае само начина на
изпълнение от работодателя, но не означава, че при липса на изпълнение не
може да се търси обезщетение в размер стойността им- това отговаря и на
правилата на ЗЗД, чл.79, тъй като след изтичането на работната смяна
служителят вече няма интерес от получаване в натура. Освен това правилото
за незаплащане в пари е отменено впоследствие, а според ищеца е ноторно
правило, че винаги се прилага по- благоприятният закон. Самата стойност на
напитките е била определена до 1лев на служител, а ищецът за периода е
отработил 1760 часа нощен труд, което е равно на 220 нощни смени по 8 часа,
затова счита, че му се дължи обезщетение от 220 лева. Колкото до
температурите, ищецът заявява, че е известно, че температура над +30 градуса
в България няма, но поне 2/3 от отработените за периода 450 смени са били
при средноденонощна температура ~ извод за това ищецът прави от
практиката по аналогични случаи в ГД „Жандармерия“. При 2 лева за
безплатна храна и 300 от общо 450 смени, това прави 600лв. за 300 дежурства
за периода.
От страна на ответникът в срок е представен писмен отговор. В него се
оспорва иска изцяло. Не оспорва факта, че ищецът е бил в служебно
правоотношение с ОДМВР и че е работил на смени, като е полагал нощен
труд. Заявява се, че ищецът е държавен служител- полицейски орган по
9
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и законът ясно разграничава неговия статут от
статута на държавните служители по т.2, както и на служителите по трудово
правоотношение. В чл.178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР са изброени
изчерпателно допълнителните възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители. В ал.4 на чл.179 от ЗМВР, законодателят изрично е
посочил, че извън тези допълнителни възнаграждения им се изплащат и други
възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет. Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР е императивна и определя
изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразена
в броя астрономически часове, независимо от частта на денонощието. Изразът
„8 часа дневно“ не се отнася специално до дневния труд, а до всеки, в т.ч.
нощния. Установената еднаква нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, за разлика от работното време по КТ е обусловена от
основните функции на МВР, установени в чл.2, ал.1 от ЗМВР. Статутът на
служителите е уреден в специален закон и за тях са неприложими нормите на
общото законодателство, като ЗДСл или КТ. В тази връзка от страна на
ответникът се счита, че за държавните служители- полицейски органи е
неприложима и НСОРЗ. Самият законодател е ограничил с чл.2, ал.2 от
наредбата нейното прилагане само до служителите в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. За да се приложи
разпоредбата на чл.9 от НЗОРЗ е необходимо да са налице 4 кумулативни
предпоставки: подневно отчитане на работното време, работа на смени,
продължителност на нощното работно време, по- малка от тази на дневното и
трудово възнаграждение, заработено по трудови норми- от тях последните две
не са налице.
Твърди се, че на ищецът са му заплатени допълнителни възнаграждения
за нощен труд в размер 0,25лв. на час, съответно- 1,00лв. на час за различните
периоди съобразно размера, определен със заповед на министъра на
вътрешните работи. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до
това, дали освен посоченото допълнително възнаграждение следва да се
прилага преизчисляването с коефициент 1,143 съобразно НСОРЗ, макар че
приложимата за периода Наредба 8121з-776/29.07.2016г. не предвижда такъв
ред за преизчисляване. Съгласно ал.9 на чл.187 редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане и т.н. се определя с
наредба на министъра. Това не е празнота и пропуск, видно от факта, че в
10
предходен период друга аналогична наредба е предвиждала и
преизчисляване, а се дължи на различен начин на уреждане на отношенията в
тази сфера. За сметка на еднаквата дневна и нощна продължителност на
работното време на държавните служители в МВР са налице други техни
привилегии- например по- високи размери на допълнително възнаграждение
за прослужено време, на основен платен годишен отпуск, на обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение, по-ранно пенсиониране и пр. В
своя подкрепа ответникът сочи практика, както и становище, на проф. Васил
Мръчков.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че ищецът е служител при ответника. Съответно,
работейки на заеманата длъжност, при режим на 24- часови смени и сумирано
отчитане на работното време за периоди от по 3 месеца, в процесния период
между м. юли 2017г. и м. юни 2020г., същият включително е положил нощен
труд от общо 1784 часа- 221 пълни нощни смени. За тези часове, освен
обичайното му възнаграждение, му е заплатено допълнително
възнаграждение в размер 0,25 лв. на час.
Ако биха били приравнени към дневен труд по правилото на чл. 9, ал. 2
от НСОРЗ в съотношение 7:8 (1:1,143), тези 1784 часа биха се равнявали на
2039 часа. Разликата от 255 часа, умножена по почасовата ставка на ищеца за
съответния месец и увеличена с 50%, т.е. ако се приеме, че разликата от 255
часа представлява положен извънреден труд, възлиза на 1963,23лв. Броят на
часовете положен труд и съответните възнаграждения са изчислени от
вещото лице след проверка при ответника.
Върху сумата 1963,23 лв. би се дължала законна лихва за забава по
чл.86, ал. 1 от ЗЗД за периода от деня, следващ края на всеки тримесечен
отчетен период, до предявяването на иска в общ размер 252,55 лв., изчислена
отново от вещото лице.
След справка, изискана от съда от Националния институт по
метеорология и хидрология, за дните със среднодневни температури под 10 и
над 30 градуса по Целзий, вещото лице е определило, че ищецът в процесния
период е полагал труд в такива дни в общо 163 смени. Нощният труд за
периода е изчислен в размер 224 смени. Като е приело стойност на
11
ободряващите напитки по един лев за смяна, а на безплатната храна- по два
лева за смяна, вещото лице е изчислило стойността им съответно на 224 лв. за
ободряващите напитки за нощен труд и на 326 лв. за безплатната храна за
работа при специфични условия /ниски или високи температури/. Лихвите са
определени съответно като36,62 лв. и 53,30 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява неоснователна. В
случая, следва да се отбележи, че решението на първонстанционния съд в
неговата отхвърлителна част, с която е отхвърлен иска за присъждане на
лихва за забава върху сумата за времето от 01.08.2017г. до 14.08.2020г. в
размер на 89,92лв., същото не е обжалвано от страните, с оглед на което е и
влязло в законна сила
В конкретният казус, при така установените данни, съдът приема, че са
предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.176 ЗМВР, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. чл. 179, ал.1 вр. чл.178, ал.1, т.3
ЗМВР и чл.181, ал.3 от ЗМВР, във вр. с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Не се спори по делото, че за процесният период А. И. П. е бил в
служебно правоотношение с ОД на МВР- П..
Спорно между страните е дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителите на МВР са приложими
разпоредбите на специалния Закон за МВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове или са приложими общите граждански
норми на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата- чл.9, ал.2 за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
12
нощното работно време, по който въпрос, поради наличие на противоречива
съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020 г. на ВКС е образувано т.д.
№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, по което дело все още не е постановено
тълкувателно решение.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ се съдържа легално
определение за извънреден труд- това е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя
или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. По силата на чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5- дневна работна седмица, а
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24- часов период. Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени- сумирано за
тримесечен период. Съгласно чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период- за служителите, работещи на смени, а съгласно чл.6 извънредният
труд по ал.5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
В чл.187, ал.9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На
основание на този законов текст са издадени и множество наредби от
министъра на вътрешните работи.
Така съгласно чл.31 и чл.34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за
13
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители
в МВР /Наредба от 2014г./, положеният извънреден труд се плаща съобразно
разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при
сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия
отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период.
Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане /Наредба от 2015г./, с разпоредбата на
чл.32 от която е посочено, че извънредния труд се компенсира по реда,
посочен в ЗМВР, няма разпоредба сочеща плащане на допълнително
възнаграждение за нощния труд.
Тази Наредба от 2015г. е отменена с влязло в сила на 29.07.2016г.
решение на ВАС по дело № 5450/2016г. и новата Наредба по чл.187 от ЗМВР
е обнародвана на 02.08.2016г. със заглавие Наредба №8121з-776/29.06.2016г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане /Наредба от 2016г./, като уредбата на извънредния и на нощния труд
в нея е идентичен с начина, посочен в Наредбата от 2015г.
Тази Наредба от 2016г. е отменена с Решение на ВАС от 10.12.2019г. по
дело №8601/2019г. обнародвано в ДВ на 14.01.2020г. Приета е Наредба
№8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители за научна степен, за полагане на
труд през нощта от 22.00ч. до 06.00ч., за полагане на труд на официални
празници и за времето на разположение /Наредбата от 2018г./, влязла сила на
14.08.2018г.
Приета е и Наредба №8121з-1059/26.09.2019г. за условията и реда за
изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за
научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00ч. до 06,00ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение
/Наредбата от 2019г./, влязла сила на 04.10.2019г., с която е отменена
Наредбата от 2018г. Двете Наредби- от 2018г. и от 2019г. са с идентично
уреждане на правилата за заплащане на нощния труд, положен от 22,00ч. до
14
06,00ч., за който съгласно чл.9 се дължи допълнително възнаграждение за
положен нощен труд. Приложими в случая са и издадените от Министъра на
вътрешните работи Заповеди от 2017г. и от 2020г., сочещи размер на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от по 0,25лв. на час, съгласно
заповедта от 2017г. и 1.00лв., съгласно заповедта от 2020г., за които по делото
не се спори, че са издадени, които са съобразени и от заключението по
счетоводната експертиза.
Така приеманите и отменяни Наредби при съобразяване на разпоредбата
на чл.195 от АПК и характера на нормативните актове обосновават извод, че
за процесния период от 01.07.2017г. до 01.07.2020г. приложима е Наредбата
от 2016г., в която няма уредба за нощния труд, но препраща към ЗМВР в
частта за плащането на извънредния труд. За периода от 14.08.2018г. до
31.07.2020 г. е приложима Наредбата от 2019г.
В Наредба №8121з-592/25.05.2016г. и Наредба №8121з-
776/29.07.2019г., както и в последно приетата Наредба №8121з-
36/07.01.2020г., липсва изрично правило, аналогично на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., съгласно което при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.
за отчетния период се умножава по 1,143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период.
В разпоредбите на чл.31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време
между 22.00 ч. и 06.00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които
го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано
изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР.
С определение от 28.09.2022г., постановено по настоящото дело, ПОС е
приел, че в §51 от Решение на СЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С-
262/2020г., съдът, мотивирайки първия преюдициален отговор е подчертал, че
когато определят необходимото равнище на защита на здравето и
безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки
трябва да следят дали е гарантирано спазването на принципите на защитата на
15
безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в
полза на полагащите нощен труд работници дали има други мерки за закрила
под формата на ограничения в продължителността на работното време, по-
високо заплащане, осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки или
сходни средства, които да позволяват да се компенсира или да се ограничи
влиянието върху организма на особената тежест на този вид труд, по-
голямата и по-бързо натрупвана умора, подчертана и в Директива 2003/88, а
съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.
При мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 - 72 СЕС е дал
насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд
следва да извърши, а именно: следва да определи каква категория работници
ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга
категория е изключена от обхвата му. Указал е, че ще трябва да се провери
дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория
предвид в частност обективните характеристики на функциите, които
изпълняват работниците от нея.
СЕС е указал, че едва след такъв анализ може да бъде отговорено
конкретно на въпроса дали различното третиране е обосновано, т.е. дали се
основава на обективен и разумен критерий. Посочил е, че различното
третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно
/пропорционално/ на тази цел.
В тази връзка, настоящият съдебен състав е указал на страните, че в
своето решение съдът ще извърши преценка налице ли е сходство в правната
уредба на сходни длъжности с тази на ищеца в частния и публичния сектор по
отношение на всички характеризиращи ги елементи, като в тази връзка е дал
на страните указания, че до датата на съдебното заседание имат възможност
да изразят своята позиция по очертаните по-горе спорни въпроси в писмени
становища, както и да представят или поискат доказателства, по следните
въпроси:
1. Какъв е пакетът от закрилни мерки /напр. формата на намалена
продължителност на работното време, допълнително заплащане,
предоставяне и осигуряване на безплатна храна, ободряващи напитки,
предпазно облекло или други сходни придобивки/, които позволяват да се
компенсира или да се ограничи влиянието върху организма на особената
16
тежест на нощния труд, полаган от ищеца, за да се гарантира защитата,
безопасността и здравето на работниците, упражняващи подобна професия?
2. Кои работници от частния сектор имат сходни функции като тези
на полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват
същите?
3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали
промяната в нормативната уредба относно отчитането на нощния труд,
полаган от държавните служители в МВР.
До датата на съдебното заседание нито една от страните не представи
доказателства съгласно дадените указания, поради което съдът следва да
разреши висящия пред него спор при наличните доказателства.
За да направи извод за наличието или липсата на неравно третиране на
държавните служители по ЗМВР, настоящият съдебен състав ще анализира
правния статут и уредбата на нощния и извънредния труд и наличието на
закрилни мерки за работещите по ЗМВР и работещите в частния сектор или
други държавни служители със сходни функции, каквито са лицата,
извършващи частна охранителна дейност и лицата, заемащи длъжност
„горски инспектор“ по действащия Закон за горите.
Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/
частната охранителна дейност е търговска дейност, насочена към опазване на
живота и здравето на физическите лица, охраняване на имуществото на
физическите и юридическите лица, гарантиране на максимално ниво на
сигурност при транспортиране на ценни пратки и товари, осигуряване на
безпрепятствено провеждане на различни по характер и вид мероприятия.
Очевидно е сходството на регламентираната с този закон дейност и тази,
изпълнявана от служителите на МВР и регламентирана в ЗМВР.
Съгласно чл.50, ал.1 от ЗЧОД, ръководител или изпълнител на частна
охранителна дейност по чл.5, ал.1, т.1- 8 може да бъде лице, което работи по
основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната
дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или
юридическото лице.
Според ал.2, ръководител или изпълнител на частна охранителна
дейност по чл.5, ал.1, т.9 може да бъде лице, което работи по основно или
допълнително трудово правоотношение на длъжност, съответна на
17
изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния
търговец или юридическото лице.
А съгласно ал.3 на същия член физическото лице, регистрирано като
едноличен търговец, член на управителния орган на търговското дружество
или на юридическото лице, или друго лице, оправомощено да го управлява и
представлява, може да сключи трудов договор по ал.1 само с пълнолетно и
дееспособно лице, с не по-ниско от средно образование- за ръководител или
изпълнител на частна охранителна дейност, което отговаря на посочените в
закона условия.
Според цитираните императивни правни норми лицата, осъществяващи
частна правоохранителна дейност, работят по трудово правоотношение, което
се подчинява на нормите на КТ, в т.ч. и нормите, уреждащи нощния и
извънредния труд, отпуските и почивките и целия пакет от закрилни средства,
свързан с полагането на този вид труд.
Дейността на лицата, заемащи длъжността „горски инспектор“, се
регламентира от Закона за горите и ал.2 от Наредба №1 от 30.01.2012г. за
контрола и опазването на горските територии /обн., ДВ, бр.11 от 7.02.2012г., в
сила от 7.02.2012г./.
Съгласно чл.196, ал.1 от ЗГ, Изпълнителната агенция по горите и
нейните структури осъществяват контрол по прилагането на закона по
отношение на всички дейности в горските територии, както и върху
съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни
горски продукти.
Според ал.3 във връзка с осъществяването на контролните функции по
ал.1, Изпълнителната агенция по горите и Министерството на вътрешните
работи могат да сключат договор за сътрудничество.
Съгласно чл.200, ал.1 от ЗГ при изпълнение на служебните си
задължения горските инспектори имат право да:
1. отвеждат принудително нарушителите с неустановена самоличност в
най-близкото районно управление на Министерството на вътрешните работи;
2. използват физическа сила и помощни средства само ако не могат да
изпълнят служебните си задължения по друг начин, при:
а) противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
18
б) задържане на правонарушител;
в) нападения срещу служителите или граждани;
г) групови нарушения на обществения ред.
Така регламентираната дейност на ИАГ и в частност на горските
инспектори сочи на сходство с дейността, осъществявана от органите на МВР
във връзка с опазване на обществения ред, но по отношение на горските
територии в Република България.
Съгласно разпоредбите на чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии назначаването
на горски инспектори се извършва след провеждане на конкурс. Конкурсът за
длъжности по чл.35, ал.1, т.1- 3 се провежда по реда на ЗДСл.
Назначаването на горски инспектори на длъжностите по чл.35, ал.1, т.4-
6 се извършва след провеждане на конкурс в съответствие с реда, определен в
Кодекса на труда /КТ/ и изискванията на наредбата.
В параграф 4 от ПЗР от посочената наредба, законодателят е предвидил
в срок до шест месеца от влизане в сила на наредбата, служителите на ИАГ и
нейните структури, които отговарят на изискванията за заемане на
длъжностите по чл.35, ал.1, т.4, 5 и 6 /главен специалист- горски инспектор,
старши специалист- горски инспектор и младши специалист- горски
инспектор/ от същата наредба и желаят да я заемат, да могат да се
преназначават без провеждане на конкурс.
При тази законова регламентация за заемане на длъжността следва да се
приеме, че при назначаването си горските инспектори сключват трудов
договор по КТ или договор по служебно правоотношение съгласно ЗДСл,
което означава, че полагането на извънреден и нощен труд, както и на
закрилните мерки, свързани с този вид труд, се подчиняват на нормите на
ЗДСл и КТ.
За да прецени дали е налице неравно третиране на служителите на МВР
с работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са подчинени
на ЗДСл и КТ, съдът следва да направи анализ на правната уредба на нощния
и извънредния труд в тези законови и подзаконови нормативни актове и да ги
сравни с уредбата на този вид труд в ЗМВР и относимите подзаконови
нормативни актове.
19
Съгласно чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35
часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-
дневна работна седмица е до 7 часа.
Според ал.2 на чл.140 нощен е трудът, който се полага от 22.00ч. до
06.00ч., а за работници и служители, ненавършили 16- годишна възраст- от
20.00ч. до 06.00 ч.
Ал.3 пък разпорежда, че работодателят е длъжен да осигурява на
работниците и служителите безплатна храна, ободряващи напитки и други
облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
В чл.143, ал.2 от КТ е дадена легална дефиниция на извънредния труд, а
ал.2 на същия член сочи, че извънредният труд е забранен. Изключения от
тази забрана са предвидени в чл.144 от КТ, като в т.2 се съдържа изключение,
относимо за работещите в МВР- за извършване на работа от служители на
Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори,
изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-
издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга
работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред.
Съгласно чл.146, ал.1 от КТ продължителността на извънредния труд
през една календарна година за един работник или служител не може да
надвишава 150 часа, а ал.2 сочи, че с колективен трудов договор тя може да
бъде увеличена до 300 часа годишно.
В чл.262 от КТ пък е посочен размерът на заплащане на извънредния
труд- 50 на сто- за работа през работните дни; 75 на сто- за работа през
почивните дни; 100 на сто- за работа през дните на официалните празници;
50 на сто- за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Съгласно чл.8 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата в редакцията към релевантния период за всеки отработен нощен час
или за част от него между 22.00ч. и 06.00ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не
по-малък от 0,25лв.
С изменението с бр.66 от 24.07.2020г., в сила от 01.01.2021г., чл.8 от
Наредбата гласи, че за всеки отработен нощен час или за част от него между
22.00ч. и 06.00ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително
20
трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по- малък от 0,15 на сто
от минималната работна заплата, установена за страната, но не по- малко от
един лев.
Съгласно разпоредбата на чл.67, ал.7 от Закона за държавния служител
вр. с чл.20 и чл.21 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, в сила от 01.01.2017г., допълнителното възнаграждение за
всеки отработен нощен час или част от него /след 22.00ч. до 06.00ч./ е до
0,25лв; за положения извънреден труд се заплаща допълнително
възнаграждение за отработеното време, изчислено върху индивидуалната
основна заплата, в размер 50% върху индивидуалната основна заплата. Тези
размери не са променяни в следващите редакции на наредбата.
И по трите разглеждани закона на работниците или служителите,
полагащи нощен труд, се полагат ободряващи напитки, храна или тяхната
равностойност.
Сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и
извънредния труд сочи, че ако регламентацията им в ЗМВР е сравнима с
регламентацията в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи
нощния труд в КТ защитават в по- висока степен правата на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в
сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се
подчиняват на ЗМВР. Така например освен, че в КТ нощният труд е
ограничен до 7 часа, заплащането на същия според този нормативен акт
предвижда увеличение в размер на 0.15 на сто от минималната работна
заплата за всеки започнат час, но не по- малко от 1 лев на час, а със Заповед
№8121з-156/05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи тази сума е
фиксирана твърдо на 1 лев и липсва възможност заплащането да се определя
на база минималната работна заплата за работещите в МВР, който механизъм
в отделни случаи би позволил заплащането на този вид труд да е по- високо
от 1 лев на час. В същото време с последното изменение на чл.187, ал.1 от
ЗМВР, нощният труд е фиксиран на 8 часа за всеки 24 часа, което надвишава
с 1 час ограничението на нощния труд според КТ. Следователно частен
охранител, работещ на трудов договор съгласно изискванията на ЗЧОД и
извършващ сходна дейност с тази на служител на МВР, е третиран по-
благоприятно от служителя на МВР. Същото се отнася и за горските
21
инспектори, назначени по трудови договори, подчинени на КТ. Единствената
компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на
МВР, съществувала в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., не е
възпроизведена в следващите издадени наредби.
В тази връзка не може да бъде споделено възражението, че за
служителите на МВР не е предвидено преобразуване на нощния труд в дневен
с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед
спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в
МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми-
допълнително възнаграждение за прослужено време /чл.178, ал.1, т.1 от
ЗМВР/, размер на основния платен годишен отпуск /чл.189 от ЗМВР/,
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск /чл.234, ал.1 от ЗМВР/,
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение /чл.234, ал.1 от
ЗМВР/, по- благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според
неговата продължителност /чл.187, ал.5, 6 и 7 от ЗМВР/ и др. Тези
компенсаторни механизми са дължими на посочените в самия закон
основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да
бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд при работа с
високо нервно-психическо натоварване, каквато несъмнено е работата на
служителите на МВР. Указанията в решението на СЕС са да се установи дали
по- голямата продължителност на нощния труд по ЗМВР се компенсира по
друг начин с предвидени изрични мерки, каквито могат да бъдат намаленото
работно време допълнително заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от служителите на МВР нощен труд. Такива доказателства обаче
не бяха представени по делото, независимо от изричните указания, дадени с
определението на ПОС от 15.06.2022г., поради което следва да се приеме че
по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи
удълженото време за нощен труд.
От друга страна нито в Закона за МВР, нито в мотивите за изменението
му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от
завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването
на коефициента 1.143 при приравняването на нощния към дневен труд, като
при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от
закона цел. Или ако се вземе предвид отново регламентацията на труда на
22
частния охранител съгласно ЗЧОД /който препраща към КТ за уреждане на
трудовите правоотношения с тези служители/, остава без отговор въпросът на
базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите
на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с
трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния
охранител.
Както сочи СЕС в своето решение по коментираното по- горе
преюдициално запитване, макар че чл.8 и чл.12, буква „а“ от Директива
2003/88 да не налагат да се приеме национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор е по- кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, то при всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
допълнително заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен
труд.
Макар, че не е изследвал тези въпроси, районният съд е постановил
правилно решение, базирано на приетата по делото икономическа експертиза,
която установява размера на дължимото, но незаплатено възнаграждение за
положен нощен и извънреден труд от ищеца. Правилен е изводът на районния
съд, че празнината в закона до изменението на ЗМВР с бр.60/07.07.2020г.
относно продължителността на нощния труд и начина, по който следва да се
извърши заплащането му при сумарно отчитане на работното време, следва
да се запълни по аналогия с чл.140 от КТ и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
По отношение на втория предявен иск чл.181, ал. 3 от ЗМВР следва да
се посочи, че съгласно същата, за извършване на дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл.142, ал.1, т.1- 3 и ал.3 се
осигуряват ободряващи напитки, като редът и условията на предоставянето
им и тяхната стойност се определя с наредба на министъра на вътрешните
работи.
Не е спорно, че за процесния период е действала Наредба №8121з-
904/30.07.2015г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
23
служителите и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22,00 до 06, 00ч., издадена на основание чл.181, ал.5, във връзка с
ал.3 от ЗМВР.
Безспорно е също така по делото, че служителят е полагал труд и през
нощта, поради което същият има право на тонизиращи напитки, каквито за
процесния период не са му предоставени. Задължението на работодателя е да
престира в натура, като в чл.10 от Наредба № 8121з- 904/ 2015г. /обн. ДВ
бр.62/2015г., в сила от 14.08.2015г. до отмяна с ДВ бр.69/2020г., в сила от
04.08.2020г., /изрично е посочено, че неизпълнението на това задължение не
може да се компенсира с пари. Факт е обаче, че за процесния период от време
не са налице данни за даване каквото и да е било в натура на процесния
служител. Не са налице данни, че по силата на трудовото правоотношение на
последния с ответника е предвидено конкретни параметри на храна, напитки
и евентуално тяхната равностойност. Не се отрича, че ищецът да е получил
храни и напитки в натура. След като е налице пропуск да бъдат предоставени
такива в процесния период, то това определя и задължение за обезщетение на
процесния служител. Няма как да се игнорира и фактът, че не са налице
доказателства по делото, които да установяват, че за въпросния период от
време от страна на ответника да е издавана заповед за определяне на стойност
на напитки и храна, които да се представят на служителите. В случая, тя е
определена безспорно от вещото лице.
При тези съображения, няма основание да се споделят възраженията
направени от страна на възззивника касаещи този иск, като се споделят
изцяло доводите на районния съд в тази посока.
При тези данни следва да се приеме, че подадената въззивна жалба на
ОД на МВР се явява неоснователна, а обжалваното решение, в неговата
обжалвана част, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
По разноските: С оглед изхода на спора в полза на ответника по
въззивната жалба А. И. П. следва да бъдат присъдени разноски за тази
инстанция в размер на 600лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, направено на основание чл.78, ал.5
от ГПК от юриск.П.. Невярно е твърдението на процесуалния пълномощник
на ОД на МВР-П., че делото не е сложно от правна страна. Касае се за спор,
24
по който освен сравнителен анализ на правната регламентация на нощния
труд в българското право, следва да се прилагат и норми от европейското
законодателство, което значително затруднява и усложнява процеса, а и
косвено доказателство за правната сложност на спора е фактът, че
съдилищата в страната не дават еднозначно разрешение на повдигнатите пред
тях спорове, подобни или идентични с настоящия.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260222/22.11.2021г., постановено по
в.гр.д.№2029/2020г. по описа на РС- П..
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- П., представлявана от старши
комисар И.И.Т.- директор, да заплати на А. И. П., ЕГН ********** от гр.П.,
ул.„К.М.Л.“ №176, ап.6, направените разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 600/шестстотин/лв.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25