№ 787
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на тридесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20215330201530 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. ИВ. Т., с ЕГН: ********** против Електронен фиш
/ЕФ/ серия К № 2774196 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С жалбата жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш като
неправилен и незаконосъобразен, издадени при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Прави искане за неговата отмяна. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от
процесуален представител.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище навежда доводи за неоснователност на
жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
При условията на евентуалност прави възражение за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално
предвидения размер. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано
лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от
ЗДвП преклузивен срок.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Електронен фиш Серия К № 2774196 е издаден срещу Т. ИВ. Т., с ЕГН:
********** за това, че на 28.05.2019 г. в 11:04 часа в гр.Пловдив, бул.“Санкт
Петербург“ срещу № 1 било заснето извършено нарушение за скорост с МПС
- лек автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ ********* с измерена скорост на
движение от 75 км/ч при ограничение в населеното място от 50 км/ч, което
било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението
било установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система
/АТСС/ TFR1-M № 546. Контролният орган отчел допустимата грешка при
измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост
намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 75 км/ч, а 72 км/ч в
полза на нарушителя, което представлявало превишаване на разрешената
скорост с 22 км/ч.
За така установеното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят бил
санкциониран с глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Т. ИВ. Т. при управление на лек
автомобил „БМВ 320 И“ с рег.№ ********* на посоченото в ЕФ място се е
движил със скорост от 72 км/ч, след отчетен толеранс в полза на водача от
минус 3 км/ч, при разрешена в населено място скорост до 50 км/ч, при което
превишил разрешената скорост с 22 км/ч.
Правилно обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на Т. ИВ. Т.
съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП като собственик на процесния лек автомобил
към момента на нарушението. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставил в съответната
териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.
2
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и
съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189,
ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на данни за вида на
средството за измерване на скоростта на движение. Изрично в ЕФ е посочено,
че нарушението за скорост е установено и заснето с АТСС тип TFR1-M №
546, което се явява мобилно автоматизирано устройство. С оглед
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от
24.02.2010 г. мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение, тип TFR1–M, е от одобрен тип със срок на валидност
на удостоверението до 24.02.2020г. Посочената система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения е вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4835. Освен това на
мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M” e била извършена последваща
проверка, с оглед Протокол № 4-32-19/08.03.2019г., в който е констатирано,
че същата съответства на одобрения тип. Безспoрно установени по делото,
видно от приложения снимков материал, са и заснетият участък от пътя,
където е било извършено нарушението, географските координати,
действащото ограничение, както и измерената и наказуемата скорост на
процесното МПС. Бил е съставен и Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система, с което е изпълнено
изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение
по пътищата. Протоколът по съдържание съответства на процесното време и
място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го
е заснело.
Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3
км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от
3
техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от
проверка, където е посочено, че допустимата грешка при измерване на
скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час. Въпросната
редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство.
Поради изложеното по-горе, съдът намира за необосновано и неоснователно
оплакването на жалбоподателя за неотчетена грешка при измерване на
скоростта на лекия автомобил с използваното техническо средство.
Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената
скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, се налага наказание глоба във
фиксиран размер от 100 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна
на Съда.
Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при
въздигане на деянието в нарушение.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна. Съдът
като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност,
както и начинът на участие на въззиваемата страна намира, че справедливият
размер на юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди
възлиза на 80 лв.
Мотивиран от горното Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 2774196 на ОД на МВР –
Пловдив, с който на Т. ИВ. Т., с ЕГН: ********** е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 100 лева за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189,
4
ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Т. ИВ. Т., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Пловдив по
реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5