№ 50
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110170503 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД срещу
С. Н. С. осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1166,41 лв.,
представляваща регресно вземане, от които 1151,41 лв. за платено
застрахователно обезщетение за причинени вреди на лек автомобил марка
„Фиат“, модел „500“, с peг. № ******** в резултат на ПТП настъпило на
26.07.2022 г., около 20:15 часа, в АДРЕС, по вина на ответника, който отказал
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“ и при издаден Талон за медицинско изследване № 113038 за УМБАЛ
„Света Анна“ АД не е дал кръв за алкохолна проба, и 15,00 лв. за
ликвидационни разноски ведно със законната лихва върху нея от датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023 г., до пълното изплащане на
дължимата сума.
Ищецът твърди, че на 26.07.2022 г., около 20:15 часа, в АДРЕС, лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с per. № **************,
управлявано от ответника, при излизане от реда на паркираните автомобили,
ударил два паркирани пред него автомобила, единия от които лек автомобил
1
марка „Фиат“, модел „500“, с peг. № ********. В резултат на настъпилото
ПТП били нанесени материални щети. За инцидента бил съставен Протокол за
ПТП № 1835253/26.07.2022 г., по описа на ОПП при СДВР, видно от който
виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът (ответникът) на л. а.
„Фолксваген Пасат“. Спрямо виновния водач е било взето административно
отношение с АУАН серия „ГА“ № 461341/26.07.2022 г., по описа на ОПП при
СДВР. Въз основа на него било издадено НП № 22-4332-015204/12.08.2022 г.,
по описа на ОПП при СДВР, което било обжалвано от страна на виновния
водач и образувано АНД № 20221110214112, по описа на СРС, 3 състав.
Обжалваното наказателно постановление е било потвърдено с влязло в сила
Решение № 2628/05.06.2023 г., постановено по АНД № 20221110214112, по
описа на СРС, 3 състав. Сочи, че към датата на процесното ПТП, собственикът
на л. а. „Фиат 500“, е имал валидна имуществена застраховка „Каско“,
сключена със „ЗД Евроинс“ АД, полица 00500100450927, валидна от
08.02.2022 г. до 07.02.2023 г. Посочва, че във връзка с нанесените
имуществени вреди на 28.07.2022 г. собственикът на увреденото МПС подал
искане за завеждане на претенция по застраховка „Каско“ в
представителството на „ЗД Евроинс“ АД, по повод на което била образувана
щета № **********. На 28.07.2022 г. и на 10.08.2022 г. експерти на
застрахователя извършили оглед на увредения автомобил и съставили два
броя описи на уврежданията, както и Опис-протокол по щетата, в които са
описани увредените детайли. Ремонтът на автомобила бил възложен на „Ауто
Италия“ ЕАД. „ЗД Евроинс“ АД определило за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 1151,41 лв. за извършените ремонтни дейности.
Твърди, че с платежно нареждане от 26.09.2022 г., сумата от 1151,41 лв. била
изплатена по сметка на дружеството, което извършило ремонта. Сочи, че към
датата на застрахователното събитие, л. а. „Фолксваген Пасат“, управлявано
от ответника, е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“, полица
№ BG/23/121003538837, валидна от 16.12.2021 г. до 15.12.2022 г. С оглед на
изложеното, „ЗД Евроинс“ АД отправило регресна покана до ищеца за
възстановяване на сумата от 1166,41 лв., представляваща: 1 151,41 лв. –
изплатено застрахователно обезщетение и 15,00 лв. – ликвидационни
разноски. Във връзка с предявената регресна претенция била образувана щета
№ 0410-110-2179-2022, по описа на ищеца, която сума била одобрена за
плащане от последния. С Уведомление с изх. № 99-7263/12.12.2022 г. ищецът
2
информирал „ЗД Евроинс“ АД за извършено плащане от негова страна по
шестнадесет броя щети, в общ размер на 20936,16 лв., включващо и сумата по
щета № 0410-110-2179-2022, по описа на ищеца, съответстваща на щета №
**********, по описа на „ЗД Евроинс“ АД, в размер на 1166,41 лв. Посочва, че
с платежно нареждане с бордеро № 832465/12.12.2022 г. сумата от 20936,16
лв. била преведена по сметка на „ЗД Евроинс“ АД. Твърди, че съгласно
Решение № 2628/05.06.2023 г. по АНД № 20221110214112, по описа на СРС, 3
състав, с което е потвърдено НП № 22-4332-015204/12.08.2022 г., по описа на
ОПП при СДВР, ответникът е отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ и при издаден Талон за
медицинско изследване № 113038 за УМБАЛ „Света Анна“ АД не е дал кръв
за алкохолна проба. С оглед на това ищецът имал право на регресно вземане
срещу него. Твърди, че изпратил покана за уреждане на парични задължения с
изх. № 99-7482/19.12.2022 г. до виновния водач, но същата била върната като
непотърсена. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание по чл.
500, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1.)
деликт – породени права на увредения срещу застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ причинител на вредата на основание на чл. 45, ал. 1
ЗЗД – т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение; 2.) валидно възникнало договорно
правоотношение между делинквента и застрахователя по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”; 3.) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при
настъпване на застрахователно събитие; 4.) фактите, посочени в разпоредбата
3
на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ – ответникът при настъпването на
пътнотранспортното произшествие да е извършил нарушение по Закона за
движението по пътищата, като виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
Доказателствената тежест за установяването на тези факти е била на
ищеца.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по тези факти. Вината
на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител при условията на пълно обратно доказване.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, вкл.
положителния факт на плащането.
Със становище вх. № 324477/14.10.2024 г. ищецът е заявил, че на
19.04.2024 г. е получил плащане на претендираната главница в размер на
1181,41 лв., с оглед на което моли искът да бъде отхвърлен и да му бъде
присъдена законна лихва за периода от датата на подаване на исковата молба –
22.12.2023 г., до датата на извършеното плащане – 19.04.2024 г., както и
разноските, сторени в настоящото и обезпечителното производство.
В о. с. з., проведено на 15.10.2024 г. ответникът изрично е заявил, че
признава иска и затова е платил главницата, но оспорва, че дължи други суми
в това число законна лихва и разноски, доколкото за тези суми не е получил
никакви документи, че ги дължи. За законната лихва и за разноските по
настоящото производство не бил уведомен и поради тази причина не ги е
платил.
При това положение съдът намира, че липсва спор между страните, че
всички предпоставки, обуславящи основателността на исковите претенции, са
се осъществили, както и предвид извършеното плащане на претендираните
суми, извършено в хода на настоящото производство, което съдът съобрази на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, респ. налага се извод, че в полза на ищеца е
възникнало вземане срещу ответника за платена сума на основанието,
посочено в петитума на исковата молба.
Съгласно постоянната съдебна практика, решението на съда трябва да
4
отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в
момента на приключване на устните състезания. Това задължава съдът да
вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват
– ищецът придобива спорното право след предявяването на иска,
притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в
деня на приключване на устните състезания (а не в деня на предявяване на
иска), което може да стане, ако съдът вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3
от ГПК.
При това положение исковата претенция следва да бъде отхвърлена като
неоснователна поради извършено в хода на процеса плащане (факт настъпил
след предявяване на исковата молба и преди приключване на съдебното
дирене в настоящото производство), който факт съдът е длъжен да съобрази
на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
По отношение на законната лихва:
Макар главницата да е погасена и съответно за нея искът следва да бъде
отхвърлен, като законова последица ищецът има право на законната лихва
върху главницата от 1166,41 лв. за периода от датата на подаване на исковата
молба – 22.12.2023 г., до датата на извършеното плащане – 19.04.2024 г. Съдът
определи размерът на законната лихва по реда на чл. 162 от ГПК, посредством
използване на лихвен калкулатор, публикуван на следната интернет страница:
https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html , в размер на 53,40 лв.
По отношение на разноските:
По общото правило на чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК присъждането на
разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с
поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, разноски винаги
се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от
съответната страна вреди.
Доколкото в разглеждания случай неоснователността на исковата
5
претенция е обусловена от факти и обстоятелства, настъпили в хода на
процеса, а именно поради извършено плащане от страна на ответника след
постъпването на исковата молба в съда, се налага извод, че с поведението си
същият е дал повод за завеждане на делото, съответно дължи на ищеца
разноските, които ищецът е направил във връзка със завеждането на делото и
обезпечаването на иска.
Същевременно в проведеното на 15.10.2024 г. о. с. з. ответникът заяви,
че не е платил законна лихва и разноски, тъй като не е бил уведомен за тях, но
не и защото не е дал повод за завеждане на делото.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на
1070,00 лв., от които за обезпечителното производство 40,00 лв. за ДТ, 15,00
лв. за ДТ за частна жалба и 480,00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско
възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 7, вр. 7, ал. 2, т. 1
НМРАВ и за исковото производство 50,00 лв. за ДТ, 5,00 лв. за съдебно
удостоверение и 480,00 лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 7, вр. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, ЕИК
********* срещу С. Н. С., ЕГН ********** осъдителен иск с правно
основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 1166,41 лв., представляваща регресно вземане, от които
1151,41 лв. за платено застрахователно обезщетение за причинени вреди на
лек автомобил марка „Фиат“, модел „500“, с peг. № ******** в резултат на
ПТП настъпило на 26.07.2022 г., около 20:15 часа, в АДРЕС, по вина на
ответника, който отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство „Дрегер 7510“ и при издаден Талон за медицинско
изследване № 113038 за УМБАЛ „Света Анна“ АД не е дал кръв за алкохолна
проба, и 15,00 лв. за ликвидационни разноски ведно със законната лихва върху
нея от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023 г., до пълното
изплащане на дължимата сума.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** да заплати на „ЗАД „ОЗК –
6
Застраховане““ АД, ЕИК ********* сумата от 53,40 лв., представляваща
законна лихва върху главницата от 1166,41 лв. за периода от датата на
подаване на исковата молба – 22.12.2023 г., до датата на извършеното плащане
– 19.04.2024 г.
ОСЪЖДА С. Н. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, ЕИК ********* сумата от
1070,00 лв., представляваща разноски в обезпечителното производство и
производството пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7