№ 17308
гр. София, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110151704 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД срещу Р. Д. Д. установителни искове за признаване на
установено, че ответникът дължи сумата в общ размер на 1822,60 лева,
представляваща сбор от сумата в размер на 1512,88 лева - дължима сума по
издадени фактури за абонатен № 752233, за периода от 27.07.2020 г. до
25.11.2021 г., и за отчетен период по фактури от 26.06.2019 г. до 26.10.2021 г.,
и от сумата в размер на 309,72 лева- дължима сума за абонатен № 752243 по
издадени фактури за периода от 27.07.2020 г. до 25.11.2021 г., и отчетен период
по фактури от 26.06.2019 г. до 26.10.2021 г., както и сумата в общ размер на
325,45 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо по абонатен № 752233 в размер от 288,79 лева за
периода от 27.08.2020 г. до 04.10.2022 г. и по абонатен № 752243 в размер от
36,66 лева за периода от 27.08.2020 г. до 04.10.2022 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
12.10.2022 г., до окончателното им плащане, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62209 по описа за 2022 г.
на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по делото
са налице договорни отношения за абонатен номер 752233 и имот, находящ се
в гр. ......................, секция Д, aп. Д-№ 51, както и за абонатен номер 752243 и
1
имот, находящ се в гр. ......................, секция Д aп. Д-63, като по силата на чл. 8
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става при публично известни Общи
условия, одобрени от КЕВР. Посочено е, че с придобиване правото на
собственост върху горепосочените имоти ответникът е придобил и качеството
на потребител на ВиК услуги. За процесния период отчитането на
водомера/водомерите се е осъществявало по електронен път чрез мобилно
устройство. Съгласно чл. 25 от Общите условия на ищеца е фактурирано и
вода от разпределение. За исковите суми били издадени следните фактури: за
аб. № 752233 – фактури № **********/27.07.2020 г., №
**********/25.09.2020 г., № **********/25.06.2021 г., №
**********/25.11.2021 г.; за аб. № 752243 – фактури № **********/27.07.2020
г., № **********/25.09.2020 г., № **********/25.06.2021 г., №
**********/25.11.2021 г. Наведени са твърдения, че съгласно чл. 33 от Общите
условия потребителите на питейна вода са длъжни да платят цената на
доставената вода в 30-дневен срок от датата на издаване на фактурата. За
процесния период ответникът не заплатил в срок дължимите суми и поради
това е изпаднал в забава, поради което се твърди, че дължал обезщетение в
размер на законната лихва върху стойността на фактурите. Направено е искане
за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът - Р. Д. Д., оспорва
предявените искове. Поддържа се, че между страните не е налице валидно
облигационно отношение и оспорва да е носител на качеството потребител.
Посочва се, че липсва писмено приемане на Общите условия на ищеца от
ответника. Твърди се, че ответникът не е ползвател на процесния имот.
Оспорва се размера на претендираното количество потребена вода. Сочи се, че
не е доказано твърдяното от ищеца количество вода да е реално доставено на
клиента, като се оспорва и надлежното й отчитане. Оспорва се твърдението
ответниът да е изпаднал в забава, тъй като не е бил поканен да заплати
претендитаните сумите. Посочва се, че срещу претендираните суми
ответникът е направил възражение в офис на ищцовото дружество, но ищецът
е отказал да извърши проверка. Твърди се, че ответникът не е отказал достъп
до имота на служители на ищеца, но отчети не са правени в присъствие на
2
потребител. Направено е искане за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Със заявление oт 12.10.2022 г. от ищеца е направено искане за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
исковите суми срещу ответника в качеството му на длъжник. Заповедта е
издадена на 04.01.2023 г. В срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. С
разпореждане от 16.07.2019 г. съдът е дал указания до заявителя да предяви
иск за вземанията си. В срок е постъпила исковата молба срещу ответника.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главница: наличието на
облигационно правоотношение между страните с предмет доставката на ВиК
услуги, количеството на реално доставени от него по договора ВиК услуги в
процесните имоти за процесния период и размера на тяхната цена; че
ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги за процесния имот
през исковия период; 2) по акцесорния иск: съществуването и размера на
главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Според чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните
системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Разпоредбата на параграф 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, както по смисъла на чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, дава качеството потребител на ВиК услуги на носителите на вещни
3
права върху водоснабдения имот и съответно при наличие на валидна
облигационна връзка за продажба на водоснабдителни и канализационни
услуги за питейно-битови нужди. В това си качество лицата се явяват клиенти
на дружеството и страна по продажбеното правоотношение с предмет -
доставка на ВиК услуги, предвид което дължат и заплащане на цената на
доставените услуги.
Между страните по делото не се спори, че ответникът е бил собственик
на процесните имоти към исковия период. В тази насока се представят и
косвени доказателства касателно собствеността на ответника, а именно –
справки от Агенция по вписванията на имотите (макар в същите имотите да не
са посочени с пълното изписване на адресите). Доколкото не се представят
доказателства за учредено ограничено вещно право в полза на трето лице
върху имотите и сключено облигационно правоотношение между него и
ищеца по повод консумация на ВиК услуги по процесните партиди, съдът
счита за ирелевантно дали ответникът лично е ползвал имота и консумираната
в тях вода. В този смисъл законодателят не е поставил като изискване за
получаване на това качество титулярите на вещни права да са приели или не
Общите условия на дружеството писмено.
Съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главни доказване на
претенцията си, доколкото ответникът изрично е направил оспорвания в
отговора на исковата молба на реално доставеното количество вода в имотите,
размера на претендираното количество потребена вода и отчитането . С
определението си от 23.04.2024 г. съдът изрично е указал с оглед предявените
искове, твърденията и възраженията на страните, че в тежест на ищеца е да
докаже тези обстоятелства. Недопустимо се явява по пътя на доказването от
ответника на отрицателния факт, че не е консумирал определено количество
Вик услуги, да се извежда основателността на претенцията на ищеца по
размер за претендираното количество доставени услуги и цената за тях. Видно
от исканията в отговора на исковата молба, с оглед част от оспорванията си
ответникът е направил искане за експертиза, която да установи дали правилно
са отчетени показанията на водомерите в имотите. Отговарянето на подобен
въпрос обаче предполага преди това установяването на реално доставеното
количество вода до процесните апартаменти, включително и с оглед
разпределянето към исковите самостоятелни обекти, находящи се във
сграда с водопроводно отклонение, към което са присъединени всички
4
потребители в процесната сграда. В определението си съдът е дал изрично
възможност на ищеца да уточни доказателствените си искания, неясно
заявени в исковата молба. Отделно от това, същият е имал възможност и в
първо открито съдебно заседание да ангажира доказателства с оглед
оспорванията на ответника. От ищцовата страна не е постъпило нито
уточнение, нито новозаявени искания в насока доказване на тези спорни
момент. Представените по делото справки – извлечения и фактури не могат с
необходимия стандарт на доказване да изведат основателността на
претенцията по размер, доколкото документите, изхождат именно от ищеца и
са съставени въз основа на негови замервания и осчетоводявания, а
ответникът изрично е направил възражения.
Предвид това съдът счита, че ищецът не е провел пълно и главни
доказване на предпоставките за основателност на исковите си претенции,
поради което предявените срещу ответника искове както за главница, така и за
лихва, явяваща се акцесорно вземане, се явяват неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени. Доколкото по делото не се установява наличието на
посочените обстоятелства, явяващи се основополагащи за дължимостта на
исковите суми, съдът счита за безпредметно обсъждането на останалите
доводи на страните.
При този изход на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се
дължат разноски. Ответникът е претендирал разноски, но не е представил
доказателства за сторени такива, включително за уговарянето и заплащането
на адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр. .......................
срещу Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ......................, секция Д, ап. Д-51,
искове за признаване на установено, че Р. Д. Д., ЕГН **********, дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД, ЕИК ................ за абонатен
номер 752233 и имот, находящ се в гр. ......................, секция Д, aп. Д-№ 51, и за
абонатен номер 752243 и имот, находящ се в гр. ......................, секция Д, aп. Д-
5
63, сумата в общ размер на 1822,60 лева, представляваща сбор от сумата в
размер на 1512,88 лева - дължима сума по издадени фактури за абонатен №
752233, за периода от 27.07.2020 г. до 25.11.2021 г., и за отчетен период по
фактури от 26.06.2019 г. до 26.10.2021 г., и от сумата в размер на 309,72 лева -
дължима сума за абонатен № 752243 по издадени фактури за периода от
27.07.2020 г. до 25.11.2021 г., и отчетен период по фактури от 26.06.2019 г. до
26.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 12.10.2022 г., до окончателното им плащане, и
сумата в общ размер на 325,45 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главниците, дължимо по абонатен № 752233 в размер от 288,79
лева за периода от 27.08.2020 г. до 04.10.2022 г. и по абонатен № 752243 в
размер от 36,66 лева за периода от 27.08.2020 г. до 04.10.2022 г., за които суми
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62209
по описа за 2022 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6