Решение по адм. дело №2065/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от ЗДОИ вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К. Д. К., [ЕГН], срещу Решение изх.№ РД04 - 0724/01.09.2025г. на изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София, с което е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 17.08.2025г.

Жалбоподателят намира постановения отказа за неправилен, като пояснява, че административния орган не е направил правилна класификация на исканата информация, твърдейки, че „не е обществена“, и не е изложил относими мотиви. Счита, че протоколи, заповеди и актове са именно служебна обществена информация, защото се създават и съхраняват по повод официалната дейност на органа. Подчертава, че със заявлението не се иска анализ или справка, а налични документи, като съгласно ЗДОИ органът е длъжен да предостави точно това, което вече съществува. В случая исканата информация не попада в ограниченията по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Жалбоподателят релевира доводи, че е налице и надделяващ обществен интерес, тъй като предметът на информацията е свързан със законното осъществяване на дейността на РДСП в областта на закрила на правата на децата. Предоставянето на тази информация винаги допринася за повишаване на прозрачността и отчетността в дейността на социалните служби пред обществото. Отхвърля аргумента за отказ на органа, че информацията касае детето, тъй като съдържащите се лични данни могат да бъдат заличени. Намира за незаконосъобразен доводът за отказ, че се касае за вътрешноведомствени актове, тъй като същите представляват нормативни документи, които определят начина, по който администрацията упражнява контролни правомощия и обслужва обществения интерес. Отправя искане за отмяна на решението на изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София и задължаването му да предостави поисканата информация /изцяло или частично/.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът по жалбата – изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София, в депозирани писмени отговор и становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Посочва, че при издаване на оспореното решение е спазил материалния закон и административнопроизводствените правила. Счита, че исканата информация от жалбоподателя в т. 1 от заявлението не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като касае документи, изготвени по повод работата на административния орган по случая на детето С. К. К., като същата е следвало да бъде изискана по реда на чл.34 АПК. Определя исканата информация по т. 2 от заявлението като такава с вътрешноведомствен характер, която касае вътрешната организация на работа в териториални структури на АСП. Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ достъпът до такава информация може да бъде ограничен, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Началото на административното производство е поставено с препратено по компетентност от РДСП – Бургас заявление /искане/ № 02-94К-00-0564, изготвено на 17.08.2025г. и входирано на 18.08.2025г., от К. Д. К., с което същият е поискал предоставяне на следната информация за периода от 01.01.20205г. до датата на заявлението: по т.1 „Цялата налична документация, свързана с проведени контролни процедури от РДСП - Бургас по случая на детето С. К. К., включително планове и заповеди за извършване на проверки и контролни действия; протоколи от проверки и контролни процедури; констативни актове, доклади и анализи; предписания, препоръки и мерки, наложени в резултат от контрола; документи за последващ контрол“, и по т.2 „Вътрешни правила, инструкции или методики, въз основа на които РДСП е провеждала контролните процедури“. Заявителят е уточнил, че иска да получи информацията в електронен вид (PDF за документи, XLSX/CSV за регистри и списъци) на посочен e-mail, както и при наличие на защитена информация, да се приложи частичен достъп.

По така подаденото заявление за достъп до обществена информация, изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София е постановил оспорваното Решение изх.№ РД04 - 0724/01.09.2025г., с което е отказал предоставяне на поисканата информация. Приел е, че поставените въпроси (въпрос № 1 и въпрос № 2) от заявителя в текста на заявлението не отговарят на определението за официална информация, т.е. не става въпрос за актове или част от актове, издавани от АСП при осъществяване на законово регламентираната й дейност. Исканата със заявлението информация по въпрос № 1 и въпрос № 2 не може да бъде квалифицирана и като служебна информация, тъй като не е нито информация, която АСП събира, създава или съхранява във връзка с издаване на актове, не е и информация събирана, създавана или съхранявана по повод осъществяване на дейностите, възложени й със закон. За да се предостави достъп до информация по реда на ЗДОИ, то същата следва да е налична, да е структурирана по определен критерий и с определена цел и предназначение, а не да се създава по повод конкретно искане. В случая отговора на поставените въпроси предполага събиране на данни и изготвяне на справки, именно по повод заявлението.

По т.1 органът конкретно счел, че исканата информация е със строго личен характер и не би могла да се предостави по реда на ЗДОИ, а по т.2 - че касае вътрешната организация на работа на съответните структури на АСП, като има вътрешноведомствен характер и също няма как да бъде предоставена по реда на ЗДОИ.

По делото е приложена и приобщена административната преписка по издаване на оспорения административен акт.

Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местно самоуправление в Република България. Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, като искането правилно е било препратено до него, макар и адресирано до Директора на РДСП – Бургас. Съгласно чл. 5 от Закона за социално подпомагане ЗСП) Агенцията за социално подпомагане е изпълнителна агенция - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика, и е юридическо лице със седалище София. Същата се представлява и ръководи от изпълнителен директор, като са предвидени и териториалните поделения на същата, които са регионални дирекции за социално подпомагане в областните административни центрове и дирекции "Социално подпомагане". Същите обаче са част от администрацията на АСП, тъй като не са от категорията на териториалната администрация на изпълнителната власт по смисъла на чл. 38, ал. 2, т. 3 от Закона за администрацията, тъй като не са създадени като юридически лица с нормативен акт. В случая органът на изпълнителната власт е именно Изпълнителният директор на АСП, който наред с ръководенето на агенцията, съгласно чл.5, ал.3 от УП на АСП определя и организира осъществяването на информационната политика, като осигурява публичност и прозрачност на дейността на агенцията. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 7, ал. 2 УП на АСП, съгласно който дирекциите "СП" са териториални поделения на АСП, а не самостоятелни администрации. Директорът на тази дирекция не е орган на изпълнителната власт, а следователно и задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ, какъвто е изпълнителният директор /в този смисъл Решение № 4675 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2011 г./.

В производството по издаване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно по същество произнасяне на задължения субект. Решението е постановено в изискуемата от специалния ЗДОИ писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, вкл. фактически и правни доводи за достигнатия краен резултат.

Спорът в настоящото производство е правен и се свежда до въпроса представлява ли исканата от жалбоподателя информация обществена такава или не, преценявана в контекста на обстоятелствата и мотивите, при които същата е била поискана.

Правото да се търси и получава информация, прогласено с чл. 41, ал. 1 от Конституцията, кореспондира със задължението на съответните субекти да осигуряват достъп до обществено значима информация. Според легалната дефиниция на понятието, дадена от законодателят с чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, „обществена“ е информацията, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Информацията следва да отговаря на тези две условия едновременно, за да се определи като обществена. Под "обществен живот" се разбира живота на обществото като група хора. За второто условие е от значение да се отбележи, че за да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект, информацията трябва да е пряко обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би отговаряла на изискването да способства за постигане на посочената от закона специална цел.

През призмата на гореизложената регламентация, съдът намира, че при издаването на оспорения ИАА, в частта му по т. 1, е приложен правилно материалният закон, макар и съдът да споделя тезата на жалбоподателя за неотносимост и несъстоятелност на част от мотивите на органа. Видно от текста на т.1 от заявлението, жалбоподателят е поискал конкретна налична документация, свързана с проведени контролни процедури от РДСП - Бургас по случая на детето С. К. К.. Т.е., същността на искането по никакъв начин не кореспондира с мотивите за отказ, че заявената информация предполага създаването й тепърва, по повод искането, включително събиране на данни и изготвяне на справки. Въпреки това, правилно и законосъобразно е прието в акта, че информацията по т.1 не представлява обществена такава. Условие за предоставяне на обществена информация е да се установи наличието на всички положителни материални предпоставки на закона, както и отсъствието на която и да е от негативните материални предпоставки, предвидени от законодателя, при наличие на които задълженият субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ може да откаже достъп да обществената информация. Правилен е изводът на органа, изложен в оспореното решение, че поисканата информация е лична, като същата представлява интерес за заявителя не в качеството му на член на обществото, а в качеството му на баща на детето, по чийто случай са проведени съответните контролни процедури. Касае се за административно производство, в рамките на което жалбоподателят безспорно има качеството на заинтересована страна. Съгласно чл.34, ал.1 АПК, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или – според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му с издаване на индивидуален административен акт съгласно Закона за Националния архивен фонд. Исканата по т.1 информация не отговаря на обективните признаци за обществена такава и неправилно е била заявена от жалбоподателя по реда на ЗДОИ, а не по специалния ред на чл.34, ал.1 АПК, изключващ неговото приложение.

Не по този начин, обаче, стои въпросът с поисканата по т.2 от заявлението информация. С т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация се изисква предоставяне на достъп до Вътрешни правила, инструкции или методики, въз основа на които РДСП е провеждала контролните процедури. Настоящият състав намира, че поисканата информация по т. 2 от заявлението съставлява обществена информация по смисъла на закона. Изработваните от всяка администрация вътрешни /организационно-технологични или методически/ правила имат за цел уреждане на общите положения за организацията на даден работен процес. Те са вътрешноведомствени организационни актове, които не попадат в категорията на общите административни или подзаконовите нормативни актове и имат спомагателен характер като елемент от цялостния работен процес. Същите се явяват служебна информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, доколкото са свързани с организацията на дейността на административния орган и неговите поделения. Исканата информация не попада в обхвата на ограничението по чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, като от страна на органа единствено са изложени декларативни твърдения за това. Съгласно константната съдебна практика, достъпът до вътрешни правила и инструкции е свободен и не може да бъде ограничаван. В своята практика административните съдилища са единодушни, че именно посредством достъпа до вътрешните правила и методики на задължените субекти, заявителят би могъл да си състави свое мнение относно дейността на задължения субект, каквато е и основната цел на ЗДОИ. В настоящия случай по т.2 не се изисква информация, в която има лични данни. Българските съдилища са имали многократна възможност да се произнесат по отношение на искания на граждани за предоставяне на достъп до вътрешни правила, действащи в публични предприятия. Константната съдебна практика е непротиворечива и постановява, че достъпът до вътрешни правила и инструкции е свободен и не може да бъде ограничаван.

Предвид изложеното, съдът намира, че за адресата на заявлението, който е задължен субект по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, е съществувало задължение да предостави информацията по т.2. Тя трябва да е налична при ответника, тъй като поисканите Вътрешни правила, инструкции или методики, въз основа на които РДСП е провеждала контролните процедури, следва да са действащи и способстващи за правилното и законосъобразно протичане на работния процес при изпълнение на функциите на РДСП. При действително наличие на ограничението по чл.13, ал.2 от ЗДОИ за някои от съществуващите вътрешни правила, инструкции или методики, същото следва да бъде конкретно и подробно обосновано, при отчитане на дерогиращите ограничението разпоредби на чл.13, ал. 3 и ал.4 от ЗДОИ.

Предвид основателността на жалбата срещу решението по т.2 по заявление № 02-94К-00-0564/18.08.2025г., жалбоподателят има право на разноски, включващи заплатената ДТ от 10 лева, както и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на жалбата. По делото са представени доказателства за заплатено такова в размер на 500 лева, т.е. ответникът следва да бъде осъден за заплати на жалбоподателя сума в размер на 250 лв., както и ДТ в размер на 10 лева.

С оглед отхвърлянето на жалбата по отношение на т.1 от решението, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, също съобразно отхвърлената част на жалбата. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на ответника следва да се присъди половината от следващото се минимално възнаграждение от 200 лева, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или сума в размер на 100 лева.

След прихващане, ответната страна следва да заплати на жалбоподателя сумата от 160 лева за деловодни разноски.

Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 40 от ЗДОИ, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение изх.№ РД04 - 0724/01.09.2025г. на изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София, в частта по т.2 от Заявление № 02-94К-00-0564#7/18.08.2025г., с която е отказан достъп до обществена информация на К. Д. К., а именно: „Вътрешни правила, инструкции или методики, въз основа на които РДСП е провеждала контролните процедури по случая на детето С. К. К. за периода от 01.01.2025г. до датата на заявлението“, като ВРЪЩА преписката на органа за произнасяне в тази част, съобразно задължителните указания, дадени с мотивите на настоящото съдебно решение.

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на К. Д. К. против Решение изх.№ РД04 - 0724/01.09.2025г. на изпълнителния директор на „Агенция за социално подпомагане“ - София, в частта му по т.1 от Заявление № 02-94К-00-0564#7/18.08.2025г.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на К. Д. К., [ЕГН], сума в размер на 160 (сто и шестдесет) лв. за деловодни разноски.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.