Р Е Ш Е Н И Е №
23.08.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
2259 по описа за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20253690 от 17.11.2020 г. по гр.д. № 590/2019 г. Софийски
районен съд, 82 състав осъдил С.О.да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, на
основание чл. 411 КЗ вр. чл. 49, ал. 1 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 54.26 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско
стандарт“ за ПТП, реализирано на 19.08.2018 г. в гр. София, ул. „Ген. Инзов“,
зад бл. 26, на около 3-4 метра преди кръстовището с ул. „574-та“ до издадена
шахта, с МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******, ведно със законната
лихва от 04.01.2019 г. до окончателното плащане, като отхвърлил иска над сумата
от 54.26 лева до пълния предявен размер
от 186.43 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати
на ищеца сумата 150.99 лева – разноски по компенсация.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД (промяната в правната форма вписана в
ТРРЮЛНЦ на 12.03.2021 г.), който го обжалва в отхвърлителната му част с оплаквания
за неправилност – неправилно приложение на материалния закон. Неправилно
първоинстанционният съд приел, че относно гумите на увреденото МПС не е налице
покрит застрахователен риск, тъй като нямало доказателства за сключено допълнително
покритие „Гуми“. В Глава втора от ОУ на договора - „Покрити рискове и изключения“,
било посочено, че отговорността на застрахователя е съобразно покритите
рискове, групирани в 5 клаузи по избор на застрахования, като всяка следваща
клауза включвала покритите рискове от предходните, плюс допълнителни такива. Клаузата
„Пълно каско“ включвала и покрит риск ПТП, като дефиницията, дадена в ОУ, се
покривала с тази по § 6, т. 30 ДР ЗДвП. В случая покритият риск бил именно ПТП,
като неравността на пътя била стандартна хипотеза на застрахователно събитие.
Допълнително покритие „Гуми“ имало за цел да обезщети всички вреди по гумите на
застрахованото МПС, които не са пряка и непосредствена последица от претърпяно
ПТП, както и случаите, когато вследствие ПТП са увредени повече от две гуми на
автомобила. Районният съд не взел предвид и клаузите на Глава трета от ОУ
„Изплащане на обезщетение при частични повреди“, като в чл. 6.3 било
предвидено, че за щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила
в случаите когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупка и
неравности на пътното платно, застрахователят обезщетява до две увредени гуми
и/или джанти и/или тасове в срока на действие на полицата. Поради това моли
съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това
постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски за
двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по
чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна С.О.с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението в атакуваната част като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, и след частично прекратяване на производството, първоинстанционният
съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 186.43 лв., представляваща регресно вземане на
ищеца за изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП,
състояло се на 19.08.2018 г., при което МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.
№ ******, при движение в гр. София, по ул. „Ген. Инзов“, зад бл. 26, на около
3-4 метра преди кръстовището с ул. „574-та“ попада в необезопасена и
несигнализирана дупка до издадена шахта, при което застрахованото МПС е
увредено. Претендирана е и законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба в съда на 04.01.2019 г. до окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо
– в обжалваната част. Районният съд е дал неточна квалификация на претенцията -
по чл. 411 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД вместо правилната по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, но е разгледал правопораждащите
спорното право факти и решението му не е недопустимо. Въззивният съд намира
обаче решението за неправилно в обжалваната част по следните съображения:
Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя - за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е обусловено от установяването на
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец; 2.
настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора,
съставляващо покрит от застраховката риск; 3. плащане на застрахователно
обезщетение от дружеството - ищец; 4. предпоставките на чл. 49 ЗЗД - осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическо лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи: деяние, вреда - имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и
вина; не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(т. 7 на ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена
работа; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа. Вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия причинител.
В случая в осъдителната му част първоинстанционното
решение не е обжалвано от ответника, и предвид извода за валидност в тази част решението
е влязло в сила, поради което наличието на предпоставките за ангажиране
отговорността на ответната община е установено със сила на пресъдено нещо, а
доводите в отговора на въззивната жалба за липса на валидно застрахователно
правоотношение не могат да се обсъждат. Спорен пред настоящата инстанция е само
въпросът съставлява ли покрит от застраховката риск увреждането при процесното
ПТП на предна лява гума за застрахования автомобил.
По делото се установява от приетата застрахователна
полица за застраховка „Булстрад Каско Стандарт“, че между ищеца – застраховател
и собственика на увреденото МПС е договорено основно покритие на
застраховане „Пълно Каско“, с допълнителни покрития „Помощ на
пътя“ и „Доверен сервиз“. Не е било спорно, че застрахованият не е заплатил премия
за допълнително покритие „Гуми“.
В приетите Общи условия по застраховка „Булстрад Каско
Стандарт“, в Глава втора „Покрити рискове и изключения“ е посочено, че
отговорността на застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в
клаузи по избор на застрахования, сред които по т. 4 - клауза „Пълно Каско“, а
като допълнителни покрития към нея са уредени „Помощ на пътя“ -
6.1; „Механична повреда“ - 7.1, и „Гуми“ - 7.2, които допълнителни покрития се
предоставят при заплащане на допълнителна премия.
По клауза „Пълно Каско“ покрити рискове са
щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, природни
бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, както и други допълнително покрити
рискове. Според посоченото в клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП и
злоумишлени действия“ застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно
събитие, посочено в клауза „Пожар, природни бедствия и ПТП“, както и
други допълнително изброени рискове. В клауза „Пожар, природни
бедствия и ПТП на МПС“ е посочено, че се покриват щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар и природно бедствие“, както и
от пътнотранспортно произшествие (ПТП), като е дадена дефиниция, съгласно която
ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътното превозно средство и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътното превозно
средство, път, пътно съображение, товар или други материални щети.
Видно от уредбата на допълнение „Гуми“, т. I
„Oбект на покритие“, обект на допълнителното покритие „Гуми“
са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и „Пълно каско“, без
подзастраховане. Съгласно дадената дефиниция в т. II, „повреда“ е внезапно и
непредвидимо спукване на гума, дължащо се на неочаквана повреда на самата гума
или злоумишлено повреждане на гумата или вентила от страна на трети лица,
налагащо незабавен ремонт или подмяна преди да се поднови нормалната й
употреба. Според т. IV „Покритие“, срещу допълнително платена
застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по
гумите на МПС, причинени от: 1.1 внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя; 1.2 злоумишлени действия на
трети лица – срязване, пробождане, заливане с киселина на гумите или други
разяждащи химически вещества. Същевременно съгласно т. VI „Изключения“, не се
покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на застрахованото МПС, когато:
разходите за поправка са възстановими съгласно друга застраховка или покритие –
т. 7; повредата е причинена при ПТП, пожар или кражба – т. 8.
Тълкуването на посочените клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД
налага извод, че волята на страните е била срещу допълнително заплащане от
страна на застрахования да му бъде осигурено покритие по определени
изрично посочени рискове. Макар спукването на гума от попадане в дупка да е
сред изрично посочените рискове, които се покриват
по допълнение „Гуми“, в уредбата на клауза „Пълно Каско“, която е
обща спрямо специалната такава по отношение
на допълнителните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП.
Съобразно дадената в общите условия дефиниция на ПТП, попадането в дупка на
пътното платно, при което са причинени вреди по застрахованото МПС, несъмнено реализира
покрития риск „ПТП“. Изключение на риск „увреждане на гуми“ при ПТП не е
изрично предвидено в т. IX „Общи изключения“ в уредбата на клаузата „Пълно
Каско“, каквито специални изключения са предвидени
при допълнително покритите рискове, нито може да се изведе по
тълкувателен път. Ако волята на страните е била рисковете, които се обезщетяват
срещу допълнително заплащане, да не са включени в рисковете, които се
обезщетяват по клауза „Пълно Каско“, то щеше да е налице изричното им изключване.
Допълнителен аргумент за този извод е т. VI.8 от частта,
в която е регламентирано допълнителното покритие „Гуми“, според
която клауза не се покриват разходи за ремонт или подмяна на гуми на
застрахованото МПС, когато повредата е причинена от ПТП, пожар или кражба. По
аргумент за противното, когато повредата на гумите е причинена от ПТП, се дължи
обезщетение по покритието „Пълно Каско“, независимо дали страните са
уговорили допълнително покритие „Гуми“. Нещо повече - в Глава
трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“ от общите условия, т. 6.3
е предвидено право на застрахования да получи застрахователно обезщетение „за
щети по гумите, джантите и декоративните тасове на МПС в случаите, когато
уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на пътното
платно“. Обезщетението се изплаща до два броя гуми, джанти и декоративните
тасове. Следователно допълнително покритие „Гуми“ има за цел да обезщети всички
вреди по гумите на застрахованото МПС, които не са пряка и непосредствена
последица от претърпяно ПТП, както и случаите, когато вследствие ПТП са
увредени повече от две гуми на автомобила, а също и при злоумишлени действия на
трети лица.
По изложените съображения въззивният съд намира, че волята
на страните е била при уговорено „Пълно Каско“ да се покриват и вредите по гуми
(до две) от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в
дадената дефиниция на ПТП. Увреждането на предна лява гума при процесното ПТП
съставлява покрит от застраховката риск, поради което с плащане на застрахователно
обезщетение за това увреждане в размер на 132.17 лв. за ищеца е възникнало
регресно вземане спрямо ответника,
От приетото заключение на САТЕ се установява, че действителната стойност на
вредите по гума и джанта към датата на настъпване на застрахователното събитие възлиза
на 196.72 лв., т.е. изплатеното от ищеца обезщетение от общо 186.43 лв. не
надвишава този размер. Предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е основателен в пълния му предявен размер.
Предвид несъвпадението на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, вкл. в частта
за присъдените разноски по компенсация и вместо това въззивният съд постанови
друго, с което искът се уважи изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от още 132.17 лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба в съда на 04.01.2019 г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за първоинстанционното производство в размер на 680 лв.,
както и претендираните 360 лв. за въззивното производство съгласно списъка по
чл. 80 ГПК - адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Заплатеното от въззивника
възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2 вр. § 2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на въззиваемия за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 20253690 от 17.11.2020 г., постановено по гр.д. № 590/2019 г. на
Софийски районен съд, 82 състав в
обжалваната част, с която предявеният от „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******
(сега „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД) срещу С.О.иск при правилна
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 54.26 лева до пълния предявен размер от 186.43 лева,
както и в частта, с която С.О.е
осъдена да заплати на „З.Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******, разноски по компенсация
в размер на 150.99 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД разликата над 54.26 лева до 186.43 лева, равняваща се на 132.17 лева, представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди от ПТП, състояло се на
19.08.2018 г., състояло се в гр. София, на ул. „Ген. Инзов“, зад бл. 26, на
около 3-4 метра преди кръстовището с ул. „574-та“, ведно със законната лихва
върху тази разлика от завеждане на исковата молба в съда на 04.01.2019 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „******, да
заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 680 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство, и сумата 360 лева, представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 590/2019 г. на Софийски районен
съд, 82 състав е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.