Решение по дело №2484/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260299

 

гр.Б., 09.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Б., XLIX наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

  при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 2484/2020г. по описа на Районен съд - Б., въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството пред РС-Б. е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „О“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от В.С.П., срещу НП № 505675-F532954/10.04.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Б. в Централно управление на НАП, с което на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна, като се излагат доводи за маловажност на случая.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява.

За административнонаказващия орган, призован чрез ТД на НАП гр.Б., се явява главен юрк.Г.А.при ТД на НАП Б., упълномощен с пълномощно № 471/07.06.2017г. на изп.директор на НАП.  Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за НАП, процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на агенцията и нейните органи и служители се осъществява от изпълнителният директор или по негово пълномощие от юрисконсулти. Анализът на посочените разпоредби сочи, че страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, а процесуалното представителство пред съда ще се осъществи от изпълнителния директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт. Видно от доказателствата, юрк. Азманов разполага с валидно пълномощно по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗНАП. Същият оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление, като  претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Б., след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.12.2019 г., в 20:17 ч., свидетелят Дина Т., в качеството си на инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила проверка в търговски обект – супермаркет „З.“, находящ се в гр. Б., стопанисван от дружеството-жалбоподател. При проверката свидетелят Т.  установила, че в обекта не се съхранява свидетелство за регистрация на едно от монтираните и въведени в експлоатация за обекта фискални устройства -ФУ модел DATECS DP-55KL с инд.№ DT340757 и ИН на ФП № 02648070. За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка № 0365719/20.12.2019г.

За установеното нарушение на 06.01.2020г. на жалбоподателя бил съставен АУАН в присъствието на управителя В.П.. Впоследствие на 10.04.2020 г. било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. Същото е връчено на 23.06.2020г. на управителя В.П..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така установените факти съдът прави следните прави изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на отдел „Оперативни дейности“ -Б. при ЦУ на НАП,оправомощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ЦУ на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление.

Б.кият районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като при установените за безспорни по делото факти правилно АНО ги е подвел под нормата на чл.42,ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В случая се касае за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ/в ред.ДВ бр.75/2019г./, съгласно която разпоредба лицето по чл. 3 (Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка

от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги) със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект свидетелството за регистрация на ФУ/ИАСУТД.

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на процесното нарушение, като при извършена проверка се е установило, че в проверявания търговски обект, стопанисван от жалбоподателя, не се е съхранявало свидетелството за регистрация на фискално устройство модел DATECS DP-55KL с инд.№ DT340757 и ИН на ФП № 02648070.

Както се установи от посочената като нарушена норма жалбоподателят е бил длъжен да държи в проверявания обект поискания при проверката свидетелство за регистрация на ФУ. Фактът на извършеното нарушение се доказва с показанията на актосъставителя, които съдът кредитира, тъй като те кореспондират с установеното в протокола за извършена проверка.

Съгласно изискванията на нормата на чл. 42, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., всички документи посочени в тази разпоредба следва да се съхраняват в обекта на търговеца, като целта е при поискване, да бъдат на разположение на контролните органи, с оглед осъществяване на проверка. Непредставянето, респ. несъхраняването на нормативно изискуемото свидетелство за регистрация на фискално устройство води от страна на търговеца до неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС.

За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС предвижда наказание "имуществена санкция" в размер от 500 лв. до 2000 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като е наложена имуществена санкция в минимално предвидения размер от 500 лв. Съдът намира, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

Съдът намира, че в случая е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал. 1, б. "а" от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл. 28, б. "а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл. 93, т. 9 НК вр. с чл. 11 ЗАНН.

С оглед всичко посочено по-горе, настоящата инстанция намира, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно, а наложената санкция – справедлива, поради което и жалбата срещу него следва да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди, като претенцията на АНО за разноски бъде уважена.

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Б.кият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 505675-F532954/10.04.2020г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ -Б. в Централно управление на НАП, с което на „О“ ЕООД, ЕИК по Булстат **** е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева, на основание чл.185, ал.2, изр.2 от ЗДДС вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС  за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „О“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, да заплати на  Национална агенция за приходите-гр. София, сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:........................

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.