Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом, 19 април 2023 г.
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданка колегия,
ІІІ състав в публично заседание на 14.03.2023г. в състав:
Председател:Боряна Александрова
При секретар: Росина Д. като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело номер 2395 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.2 ЗЗД
И евентуален такъв по чл.31,ал.1 ЗЗД.
И ревандикационен иск по чл.108 ЗС.
Исковете са предявени от Д.П.Д.,
в качеството й на законен представител – настойник на А.П.М.. Така предявените искове от Д.Д. са
процесуално допустими, защото тя е настойник на А.М. и неин законен
представител, съгл. чл.28 , вр. чл.7 ал.1 и чл.101 ГПК, което е условие за
валидност на процесуалните действия поради процесуална дееспособност и е
предпоставка за упражняване правото на иск, и за нея съдът следи служебно. В
хода на производството по делото ищцата А.М. на 15.12.2018г. е починала, и на
основание чл.227 ГПК са конституирани нейните законни наследници: Ж.Я. и И.Я. /внучка
и внук/.
В исковата молба се твърди,
че ищцата А.М. е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Лом,
обл.Монтана. Твърди се също така, че с две сделка тя е прехвърлила правото на
собственост на два свой недвижими имота, както следва:
1.С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 165, том XIX, рег. N0 10737, дело № 1685 от 19.10.2016 г., А.П.М. е прехвърлила правото на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор 44238.505.1918.2.3, находящ се в гр. Лом, ул. „С." № ** и намиращ се в сграда N0 2, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1918 по КККР на гр. Лом, с предназначение за търговска дейност на ответниците В.В. и Ю.Л., за сумата от 9 хил.лв., като данъчната оценка на имота е 22160,60 лв.
2.С пълномощно с рег.№ 4092, удостоверяващ подписа и рег. № 4093, т. І, акт 74, удостоверяващ съдържанието от 19.06.2017г. по рег. на нотариус Искра Фидосова, ищцата А.М. е упълномощила двамата ответници, от нейно име и за нейна сметка да извършват всякакви разпоредителни сделки с описания по долу имот, с които лица намерят за добре, при каквито условия намерят за добри, в т.ч. и на осн.чл.38 ЗЗД, да договарят сами със себе си , както и различни други уговорки в това пълномощно по отношение на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор с идентификатор 44238.505.2038.4.8, находящ се в гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана и представляващ жилище, апартамент, с площ от 36.95 кв.м., с прилежащите към него избено помещение № 8 от 6.47 кв.м., както и 3,89 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, инкорпорирано в НА № 79, том IV, рег. № 3731, дело № 325 от 22.06.2017 г. на нотариус Д.Младенова, за сумата от 6000 лв. данъчната оценка на имота е 11 627,99 лв.
В средата на 2017г. сестрата на А.М. разбира за извършените от М. разпоредителни сделки и имайки предвид влошеното здравословно състояние на А.М. я нелогичните й действия решила да я освидетелства и с решение на СГС по гр.д. 115598/2017г. от 29.03.2018г.А.М. е поставена под пълно запрещение, тъй като при нея е констатирано от назначената съдебно-психиатрична експертиза, че при А.М. е налице деменция при болестта на Алцхаймер с късно начало, психотични епизоди, параноиден синдром, не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. За неин настойник е назначена сестра й Д.П.Д.. Решението е влязло в сила на 03.05.2018г.
От назначената съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите и в НА № 165/2016г. на нотариус Ст.Станчев и в пълномощното с рег.№4092 и № 4093 на нотариус Искра Фидосова и ръкописния текст са изпълнени от А.П.М..
По делото са назначени две съдебно-психиатрични експертизи, послесмъртни, като първата от тях експерта д-р М.К. е категорична, че видно от поставената още през 2005 г. в експертно решение на ТЕЛК М. й е поставена диагноза Хронична мозъчно-съдова болест, която може да се обсъжда като съдова деменция. Като нерядко съдовата деменция се комбинира с мозъчен атрофичен процес. Независимо от генезата на деменцията при А.М. е било налице тежко интелектуално-паметово снижение, характеризиращо се с мисловни разстройства с налудни идеи от параноиден кръг. При дементния процес промените са прогресиращи и не търпят обратно развитие и са с неблагоприятна прогноза. Водят до нарушена способност на логично мислене, невъзможно осмисляне на действията, намалени до липсващи критични и самокритични възможности, дезадаптация. Заключението на вещото лице е , че дебюта на това заболяване е с години преди 2017година, като през 2016г. параметрите на това заболяване са били на умерено изразен дементен синдром както и че, психическото й състояние не й е позволявало още преди 2017г., да има годно психическа воля да извършва правни сделки, т.е М. през времето 19.10.2016-19.06.2017г. не е могла да разбира смисъла и значението на нещата и да ръководи постъпките си.
От заключението на другият експерт д-р К.Г. се установява, че към 2005 г. А.М. е страдала от хронична мозъчно-съдова болест и по всяка вероятност заболяването й е започнало бавно и е прогресирало във времето.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че пазарната цена на обекта от 85 кв.м. с № 44238.505.1918.2.3 е 32350 лв., а на апартамента с площ 36.95 кв.м. и с № 44238.505.2038.4.8 е 17 000 лв.
Разпитани са и свидетели. От показанията на св. Л. К. се установява, че А.М. е нейна леля и тя преди време през ваканциите е идвала при нея, свидетелства, че М. била интелигентна, но последно време се държала неадекватно, бъркала периоди, не знаела за какво става на въпрос при разговори, което наложило нейната сестра да я вземе при нея в София и да се грижи за нея. От показанията на св.Т. и К. става ясно, че двамата ответници са се грижили за А.М.- носили й храна. От показанията на св. И. В. /син на ответниците/ се установява, че те са се грижили за нея.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Изложените в исковата молба фактически твърдения и формулирания въз основа на нея петитум обуславя извод за предявен иск по чл.26, ал.1 предл. 1 от ЗЗД- нищожност поради противоречие със закона.
Сделката противоречи на закона, когато има основание, но това
основание/причина, кауза/ не е позволено от закона, както и когато тя има предмет , но този предмет е забранен от
закона. При произнасяне по този иск следва да се вземе предвид съдебната
практика, обективирана в Решение №1278 от 14.11.2008год. на ВКС по гр.дело
№3954/2007год. IV г.о.,в което е прието, че не всяко противоречие със закона е
основание за нищожност на сделката по чл.26, ал.1 от ЗЗД, а само ако предметът
на сделката е незаконен или когато основанието й противоречи на закона. Нарушаването
на закона може да има различни последици, които са предвидени в него. Не може
да се приеме, че когато в закона не е посочена друга последици от нарушаването
му, то последицата е нищожност. В настоящият случай ищецът твърди, че сделката
е нищожна поради противоречие със закона, тъй като не са изпълнени изискванията
на чл.183 от ЗЗД за плащане цената на придобитата от купувачите собственост,като
купувачът само бил обещал да плати, но без никакви гаранции и обезпечения за
това негово задължение. С договора за продажба продавачът се задължава да
прехвърли на купувача собствеността върху дадена вещ или друго право срещу
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Този договор е консенсуален и
плащането на цената е произтичащо от него задължение, но не е елемент от
фактическия състав, чиято липса да влече нищожност на договора. Законът не
поставя ограничения относно момента и начина на изпълнение на задължението за
плащане, нито въвежда задължително изискване за обезпечаване на това вземане.
Съгласно чл.179, ал.1
от ГПК официалният документ , издаден от ДЛ в кръга на службата му по
установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и
за извършените от него и пред него действия. Доказателствената стойност на нот.
акт, в който е обективиран договора за покупко-продажба, обхваща само
посочените в тази разпоредба факти-лично осъществените от длъжностното лице или
пред него действия или изявления. Материалната му доказателствена сила не
обхваща верността на удостоверените от издателя частно-правни изявления, поради
това заплащането на цената по нот. сделка не е сред фактите, чието
осъществяване нотариусът може да удостоверява, поради което в тази част
документът е частен. В тази насока е и съдебната практика , според която
волеизявленията на страните съставляват частен документ и за тяхната вярност
нот. акт не се ползва с материална доказателствена сила и записаното в нот. акт
изявление на страните за заплащане на цената има характер на разписка. /Решение
№86/04.07.2018год. по гр.дело №2862/2017год. на ВКС, II г.о., Определение
№697/27.07.2018год. по гр.дело №4917/2017год. на ВКС,IV г.о. и др./. При
наличието на сключен между страните договор, по който продавачът е изпълнил
задължението да прехвърли правото на собственост и наследникът на който твърди,
че не е получена продажната цена, в тежест на ответниците купувачи по сделката
е да докажат ,че са платили и изпълнили поетото задължение.
По иска за нищожност, поради липса на
съгласие - чл.26, ал.2, предложение
2 от ЗЗД.
При
това основание за нищожност, съгласно Тълкувателно решение №5/12.12.2016год. по
тълк.дело №5/2014год. на ВКС, ОСГТК, волеизявлението е направено при т.нар.
“съзнавана липса на съгласие“, изтръгнато е с насилие, направено е без
намерение за обвързване на шега и др.подобни. Въобще в трайната си практика ВКС
възприема, че липсата на съгласие винаги се свързва със съзнателна липса на
воля при която едната или двете страни осъзнават, че външно правят изявления,
които формално осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
обвързване. /Решение №94/13.09.201 бгод. по т.д. №3768/2014год. на ВКС, II
т.о.; Решение №98/10.08.2015год. по гр.дело №5252/2014год. на ВКС, IV г.о. и
др./. В настоящия случай е безспорно, че към датата на атакуваните като нищожни
покупко-продажби А.М. е бил дееспособена, с оглед на което, договорите са
сключени през 2016г. и 2017 г., а поставянето под пълно запрещение на А.М. е
станало с решение № 1997 от 29.03.2018 г. по гр.д. 11559/2017г., което е сред основанията
за унижощаемост на сделките.
В
тази насока е и ТР № 5/2О20Г. постановено на 30.05.2022г. на ОСГТК на ВКС,
като тълкувателната му постановка урежда, че договор, сключен от дееспособно
лице, ако при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да
разбира и ръководи действията си следва да
е унищожаем на основание чл. 31, ал.1 ЗЗД.
В мотивите на
въпросното тълкувателно решение се сочи, че съгласно чл. 31, ал.1 ЗЗД
сключеният договор от лице, което няма настойник, нито попечител според
правното му положение предвижда сключването на договори самостоятелно, тъй като
е дееспособно, но при самото сключване се установява, че не е било способно да
действа разумно.
Предвид, че се касае
за сключен договор от лице-дееспособно към онзи момент, но то не е бил способно
да разбира или ръководи действията си следва да се определи като форма на недействителност-
унищожаемост по чл.31, ал.1 ЗЗД, а не
нищожност по чл. 26, ал.2, изр. 1, пр.2 ЗЗД.
За да са нищожни договорите чл. 26, ал.2,
изр. 1, пр.2 ЗЗД следва да е налице външно изразената воля на дееспособно лице,
която да е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва
вътрешно волево решение.
Волеизявленията
/предложение и приемане/ са направени и съвпадат, но някое от тях или и двете
са направени при „съзнавано несъгласие” - без намерение за обвързване. Когато
договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло
да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е
дадено съгласие, но без разум /липсва елементът „съзнаване”/
Приложното поле на
чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД предвижда тежък порок на правната сделка,
който е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса
на съгласие“ /например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за
обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни/. Това определение за
нищожността на посоченото основание е дадено във връзка с въпроса относно вида
недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт,
при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът.
В случаите на чл. 31,
ал. 1 ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят
действията по причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато
лицето формално се води дееспособно, т.е. не е поставено под запрещение.
Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на
сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е
продължителността на това състояние. Невъзможността на лицето да разбира или да
ръководи действията си може да се дължи на различни причини, както временни -
алкохолно опиянение, въздействие на наркотици, интоксикация и др., така и
трайни. В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини
според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа
разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или
да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло
поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от
поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще.
Според ал.2, пр.1 на чл.31 ЗЗД, за да бъде
искано унищожение от наследниците след смъртта на лицето, трябва преди смъртта
да е поискано поставянето му под запрещение, както е в процесния случай. Това
изискване на закона има смисъл само когато причината за неспособността е трайна
- резултат от интелектуално затруднение и психично разстройство.
След смъртта на прехвърлителя
унищожаване на даден договор може да бъде поискано само в две хипотези,
визирани в чл.31, ал.1 ЗЗД - ако преди смъртта е било поискано поставянето му
под запрещение или ако доказателството за недееспособността произлиза от самия
договор. В процесния случай, от събраните доказателства и от съдържанието на
самия договор се установяват тези условия за уважаване на този иск на ищците,
предвид и успешно проведеното производство за поставяне под пълно запрещение на
продавача.
Изхождайки от тези съображения уредени на ниво тълкувателна практика на
ВКС, по отношение на пълномощно с рег. № 4092, удостоверяващо подписа с рег. №
4093, том I, акт 74, с което се удостоверява съдържание от дата 19.06.2017г.,
следва да се сподели, че тъй като пълномощното е вид едностранна сделка то се
подчинява на общите основания за нищожност и унищожаване по ЗЗД и с оглед на
това и за него следва да се приеме, че формата на недействителност, която
повлича е унищожаемост.
Отчитайки горното съдът намира, че заявения иск за нищожност, поради
липса на съгласие, основан на чл.26, ал.2, предложение 2 от ЗЗД, следва да се
отхвърли, а да се уважи евентуалния иск по чл.31,ал.1 ЗЗ.
По отношение на иска по чл.108 ЗС:
Предявеният
е и иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Ревандикационният иск е иск на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Както е видно от текста на
чл.108 от ЗС, чрез този иск закона дава защита на собственика, когато
владението му е отнето и цели да върне в негово владение онази вещ, която е
излязла от неговата фактическа власт без основание. За да се уважи този иск
ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната вещ, че същата се намира
във владение или държане на ответника, и на последно място, че ответникът
владее или държи вещта без основание.
При този изход на делото съдът намира, че
този иск е доказан и основателен и следва да се уважи.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 26, ал.2 ЗЗД на Д.П.Д., в
качеството й на законен представител-настойник на А.П.М., заместена в хода на
делото от Ж.Д.Я. ЕГН ********** и И.Д.Я. ЕГН ********** срещу Ю.В.Л. ЕГН **********
и В.В.В. ЕГН ********** за:
Прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба, оформен
в НА 165, том № ХІХ, рег.№ 10737, дело № 1685 от
19.10.2016г. на нотариус Станислав Станчев с район на действие РС Лом, с който А.П.М. в качеството й на собственик е
продала на купувачите В.В.В. и Ю.В.Л. правото на собственост върху свой
недвижим имот: Самостоятелен обект с площ от 85 кв.м. с идентификатор 44238.505.1918.2.3,
находящ се в гр. Лом, ул.“С.“ № ** и намиращ се в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 44238.505.1918 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение за търговска дейност, при
граници и съседи: на същият етаж и под обекта няма, над обекта
44238.505.1918.2.1 за сумата от 9 000 лв.
На
основание чл.31,ал.1 ЗЗД :
УНИЩОЖАВА
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том ХІХ, рег.№
10737, дело № 1685 от 19.10.2016г. на нотариус Станислав Станчев, с район на
действие РС Лом.
УНИЩОЖАВА пълномощно с рег.
№4092, удостоверяващ подписа и с рег.№ 4093 удостоверяващ съдържанието от
19.06.2017г. и ОБЯВЯВА недействителността на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 79, том ІV, рег.№ 3731,дело № 325 от 22.06.2017г. на
основание чл.42,ал.2 ЗЗД, тъй като е направено без представителна власт и при
отказ да бъде санирана сделката.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ю.В.Л.
ЕГН ********** и В.В.В. ЕГН **********, че А.П.М. ЕГН ********** е собственик
на следните недвижими имоти:
-
Самостоятелен обект с площ от 85 кв.м. с идентификатор
44238.505.1918.2.3, находящ се в гр. Лом, ул.“С.“ № ** и намиращ се в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 44238.505.1918 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение за
търговска дейност, при граници и съседи: на същият етаж и под обекта няма, над
обекта 44238.505.1918.2.1.
-
Самостоятелен обект с площ от 36.95 кв.м. с идентификатор 44238.505.2038.4.8,
находящ се в гр. Лом, обл.Монтана, ул.“С.“ № **,вх.*, ет.*, ап.* /по нотариален
акт ет.2/, намиращ се в сграда № 4, разположен в поземлен имот с идентификатор
44238.505.2038 с предназначение на самостоятелен обект : жилище, апартамент,
брой нива на обекта : едно, с площ от 36.95 кв.м., с прилежащите части : избено
помещение № 8 от 6.47 кв.м., както и 3.89 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – 44238.505.2038.4.90, 44238.505.2038.4.7, под обекта –
44238.505.2038.4.2, над обекта – 44238.505.2038.4.14.
ОСЪЖДА Ю.В.Л. ЕГН **********
и В.В.В. ЕГН ********** да предадат владението на гореописаните имоти , а
именно:
-
Самостоятелен обект с площ от 85 кв.м. с идентификатор
44238.505.1918.2.3, находящ се в гр. Лом, ул.“С.“ № ** и намиращ се в сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 44238.505.1918 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Лом, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение за
търговска дейност, при граници и съседи: на същият етаж и под обекта няма, над
обекта 44238.505.1918.2.1.
- Самостоятелен обект с площ от 36.95 кв.м. с
идентификатор 44238.505.2038.4.8, находящ се в гр.Лом, обл. Монтана, ул.“С.“ № ..,вх.*,
ет.*, ап.* / по нотариален акт ет.2/, намиращ се в сграда № 4, разположен в
поземлен имот с идентификатор 44238.505.2038 с предназначение на самостоятелен
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с площ от 36.95 кв.м., с
прилежащите части : избено помещение № 8 от 6.47 кв.м., както и 3.89 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – 44238.505.2038.4.90, 44238.505.2038.4.7, под
обекта – 44238.505.2038.4.2, над обекта – 44238.505.2038.4.14, на Ж.Д.Я. ЕГН **********
и И.Д.Я. ЕГН **********, В КАЧЕСТВОТО ИМ НА НАСЛЕДНИЦИ НА А.П.М..
ОСЪЖДА
Ю.В.Л. ЕГН ********** и В.В.В. ЕГН ********** / СОЛИДАРНО/ да платят на Ж.Д.Я.
ЕГН ********** и И.Д.Я. ЕГН ********** направените разходи по делото в общ размер
на 3440,00лв./три хиляди четиристотин и четиридесет лева/, от които 2000лв.-адвокатски
хонорар, 1090лв. съдебно-психиатрична експертиза, 150лв. съдебно-техническа
експертиза и 200лв. за съдебно-графологическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване във
двуседмичен срок от съобщението на страните пред Монтански окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: