№ 263
гр. Варна, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110204337 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от К. Н. Г. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 22-0819-004688/13.10.2022г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.53 ал.1
от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателката изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Намира, че съставеният акт страда от недостатъци, които не
позволяват установяването по несъмнен начин на вмененото й нарушение.
Счита наказателното постановление за неправилно, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа обстановка. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява
лично. Представлява се от адв.М., който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Допълнително изтъква, че по делото са представени писмени
доказателства, от които се установява, че Г. не е употребила наркотични
вещества. Обяснява отказът й да бъде тествана със силен шок, настъпил в
1
резултат от причинено от нея ПТП, като сочи и че полицейските служители
не са й обяснили последиците от отказа. Моли за решение в изложения
смисъл.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 21.08.2022г. около 13,10 часа,
жалбоподателката управлявала товарен автомобил марка „Фолксваген
Тигуан” с рег.№ В 1771 ТА по ул.“Коларова“ в с.Тополи, обл.Варна. На
кръстовището с ул.“Стоян Буйнов“ тя не успяла да спре своевременно и
автомобилът се блъснал в бетонни кашпи, а след това в дърво, при което
преустановил движението си. Същата не уведомила за случая контролните
органи, а опитала да прикрие произшествието, като ангажирала автомобил,
оказващ пътна помощ, за да премести превозното си средство. Сигнал за
случилото се обаче бил подаден от трето лице и около 15,00 ч. на мястото на
произшествието пристигнали свидетелите А. Л. М. и А. К. С. - служители на
сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Варна. Двамата разговаряли с
жалбоподателката и я поканили да попълни декларация за предоставяне на
информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП, в която тя
отразила, че на тази дата автомобилът е управляван от нея. Проверяващите
изпробвали Г. за употреба на алкохол с техническо средство, което не отчело
наличие на такъв. След това свидетелите предложили на жалбоподателката да
й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества, но тя
заявила, че е употребявала подобни преди около един-два дни и отказала
категорично да бъде изпробвана. На Г. бил издаден талон за медицинско
изследване с №133082, в който било отразено, че следва да се яви в МБАЛ-
Варна към ВМА София до 45 минути от връчването на талона.
Жалбоподателката подписала талона и получила екземпляр от него, но не се
явила за даване на кръвна проба в болничното заведение. С оглед тази
обстановка на същата дата бил съставен акт за установяване на
административно нарушение на санкционираното лице за това, че отказва да
й бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен номер ARJM-
0004. Актът бил съставен в присъствието на нарушителката, бил предявен и
2
подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 13.10.2022г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на К. Г. били
наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите А. Л. М. и А.
К. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и
логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в
тяхната достоверност. В показанията на полицейските служители, които
непосредствено са възприели категоричния отказ на жалбоподателката да
бъде изпробвана с техническо средство „Drug Test 5000“, се съдържа
достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени
доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин. Показанията на свидетелите се
подкрепят от приложеното по делото писмо на началника на МБАЛ-Варна
към ВМА-София, от което е видно, че Г. не се е явила за вземане на кръвна
проба на 21.08.2022г.
По изложените съображения съдът приема за установено по несъмнен
начин, че на посочената в НП дата Г. действително е управлявала процесния
лек автомобил (обстоятелство, което е признала пред полицейските
служители и е отразила в попълнената от нея декларация), както и че след
като е била надлежно поканена, същата е отказала да бъде изпробвана с
техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
като също така не се е явила за даване на кръвна проба за медицинско
изследване.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
3
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си. Действително, от материалите по делото се
установява, че санкционираната е управлявала автомобила около 13,10ч., а е
отказала да бъде изпробвана с техническо средство около 15,00 ч. (видно от
изготвената от актосъставителя докладна записка). В акта е отразен само
втория час, а в НП-първия, като не е посочен часът, в който е извършено
процесното нарушение. Доколкото обаче нормите на ЗАНН не изискват
посочването на точен час на извършване на нарушението, допуснатата
известна непрецизност не може да се счете за съществена и по никакъв начин
не е накърнила процесуалните права на жалбоподателката.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда санкция за водач,
който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични
вещества или техни аналози. В практиката на съдилищата се приема, че
посочената норма освен санкционна е и материалноправна, защото в себе си
съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в
нея санкции (Решение от 01.04.2009г. по к.а.н.д. №52/2009г. на ШАС). По
изложените по-горе съображения съдът приема, че Г. действително е
управлявала МПС, като при извършване на съответна проверка е отказала да
бъде изпробвана с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Жалбоподателката също така не се е явила за даване на кръвна проба,
независимо, че й е бил издаден съответен талон за медицинско изследване. С
поведението си същата несъмнено е извършила нарушение по чл.174, ал.3 от
ЗДП, за което законосъобразно е санкционирана по реда на посочената
разпоредба. Поведението й правилно е квалифицирано като едно нарушение
по чл.174, ал.3 от ЗДП. Съставът на това нарушение е с две форми на
изпълнително деяние, в съотношение на алтернативност. Възможно е, а и
често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което
осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП.
4
В практиката си обаче съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае
за едно нарушение, т.е.-отказвайки да бъде изпробван за употреба на
упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят
осъществява състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП (в тази насока е
изрично Решение № 912 от 13.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1373/2020 г. и мн.др.). Кумулативно предвидените за това нарушение
наказания са определени правилно, във фиксирания размер, посочен в закона,
при което и с оглед разпоредбата на чл.27, ал.5 от ЗАНН липсва възможност
за по-нататъшна индивидуализация.
Върху административно-наказателната отговорност на
жалбоподателката не оказва влияние обстоятелството, че на следващия ден тя
по своя инициатива си е направила изследване за употреба на наркотични
вещества, което е дало отрицателен резултат. Г. е санкционирана не за
управление на автомобил след употреба на наркотични вещества, а за отказът
й да бъде изпробвана за употреба на такива с техническо средство.
Извършването на изследване по собствена инициатива по никакъв начин не
заличава вече обективираното от нея поведение, с което е осъществила
състава на вмененото й нарушение. За изчерпателност следва да се отбележи,
че липсата на наркотични вещества в кръвта на жалбоподателката на
22.08.2022г. по никакъв начин не доказва, че такива са липсвали и предходния
ден, когато тя е причинила ПТП и е извършила процесното нарушение. Съдът
не намира основания да се съгласи и със становището на процесуалния
представител, че отказът на жалбоподателката да бъде тествана се дължи на
преживения от нея силен шок, тъй като липсват данни същата да е изпаднала
в състояние, което да е накърнило нейната вменяемост. Като правоспособен
водач също така тя следва да е наясно с последиците, които законът свърза с
извършването на нарушение от вида на процесното.
Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
С оглед всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Наказателното постановление следва
да бъде потвърдено, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на
МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
5
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в две съдебни заседания, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева, които
следва да бъдат заплатени от жалбоподателката в полза на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 22-0819-
004688/13.10.2022г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на К. Н. Г. от гр.Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА К. Н. Г. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6