Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 271
гр. ВРАЦА,12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение ,в
публичното заседание на 03.07.2019г., в
състав:
Председател:Татяна Александрова
Членове:Мирослав Досов
Пенка Т.П.
в присъствието на:
прокурора секретар В.Вълкова
като разгледа докладваното от съдия П.П.
в.гр. дело
N` 259 по
описа за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от 05.02.2019г.,подадена от Министерство на културата гр.София,в
качеството му на трета страна помагач на страната на ответника,срещу решение на
РС гр.Мездра от 17.01.2019г.г.,постановено по гр.д.№ 460/2018г,с което са
уважени предявените против ответника обективно съединени искове с правно
основание чл.344 ал.1 КТ т.т.1-3 КТ вр.чл.225 ал.1 КТ.Поддържа се във
въззивната жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Иска се отмяна на
съдебния акт ,и решаване на спора по
същество от настоящата инстанция с отхвърляне на предявените искове.
***/ПГКО/ с.***,обл.Враца
признава изцяло подадената въззивна жалба.
Против същото
решение е подадена въззивна жалба и от ПГКО с.***,обл.Враца,с която се излагат
подобни като в първата жалба доводи относно неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение.Иска се отмяната му и постановяване на ново решение от
въззивната инстанция,с което предявените искове се отхвърлят.
*** с.***,обл.Враца
е подала въззивна жалба и против допълнителното решение по същото дело от
18.03.2019г.,касаещо решението в частта относно разноските.Поддържа се,че
неправилността и незаконосъобразността на първоначалното решение обуславя и
неправилност и незаконосъобразност на допълнителното.
Въззиваемият
оспорва въззивните жалби.Моли първоинстанционните решения да бъдат потвърдени.
Настоящият
състав намира въззивните жалби за редовни от външна страна,и процесуално
допустими.Подадени са в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страни в
процеса,имащи право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледани по същество същите се явяват
основателни.
Пред първоинстанционния съд С.П.С.
***, е предявил против *** с. ***,обл.Враца обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т.1,2 и 3 от КТ - за
признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение поради
дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № РД12-88/06.02.2018 г. на
министъра на културата,с искане заповедта бъде отменена,за възстановяването му на заеманата от преди
уволнението длъжност „*** на ***“ – с. ***,и за заплащане на обезщетение на
основание чл. 225 ал. 1 от КТ за времето,
през което е останал без работа,
поради уволнението за срок от 6 месеца в размер на нетното му трудово
възнаграждение от по 1150 лв. месечно или общо 6900 лв.
В срока по чл. 131 ГПК вторият
въззивник ПГКО е подал отговор, с който
оспорва исковете.
В
производството като трето лице помагач на страната на ответника е конституирано
Министерство на културата,което също
оспорва исковете.
По делото са събирани писмени и
гласни доказателства.
Установено е,че въззиваемият С.С. е
работил по трудово правоотношение,
възникнало въз основа на конкурс и допълнено със споразумение по чл.107 от КТ
за срок от 16.03.2016 год. до 16.03.2020 год. на длъжността „ ***“ на ***
с.***,обл.Враца.Със Заповед № РД12-88/ 06.02.2018 год. на Министъра на
културата на основание чл.188 т.3 от КТ му е наложено дисциплинарно наказание „
уволнение“.В законовият двумесечен срок въззиваемият е обжалвал заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно
наказание „ уволнение“.Поддържа се в исковата молба,че заповедта за уволнение е
незаконосъобразна,тъй като при издаването и не била спазена
процедурата,предвидена в разпоредбата на чл.333
ал.1 и ал.2 от КТ,като преди издаването и не е поискано мнението на
ТЕЛК и предварително разрешение от
Инспекцията по труда,тъй като въззиваемият страда от заболяване, за което се
предвижда закрила при уволнение по Н-ба № 5/1987г. на министъра на
здравеопазването.Твърди се,че не е извършил вменените му дисциплинарни
нарушения. Не била спазена процедурата по налагане на наказанието,конкр.чл.193
ал.1 КТ,и наказанието не съответства на тежестта на твърдяното нарушение/я/ и
на обстоятелствата,при които се твърди да е извършено – чл.189 ал.1 КТ.Заповедта
за дисциплинарно наказание според въззиваемия не била и мотивирана- чл.195 ал.1 КТ.В нея не било посочено какво конкретно нарушение на трудовата дисциплина е
извършил въззиваемия.Описани са различни деяния,но не е посочено кое от тях
какво нарушение на трудовата дисциплина представлява и за кое от тях му се
налага дисциплинарното наказание.
По делото,както се изложи са събирани
писмени и гласни доказателства.
От показанията на св.Ф.Ф. и Т.П. се установява,че
въззиваемият се е ползвал с добро име.Не
е имало недоволство от учителите към него.Същият бил направил много за
училището.Св.Д.Г. установява,че училището има награди и постижения от
изложби.Всички документи били съобразени с наредба № 8 и дневниците са по
новата наредба.Към момента на извършване на проверката не е имало нова
заповед на министъра.Лично писали до
министъра да даде съгласие за маломерна
паралелка.Св.Р.Б. гл.експерт в дирекция
СИХО на министерство на културата установява,че на 13.11.2017 год. била
изпратена на проверка в каменоделното училище в с.***.Проверката била по сигнал
и по предишни проверки от Дирекция закрила на детето.Констатирала
нарушения.Всичко било описано в съставен протокол.Св.Л.К. заявява,че е подписала констативния протокол.В случая не е била
създадена организация за внасяне на
съответните документи в РУО за разглеждане от експертна комисия и вземане на решения
относно провеждането на обучение в
самостоятелна форма по желание на родителите.След проверката с въззиваемия
имали срещи и изготвили доклад,с което поискали разрешаване на случая,***ът бил правил опит.Учебната година не би
трябвало да започне без да е реализиран прием.Приемът се утвърждава,и след като
няма допустимия брой ученици,не е следвало учениците да бъдат допускани в
никаква форма на обучение,а документите им е следвало да бъдат върнати,за да се
запишат на друго място.
При така изяснената фактическа обстановка
и събрани доказателства първоинстанционният съд приел заповедта за уволнение за
незаконосъобразна и я отменил на процесуално основание - чл.344 ал.3
вр.чл.333ал.1 т.3 КТ,без да разглежда спора по същество,като приел,че
въззиваемият страда от заболяване,предвидено в Н-ба № 5/1987г.на министъра на
здравеопазването,и работодателят преди издаването и не е искал мнение от ТЕЛК и
разрешение от ИТ.
Правилни са изводите на първоинстанционния
съд,че закрилата по чл.333 от КТ има обективен характер и цели да запази
работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението по
социални и хуманни критерии,и че за нейното приложение няма значение дали
работникът или служителят е изпълнил задълженията си по чл.2 от Наредба № 5 от
1987 год. за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена
закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ,а има единствено значение дали към датата на
връчване на заповедта за уволнение,работникът или служителя е страдал от
заболяване, посочено в чл.1 от Наредбата,и,че практиката допуска само едно
изключение от принципа, че закрилата има обективен характер ,и,то е, когато
работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение,че не страна от
заболяване за което се предвижда закрила,като във всички други случаи
неизпълнението от страна на работника да уведоми работодателя за заболяване или
да представи документ за него няма правно значение за действието на закрилата
по чл.333 ал.1 т.3 от КТ.Тя се прилага независимо от това,дали работодателят е
бил уведомен за заболяването на работника,и дали са представени медицински
документи за него.Чл.1 ал.2 от Наредбата изисква не общо осведомяване на
работодателя относно здравословното състояние на работника или служителя когото
ще уволнява, а събирането на предварителна информация дали страда от
болести по чл.1 от Наредбата.
По делото няма спор,че в конкретния случай
работодателят преди налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание не е
изпълнил задължението си да събере
предварителна информация по чл.1 ал.2 от Наредба № 5.
За приложение на закрилата по чл.333 ал.1
т.3 КТ,обаче, е необходимо към момента на връчване на заповедта за уволнение
работникът или служителят действително да е страдал от посочено в чл.1 от Н-ба
№ 5/1987г.заболяване.Само тогава с оглед реалното наличие на социално значима
болест е оправдана закрилата при уволнение.Затова неизпълнението от страна на
работника или служителя да уведоми работодателя за заболяването няма правно
значение и защитата се прилага.Същото принципно разрешение за обективния
характер на закрилата само при действително заболяване важи и за обратния
случай,когато се установи по делото,че работникът или служителт не е боледувал
от заболяването,обуславящо закрилата,при което не е било необходимо
работодателят да иска предварително разрешение от ИТ за
уволнението,респ.уволнението е законосъобразно.Когато работодателят оспори
наличието на заболяване и в приетите по делото медицински документи се съдържат
противоречиви данни,в тежест на работника или служителя е да установи
безспорно,че е страдал от такова заболяване към момента на връчване на заповедта,като
обичайното доказателствено средство за това е съдебно-медицинската
експертиза.При спор относно законосъобразността на уволнението поради наличие
на закрилата по чл.333 ал.1 КТ административните актове,касаещи здравословното
състояние на работника или служителя имат задължителна сила само относно
преценката дали са валидни и законосъобразни./Р ВКС от 01.11.2016г.по гр.д.№
502/2016г.,3 ГО/.Изцяло от компетентността на гражданския съд,разглеждащ делото
е,обаче, да установи обективното наличие на заболяването към момента на
връчване на уволнителната заповед при съвкупна преценка на всички доказателства
по делото и при съобразяване с доказателствената тежест.В конкретния случай
спорът между страните е именно относно обективното или не наличие на заболяване,предвидено
Н-ба № 5.Първоинстанционният съд е приел,че въззиваемият страда от
заболяване,предвидено в Н-ба № 5,без даже да посочи какво.В исковата молба се
поддържа,че въззиваемият страда от исхемична болест на сърцето.В подкрепа на
това обстоятелство с исковата молба са представени две доказателства – амбулаторен
лист от 17.08.2016г.,в който е отразено заболяване първична хипертония/високо
кръвно налягане/стр.64/ и амбулаторен лист от 12.03.2012г./стр.65/,в който е
отразено заболяване „нестабилна стенокардия”,за което в исковата молба се
поддържа,че е разновидност на ИБС.Въззивникът – ПГКО е оспорила с отговора и в
хода на делото,че въззиваемият страда от подобно заболяване,обосновавайки това
си становище с липсата на ЕР на ТЕЛК.Същото е становището и на Министерство на
културата.Още с исковата молба въззиваемият е поискал назначаване на СМЕ,която
да установи дали действително страда от заболяване,ползващо се със закрила,от
което искане обаче се е отказал в хода на делото в с. з. от
29.10.2018г.-стр.330.Въззивната инстанция,отчитайки императивния характер на
материално-правните норми,свързани със закрилата при уволнение по чл.333 ал.1
т.3 КТ ,и имайки предвид задълженията и правомощията и,визирани в ТР 1/2013г.на
ОСГТК,приемайки,че основният спор между страните относно наличие или не на
заболяване предвидено в чл.333 ал.1 т.3 КТ не е изяснен по категоричен начин, е
допуснал и назначил съдебно медицинска експертиза.В.л.лекар въз основа на
представените доказателства и преглед на въззиваемия е дал заключение,че към
момента на уволнението въззиваемият вероятно е страдал от ИБС.За този си извод
се позовава на диагнозата,поставена в амбулаторния лист от 2012г.,като уточнява
обаче,че за диагностично уточняване на пациента в амб.лист е предложена
хоспитализация в кардиологично отделение,която не е била осъществена.Освен
посочения амб.лист според в.л.липсват епикризи от болнично заведение,както и
други консултации от кардиолог по повод ИБС,но за прецизиране на диагнозата
следва да се проведе коронография.В.л.в с.з.допълва и обосновава заключението
си.Заявява,че и към датата на с.з. не е в състояние да даде категорично
становище,че С. страда от ИБС,тъй като не са проведени пълни изследвания,за да
бъде диагнозата безспорна.При прегледа на въззиваемия той му бил направил ЕКГ,в
което липсват специфични промени,които да потвърждават диагнозата ИБС.Според
в.л.промените в ЕКГ-то от 2012г.на д-р М. е възможно да са израз не на
склеротични промени в кръвоносните съдове,характерни за ИБС,а на спазъм на
съдовете.В заключението на в.л.и поясненията му в с.з.прозира желанието му да
не компрометира колегата си М.,издала амб.лист от 2012г.
При така даденото заключение от
допуснатата експертиза,предвид останалите писмени доказателства по делото в
тази насока,настоящият състав приема,че въззиваемият не е установил по
безспорен и категоричен начин наличието на заболяване ИБС към момента на
уволнението,т.е.настоящият състав приема,че към момента уволнението
въззиваемият не е страдал от заболяването ИБС,такова обективно не е съществувало.При
липса на действително заболяване работодателят не е бил длъжен да събира
сведения относно наличие или не на такова и да иска мнение от ТЕЛК и разрешение
за уволнението от ИТ.Заповедта за уволнение предвид това основание за незаконосъобразност,наведено
с исковата молба, е правилна и законосъобразна.
При това положение въззивният състав
следва да разгледа останалите доводи и съображения на въззиваемия-ищец относно
незаконосъобразност на заповедта за уволнение.
На първо място въззивната инстанция
приема,че заповедта за уволнение е издадена в преклузивните срокове по чл.194 ал.1 КТ,предвид разп.на ал.3 и безспорния факт,че от откриване на нарушението-30.11.2017г.-датата
на регистрация на доклада в МК, въззиваемият е ползвал платен годишен отпуск/от
от 28.12.2017г.до 19.01.2018г./,по време на който срокът по чл.194 ал.1 КТ не
тече.
Неоснователни са доводите в ИМ,че
заповедта за уволнение била немотивирана – нарушение на чл.195 ал.1 КТ.В същата
са отразени всички задължителни реквизити,посочени в чл.195 ал.1 КТ-какви
нарушения на трудовата дисциплина са извършени,кога са извършени,от кого,посочено
е наказанието,което се налага,законовия текст,въз основа на който се налага,като
отделно от това заповедта препраща и към доклад от 30.11.2017г.,изготвен въз
основа на констатираните нарушения на проверяващата комисия от 13.11.2017г.Посочени
са текстовете от КТ,които са нарушени.Неосновтелни са доводите на въззиваемия
за несъответствие между правно и фактическо основание за уволнениетоо.Такова
несъответствие според въззивната инстанция не е налице.От друга страна при
несъответствие между посоченото правно основание за уволнението и отразеното
фактическо такова,приоритет съгласно константнате практика на ВКС има
последното,а от фактическата обосновка на заповедта за уволнение може да се
направи извод за правните текстове,относими към уволнителната заповед.
При издаване на заповедта за уволнение
работодателят е спазил императивните рзпоредби на чл.193 ал.1 КТ,което е видно
от писмените доказателства по делото.Работодателят е поискал писмени обяснения
от въззиваемия и е получил такива.
Всички отразени в уволнителната заповед
деяния представляват нарушения на трудовата дисциплина,и наведените доводи в
тази насока също са неоснователни.Посочено е в заповедта с всяко нарушение
какъв нормативен акт е нарушен.
Според въззивната инстанция въззиваемият е
извършил нарушенията на трудовата дисциплина,визирани в заповедта за
уволнение,което се установява по категоричен начин както от писмените
доказателства – протокол за извършена проверка от 13.11.2017г.,доклад от
30.11.2017г.,показанията на св.Р.Б. и Л.К.,и от изявленията и писмените
обяснения и многобройни докладни на самия въззиваем,с които той не отрича
извършеното,а търси обяснение и оправдание на поведението си.По категоричен
начин е установено от доказателствата по делото,че в училищното общежитие е
настанено лице,което няма право да го обитава,макар и подбудите за това да са
хуманни,в нарушение на ППЗДС,че за учебната 2017-2018г.в специалност
„каменоделство” в самостоятелна форма на обучение са записани 13 ученика,за
които липсват документи за проверка на способностите им в нарушение на Н-ба №
2/12.08.2016г.,че не е въведен дневник за отчитане учебните часове на учителите
и за вписване на темите за преподаваното по практическите учебни предмети за
специализирана подготовка за 11 и 12 класове за същата учебна година,че 6
ученика за учебната 2017г.-2018г.са записани в самостоятелна форма на
обучение,които са се явили на изпит за проверка на способностите,без да е
уведомен и получено разрешение за това от РИО гр.Враца,в нарушение на ЗПУО.
Приемайки за доказани отразените в
заповедта за уволнение нарушения, за същите следва да бъде наложено
дисциплинарно наказание.
Преди издаване на заповедта за
уволнение,видно от отразеното в нея работодателят е обсъдил доказателствата във
връзка със случая,и поведението на въззиваемия,след което е наложил най-тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение.
Според настоящата инстанция наложеното
дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършените нарушения.Всяко
от извършените нарушения само по себе си е достатъчно тежко и само обуславя
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание,а същото е наложено за всички
извършени нарушения.Извършените нарушения са свързани с повелителни
правила,касаещи образователния процес,като прием на ученици,водене на
задължителна училищна документация,както
и дейности по управление на държавната собственост,за които дейности
съгласно длъжностната характеристика отговорност носи ***а.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ се явява неоснователен и недоказан,и като
такъв следва да се отхвърли.С оглед изхода по главния иск неоснователни и недоказани
се явяват и двата обективно съединени искове за възстановяване на работа и
изплащане на обезщетение на основание чл.225 ал.1 КТ,които имат обусловен от
главния иск характер.
При така изяснената фактическа обстановка
с оглед изложеното въззивните жалби се явяват основателни.Като такива следва да
се уважат,като първоинстанционните решения – първоначално и допълнително се
отменят и вместо тях се постанови ново решение,с което обективно съединените
искове се отхвърлят.
При този изход на делото въззиваемият
следва да заплати на ПГКО с.*** разноски по делото пред първа инстанция в
размер на 1200 лева адвокатско възнаграждение и 1387,25 лева за втора
инстанция.На МК като трета страна помагач не се дължат разноски съгласно чл.78
ал.10 ГПК.Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на втория
въззивник пред първата инстанция настоящият състав намира за неоснователно с
оглед на факта,че се касае за три обективно съединени искове,фактическата и
правно сложност на делото и неколкократното му отлагане,и предвидените минимални
възнаграждения в Н-бата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззиваемият следва да заплати в полза на
ОС Враца разноски в размер на 300 лв.-изплатено възнаграждение на в.л.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението на РС Мездра от
17.01.2019г. и допълнителното решение от 18.03.2019г.,постановени по гр.д.№
460/2018г.,и вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
предявените от С.П.С. *** обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.т.1-3 КТ за отмяна на Заповед №
РД12-88/06.02.2018 г. на министъра на културата, с която на осн.чл.188 т.3 от КТ е наложено дисциплинарно
наказание „ Уволнение“,и е прекратено трудовото правоотношение на С.П.С. ***,за
възстановяването му на длъжността заемана от преди уволнението “ ***“ на *** с.***
обл.Враца,и за изплащане на обезщетение по чл.225 КТ в размер на 6 862,34
лв. за времето през което е останал без работа за периода от 08.02.2018 год.
до 08.08.2018 год., ведно със законната
лихва, начиная от 09.04.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.П.С. *** да заплати *** с.*** обл.Враца
деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 1200 лева,и 1387,25 лева за
втора инстанция.
ОСЪЖДА С.П.С. *** да заплати на Окръжен съд
гр.Враца разноски в размер на 300 лв.
Решението е постановено при
участие на трета страна помагач-Министерство на културата на страната на
ответника – ПГКО с.***,обл.Враца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Председател:........... Членове:1..........
2..........