Р E Ш Е Н И
Е
№
22.12.2017 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и трети ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично заседА.е в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар: НИКОЛИНА
НИКОЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия ЖЕНЯ И.
гражданско дело № 2507
по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основА.е по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.3, с
правно основА.е по чл. 128, т. 2 КТ, с правно основА.е чл. 162,
ал.3 КТ във връзка с чл. 40, ал. 5 КСО, с правно основА.е
чл. 224, ал.1 КТ.
Ищцата твърди, че имала
сключен трудов договор с ответното дружество от 14.04.2008г., няколкократно
изменян, посредством сключени допълнителни споразумения между стрА.те. Съгласно
последното допълнително споразумение, сключено на 01.08.2014г., ищцата
изпълнявала длъжността „ветеринар” срещу основно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1200 лева и при другите условия, предвидени в договора.
На 20.02.2017 година,
докато била в отпуск по болест, след претърпяно по време на работа
пътно-транспортно произшествие, ищцата изпратила на работодателя си
предизвестие за прекратяване на сключения помежду им трудов договор.
Предизвестието било получено в ответното дружество на 21.02.2017 г.
На 23.02.2017г. (докато
ищцата все още била в отпуск по болест), й била връчена Нотариална покана с peг. №
604, том I, акт 41, по описа на Нотариус с per.
№ 381 на НК,
изпратена от управителя на ответното дружество, като същата била поканена да
даде писмени обяснения във връзка с установена липса на парични средства от
касата на магазина, в който работела, находящ се в град Стара Загора. В
поканата се твърдяло, че установената липса възлизала в размер на 52 174,93
лева, които, според посоченото в поканата, били „неправомерно отчислени от
нея”. Със същата покана на ищцата била указано да представи документи,
оправдаващи установената липса или в противен случай следвало да внесе
липсващата сума по банковата сметка на ответното дружество. В указА.я с
поканата срок, ищцата изпратила отговор, с който обяснила на работодателя си,
че нямало основА.я да й бъде търсена отговорност за отчетността на касата на
магазина.
На 15.03.2017г. на ищцата
била връчена нова Нотариална покана с peг. № 812, том I, акт № 55, по
описа на Нотариус с peг. № 381 на НК, изпратена от
управителя на ответното дружество, с която се твърдяло, че същата била получила
неправомерно суми в размер на 11068,96 лв., за които не била представила
командировъчни, че не била отчела суми по фактури и че трябвало да върне
служебния телефон, който бил закупен за сметка на дружеството. В указА.я с
поканата срок, ищцата изпратила отговор, с който обяснила на работодателя си,
че не била получавала суми, надвишаващи дължимите й за работна заплата, не й
били издавА. командировъчни за пътувА.ята, но и не била получавала суми за
командировъчни разходи, дала отговор на работодателя си по поставените други
въпроси и представила документи, удостоверяващи, че телефонът, който била
върнала бил именно този, който бил закупен.
Със Заповед №
23/16.03.2017г., издадена от управителя на ответното дружество и връчена на
ищцата на 23.03.2017г., й било наложено дисциплинарно наказА.е „уволнение"
и трудовото й правоотношение било прекратено. Според тази заповед ищцата била
отговорна за три групи обстоятелства, които не били квалифицирА. като конкретни
дисциплинарни нарушения. ОписА.те обстоятелства не разкривали дисциплинарни
нарушения на ищцата:
Първото посочено
дисциплинарно провинение било описано като установена липса на парични средства
в касата на обекта за търговия на ответното дружество в град Стара Загора, за
която липса ищцата не била дала задоволителни обяснения. Обективно ищцата не
била материално отговорно лице за касата на този обект, не участвала в
причиняването, нито в установяването на каквато и да било липса и не би могла
да носи дисциплинарна отговорност за такава. Работодателят не представял
никакви конкретни данни и документи, с които да подкрепи твърденията си за
наличието на липса и за наличието на основА.я да ангажира отговорността на
ищцата за такава липса;
Второто дисциплинарно
обвинение било неясно, но като цяло било твърдение, че ищцата била получила
трудови възнаграждения, надвишаващи дължимите й за целта суми с 11068,96 лв.
Ищцата твърди, че не отговаряла за изплащането на работните заплати, не й били
издавА. фишове или други документи, които да позволявали да се преценят
начислените суми, единственото, което тя можела да каже по това обвинение било,
че е получавала като възнаграждение единствено и само сумите, които й били
изплащА. и не й е направило впечатление да е получавала повече от дължимото.
Ако служителите на работодателя, които начислявали и изплащали
възнагражденията, били допуснали някаква грешка, ищцата не можела да носи
отговорност за това (чл. 271 ТЗ);
Третото дисциплинарно
обвинение било, че ищцата била подменила служебния си телефон. Необяснимо било
поддържането му, след като ищцата специално била изпратила на управителя на
дружеството копия от документите за закупуване на служебния телефон, който й
бил поверен и от които ставало съвършено ясно, че телефонът бил точно такъв,
какъвто бил и върнат.
В исковата молба се твърди още, че налагането
на дисциплинарното наказА.е било и формално незаконосъобразно, поради следните
допуснати нарушения на закона:
- Работодателят не бил
спазил разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, а именно - преди налагането на
дисциплинарното наказА.е не бил изслушал служителя, нито приел неговите писмени
обяснения. В изпратените до ищцата два броя нотариални покА. не били повдигнати
никакви дисциплинарни обвинения и изобщо не бил поставен въпрос за ангажиране
на дисциплинарната й отговорност.
- Заповедта била
незаконосъобразна и издадена при неспазване на изисквА.ята на чл. 195, ал.1 КТ,
поради следните съображения:
По същество заповедта била
немотивирана, защото не давала отговор какви нарушения се твърдяло, че били
извършени, защо било счетено, че работникът ги е извършил, защо не били счетени
за задоволителни обясненията, дадени от ищцата на поставените с нотариалните
покА. въпроси. Заповедта не съдържала мотиви и защо било определено именно наложеното
наказА.е. Не било посочено кога е извършено всяко едно от отделните нарушения,
заради които се налагало наказА.ето.
В заключителната част на
Заповедта се посочвало единствено дисциплинарното наказА.е, но не и извършените
нарушения, за които то се налагало. ОписА. били три групи обстоятелства, без да
е ясно колко на брой и какви дисциплинарни нарушения е счетено, че се
установяват от тези обстоятелства. Посочването като правни основА.я на
текстовете на чл. 190, ал.1, т.З, т.4 и т.7 КТ не разкривало видяните от
работодателя нарушения, доколкото те били посочени бланкетно, без да ставало
ясно коя точно от техните хипотези била установена и кои обстоятелствата, в
които се е изразило нарушението.
Заповедта била
незаконосъобразна и защото:
- дисциплинарното наказА.е
било наложено след срока по чл. 194, ал.1 КТ. Твърдели се обстоятелства,
настъпили в периода 01.01.2013г. -31.12.2016г., заради които се налагало наказА.ето;
-била издадена след
отправено от ищцата предизвестие за прекратяване на трудовия договор, в момент
в който същата била в разрешен отпуск по болест, в нарушение на чл. 333 КТ, ал.
1, т.4. Заповедта била връчена в деня, в който изтичало отправеното от ищцата
предизвестие.
В исковата молба се твърди също така, че при
извършеното прекратяване на трудовия договор с ищцата, ответникът не й бил
изплатил полагащото й се трудово възнаграждение за м. януари 2017 година, което
било в брутен размер 680 лв. и обезщетение за временна нетрудоспособност за
сметка на работодателя (по чл. 40 ал.5 от КСО) в размер на 60 лв. На ищцата не
било изплатено и обезщетението, което й се дължало за неползвА.те платени
годишни отпуски, което според нейни изчисления било дължимо в размер на 240 лв.
Наложеното дисциплинарно наказА.е от управителя на ответното
дружеството лишило неправомерно ищцата от възможността да се труди и да
получава трудово възнаграждение. С цел намиране на работа, на 27.03.2017г.
ищцата се регистрирала в дирекция „Бюро по труда” - гр. Стара Загора, но към
настоящия момент опитите й да започне работа били неуспешни. Наложеното
дисциплинарното наказА.е „уволнение” и съответно - прекратяването на трудовия
договор били незаконни, поради което и на основА.е чл. 224 КТ работодателят
дължал на ищцата обезщетение за времето, през което била останала без работа
поради незаконно уволнение, в размер на брутното й трудово възнаграждение, за
период от шест месеца в размер на 7200 лева.
Искането
на ищцата до съда е да постанови
решение, с което да признае наложеното й със
Заповед №23/16.03.2017г., издадена от управителя на ответното дружество
„АСКЛЕП-ФАРМА” ООД, дисциплинарно наказА.е „уволнение” и прекратяването на
трудовото правоотношение на това основА.е за незаконни и да ги отмени, като
ответното дружество бъде осъдено да й заплати следните суми: сумата от 680
лева, съставляваща полагащото й се и незаплатено трудово възнаграждение за
месец януари 2017 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното й плащане; сумата от 60 лева, съставляваща
полагащото й се и незаплатено обезщетение за временна нетрудоспособност през
месец януари 2017 година, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното й плащане; сумата от 240 лева, съставляваща
полагащото й се и незаплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното й плащане, както и сумата от 7200 лева, съставляваща обезщетение
за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение в
размер на брутното й трудово възнаграждение, за период от шест месеца, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на съдебното решение до
окончателното й плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва предявените искове
като неоснователни.
Твърди, че Заповед №
23/16.03.2017 год. на Управителя на „Асклеп – Фарма” ООД, гр. Стара Загора била
издадена при спазване на разпоредбите на КТ, като излага следните съображения:
Предизвестието за
прекратяване на трудовото правоотношение, депозирано от ищцата, било получено
на 21.02.2017 год., изтичало на 24.03.2017 год., от която дата ищцата би могла
едностранно да прекрати договора си на основА.е чл.326, ал.1 от КТ.
Уволнителната заповед била връчена на 23.02.2017 год., последен работен ден,
съгласно отправеното предизвестие, поради което възражението на ищцата, че й е
наложено дисциплинарно наказА.е при вече прекратен трудов договор било
неоснователно.
Не била нарушена и
специалната закрила по чл.333, ал. 1, т.4 от КТ. Съгласно болничен лист №
Е20166585565 ищцата била в разрешен отпуск поради временна неработоспособност
до 22.03.2017 год. На 23.03.2017 год. би следвало да е на работа и на тази дата
й била връчена уволнителната заповед.
При издаване на заповедта
били спазени разпоредбите на чл.193 и чл.195 от КТ. С два броя нотариални покА.
рег. № 604, т.1, акт 41 и № 812, т.1, акт 55 на Нотариус рег. № 381 на НК били
поискА. писмени обяснения по предполагаеми дисциплинарни нарушения и ищцата
дала такива. Законът не изисквал обясненията да са поискА. при открита
дисциплинарна процедура и това изрично да се съобщава на работника или
служителя. Обясненията хипотетично можело да са основателни и работодателят
изобщо да не налага дисциплинарно наказА.е. В заповедта подробно били описА.
дисциплинарните нарушения, заповедта била мотивирана, посочени били нарушенията
и времето на извършване, законният текст, въз основа на който се налагало наказА.ето.
Спазени били изисквА.ята на
чл.194 от КТ. НаказА.ето било наложено в двумесечен срок от открИ.е на
нарушенията. Ищцата била в продължителен отпуск по болест, разрешен с болнични
листи № Е20153983447; № Е20153983748; № Е20153983823; № Е20167145642; №
Е20167145801/ 09.01.2017 год.; № Е20164646687/ 25.01.2017 год.; № Е20167848208/
08.02.2017 год. и № Е20166585565/ 21.02.2017 год. - общо 83 календарни дни,
като по време на отпуск на основА.е чл.194, ал.З от КТ сроковете по чл.194,
ал.1 от КТ не течали. Ответното дружество твърди в своя отговор, че за 2016
год. ищцата ползвала и 20 работни дни платен годишен отпуск.
Съгласно длъжностната
характеристика за длъжност „ветеринар”, връчена на ищцата на 01.11.2008 год.,
характерът на работата бил извършване на продажби на ветеринарно медицински
продукти /ВМП/, като за целта тя приемала в обекта стоково материални ценности,
продавала ги срещу издаден касов бон и фактура, получавала пари в брой,
отчитала ежемесечно движението на стоково материалните ценности и оборота,
съставяйки ежемесечни баланси. Длъжността била материално отговорна. Боравило
се с пари в брой и ВМП.
Със Заповед № 1/03.01.2016
год. при счетоводното приключване на 2016 год. на управителя на ответното
дружество било разпоредено да се извърши ревизия на наличните ВМП и касовата
наличност към 31.12.2016 год. в обект за търговия на едро с ВМП в гр. ***където
работела ищцата съгласно Допълнително споразумение от 01.11.2008 год. към
Трудов договор № 11/ 14.04.2008 год. С доклад на счетоводството от 20.01.2017
год. било констатирано, че за обекта в Стара Загора нямало липса на стока
/ВМП/, но била установена касова наличност от 91 284.86 лв., която не била
отчетена. От тази сума 30 059.10 лв. били получени от персонала командировъчни
пари, без да са представени командировъчни формуляри за осчетоводяване на
разхода. Ищцата била получила неправомерно командировъчни пари в размер на 11
068.96 лв.
С доклад на счетоводителя
на дружеството за обекта в гр. Стара Загора от 20.02.2017 год. било установено,
че ищцата за м.май 2012 год. е отчела повторно фактура № 44302 на стойност
573.91 лв.- т.1 от доклада; за м.септември 2013 год. след корекция на ръка от
ищцата била отчетена повторно фактура № 2703 на стойност 225.25 лв. - т.3 от
доклада; към 31.05.2015 год. наличните суми в касата били описА. от ищцата в
три варианта, като липсвала сумата 32 749.30 лв. - т.9 от доклада; в баланса за
м.декември 2016 год. имало неясни записи - „предплатени издадени фактури” - 16
379.55 лв. и „платени на стокови разписки нефактурирА.”- 1346.98 лв., като
общата сума от 17 726.53 лв. липсвала в касата на дружеството - т.11 от
доклада. Съгласно приложен опис към доклада били дублирА. копия и оригинали на
разходни документи за сумата 898.94 лв. За общата липса от 52173.93 лв. били
поискА. писмени обяснения с нотариална покана, връчена на 23.02.2017 год.
За м.май 2015 год. ищцата
неправомерно отчислила от месечните баланси сумата 34 448.40 лв. и зам.
декември 2016 год. 17 726.53 лв.
С фактура № **********/
25.10.2016 год. ищцата закупила мобилен телефон от името на дружеството. След
покупката отчела фактурата, но не представила гаранционна карта. От фактурата
не ставало ясно какъв е моделът на
апарата. Едва с отговора на нотариална покана от 15.03.2017 год. ищцата
изпратила гаранционна карта, която не била издадена на името на дружеството, а
на нейно име, като било записано само първото й име. При разговор по телефона с
представител на продавача - „Си Джи Ай” ООД било съобщено, че закупеният
телефонен апарат бил Samsung G3, гаранционната карта - за
модел HUAWE P8 late, а на работодателя бил върнат друг модел телефонен
апарат - НТС - 516 Desire Dual.
В отговора се твърди още,
че на ищцата не било отказвано да си получи трудовото възнаграждение за
м.януари 2017 год., обезщетение за сметка на работодателя за ползван отпуск за
първите три дни поради временна неработоспособност и обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ. Трудовото възнаграждение в ответното дружеството се изплащало от
наличния оборот на обекта срещу подпис във ведомостите за работни заплати.
Ищцата не се явила, за да си получи трудовото възнаграждение. С писмо от
27.06.2017 год. тя била поканена да се яви, за да си получи начислените й и
дължими суми, но вместо това посочила банкова сметка *** й. След представено
удостоверение за титуляра на сметката, сумата от 839.07 лв. била преведена с
платежно нареждане от 18.07.2017 год. Съгласно ведомостите за работни заплати
дължимата сума била 768.94 лв. за м. януари 2017 год., включваща заплата за м.януари
2017 год. от 843.20 лв. и обезщетение за болнични от 3 дни за сметка на
работодателя от 126.48 лв. в брутен размер. След приспадане на дължимите за
сметка на работника осигурителни вноски и ДДФЛ чистата сума за получаване била
768.94 лв., като от тях ищцата получила 200 лв. аванс, отразен в описа за
м.януари 2017 год. Сумата 301.14 лв., начислена в брутен размер във ведомостите
за м.март 2017 год. представлявала обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, като
чистата сума за получаване била 271.03 лв. Следователно исковете били погасени
чрез плащане. В заключение моли исковете да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседА.е, ищецът поддържа исковете по
изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседА.е, ответникът, оспорва исковете по
наведените в отговора съображения.
Съдът, след като
обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
По делото не е спорно, а и видно от трудов договор от 14.04.2008г.,
ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност „експерт продажби“,
считано от 14.04.2008 г., с трудово възнаграждение от 500 лева, на пълно
работно време, за неопределен срок, като в договора е посочено, че същият може
да бъде прекратен с 30 - дневно предизвестие. С допълнително споразумение от
01.08.2008 г. ищцата е била преназначена на длъжност „управител склад“, а на
01.11.2008 г. е била преназначена на длъжност „ветеринар“, с работно място –
обект за търговия на едро с ветеринарномедицински продукти в гр. Стара Загора,
срещу възнаграждение от 650 лева. Трудовото възнаграждение на ищцата е било
увеличавано няколкократно с допълнителни споразумения от 01.07.2009 г., от
02.01.2014 г., като с последното допълнително споразумение от 01.08.2014 г. е
било определено на 1200 лева, като останалите условия на трудовия договор са останали
непроменени. Представена е длъжностна характеристика за длъжността „ветеринар“,
връчена на Р.Б. на 01.11.2008 г..
Видно от представеното по делото предизвестие и
обратна разписка (л.13 и 14 от делото),
ищцата е отправила до ответното дружество предизвестие от 30 дни за
прекратяване на трудовия договор, получено от работодателя на 21.02.2017 г.
На 22.02.2017 г. на Р.Б. е била връчена нотариална
покана, с която „Асклеп -Фарма“ООД й предоставяло 7 - дневен срок за обяснение
във връзка с констатирана липса на парични средства от касата в обекта в гр.
Стара Загора в размер на 52174.93 лева (за месец май 2015 г. - 34 448.40
лева и за месец декември 2016 г. - 17 726.53 лева, като е посочено, че
тези суми били неправомерно отчислени от ищцата (л. 15 от делото).
Видно от отговора на Р.Б. (л. 16 от делото), тя е
заявила, че не е имала задължение да отчита касата на обекта, нито да я
контролира, че всеки един от работниците е отчитал оборота от реализирА.те от
него продажби на ВМП и в рамките на деня са били внасяне сумите по банкова
сметка ***, както и че не е било известно да е имало разминаване между
изпратените и описА.те документи в счетоводство.
На 13.03.2017 г. на ищцата е била връчена нова покана
от ответника за даване на обяснения за надвзети от нея суми от 11068.96 лева за
командировъчни пари за период от 01.01.2013
г. – 31.12.2016 г., за неотчетени пари от 4 630.74 лева за периода 03.01.2017
г. – 22.01.2017г. и за това, че върнатият от нея телефон не бил този, който бил
закупен като служебен, а именно маркa „Samsung G3“ (л.18 от делото)
В отговор (л. 19 от делото) ищцата заявила, че нямала
надвзети за периода от 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. суми за трудово
възнаграждение, че всички получени от нея суми по продажби са били отчетени и
че служебният й телефон е марка Huawei P8 и че този телефон е върнала, за което
представила фактура и гаранционна карта.
Видно от данъчна фактура 446/25.10.2016 г., в същата
като доставчик е посочен „Си Джи Ай“ ООД и получател „Асклеп – Фарма“ ООД, с вид
на стока - мобилен апарат, на стойност 349.90 лева (л. 20 от делото). От същата
дата е представена и гаранционна карта, издадена от „Си Джи Ай“ ООД за телефон Huawei P8 latе, като за купувач е посочено лице с име Р. (л.21 от
делото)
Видно от заповед 23/16.03.2017 г., на основА.е чл.
330, ал. 2 , т. 6 КТ, „Асклеп – Фарма“ ООД е наложило на Р.Г.Б. дисциплинарно
наказА.е „уволнение“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, формулирА.
в три точки: 1/
установена липса на парични средства в
касата на обекта за търговия с ВМП на ответното дружество в град Стара Загора, в
размер на 52 173.93 лева, за която липса ищцата не била дала задоволителни
обяснения; 2/ взети от ищцата суми над полагащото й се осчетоводено трудово
възнаграждение в размер на 11068,96 лв. за периода от 01.01.2013 г. –
31.12.2016 г., като не били представени командировъчни за тези суми; 3/ подмяна
на служебния телефонен апарат „SAMSUNG – G3“, закупен на
25.10.2016 г., с друг модел телефон. Нарушенията са били квалифицирА. по чл.
190, ал.1, т. 3, 4 и 7 КТ. Заповедта е била връчена на ищцата на 23.03.217 г. (л.23
от делото).
Видно от представена справка от ТД на НАП – Стара
Загора ( л. 98 от делото) след прекратяване на трудовия договор на ищцата от
ответното дружество на 23.03.2017 г., към датата на изготвяне на справката –
18.10.2017 г. същата няма регистриран друг действащ трудов договор.
Видно от представените по делото болнични листи за
2017 г. , Румян Б. е била в отпуск поради временна нерабоспособност за
периодите от 09.01.2017г. до 13.01.2017г ., от 23.01.2017 г. до 05.02.2017г.,
от06.02.2017г. – 20.02.2017г., от 21.02.2017 г. до 22.03.2017 г. (л.67-70 от
делото).
За изясняване на фактическите обстоятелства по делото
са разпитА. свидетелите Г.К.Я., И Динков Г. и Р.А.С..
Свидетелката Г.К.Я. (майка на управителите на
ответното дружество) разказва, че без да заема длъжност в дружеството, подпомага
същото с финансови консултации. Тя разказва, че оргА.зацията на работа в
дружеството е следната: за вътрешните нужди на същото, което имало пет офиса в
страната, се съставяли унифицирА. отчетни форми. За разходвА.те суми ежемесечно
се съставяли опис и баланс (по делото са представени тези документи са периода
от 2012 г. до 2016 г. вкл.- л. 128 – 307 от делото). Тези документи за офиса в
гр.Стара Загора били изготвяни от Р.Б.. В описите хронологично се описвали
всички направени разходи в брой – за гориво, за консумативи и т.н. След това
съставеният опис (озаглавен разход) и баланс, заедно с разходно –
оправдателните документи, се изпращали в счетоводството на дружеството в гр.
София. Счетоводителят ги проверявал и записвал номера на всеки от разходно
–оправдателните документи срещу съответния запис от описа и ако имало
разминаване се обаждал в офиса. Свидетелката казва още, че не е била
уведомявана от счетоводството за описан разход без документ за обекта в гр.
Стара Загора, както и че на всеки три месеца се правили ревизии на стоките по
складове и не е имало липси. През месец декември 2016г. Р.Б. била в отпуск,
затова св. Я. казала на работещата тогава в офиса в гр. Стара Загора И.ка К. да състави и представи описа и
баланса за декември 2016г. Тогава тя й казала, че намерила 2 баланса за този
месец и че излизало, че трябва да има касова наличност от 18 000 лева, а ги
нямало. Свидетелката Г.К.Я. пристигнала в склада в гр. Стара Загора и
констатирала, че в баланса за декември 2016г. (находящ се на л.270 от делото ),
били написА. суми от около 16 000 лева и около 1 300 лева, които не й били ясни
и би означавало, че задължават склада, а не като разход и нямало документи за
тях. Свидетелката се обадила на ищцата и заедно с други две служителки
започнали да преглеждат отчетите от 2012 г., като Р.Б. заявила, че не е имало
никога в касата висока парична наличност и че каквото е написала, това било.
Вследствие на констатирА. несъответствия в описите, било възложено извършване
на ревизия и била установена липса (факт, установим и от представения по делото доклад на л. 38 – 39,
съгласно който по описите и балансите на дружеството се установявало, че имало липси
за период 2012 г. до м. май 2015 г. в
размер 34 448,40 лева и за м. декември 2016 г. в размер на 17 726.53
лева, както и получени от всички
работници в склада командировъчни пари без документи, като за Р.Б. сумата
била в размер на11068.96 лева ). Свидетелката Я. казва още, че управител на
обекта, макар и само за целите на ЗВМД, бил И. Г., че с никакъв документ не е
било възложено на ищцата да изготвя тези отчети и баланси, но че така са се
разбрали в склада в гр. Стара Загора тя да ги съставя, макар че всички
работници в склада били длъжни да го правят, като свидетелката казва: „Аз не
съм казала, че Р. отговаря за парите“, но на въпроса къде са парите, тя й била
казала, че не знае. За служебният телефон на ищцата свидетелката казва, че след
като се разразили разправиите във връзка с паричните средства, накарали ищцата
да си върне служебния телефон и тя върнала стар и очукан телефонен апарат. Тогава
св. Я. звъннала на фирмата – продавач – „Си Джи Ай“ООД и оттам жена на име
Галина й казала, че по цената следва да е закупен телефонен апарат „Samsung G3“. Свидетелката
казва, че не знае каква марка е бил служебния телефон на Б..
РазпитА.ят по делото свидетел И. Динков Г., работещ
като ветеринар в ответното дружество в склада в гр. Стара Загора, казва, че
всеки един от тях, като купува нещо или пък зарежда гориво, слага фактурата в
едно „джобче“ в офиса и на края на месеца Р. ги описвала. Казва още, че до
месец март 2017г. си получавали работните заплати на ръка, като всеки от тях си
ги вземал сам от касата на дружеството, че по устна уговорка с работодателя си
вземали сумата по трудовия договор от 1200 лева, а по ведомост се разписвали на
друга сума. Р. ги питала„Взели ли сте си
заплатите?” и като потвърдят, съставяла описа. Този свидетел казва още,
че касата на дружеството представлява чекмедже, в което всеки бърка, че не им
било възлагано да проверяват колко пари имало в касата, че всеки за себе си
знаел колко пари внасял и вземал от касата и че имали задължение само в края на
работния ден да внесат оборота по сметка на дружеството. Ежедневно внасяли
парите от касата по банкова сметка ***ече от 200-300 лева. Казва, че не знае
какъв е бил служебния телефон на Р.Б..
Съдът кредитира показА.ята на двата свидетели в горепосочения смисъл, тъй като са еднопосочни
и взаимодопълващи, кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Свидетелка Р.А.С., приятелка на ищцата, пък разказва,
че телефонният апарат, който Р.Б. закупила като служебен бил марка „Huawei P8 latе“.
Свидетелката имала същия такъв телефонен апарат и посъветвала ищцата да си купи
и тя такъв за служебен, предвид огрА.чения бюджет, с който разполагала. Преди
срещата за предаване на този телефонен апарат от Б. на работодателя, тя отишла
при свидетелката, която живеела в близост до склада, за да остави при нея
детето си да го гледа докато трае срещата и свидетелката лично видяла, че
ищцата била приготвила служебния си телефон Huawei P8 latе и ключовете за колата и офиса, за да ги върне. Съдът
кредитира изцяло тези показА.я, тъй като пресъздават преки впечатления на
свидетелката и кореспондират с данните по представената по делото гаранционна
карта за телефона.
От заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза неоспорено от стрА.те и прието от съда като пълно, ясно и
добросъвестно изготвено, се установява, че съгласно записвА.ята по вътрешно -
ведомствените справки на ответното дружество (отчети и баланси) са установени
следните липси: за м. март 2012 г. – сумата общо в размер на 898,94 лева; за м.
май 2012 г. сумата от 573.91 лева, за м. септември 2013 г. – сумата от 225.25
лева, за м. май 2015 г. – сумата 32 749.30 лева и за м. декември 2016 г.
сумата 17 726.53 лева или общо сумата от 52173,93 лева. Вещото лице е
посочило, че по ведомостите за заплати за периода от 01.01.2012 г. – 31.12.2016
г. няма надвзети суми от ищцата над полагащото й се трудово възнаграждение.
Посочило е обаче, че съгласно вътрешно ведомствените справки (отчети и баланси)
има получени суми в повече отколкото по ведомости за заплати. Вещото лице ги е
отразило в табличен вид, като в съдебно заседА.е коригира част от
стойностите (л.118 и л. 119 по делото).
Всъщност именно горницата от тези суми са отразени от вещото лице при отговора ***
въпрос 4 от заключението, като за пари за командировъчни на ищцата в размер на
11 068.96 лева за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. съгласно
въпросните вътрешни справки, както се претендира от ответното дружество, че
тези пари са за командировъчни. Съдът констатира, че в описите (приложени по
делото от л. 128 до 307) никъде не са описА. разходи като командировъчни, а
като аванс, заплата и бонус). Вещото лице многократно в заключението си и устно
в съдебно заседА.е обясни, че констатациите му за липси са въз основа на
вътрешно ведомствените справки на дружеството (отчети и баланси), върху които
липсва подпис, както на съставител, така и на получили суми за заплати и
командировъчни. Вещото лице е изчислило още размерите на претендирА.те с
исковата молба трудово възнаграждение и обезщетения по следния начин: 659.33 лева
- чиста сума за получаване за трудово възнаграждение на ищцата за м.
януари 2017 г.; 109.61 лева – чиста сума за получаване за обезщетение за
временна неработоспособност на работника през месец януари 2017 г.; 271,03 лева
– чиста сума за получаване за обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за 5 дни;
7155.32 лева – нетен размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за 6 месеца.
Вещото лице е посочило още, че на 18.07.2017 г. „Асклеп - Фарма “ ООД е превело
по банкова сметка на Р.Б. сума в размер на 839,97 лева с основА.е “възнаграждение
за м. 01.2017 г.и обезщетение за отпуск 2017г.“ (видно и от представеното преводно
нареждане от 18.07.2017 г. на лист 60 от делото, като е представена и покана до
ищцата за посочване на банкова сметка ***.06.2017 г.).
Приложено е по делото личното трудово досие на
работника.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от
правна страна, намира следното:
Когато се оспорва законността на извършено
дисциплинарно уволнение, следва да се установи по делото, че заповедта за уволнение
е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ
; след спазване на изисквА.ята на чл. 193, ал. 1 КТ;
че наказА.ето е наложено в срока по чл. 194 КТ,
както и че работникът е извършил дисциплинарните нарушения, за които му е
наложено дисциплинарното наказА.е.
Следователно първо следва да бъде
извършена проверка дали е била спазена процедурата по извършване на
уволнението, като се разгледат възраженията на стрА.те по този въпрос.
Разпоредбата на чл.326 КТ установява
основната уредба на едностранно прекратяване на трудовия договор с предизвестие
от работника или служителя. По своята правна същност предизвестието на
работника или служителя за прекратяване на трудовото правоотношение, отправено
до работодателя, е негово материално, субективно, преобразуващо трудово право,
то следва да включва определен срок, след изтичането на който трудовият договор
се прекратява. Трудовото правоотношение може да бъде прекратено едностранно и
по инициатива на работодателя. Една от тези хипотези е налице когато се налага
наказА.ето дисциплинарно уволнение. Възможна е и конкуренция на две насрещни,
едностранни волеизявления, насочени към прекратяване на трудовия договор -
когато работникът или служителят пръв е отправил предизвестие за прекратяване
на трудовия договор по чл.326, ал.1 КТ и през време на срока на предизвестието
му е връчена заповед за дисциплинарно уволнение от работодателя. В случая е
осъществена точно тази хипотеза. Отправеното 30 - дневно предизвестие от
работника до работодателя, получено от последния на 21.02.2017 г., изтича на
23.03.2017 г., на която дата е била връчена и уволнителната заповед на ищцата. Следователно
неоснователен се явява довода на същата, че неправомерно заповедта й е била
връчена при вече прекратено трудово правоотношение. До изтичане срока на
предизвестието стрА.те имат всички права и задължения по трудовото
правоотношение, включително и правото на работодателя да санкционира работника
или служителя с най –тежкото дисциплинарно наказА.е „уволнение“, както е
сторил.
Спазено е и изискването на чл. 193, ал. 1 КТ. На работника са били изпратени две нотариални покА., с които са били поискА.
обяснения за действия, които работодателят е счел за нарушения на трудовите
задължения, впоследствие обективирА. в заповедта за налагане на дисциплинарно наказА.е.
В съдебната си практика ВКС трайно приема, че не е необходимо да има специално
открИе на процедура по дисциплинарно производство с уведомяване на работника,
че предстои дисциплинарното му наказА.е. Достатъчно е да бъдат поискА. и приети обяснения на
работника, преди налагане на дисциплинарното наказА.е, както в случая е сторено
с нотариалните покА.. Следователно не е налице твърдяното от ищцата основА.е за
нарушение на чл. 193 КТ, което да послужи за отмяна на заповедта. В този смисъл
Решение № 165 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
359/2010 г., III г. о.; Решение № 171 от 23.02.2010 г. на ВКС по гр. д. №
68/2009 г., III г. о, Решение № 544 от 06.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
1811/2010 г., IV г. o. и
много други.
Неоснователен е и довода на ищцата за
нарушение на чл. 333, ал.1, т. 4 КТ, тъй
като последният ден на ползвА.я от нея отпуск за временна неработоспособност е
бил 22.03.2017 г., а заповедта е била връчена на следващия ден, когато същата е
следвало да бъде на работа (23.03.2017 г.) Закрилата се отнася към момента на
връчването на заповедта за уволнение (чл.333, ал. КТ).
Съгласно чл. 195 КТ дисциплинарното наказА.е
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказА.ето и законният текст, въз основа на
който се налага.Изхождайки от съдържА.ето на процесната заповед, съдът счита,
че тези изисквА.я са спазени. Действително, в заповедта не е посочено кога е
установена твърдяната липса от 52174.93 лева и за какъв период се отнася, но
доколкото данни за това се съдържат в други документи (нотариални покА.),
доведени до знА.ето на ищцата, то в този случай не се нарушава правото й на
защита, съгласно трайната съдебна практика /Решение № 171 от 23.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 68/2009 г., III г.о./. Така че неоснователни се явяват доводите
на ищцата за противното.
Нормата на чл. 194, ал. 1 КТ
съдържа два срока: двумесечен от открИе на нарушението и едногодишен от
извършването му, съотношението между които е, че ако е изтекъл двумесечния от
открИе на нарушението не може да се приложи едногодишния, а ако е изтекъл
1-годишният срок от извършването му, той поглъща 2-месечният от открИето му. Т.е.
ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението, дисциплинарното
наказА.е не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен
срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по- късно открИе
/узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение / в този смисъл и решение №
420/21.05.2009 г. на ВКС по гр.д. № 2619/2004 г, IV г.о, решение № 363 от
10.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 354/2011 г., III г. о., ГК и много други/. Съдът
приема, че в случая е спазен двумесечния срок предвид наличните данни за
времето, през което ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност (арг.
чл. 194, ал. 3 КТ). Съдът обаче приема, че част от нарушенията, които са описА.
в заповедта за уволнение като извършени са извън преклузивния срок от една
година. Така по т. 1 от заповедта - част
от липсващата сума 34448,40 лева е за период до месец май 2015 г. и преклузивният
едногодишен срок е изтекъл към датата на уволнителната заповед и работодателят
е нямал право да търси отговорност на работника за тази сума. Същото важи и по
отношение на описаното в пункт втори нарушение за надвзети суми над полагащото
се трудово възнаграждение до месец февруари 2016 г. /В този смисъл решение № 277 от 21.11.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 2243/2016 г., IV г. о., ГК/. Констатираното е основА.е за признаване на
уволнението за незаконно, касаещо тези нарушения, без по отношение на тях да се
разглежда спора по същество.
За пълнота на изложението и предвид свързаността на
описА.те нарушения, съдът намира, че следва да изследва въпроса дали всички те
са извършени, както е посочено в уволнителната заповед.
По отношение на нарушението по пункт първи от
заповедта – установена липса от 52 174.93 лева, за която Р.Б. не дала
задоволителни обяснения. В длъжностната характеристика на Р.Б., е посочено, че
тя е материално –отговорно лице, като е записано „борави се с пари в брой и ветеринарно
– медицински продукти“. По делото не е спорно, че се извършвА. периодични ревизии
и че не са били констатирА. липси на ветеринарномедицински продукти. Съдът
приема, че Б. няма задължение и не може да й се търси отговорност за липса на
средства от касата на дружеството, при условие че по делото по безспорен начин
се установи, че със знА.ето и разрешението на работодателя всички работещи в
обекта са внасяли и вземали пари от касата, като дори по този начин всеки един
от тях си е вземал ежемесечно заплатата от оборота на обекта. Така свидетелят Г.
казва: „До март месец 2017 г. ги
получавахме на ръка заплатите си. Всеки
си вземаше сам от оборота и се подписвахме на ведомостите, които ни изпращаше
счетоводството, за сумата която получаваме. Всъщност не получаваме като заплата
сумата, за която се подписваме във ведомостта, а друга сума, която е по
договора. На края на месеца Р. ги описва в разходите тези суми. Тя ни пита:
„Взели ли сте си заплатите?” и като
потвърдим, тя прави описите“. Този свидетел казва още, че касата на
дружеството представлявала чекмедже, в което всеки бърка, че не им било
възлагано да проверяват колко пари имало в касата, че всеки за себе си знаел
колко пари внасял и вземал от нея и че имали задължение само в края на работния
ден да внесат оборота по сметка на дружеството. Свидетелката Я. пък разказа, че след като описите и балансите се
съставяли от ищцата, ежемесечно тя ги изпращала в счетоводството в гр. София и
счетоводителят ги проверявал, като срещу всеки запис от описа се пишело номер
на разходно - оправдателния документ и ако имало разминаване звънели до
съответния офис да го изяснят. Същата казва още, че счетоводителят не ги е
уведомявал през годините за описан разход без документ (л. 124 от делото). По
делото се установи още, че на ищцата не й било възложено с никакъв акт да
създава тези вътрешно - ведомствени справки (описи и баланси), а всеки един от
работниците в склада е следвало да ги съставя по думите на св. Я., която още каза,
че за управител на склада бил назначен И Г.. Като изходи от свидетелските показА.я
за оргА.зацията на работата в ответното дружество, създадена от самия
работодател и от представените по делото вътрешно- ведомствени справки - описи
( разходи) и баланси, върху които няма подпис на ищцата, съдът намира, че не
може да се държи отговорност от нея за констатирА.те липси. Нещо по – важно,
видно и от длъжностната характеристика, същата не е имала трудово задължение да отговаря за касовата наличност, да
контролира операциите на останалите работници в дружеството с пари и още по –
малко да им изплаща трудовите възнаграждения. Буди недоумение за съда как след
като ежемесечно тези отчети и баланси са били изпращА. в счетоводството на
дружество, години наред (повече от 4 години), никой не е констатирал липсващи
пари. Така че освен, че едногодишният
срок за ангажиране на отговорност на работника за липсата от 34448,40 лева е
изтекъл, то и за твърдяната липса от
17 726.53 лева за м. декември 2016 г. ищцата не носи отговорност по
гореизложените съображения.
По отношение на нарушението за надвземане на сумата от
11 068.96 лева за командировъчни за периода от 01.01.2013г. -31.12.20176
г. съдът също приема, че работодателят не установи това нарушение. Никъде в
отчетите и балансите, представени по делото, не са описА. разходи за командировъчни,
от една страна. От друга страна, съгласно заключението на вещото лице (л.118) и
казаното от него в съдебно заседА.е (л.123 от делото) се установява, че по
ведомостите за заплати, Р.Б. няма надвзети суми над полагащото й се трудово
възнаграждение. Констатираната от вещото лице разлика е по вътрешните отчети и
баланси, в които са описА. по – високи по размер възнаграждения. Върху тези
описи и баланси, както вещото лице също е отбелязало, липсва подпис на Б., че същата е получила тези
по – високи по размер суми, поради което не може да се ангажира отговорността й
за това. Следователно липсват доказателства за получаването им. Нещо повече,
дори да допуснем (макар да няма доказателства за това), че тя действително е
получила тези суми, то предвид свидетелските показА.я на Г., че действителната
заплата на всички работници е била по – висока от тази, срещу която са се
подписвали по ведомост и че с работодателя си се били разбрали да си вземат по
1200 лева за заплата от оборота на склада, то пак следва, че ищцата не е
нарушила по никакъв начин трудовите си задължения, предвид, че всичко това е
ставало по устно разпореждане на самия работодател.
Що се касае до третото описано нарушение в
уволнителната заповед- в представената по делото данъчна фактура за закупен
телефон на името на ответното дружество, не е посочена марката на същия.Така че
само на база показА.ята на св. Я., че звъннала на фирмата - продавач и оттам й
казали, че изхождайки от цената телефонният апарат би следвало да е “Samsung G 3”, не може да се приеме за доказана твърдяната подмяна на
телефона. Става въпрос за предположение на представител на продавача. Същото се
разколебава от събрА.те по делото доказателства - гаранционна карта от същата дата, от която е
фактурата, за закупен телефон марка „Huawei P8“ и от свидетелските показА.я на Р.С.,
че точно това е служебният телефон на ищцата, предаден от нея на работодателя. Нито
свидетелката Я., нито свидетелят Г. си спомниха какъв е бил телефона, ползван
от ищцата. При това положение, съдът приема, че ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест, не проведе главно и пълно доказване, което означава
да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на фактическото му твърдение,
че служебният телефон на ищцата е бил “Samsung G 3”, а тя е върнала друг. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказА.е
не е посочен какъв друг телефон е върнала. Следователно и това нарушение на
трудовата дисциплина остана недоказано по делото.
Предвид горното, съдът намира, че уволнението на
ищцата е незаконно, поради което следва да уважи предявения иск по чл. 344,
ал.1, т.1 КТ.
Основателността
на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ обуславя и основателността на иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 – за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ. За уважаването на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ законът поставя и още едно условие – оставане на ищцата
без работа за период не повече от 6 месеца. Това условие се доказа от
представената справка от ТД на НАП – Стара Загора от 18.10.2017 г., поради
което съдът приема, че ищцата не е работила по друго трудово правоотношение за
претендирА.я шестмесечен период, а размерът на обезщетението (след приспадане
на дължимия данък) съгласно ССЕ е 7155.32
лева. До този размер следва да бъде уважен предявеният иск, ведно със законната
лихва, която ищцата претендира, считано от датата на постановяване на съдебното
решение до окончателното изплащане на сумата, като над него до пълния
претендиран размер от 7200 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.
128, т. 2 КТ работодателят е
длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Подвеждайки под горепосочената приложима правна норма
установените по делото факти, че работникът е изпълнявал задължението си за
полагане на труд през месец януари 2017г. (изключая дните, в които в ползвал
отпуск по болест), то съдът намира, че ответникът дължи заплащане на ищеца на трудово
възнаграждение съобразно отработените дни, което съгласно заключението на ССЕ
възлиза на 659.33 лева - чиста сума за
получаване. Претендираното над тази сума възнаграждение с исковата молба от 680
лева се явява неоснователно.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвА.я платен годишен отпуск. Видно от заключението на
вещото лице по ССЕ за отработеното време на ищцата й се полагат 5 дни платен
годишен отпуск, а обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ за тези дни възлиза на
сумата 271.03 лева (нетен размер). С оглед диспозитИото начало, предвид това че
ищцата е претендирала сума в по – нисък размер – 240 лева, то тази сума следва
да се вземе предвид.
Съгласно чл. 162, ал. 3 КТ за времето на
отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща
парично обезщетение в срокове и размери, определени от отделен закон, като
според чл. 40, ал. 5 КСО осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите
три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното
брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната
неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено
възнаграждение. Предвид установеното по делото, че ищецът е бил в отпуск поради
временна неработоспособност за периода от 09.01.2017 до 13.01.2017 г., то
работодателят му дължи обезщетение за първите три дни, което обезщетение
съгласно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 109.61 лева (нетен размер).
С оглед диспозитИото начало, предвид това че ищцата е претендирала сума в по –
нисък размер – 60 лева, то тази сума следва да се вземе предвид.
Общият сбор на горепосочените като дължими
суми (659.33 лева за трудово възнаграждение, 60 лева за обезщетение за временна
неработоспособност и 240лева обезщетение за неизползван отпуск) възлиза на
959,33 лева,
На 18.07.2017 г. ответното дружество е
изплатило на ищцата сумата от 839.97 лева за трудово възнаграждение за
м.01.2017 г. и обезщетения.
Следователно остатъкът от 119.36 лева до пълния размер на трудово
възнаграждението, установен от вещото лице по ССЕ, остава дължим и него
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата. Неоснователно
е възражението на ответника, че тази сума не се дължи, тъй като ищцата е
получила аванс от 200 лева за м.януари 2017 г. Няма представени такива
доказателства. Отчетът за този месец (справка разходи) не удостоверява този
факт, при положение, че липсва подпис на ищцата за получаване на сумата и че тя
оспорва това получаване.
Следователно исковете по чл. 224, ал.1 КТ
и по чл. 162, ал.3 КТ във връзка с чл. 40, ал. 5 КСО, следва да
бъдат отхвърлени изцяло като погасени поради плащане, след завеждане на
исковата молба. Искът по чл. 128, т. 2 КТ до размера от 539,97 лева, също следва да бъде отхвърлен
като погасен поради плащане след завеждане на исковата молба, а над този размер
до установения от вещото лице като дължим 659.33 лева следва да бъде присъден, т.е. следва да бъде
присъдена в полза на ищцата сумата от 119.36 лева за неплатен остатък от
трудовото възнаграждение за м. януари 2017 г.
С оглед изхода
на делото и на основА.е чл.78, ал.1 ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважените
части на исковете, както и на отхвърлените поради плащане след завеждане на
исковата молба, възлизащи на сумата от 1781,65 лева. Неоснователен е довода на
ответното дружество, че по отношение на исковете претенции за заплащане на
трудово възнаграждение и обезщетения за временна неработоспособност и за
неизползван годишен отпуск, не е дал повод за завеждане на делото. Покана за получаване
на тези суми (л.55 от делото) е била връчена на ищцата след предявяване на
исковете и съответно след тази дата е било извършено плащането (л. 60 от
делото) и по аргумент от чл. 78,
ал. 2 ГПК (Р № 124-1957г.-IV г.о. на ВС, Опр. № 605-2002 г. – II г.о. на ВКС, Опр. № 475-2005 г. – II о., ТК на ВКС) ответникът следва да
заплати на ищцата направените разноски и по тези искове.
Доколкото исковете по чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и по чл. 128, т. 2 КТ, за част от претендирА.те с тях суми са отхвърлени и
като неоснователни, то на основА.е чл. 78, ал.3 ГПК ищцата дължи на
ответника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно
с тези отхвърлени части, които възлизат на сумата от 8,87 лева.
На основА.е чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
дължи заплащане в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 516,21 лева, представляваща дължимите държавни такси за разглеждане
на петте иска, както и сумата от 250 лева – неплатен остатък от възнаграждение
за вещо лице, която следва да заплати по сметка на РС – Стара Загора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.Г.Б., ЕГН: **********,***,
от длъжността „ветеринар” и ОТМЕНЯ като незаконосъобразна ЗАПОВЕД №
23 / 16.03.2017г., издадена от
„АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер, магазин 3, представлявано
от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов Янчев, с която е наложено
на Р.Г.Б.,, /с п.а./ дисциплинарно наказА.е „ уволнение“, на основА.е чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ.
ОСЪЖДА „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер,
магазин 3, представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов
Янчев ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 7155.32лева
(чиста сума за получаване), представляваща обезщетение по чл.225, ал.1
от КТ за период от 6 месеца от 23.03.2017 – 23.09.2017 г., през който е
останала без работа поради незаконосъобразното й уволнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на съдебното решение – 22.12.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 7155.32лева
до пълния претендиран размер от 7 200 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер, магазин 3,
представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов Янчев ДА
ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б., ЕГН: **********,***, сумата в размер на 119.36 лева
(чиста сума за получаване), представляваща неплатен остатък от трудовото възнаграждение
за месец януари 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.05.2017 г. до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума от 119.36 лева до размера от 659.33
лева, като ПОГАСЕН поради плащане и над размера от 659.33 лева до пълния
претендиран размер от 680 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Б., ЕГН: **********,***,
против „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер, магазин 3,
представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов Янчев,
иск за заплащане на сумата от 60 лева, представляваща обезщетение по чл.
162, ал.3 КТ във връзка с чл. 40, ал.5 КСО за 3 дена през м. януари 2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като погасен поради плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Б., ЕГН: **********,***,
против „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер, магазин 3,
представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов Янчев, иск
за заплащане на сумата от 240 лева, представляваща обезщетение по чл. 224,
ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за м. януари 2017 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
05.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер,
магазин 3, представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов
Янчев, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Г.Б., ЕГН: **********,***, сумата от 1781.65 лева,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважените части от
исковете, вкл. отхвърлените поради плащане след завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА Р.Г.Б., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АСКЛЕП-ФАРМА”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Люлин,
ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер, магазин 3, представлявано от управителите
Георги Христов Янчев и Павел Христов Янчев, сумата от 8.87 лева,
представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлените, като
неоснователни, части на исковете.
ОСЪЖДА „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер,
магазин 3, представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов
Янчев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, сумата
в размер на 516,21 лева, представляваща дължимите държавни такси за
разглеждане на исковете.
ОСЪЖДА „АСКЛЕП-ФАРМА”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, район Люлин, ж.к. „Люлин“ 7, бл.711А, партер,
магазин 3, представлявано от управителите Георги Христов Янчев и Павел Христов
Янчев, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Стара Загора сумата в размер на 250
лева, представляваща остатък от възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: