Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1533
гр.
Пловдив, 11 юли 2019г.
Административен съд - Пловдив, ХI
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й.,
и участието на прокурора……, като
разгледа адм. дело № 1433 по описа за
2019 г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК.
Образувано е по жалба на Р.В.Н., ЕГН **********,***, в момента в затвора в
Пловдив, чрез пълномощника адв. В.С., съдебен адрес: ***, против Заповед № Л -
1184 от 08.05.2019 г. на Началника на Затвора Пловдив.
В жалбата се навеждат оплаквания, че обжалваният акт е незаконосъобразен и
необоснован, постановен при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че
жалбоподателят е работил по поддръжкта на стопанския инвентар като заварчик,
правени са му тестове за наркотици, но резултатите са отрицателни, което
опровергава заявлението на домакинката на затвора, че идва на работа в
неадекватно състояние.
Претендират се разноски по чл. 38 от ЗА.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа.
Ответникът – Началник на Затвора Пловдив, чрез процесуалния си представител,
счита жалбата за неоснователна.
Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения
административен акт.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на сторените
разноски от другата страна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства (административната преписка), доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата
Настоящият състав счита, че заповедта притежава характеристиките на ИАА
по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК.
Заповедта е издадена от
Началника на Затвора в изпълнение на административната му дейност, поради което
отговаря на определението за индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност – посредством обективираното в нея волеизявление на началника на затвора
гр.Пловдив за „спиране от работа“ се засяга правната сфера на жалбоподателя.
Заповедта засяга пряко и
непосредствено права и интереси на лишените от свобода – в конкретния случай на
жалбоподателя. Това е така, тъй като участието в трудова дейност рефлектира
пряко върху метода за изчисляване на срока на изтърпяното наказание, посочен в
чл. 178 ЗИНЗС, а оттам и върху продължителността на пребиваване в мястото за
лишаване от свобода.
В горния смисъл Определение № 13883 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 13506/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова.
Предвид спирането от работа на жалбоподателя, същата безспорно засяга
правната му сфера, явява се неблагоприятен за него акт, което в крайна сметка
формира и правния му интерес от оспорването ѝ.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 08.05.2019 г., а жалбата е
подадена на 15.05.2019 г.
Предвид горното, като намира жалбата за подадена в законоустановения
срок, от лице, притежаващо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на
обжалване ИАА, съдът счита жалбата за допустима.
По основателността на жалбата
Предмет на
съдебен контрол е заповед № Л-1184 от 08.05.2019 г. на Началника на Затвора
Пловдив, с която на основание чл. 35 от ППЗИНЗС, Р.В.Н. е спрян от работа, считано
от 08.05.2019 г.
Същата е
издадена от компетентен орган при условията на допустима по силата на чл.15,
ал.2 от ЗИНЗС делегация.
Видно от самата заповед същата е подписана „За Началник на Затвора“ от
гл. инспектор Илиев на основание заповед № 1-1615 от 25.03.2019 г. на л.49 по делото посредством която на
последния, на основание чл.15, ал.2 от ЗИНЗС, са делегирани правомощия да
изпълнява функционалните задължения на Началник на Затвора гр.Пловдив II категория за процесния период.
Оспорената заповед е издадена при спазване изискванията на ЗИНЗС и
ППЗИНС.
Същата е издадена на основание чл.35 от ППЗИНС и докладна записка от
мл.експерт В.Т..
Видно от въпросната докладна записка – л.15, на 03.04.2019 г. в 10.30
часа, жалбоподателят Н., е посетил кабинета ѝ с цел да се преведе
първоначален инструктаж, инструктаж на работното
място и запознаване с противопожарна инструкция. Според мл.експ.Т.,
същият е бил във видимо неадекватно състояние.
Според друга докладна записка ИЗ-863/10.04.2019 г., упомената от мл.експ.Т. в нейната, в същия ден л.св.Н. е отведен в подобно
неадекватно състояние в Медицинския стационар на Затвора гр.Пловдив.
Съответно, вземайки предвид влошеното здравословно състояние на л.св. и
спецификата на длъжността му, а именно работа с електрожен, като негов пряк
ръководител не го е допуснала до работното му място с цел предотвратяване на
инцидент, застрашаващ живота му и е предложила да бъде изготвена заповед за
спиране от работа.
Именно във връзка с това ѝ становище е издадена и процесната заповед.
Жалбоподателят в крайна сметка не оспорва факта, че се е явил на работа в
неадекватно състояние. Същият сочи, че тестовете му за употреба на наркотици са
отрицателни. Факт, който не се оспорва от страна на ответника. Данните по
докладните записки за отвеждането му в Медицинския стационар на Затвора обаче
сочат, че действително здравословното му състояние е влошено. Именно влошеното
му здравословно състояние е довело до спирането му от конкретната работа
предвид нейната специфика (работа с електрожен) и опасността от евентуален
инцидент, застрашаващ живота на жалбоподателя.
По административната преписка е налице и становище на ИСДВР Чорлев относно докладната записка на мл.експ.Т.
(л.16), с което се подкрепя нейното предложение с цел запазване живота и
здравето на лишения от свобода.
В тази връзка съдът намира за нужно да посочи следното:
Участието в
трудова дейност се прекратява с писмена
заповед на началника на затвора, поправителния дом или затворническото
общежитие при наличие на посочените в чл. 170, ал. 2 и ал. 3 ППЗИНЗС
обстоятелства.
В конкретния
случай в процесната заповед като правно основание е
посочено само чл. 35 ППЗИНЗС и е налице препращане
към мотивите на друг акт по преписката
(докладната записка).
По отношение
на ответника в чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС е предвидено да съобрази работата, която
трябва да изпълнява лишеният от свобода, съобразно съществуващите възможности, като
се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и
работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и
предпочитанията му. Именно вземайки предвид здравословното състояние на
жалбоподателя и с оглед спецификата на длъжността му, а именно работа с
електрожен, е разпоредено спирането му от работа с
цел избягване на трудова злополука с фатален край.
Предвид
изложеното, настоящият състав счита, че АО е постановил един законосъобразен
акт в съответствие с изискванията на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС.
Чл. 77, ал.
1 от ЗИНЗС предвижда, че по време на изтърпяване на наказанието лишените от
свобода имат право на подходяща работа. За така регламентираното право
законодателят не е предвидил корелативно свързано задължение на ответника да
осигури работа на лишените от свобода. Т.е. за ответника не съществува
абсолютното задължение да осигури работа на жалбоподателя, а като е съобразил
нормата на чл.172, ал.2 от ЗИНЗС и здравословното състояние на жалбоподателя и
го е спрял от работа, АО е постановил един законосъобразен акт.
За
жалбоподателя, във всеки един момент съществува възможността да поиска да бъде
назначен на подходяща работа в съответствие със здравословното му състояние.
Предвид изложеното
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
При този изход на спора за ответника се
следват претендираните разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на
основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8
от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор
се определя от съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна
сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско
възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната
сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита в размер на 100
лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Същото следва да бъде присъдено на
ответника предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното,
съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.В.Н., ЕГН **********,***,
в момента в Затвора в Пловдив, против Заповед № Л - 1184 от 08.05.2019 г. на
Началника на Затвора Пловдив.
ОСЪЖДА Р.В.Н., ЕГН **********,***, в момента в Затвора в Пловдив,
да заплати на Затвора Пловдив сторените по делото разноски в размер на 100
лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: