№ 164
гр. Бургас , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ К. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20212120201727 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на З. Т. Г. ЕГН ********** с
адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 20-0769-005533/
03.02.2021г., издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “ПП”, с което за
нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.182,
ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер
на 750 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3
месеца. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост.
Жалбата е депозирана в срока за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
На 18.12.2020г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 24.07.2020г. в 06:13 часа в гр.Бургас, на път Е773, км.491, до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.“Ветрен“ към КПП-1 е управлявал лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№ ***, собственост на И.Р.С. ЕГН ***, с наказуема
скорост 149 км/ч., при максимално допустима скорост за движение в населено място,
въведена с пътен знак В-26 до 90 км/ч. Скоростта е установена със стационарна радарна
система „МULTA RADAR SD 580“ с фабр.№ 00209D32D4F9, снимка № S0000584F016 и
показана на водача при запознаване с нарушението. Участъкът е бил сигнализиран със знак
Е-24. Отчетен е толеранс от -3% от измерената скорост. Попълнена е декларация по чл.188
1
от ЗДвП.
При съставянето на акта жалбоподателят не е направил възражения. В срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е
издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни
наказания глоба в размер на 750 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 3 месеца.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Налице са всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Актът е
съставен в предвидения в чл.34 от ЗАНН тримесечен срок от установяване на нарушителя
на 20.11.2020г., а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок от
съставяне на акта.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за опорочаване на производството, по
причина, че връченият му препис от акта за установяване на административно нарушение
бил нечетлив. Дори да се приеме, че в действителност копието от акта е нечетливо, това не
променя факта, че преписът е копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения
акт, който е бил предявен на жалбоподателя, без възражения, и който с положения си
подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят не е направил възражения и по тази причина съдът приема, че твърдяното
връчване на нечетлив препис от акта, не представлява нарушение на правото на защита на
жалбоподателя. В конкретния случай на жалбоподателя не са създадени пречки за
запознаване със съдържанието на съставения акт и да разбере какво нарушение му е
вменено. В случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са му били известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административнонаказателното производство и за
налагане на санкцията, доколкото му е предявен акта в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си и в този смисъл правото му
защита не е било нарушено, още повече, до нечетливост на акта би могло да се стигне и при
неподходящо съхранение.
Установените с акта фактически обстоятелства се потвърждават от показанията на
актосъставителя Р.И., представената декларация по чл.188 от ЗДвП от собственика на
моторното превозно средство И.Р.С., приложената снимка от клип, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и протокол за проверка на същото, справка за
собственост на моторното превозно средство, като няма основателна причина тяхната
доказателствена стойност да не бъде ценена.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП изготвените със системи, заснемащи или записващи
2
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Предвид обстоятелството, че скоростта е установена
със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да се ползват,
като годно доказателство. Нарушението, което се вменява на жалбоподателя е доказано по
несъмнен начин от обективна и субективна страна. Същото е констатирано чрез
стационарна радарна система за видеоконтрол, което е регистриран тип средство за
измерване в Българския институт по метрология и отговаря на изискванията за този тип
измервателни средства. Системата е преминала последваща проверка, видно от
представения по делото протокол от проверка.
Съгласно чл.188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. От приложената декларация по чл.188 от ЗДвП от
собственика на процесния автомобил И.Р.С. е видно, че на посочената дата и час същият се
е управлявал от жалбоподателя З. Т. Г.. При тези фактически данни съдът приема, че
правилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно деяние, тъй като не е спорно в
процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на моторно превозно средство и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения, в това число и
задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени
пътни ограничения за скорост в населено място, сигнализирани с пътен знак В26, които
задължения съзнателно не е изпълнил.
Нарушението не представлява маловажен случай, тъй като деянието не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид.
Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/ч. - с глоба 700
лева и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. Наложените
административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 месеца са индивидуализирани в съответствие със
закона от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е
законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в производството по обжалване на
наказателно постановление въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл.143 от АПК, който пък от своя страна препраща към чл.77 и
чл.81 от ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнасяне по разноските, само ако
съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед
3
изхода на правния спор разноски се дължат в полза на ОД на МВР-Бургас, но от страна на
дирекцията няма искане за присъждането им, поради което и съдът не може служебно да се
произнесе.
Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0769-005533/ 03.02.2021г., издадено от
началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор “ПП”, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на З. Т. Г.
ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** са наложени административни наказания
глоба в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4