№ 11146
гр. София, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110170544 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ЗОДОВ.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ от С. С. П. срещу П.Р.Б. за заплащане на сумата 10000,00 лeва -
главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили в резултат повдигнато незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С.
П. е оправдан с присъда по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, и сумата
1200,00 лева - главница, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – платено възнаграждение за правна помощ в наказателния
процес, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.06.2023 г. до
окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че от незаконосъобразно воденото наказателно
производство, като пряка и непосредствена последица е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, притеснения и
неудобства в ежедневието, несигурност, злепоставяне на доброто име, унижение
пред семейния и приятелски кръг; но не само - поддържа, че поради
повдигнатото незаконно обвинение е отнето оръжието му за лов и лишен да
упражнява хобито си. Претендира възстановяване и на сторените разноски за
правна помощ в хода на досъдебно и съдебно производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва исковете като недоказани,
по основание и размер. Оспорва наличието на причинна връзка между
обвинението за престъпление и заявения вредоносен резултат. Евентуално,
възразява срещу иска за обезщетение на неимуществени вреди като предявен в
завишен размер с оглед продължителността на производството и обема
процесуални действия извършени с ищеца; не е взета мярка за неотклонение;
като сочи, че за продължителността на съдебна фаза на процеса ответникът няма
отношение; както и за действията по направената криминалистическа
регистрация. Счита, че отнемането на оръжието е принудителна
1
административна мярка, наложена от друг орган.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ.
Съобразно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за да възникне претендираното от
ищеца право за обезвреждане на имуществени и неимуществени вреди,
причинени му от Държавата чрез орган на П.Р.Б. вследствие на повдигане на
незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат
осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на
ищеца да му е повдигнато обвинение за извършено от него престъпление; 2)
съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай
повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) на ищеца са причинени вреди,
съобразно сочените конкретни негативни изживявания и претърпени загуби, и
4) причинените вреди да са необходима последица от повдигнатото незаконно
обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното
производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение и причинения
вредоносен резултат.
Не се спори, а и от НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС се установява,
че с Присъда от 01.06.2023 г. на СРС, влязла в законна сила на 17.06.2023 г.,
ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От Постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2019 г. по ДП
№785/2019 г. по описа на 08 РУ- СДВР се установява, че същото е връчено на
ищеца П. на 07.10.2019 г.; мярка за неотклонение не е взета; а на същата дата е
разпитан като обвиняем. Ищецът е участвал лично във всички открити съдебни
заседания по НОХД№19882/2019 г., СРС. Той е бил неосъждан, на 64 г.,
пенсионер.
От договор за правна защита и съдействие, находящ се на л. 30 от ДП
№785/2019 г., СРП, се установява, че ищецът е заплати на адвокат за защита и
процесуално представителство сумата 300 лв., а от договор за правна защита и
съдействие, находящ се на л. 201 от НОХД №19882/2019 г., СРС – сумата 900 лв.
От показанията на св. Валери П. се изяснява, че през време на
наказателния процес ищецът е станал психически напрегнат, постоянно
стресиран; изолирал се в дома и не искал да излиза с приятели, но и познати и
приятели от селото, където живее, преустановили с него социалните контакти и
започнали да странят от него. Имал силно притеснение, което проличавало в
гласа му, от неочаквано случващото се и изхода от наказателния процес. Ищецът
се е ползвал с добро име, тъй като преди да се пенсионира работел като шофьор
на линейка, а обвинението му създало много лош имидж сред местните хора.
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни, тъй като преценени
по правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се
установиха противоречия и заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички елементи от фактическия
състав на специалния деликт по ЗОДОВ и предявеният иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен по своето
основание, а за имуществени вреди и по размер. В резултат от предявеното
незаконно обвинение ищецът безспорно е преживял страдания и тревоги, които
2
са съпътствали ежедневието му докато е траел процесът. И това е така, защото
житейските и опитни правила са наложили, че незаконното обвинение обективно
е от естество да лиши от блага и ценности всяка личност и съответно
накърняването им се презумира, че стои в причинна връзка с него. Съгласно чл.
52 от ЗЗД, съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. За тази преценка съдът следва да се съобрази причинените
морални страдания и тяхната продължителност, възраст на увредения, вида и
характера на наказателното обвинение – брой на деянията, предвиденото
наказание, общественото разбиране за справедливост на даден етап от
развитието на самото общество, конкретните икономически условия към
момента на деликта. Релевантният период, през който ищецът е търпял от
незаконното обвинение ограничения в правната му сфера е от узнаване, че е
преследван наказателно, от който момент лицето живее със страха и
неудобствата, и търпи тези ограничения в правната си сфера, до моментът, в
който се слага край на това правно положение – дата на прекратяване на водения
срещу лицето наказателен процес или неговото оправдаване с влязъл в сила
съдебен акт. Ето защо интензитетът на моралните страдания следва да бъде
преценен за времето от 07.10.2019 г., когато е привлечен като обвиняем до
17.06.2023 г. -датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът е
обвинен в престъпление против личността при условията на продължавана
престъпна дейност, наказуемо към датата на инкриминираните две деяния с
лишаване от свобода до шест години - тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК. Не му е наложена мярка за неотклонение и правото на
свободно придвижване не е било ограничено. Не се установи да е настъпило
влошаване на здравословното състояние на ищеца до степен такава, за да се
налага да ползва психолог или друг лекар. Изясни се, че случилото е създало
отрицателен облик за ищеца в личен и обществен план. В малкото населено
място – село Казичене, където живеел, бързо се разнесла новината, че му е
повдигнато обвинение, а това е логично, тъй като имал хуманна професия и се
ползвал с добро име, което е компрометирано необосновано. Наказателно
производство за такъв тип престъпление: заплаха с най-тежкото посегателство-
убийство, естествено води до накърняване честта и доброто име на личността и
остава петно върху името на човека за дълго време. Съдът съобрази, че при
привличането на ищеца като обвиняем, същият е бил на пенсионер, и се касае за
лице, което за първи път е подложено на наказателна репресия. Ищецът е
изпитал стрес, несигурност и имал ежедневие съпроводено с тревожност. При
това, съдът по вътрешно убеждение и справедливост счита, че ищцовата
претенция за парично обезщетение следва да се уважи за сумата 4000,00 лева,
който размер е в съответствие със събраните доказателства и обстоятелствата
релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
като до пълния предявен размер искът се явява неоснователен.
В наказателното производство липсва правна възможност сторените от
обвиняемия разноски за правна помощ да бъдат възмездени, поради което
същите е допустимо да се заявяват по реда на ЗОДОВ, като настъпили за ищеца
имуществени вреди. Съдът счита, че възнаграждението заплатено на адвокат
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, респ. вида и тежестта на
обвинението, и очакваните усилия и труд, които адвокатът следва да положи при
осъществяването на защитата. Адвокатско възнаграждение не надвишава
съществено разумния и обичаен размер на дължимото, и представлява
необходима и разумна разноска. Предвид това претенцията за възстановяване на
претърпени загуби подлежи на уважение по основание и в предявения размер.
Паричното задължение за главница е дължимо и изискуемо, поради което
като законна последица от това се дължи обезщетение в размер на поисканата
законна лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-
3
17.06.2023 г. до окончателното й изплащане (вж. ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.
гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС).
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, вр. чл. 78,
ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се пресъдят сторените от него съдебни
разноски за платена държавна такса -10,00 лв., както и за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете, за сумата 650,00 лв.,
или общо 660,00 лв. Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК на ответника е
неоснователно, тъй като платеното от ищеца за правна помощ за двете искови
претенцци кореспондира със защитавания материален интерес и фактическа и
правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на
С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, сумата 4000,00 лева – главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от повдигнато
незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С. П. е оправдан с присъда от 01.06.2023 г.
по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 17.06.2023 г. до окончателното й изплащане, като иска в
останалата му част над уважения размер от 4000,00 лева до пълния предявен
размер от 10000,00 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на
С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, сумата 1200,00 лева – главница, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди – платено адвокатско възнаграждение, настъпили
в резултат от повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което С. С. П. е оправдан с
присъда от 01.06.2023 г. по НОХД №19882/2019 г. по описа на СРС, ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 17.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П.Р.Б., с Булстат:********, с адрес: **********, да заплати на
С. С. П., с ЕГН:**********, с адрес: *********, на основание чл. 10, ал. 3 от
ЗОДОВ, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 660,00 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4