№ 130
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20224400500045 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 1339/25.11.2021г. по гр.д. № 3538/2021г. на ПлРС на
основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО е ОСЪДЕНА
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ул. “Кричим“ № 1 ДА
ЗАПЛАТИ на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
КНЕЖА”ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Кнежа, ул.”М.Боев, №4, сумата от 2 800,00лв., представляваща стойността
на извършена, но незаплатена болнична медицинска помощ на здравно
неосигурени родилки през месец април 2018г. по ИЗ №1069/01.04.2018г., ИЗ
№1116/05.04.2018г., ИЗ №1129/06.04.2018г. и ИЗ №1135/08.04.2018г.
Осъдил на основание чл.78 ал.1 от ГПК, НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ КНЕЖА”
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 838лв., представляваща направени по
делото разноски.
1
Недоволна от решението е останала НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, с Управител проф. д-р
П.С., и чрез гл. юрк. Д. Г. в РЗОК - гр. Плевен, която го обжалва в законния
срок, като постановено в противоречие на материалния закон и
съдопроизводствените правила. като се иска неговата отмяна изцяло като
незаконосъобразно и неправилно. Навежда доводи, че решението е
неправилно, в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Твърди, че видно от мотивите на обжалваното съдебно решение,
решаващият първоинстанционен съд не е положил достатъчно усилия да
изследва в цялост обективната действителност, както и не е проследил как и
по какъв начин процесните четири случая на спешни родилки са приети в
информационната система на НЗОК.
Излага съображения, че разпитвайки свидетеля Ц.Д.Г., работеща в
„МБАЛ Кнежа" ЕООД, първоинстанционния съд не е осигурил
равнопоставеността на страните в съдебния процес и не е изискал разпит на
служителя от състава на РЗОК-Плевен, приел отчетната документация.
Въззивникът се оплаква, че вещото лице, изготвило допусната съдебно-
техническа експертиза, бланкетно и строго формално е изследвало механизма
за отчитане на пациентите в информационната система, ползвана от ищеца -
„ГАМА КОДМАСТЕР". В изложението му липсва каквато и да е конкретика
по отношение на процесиите четири случая, както и по отношение на
работата на самия софтуерен продукт.
Навежда се доводи, че в съдържанието на представената по делото
експертиза са приложени екранни разпечатки от програмния продукт, с който
работи „МБАЛ Кнежа" ЕООД, но вещото лице не дава отговор как точно се
отчитат здравно неосигурените и съответно осигурените пациенти, тъй като
двете групи пациенти подлежат на заплащане по различен ред и от различен
бюджетен източник на финансиране. Съгласно смисъла на Закона за
здравното осигуряване, НЗОК, чрез своите 28 териториални поделения
(РЗОК) заплаща единствено лечението на осигурените лица, докато
Министерство на здравеопазването заплаща лечението на неосигурените при
реда и условията, посочени в чл.82 от Закона за здравето и прилежащата
Наредба №26/14.06.2007г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно
неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на
2
задължително здравно осигуряване на деца и бременни жени, а видно от
протокола от о.с.з., проведено на дата 26.10.2021г., става ясно, че вещото
лице не е изследвало разликите при отчитане на двете групи пациенти, както
и работата в детайли на ползвания софтуер.
Жалбоподателя твърди, че решаващият първоинстанционен съд не
прави разлика между грешки в отчета, каквито са тези по смисъла на чл. 352,
ал.6 и ал.7 от НРД за медицинските дейности за 2018г., като цитира самите
разпоредби и навежда доводи, че тези грешки нямат нищо общо с погрешно
отчитане на самия пациент, каквито са процесиите четири случая, но от
съдържанието на мотивите, първоинстанционният съд очевидно поставя знак
за равенство между тези два коренно различни процеса.
Не оспорва, че всички други такива спешни и неосигурени пациентки са
били приети успешно в ПИС на НЗОК, като заявява категорично, че тезата на
вещото лице: „вероятно се касае за технически проблем, свързан с връзката
със сървъра на НЗОК, или просто сървъра в този момент е бил претоварен" не
отговаря на обективната истина.
Позовава се на изпратено писмо с изх.№70-00-92/07.12.2021г. до
фирмата-разработчик на ползвания от „МБАЛ Кнежа" ЕООД програмен
продукт - СД "ГАМА КОНСУЛТ-КАЛИНКИНДРОКОПОВ И С-ИЕ" за
отговор на пет въпроса, изясняващи как работи софтуерния продукт Гама
Кодмастер, а в съдебно заседание пред ОС Плевен представя Отговор от
16.12.2021г.
Моли съда да отмени изцяло Решение №1339/25.11.2021г., постановено
по гр. дело №3538/2021г. по описа на Районен съд - гр.Плевен като
неправилно и незаконосъобразно, и да отхвърли иска.
Въззиваемата страна по делото пред ПлОС, МБАЛ „КНЕЖА“ ЕООД с
ЕИК *********, чрез адв.С. Ч. от Адвокатска колегия - гр.Плевен твърди, че
жалбата на ответника по първоинстанционното производство е
неоснователна.
На първо място въззиваемата страна смята, че във връзка с мотивите на
обжалваното Решение, същото е обосновано, законосъобразно, постановено е
при спазване на материално правните законови разпоредби на 33, ЗЗД, НРД за
съответната календарна година и др. нормативни актове, имащи отношение
3
по делото, касаещи процесния случай, респективно и при спазване на
процесуалния закон, както и с оглед на всички събрани относими
доказателства по делото пред първата инстанция.
Навежда доводи, че в изпълнение на задълженията си по Договор,
лечебното заведение е извършило и отчело по електронен път в утвърдени от
НЗОК формати чрез Болничната информационна система /БИС/ „Гама Код
Мастер“, медицинската помощ, по тези клинични пътеки, предоставена за
денонощие на пациенти в съответствие с чл. 352, ал. 1 от НРД за МД за 2018г.
Отказът на РЗОК-Плевен към 2018 г. се е основавал на това, че родилките не
са въведени правилно в отчета – родилките „които не са въведени от
лечебното заведение със стойност „7" (неосигурена родилка) в поле "out tуре"
в Отчета за клинични пътеки, подаден от ЛЗБП. В резултат на това дейността,
свързана с тях не е подадена коректно в ежедневните файлове на лечебното
заведение."
На следващото място, се навеждат доводи в отговора по повод на
събраните доказателства - показанията на св. Ц.Г. и заключението на в.л.
инж.К. Т., както и писмените доказателства по делото, че същите не са
противоречиви, а са взаимно допълващи се. Въззивамата страна посочва, че в
писмения отговор пред първата инстанция на ответната страна, безспорно се е
установило, така както правилно е приел и РС - Плевен, че тази стойност „7" –
неосигурени родилки, не се въвежда ръчно от ЛЗ, а се формира при изготвяне
на ХМL - файла, тоест автоматично самата система при въвеждане на ЕГН-то
на неосигурената родилка я отнася и задава тази стойност „7". Както и самата
РЗОК - Плевен твърди и се е доказало по делото, че интегрираната
информационна система на жалбоподателя е настроена така, че автоматично
да проверява ЕГН на лицата в регистъра на НАП. В защита на това се
посочва, че и в експертното заключение, което е неоспорено от
жалбоподателя се установи, че седмичните файлове с отчети на болницата за
процесния период са били генерирани коректно и в срок. Установява, че
стойност „7" за „неосигурена родилка", не се въвежда ръчно от ЛЗ, като за
целта касата е предоставила на „МБАЛ - КНЕЖА" „код на НАП", чрез който
болничната информационна система осъществява автоматична връзка с НАП
(без намеса на оператор) за проверка на осигуреното лице за
платени/неплатени здравни осигуровки.
4
Въззиваемата страна в отговора си посочва, че не става ясно защо
жалбоподателя в съдържанието на ВЖ твърди, че решаващият съд е поставил
знак за равенство между погрешно отчитане на самият пациент и грешка в
отчета и на този мотив е постановил своя акт, след като и самата нормативна
уредба, касаеща предмета на делото ясно е разписала правилата. В защита на
твърдяното се дава разяснение в посока на Приложимият НРД за 2018 в
раздел „Методика за закупуване на дейностите в болничната медицинска
помощ", съгласно чл. 336, ал. 1, т. 2, подточка „а", която регламентира, че:
Тази методика урежда закупуването на дейностите за БМП за: здравно
неосигурени лица съгласно § 2, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2018 г. за акушерска
помощ по чл. 82, ал. 1, т. 2 от 33. В тази връзка Законът за здравето е
категоричен - чл. 82 изрично регламентира, че извън обхвата на
задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят
медицински услуги, които са свързани с медицинска помощ при спешни
състояния, както и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени,
независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с
Наредба на министъра на здравеопазването, а наредбата е Наредба № 26 от 14
юни 2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени
жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното
здравно осигуряване на деца и бременни жени, чиито текст на чл.2
разпорежда, че здравно-осигурителният статус на неосигурените родилки е
приравнен на този на осигурените. Навеждат се доводи, че не е без значение и
факта, че всичките процесии клинични пътеки, касаят неосигурени родилки
приети по спешност в болничното заведение.
Въззиваемата страна моли настоящият съд, на основание чл.272 от ГПК
да потвърди изцяло Решение №1339/25.11.2021г., постановено по гр. д.
№3538/2021г. по описа на РС - Плевен и съответно да отхвърли депозираната
въззивна жалба от процесуалния представител на НЗОК, чрез РЗОК – Плевен,
като им присъди разноски за настоящата инстанция.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията на жалбоподателя, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустима е и е
неоснователна.
5
Безспорно по делото е и това се установява от представените с исковата
молба доказателства, че страните по делото са сключили на основание чл. 59,
ал. 1 от 33О, ИД №150506/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки, който влиза в сила между страните, съгласно §2 от същия
считано от 01.04.2018г., както и Анекс №1/06.06.2018г., имащ отношение към
процесния период. Видно от съдържанието на Договора, страна възложител
по този договор е НЗОК, чрез директора на РЗОК - Плевен, а Изпълнител е
„МБАЛ КНЕЖА" ЕООД и като такъв лечебното заведение /ЛЗ/ се е
задължило съгласно чл.1, ал.1 от същия да оказва на здравноосигурените
лица по ЗБНЗК, в случая за април 2018г. болнична медицинска помощ по
клинични пътеки, а съгласно ал.2 от същата разпоредба на договора
жалбоподателят като възложител се е задължил да заплаща тези дейности по
подробно предвидени правила. Съгласно Договора, ответната страна се е
задължила да заплаща дейностите по чл. 1. ал. 1 ежемесечно въз основа на
фактури и спецификации, за реално извършената и отчетена в РЗОК-Плевен
/съгласно чл. 31 от договора/ болнична медицинска помощ. На основание,
сключения договор ЛЗ, е оказало медицинска помощ на лицата, потърсили
такава от „МБАЛ КНЕЖА" ЕООД и е издало съответните финансово
счетоводни документи. В процесния случай незаплатените и към този момент
суми, касаят неосигурени родилки за периода от първо до десето число на
месец април на 2018 г., а именно общо 4 /четири/ броя.
Те са по Дебитно известие №**********/23.05.2018 г. към Фактура
№**********/23.05.2018 г., с обща стойност 2800 лв., в едно със
Спецификация за КП и АП „Предсрочно изпълнение на дейностите по КП.."
по Договора. КП касаят ИЗ-та с номера 1069/2018 г.; 1116/2018 г.; 1129/2018
г. и 1135/2018 г.
Безспорно по делото, а и не се оспорва от жалбоподателя, че
съответните счетоводни документи са депозирани пред същия своевременно
през 2018г., а освен това лечебното заведение е изпратило многократно писма
до ответната страна за изплащане на сумите. Близо месец от последното
писмо - на 22.06.2018 г. - РЗОК - Плевен е върнало приложените по
първоинстанционното дело процесни счетоводни документи, отказвайки да
заплати дължимите суми по същите за оказаната и осъществена от болницата
медицинска дейност, съгласно предмета на ИД. Ответната страна се е
6
позовала на разпоредбата на чл. 352, ал. 9 от НРД за МД за 2018 г. В
изпълнение на своите задължения, съгласно чл. 31 от ИД болничното
заведение е подало дейността в ежедневните файлове своевременно до 17,00
ч. на първия работен ден, следващ деня на извършване на дейността по
процесиите КП. Дейността по процесиите клинични пътеки е приета от
информационната система на НЗОК, факт, който е неоспорен и потвърден
видно съдържанието на писмения отговор на ответника пред РС – Плевен –
жалбоподател в настоящото производство.
Не се спори между страните, че стойността на разходите, извършени от
ищеца за оказаната медицинска помощ на посочените четири
здравно неосигурени родилки за периода от 01.04.2018г. до 10.04.2018г. ,
възлиза на сумата от 2 800лв., каквато е отразена в приложеното Дебитно
известие №**********/23.05.2018г. към Фактура №**********/23.05.2018 г.
Между страните не е налице спор също така, че за периода от
01.04.2018г. до 10.04.2018г. ищцовата в първоинстанционното производство
болница е оказала медицинска помощ на четири здравнонеосигурени
родилки, за която дейност от ответника е отказано плащане с изложени
съображения в разменена кореспонденция, че спорните четири случая на
здравно неосигурени родилки не са били въведени от лечебното заведение със
стойност „7“ ( неосигурена родилка) в поле “out type“ в отчета за клинични
пътеки, подаден от лечебното заведение, поради което дейността, свързана с
тях била приета от ответника за некоректно подадена в ежедневните файлове
на лечебното заведение; не била приета от информационната система като
дейност на неосигурени родилки, която следва да се заплати от
Министерството на здравеопазването, а като дейност, подлежаща на
заплащане от НЗОК, която е оказана на здравно неосигурено лице.
Спорни по делото са въпросите дължи ли НЗОК сумата от 2 800лв. за
осъществена от Болницата в Кнежа дейност, подлежаща на заплащане по
гореописаните процесни четири случая /ИЗ № 1069/2018г.; ИЗ № 1116/2018г.;
ИЗ № 1129/2018г.; ИЗ № 1135/2018г./, в които случаи се касае за четири
неосигурени родилки, ползвали медицински услуги от лечебното заведение,
което от своя страна е страна по договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
7
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че ищецът е
лечебно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.9 от ЗЛС и в това си
качество на основание чл.59 от ЗЗО е сключил на 23.05.2018г. с НЗОК
индивидуален договор за оказване на болнична медицинска помощ, в сила от
01.04.2018 г. (§2 от съглашението), в съответствие с Националния рамков
договор за медицинските дейности за 2015г., сключен между НЗОК и БЛС.
Възникналото между страните правоотношение е договорно и регулирано,
както от общите правила в ЗЗД, така и от специалната нормативна уредба. От
събраните по делото доказателства намерил за установено, че през процесния
период от 01.04.2018г. до 08.04.2018г. ищцовото болнично заведение е
оказало болнична помощ на четири родилки по КП №8005 „Раждане“ и КП
№8001 „Стационарни грижи при бременност с повишен риск“. Несъмнено
оказаната помощ попада в обхвата на акушерската помощ по смисъла на
чл.82,ал.1,т.2 от Закона за здравето, която се предоставя на здравно
неосигурени жени извън задължителното здравно осигуряване. Възприел
доводите на ответника, че по различен ред се осигурява изплащането на
сумите на лечебните заведения за оказана болнична помощ на
здравноосигурени и здравнонеосигурени родилки, но приел че това не е
причина да се откаже плащане при предоставена медицинска помощ.
Приел, че не са представени доказателства, че отчитането на
предоставената такава помощ от ищеца на здравнонеосигурените родилки
през процесния период е било извършено неправилно, чрез действащата през
периода болнична информационна система. Напротив, установило се според
ПлРС от обсъденото експертно заключение, че ищеца е подал коректно и в
срок седмичните файлове с отчети за тези пациенти посредством използвания
софтуерен продукт. Счел, че изводи за твърдяното от ответника, че
отчитането в случая е следвало да се извърши посредством модул от
информационната система, който е различен от използвания от болницата, не
могат да се направят единствено от приложимата нормативна уредба.
Последната регламентира единствено различен ред за финансиране, но не
урежда различен начин на отчет с използваната от болничните заведения
информационна система. Намерил, че не е установено неизпълнение на
8
задължение на ищеца, свързано с отчитане на извършената болнична помощ
на здравнонеосигурени родилки в процесните случаи. Поради това за
ответника е възникнало задължение за плащане на тази помощ и след като не
са налице произтичащи от Договора или приложимата нормативна уредба
основания, изключващи плащането, уважил иска като основателен.
Тези мотиви се приемат от настоящата инстанция и съдът при
мотивиране на своето решение препраща към същите при условията на чл.272
ГПК.
Оплакванията са неоснователни.
Противоречиви са причините, изтъкнати от НЗОК за отказа да се плати
сумата от 2 800лв. за оказана медицинска помощ на четири
здравнонеосигурени родилки. В писмото от 21.05.2018г. до Болницата
изтъкват, че в Отчета на клиничните пътеки дейността не е въведена със
стойност 7 – неосигурена родилка – в поле „аут тайп“ и се позовават на чл.352
ал.9 НРД – не се заплаща дейност, която не е подадена в ежедневните
файлове и не е приета от информационната система на НЗОК, а в Отговора –
л.52 от делото, че причината за отхвърлянето на четирите случая е, че лицата
са с прекъснати здравноосигурителни права, че са заявени от ЛЗ като лица с
непрекъснати здравноосигурителни права, че са попаднали в Справката за
отхвърлени от заплащане с причина прекъснати здравносигурителни права,
като за да бъдат заплатени е било необходимо да се въведат в Отчета със
стойност 7 – неосигурени родилки в поле аут тайп за да се отчетат със
спецификация неосигурени родилки в отделна фактура и коите се заплащат от
МЗ съгласно чл.82 ЗЗ.
Разбирането на понятието за пациентки, приети по спешност, като на
основание чл.82 ал.1, т.1 от Закона за здравето и чл.3 от Наредба № 25/1999 г.
за оказване на спешна медицинска помощ задължава всички лечебни
заведения да оказват необходимия обем от спешна медицинска помощ на
всяко лице, нуждаещо се от такава, независимо от неговото гражданство,
местожителство и лечебно-осигурителен статут. От страна на лечебното
заведение е налице изпълнение на задължението, регламентирано в чл.352
ал.1 от НРД за МД 2018г., както и чл.31 от ИД, но допуснатите
несъответствия, на основание на които се отказва заплащане на извършената
медицинска дейност, не могат да бъдат вменени във вина на Болницата, тъй
9
като са извършени необходимите действия по регистрация на извършената
родилна дейност.
Експертното заключение, представено пред първоинстанционният съд,
дава ясна представа, че седмичните файлове с отчети на ищцовата Болница за
процесния период са били генерирани коректно и в срок. Установява се също
така, че стойност „7“ за „неосигурена родилка“, не се въвежда ръчно от
лечебното заведение, като за целта НЗОК предоставила на „МБАЛ Кнежа“
„код на НАП“, чрез който болничната информационна система „Гама
КодМастер“ правела автоматична връзка с НАП, без да се осъществява
намеса на оператор, за проверка на осигуреното лице за платени или
неплатени здравни осигуровки.
Вещото лице е посочило пред първоинстационния съд, че при
изследването установило, че на 02.03.2018г. и 16.04.2018г. имало изготвени в
ползваната информационна система „Гама Код Мастер“ ИЗ по клинични
пътеки №8005 и №7005 – „раждане“, които касаели здравно неосигурени
родилки, но за разлика от процесните случаи, били заплатени от НЗОК.
Видно е от експертното заключение, че актуализация на ползвана от
ищеца информационна система се осъществява с изпращане на линк на
служебна поща, като през процесния период била извършвана
актуализация на следните дати: 05.04.2018г., 10.04.2018г. и 12.04.2018 г., но
нямало информация за актуализация изрично на клинична пътека „Раждане“.
Съдът възприема изцяло експертното заключение, като компетентно и
обективно.
Настоящата инстанция приема, че оплакването на жалбоподателя,
досежно процесуални нарушения от първоинстанционния съд е
неоснователно. По делото не е отправено доказателствено искане за
допускане на разпит на служител от състава на РЗОК – Плевен и поради това
решаващия съд не е изслушал такива показания. Бездействието на страна в
процеса е неприемливо да се вменява на съда като процесуално нарушение за
правото й на защита.
Съдът счита за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че
решаващият съд е поставил знак за равенство между погрешно отчитане на
самият пациент и грешка в отчета и на този мотив е постановил своя акт,
10
защото в приложимият към предмета на делото НАЦИОНАЛЕН РАМКОВ
ДОГОВОР ЗА МЕДИЦИНСКИТЕ ДЕЙНОСТИ между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. ясно са
разписани правилата относно методиката за закупуване на дейностите в
болничната медицинска помощ, а в чл. 2 от Наредба № 26 от 14 юни 2007 г.
за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за
извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на деца и бременни жени, се разпорежда, че здравно-
осигурителният статус на неосигурените родилки е приравнен на този на
осигурените. Съгласно вложените по делото писмени доказателства се
доказва по безспорен начин, че лечебното заведение – ищец в
първоинстанционното производство е депозирало от своя страна и
Декларация от 23.05.2018 г. съгл. чл. 3, т. 2 от Наредба № 26 от 14 юни 2007
г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за
извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно
осигуряване на деца и бременни жени - свързана с източника на финансиране.
Както и да се разглеждат отговорите на фирмата, осъществяваща
разработката и поддръжката на софтуера, приел информацията за четирите
родилки от Болницата в Кнежа, които междувпрочем са заключения на вещи
лица, но предоставени не по съответния ред, те не могат да променят
принципните положения, че в чл.352 НРД за МД за 2018г. се съдържа
механизъм за отстраняване на грешки и вместо НЗОК да обяснява разликата
между грешно подадена информация и подаден грешен отчет, е следвало да
даде указания на ЛЗ да въведе във файла стойност 7 – здравнонеосигурени
родилки – за да бъде правилно оформен отчета и да се плати предоставената
медицинска помощ, защото и двете страни не спорят, че такова плащане се
дължи и то от НЗОК, макар финансирането да идва от МЗ по реда на чл.82 ЗЗ.
Не са налице никое от основанията за отхвърляне от заплащане по
чл.352 ал.10 НРД за МД за 2018г., и поради това причините за неотстранените
грешки при отчитане на тези четири случая не са основание за отказ от
плащане от страна на НЗОК.
Решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Предвид изхода на процеса въззиваемата Болница има право на
разноски, каквито претендира и НЗОК следва да бъде осъдена да заплати
11
сумата от 426лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Поради това и на основание чл.271 ал.1, предл.1 във вр. с чл.272 ГПК
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1339 от 25.11.2021г., постановено по
гр.д. № 3538/2021г. на Районен съд гр.Плевен, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ КНЕЖА”
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 426лв., представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл.280 ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12