Решение по дело №2940/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1695
Дата: 22 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20183110202940
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2018г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На двадесет и трети август                                                   две хиляди и осемнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. 2940 по описа за 2018 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба наКатуза - Иванов и Роев и Сие“ СД, с ЕИК: *********, против наказателно постановление  № 03-008095/ 26.07.2017г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на дружеството -жалбоподател е било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 250  /двеста и петдесет/ лева на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 416, ал.5, вр. с чл. 415в, ал.1 КТ за допуснато нарушение на чл. 11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД_07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ред. ДВ бр.102/22.12.2009г.).

            В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление не е било валидно връчено на представител на дружеството-жалбоподател поради което и съдът следва да приеме, че същото не е влязло в законна сила при условията на чл. 58 ЗАНН, поради което и следва да разгледа подадената жалба по същество. По същество, представителят на дружеството не оспорва фактическите констатации, отразени в постановлението, като моли единствено за намаляване на размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

           В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не изпраща представител, като в подадено до съда писмено становище се поддържа изцяло жалбата на заявените основания.

            Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество твърди, че НП  е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

            На 02.06.2017г. св. М.И.М. съвместно с колегата си Д.Др. извършили проверка на бистро „Вавилон“, находящо се в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 50, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Катуза - Иванов и Роев и Сие“ СД.

            В хода на проверката било установено, че „Катуза-Иванов и Роев и Сие“ СД в качеството си на работодател, не е документирал провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа в нарочна книгата за начален инструктаж /Приложение 1/ на лицето Василка Мирчева Тодорова, с ЕГН **********, която работела на длъжност „мияч съдове ръчно“ в проверявания обект в деня на постъпването й на работа.

Било прието, че нарушението е извършено на 02.06.2017г. в гр.Варна, гр. Варна, бул. „Сливница“ № 50 към който момент е следвало да бъде документиран проведеният инструктаж.

За посоченото нарушение, св. М. съставила АУАН от 17.07.2017г., който още същия ден бил връчен на представител на дружеството, който вписал, че няма възражения.

На 26.07.2017г. било издадено НП, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Още на 02.06.2017г. на лицето В.Т. бил проведен инструктаж и това обстоятелство било вписано в нарочно поддържаната книга, с което действие се преустановило извършването на нарушението, поради което и дружеството било санкционирано на основание чл. 415в, ал.1 КТ.

            В проведеното въззивно съдебно производство беше разпитана свидетелката М.И.М. – актосъставител, чиито показания съдът кредитира като пълни и добросъвестно дадени предвид факта, че същите се подкрепят напълно от останалите налични по преписката писмени материали.

            За пълнота следва да се посочи, че жалбоподателят не оспорва така приетите от съда факти, като възраженията му касаят единствено размера на наложената му от АНО санкция.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:         

 Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от легитимен субект, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Срочността на подадената жалба съдът обосновава с обстоятелството, че по преписката не са представени доказателства за надлежно връчване на издаденото НП на преедставител на дружеството, като едновременно с това АНО не е изпълнил изискванията на разпоредбата на чл. 58 ЗАНН, за да може съдът да счете, че издаденото НП е влязло в законна сила (липсва щателно търсене на жалбоподателя, както и надлежно отбелязване в издаденото НП от страна на АНО). Поради изложеното съдът намери, че депозираната жалба е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Процесното наказателно постановление 03-008095/ 26.07.2017г. е издадено от компетентен орган Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, съгласно заповед от 12.01.2010г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН. 

В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира, в хода на административно - наказателното производство да е било допуснато каквото и да нарушение на процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от закона процесуалноправни изисквания.

 В НП е посочена изрично датата на извършване на нарушението, посочено е изрично и място на извършване – гр.Варна.

Що се отнася до съставомерността на нарушението от материалноправна гледна точка, съдът намери следното:

Чрез наличните по преписката доказателства, нарушението е било установено по несъмнен начин и не е имало спорни обстоятелства, които да се разследват, още повече, че срещу АУАН не е постъпвало възражение.

Към датата на проверката е бил наличен трудов договор, видно от който В.Т. е постъпила на работа на 01.06.2017г.

На 02.06.2017г. при извършване на проверката на книгата с инструктажите е било констатирано, че на лицето не е бил проведен, респ. не е било отразено провеждането на начален инструктаж, което обстоятелство несъмнено съставлява нарушение на разпоредбата на чл.  11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД_07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ред. ДВ бр.102/22.12.2009г.), което е било отстранено от жалбоподателя незабавно след констатирането му.

АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.

Съдът, намира, че правилно АНО е приел, че са налице предпоставките на чл. 415в от КТ за ангажиране на отговорност за маловажно нарушение. В чл. 415в от КТ законодателят конкретно е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението „да може да се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс“ и на второ – "от него да не са произлезли вредни последици за работници или служители".

В този случай съдът намира, че деянието не е маловажно по см. чл. 28 ЗАНН, т.к. не се отличава от обикновените случаи от този род. Деянието обаче следва да се квалифицира задължително по чл. 415в от КТ, т.к. нормата е императивна и са осъществени предвидените в нея предпоставки.

Доколкото обаче по преписката не са налице основания съдът да смята, че дружеството е извършило и други нарушения, съдът намира, че в случая следва да приложи санкция в минимален размер от 100 лева, поради което и обжалваното НП следва да се измени в този смисъл. В този размер именно наказанието би въздействало предупредително и възпиращо на дееца и на останалите членове на обществото.

            Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е Ш  И:

 

              ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03–008095/ 26.07.2017 г. на Директора на Дирекция "Инспекця по труда"- Варна, с което за нарушение на  чл. 11, ал.5, вр. чл.12, ал.1 от Наредба № РД_07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд (ред. ДВ бр.102/22.12.2009г.) на „Катуза-Иванов и Роев и Сие“ СД е наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 150 лева, като на осн. чл. 415в от КТ, налага административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 100 лева.

  

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Варна.

                                                                               

                                                                                         

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: