Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042
гр. Русе, 27.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
27-ми юли през две хиляди и двадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 439 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД-София
с ЕИК ********* твърди, че по реда на заповедното производство
са претендирали парично вземане срещу ответника, но срещу издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение от страна на длъжника, поради което претендират
за установяване на задължението му по исков ред по настоящото производство. Така
са предявени:
1. Иск с правно основание чл.422 от ГПК
във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.
чл.164 вр. чл.176 от КЗ за сумата от 21 **5.33 лв., представляваща
просрочени задължения по фактура № *** от 12.11.2018 г., издадена на основание Договор
за застрахователно агентство № ** от 04.12.2015 г.
2. Иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.
92 от ЗЗД за сумата от 1 712.05 лв., представляваща част от общото задължение в
размер на 8 560.25 лв. - неустойка за забавено плащане по Договор за застрахователно
агентство № ** от 04.12.2015 г.
3. Иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.86,
ал.1 от ЗЗД за сумата от 91 лв., мораторна лихва върху
главницата от 21615.33 лв. за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г., както и
законната лихва върху главницата от деня на депозиране на заявлението по ч.гр.д.
№ 8004/2018 г. на РРС 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ЕООД с ЕИК ********* оспорва исковете:
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
По иска по чл.79, ал.1 във вр. с чл.164 вр. чл.176 от КЗ
Претендираното право произтича от
следните обстоятелства: по сключен договор за застрахователно агентство в полза
на ищеца било възникнало твърдяното вземане, представляващо дължими застрахователни
премии по чл.2, т.9 и чл.16, т.1 от същия.
СЪДЪТ, на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК е отделил като безспорно
обстоятелство по делото съществуването на договорни отношения между страните за
процесния период, обективирани
в Договор за застрахователно агентство № **/04.12.2015 г., прекратени едностранно
през м.септември 2018 г.
В тежест на ищеца е да установи наличието на правоотношение по договор за застрахователно
агентство през целия период, през който претендира застрахователните премии от
02.03.2018 г. до 31.08.2018 г. /съгласно представения списък с ИМ/ и изпълнението
му от негова страна, представляващо възнаграждение, както и размерът на застрахователните
премии, които претендира по сключени застрахователни полици от ответното дружество
и неотчетени от него по чл.2, т.9 и чл.16, т.1 от Договора.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението му за заплащане
на застрахователните премии и ежедневното им отчитане с агентски отчет, съобразно
уговореното.
В отговора се твърди, че достъпът до акаунтите на ищеца, през които осъществявал
дейността си като агент, били едностранно спрени още през м.09.2018 г. и през м.10
и 11.2018 г. не е работил с ищцовото дружество поради
спиране на достъпа от страна на застрахователя. В представените от ищеца фактури
не е посочено физическо лице, подписвало за ответника фактурите. В съдебно заседание
ищецът оттегля направеното искане за откриване на производство по оспорване автентичността
на фактура № *** от 12.11.2018 г., като се оспорва единствено доказателствената сила на документа.
В тази връзка по делото са приети представени писмени доказателства и са
приети заключения на съдебна икономическа и техническа е-зи.
Със заключението на в.л. М. по първата се установява, че сумата от 21 615,33
лв. – дължими премии по застрахователни полици по фактура № *** от 12.11.2018 г.
не е осчетоводена и платена от ответника и няма плащания от негова страна към
ищеца. Според вещото лице от счетоводна гледна точка фактурата не е издадена
правилно, т.к. основанието за издаването ѝ би следвало да бъде „неплатени
полици“. Фактуриран бил дълг, а не стока или услуга. Вещото лице установява
още, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени счетоводни извлечения за
изготвени и предоставени ежедневни отчети от ответника, които съдържат дата и
час на обработка, дата на сключване на застраховката, обща сума на преведена
застрахователна премия за деня и основание за превода с посочена дата на
отчета. При сравняване на сумите по отчетите с преведени суми от ответника не
се установява разлика. Такава се получава от сумите по конкретни застраховки,
по които има издадени полици, но за същите не са подадени отчети от агента.
Съобразно изготвени опис-списък към фактура № *** от 12.11.2018 г. това са полици
на обща стойност 21 615,33 лв.
Същевременно от сключения между страните договор за агентство е видно, че
агентът има задължения да отчита ежедневно към застрахователя събраните премии
по сключените договори за застраховка, окомплектовани заедно с необходимите
документи – декларация, въпросник, опис и др. като сумите се превеждат по
конкретно посочена сметка на застрахователя (чл.2, т.9 и чл.16, т.1 и т.2 от Договора).
Със заключенията на в.л. А. Е. по приетите технически е-за се установява,
че от общ брой от полици по списъка към фактурата от 12.11.2018 г. в
Гаранционен фонд са регистрирани 179 полици, а две полици - №BG/**/*******и №BG/**/*******фигурират
два пъти в списъка. Това се потвърждава и от предоставената по реда на чл.192
от ГПК информация от Гаранционен фонд, а също така, че а полица №BG/**/*******липсва
в регистъра на полици на ЕИСОУКР. Общият размер на премиите по тези полици е 112,41
лв. Със заключението на в.л. Е. се установява още, че по още 12 полици не са
установени данни от ответника да са получени под строга отчетност стикери и
зелени карти по 12 бр. сметки за застраховки на обща стойност 500,16 лв.вещото
лице установява още, че информацонната система на
ищеца е въведена в експлоатация на 14.03.2017 г., което е повече от една година
преди ответника да издаде сметки към полиците, които оспорва, а предишната
информационна система на ищеца е спряла да функционира на същата дата, което е
удостоверено от нотариус. Обстоятелството, че ответникът е запознат с новата
информационна система на ищеца се потвърждава и от обстоятелството, че по други
застраховки, извън процесните, са подавани отчети и
са превеждани събраните в полза на застрахователя премии. Вещото лице Е.
установява, че не са налице данни за манипулиране на системата, както и че
работата по процесните полици в системата на ищеца е
осъществявана чрез акаунта на ответника като многократно са осъществявани
влизания в системата, търсене и въвеждане на полици. При това положение съдът
счита, че от общото задължение по фактура № *** от 12.11.2018 г. следва да се
приспадната само сумите по тези отчети, за които няма данни на ответника да са
предоставени под строга отчетност стикери и зелени карти, както и дублиращите
се полици и тази, която липсва в регистъра на полици на ЕИСОУКР. С оглед на
това съдът приема, че искът по чл.79, ал.1 във вр. с чл.164
вр. чл.176 от КЗ е доказан само до размер от 20
993,76 лв., а за горницата до 21 615.33 лв. следва да се отхвърли.
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 92 от ЗЗД и по иска с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Претендираното вземане за
неустойка произтича от следните обстоятелства: При неизпълнение на задължение по
договор за ответника е възникнало задължение за обезщетение на настъпилите вреди
в уговорения от страните размер от 0.5% върху дължимата сума за всеки просрочен
ден но чл.16, т.2 от Договор за застрахователно агентство № ** от 04.12.2015 г.
В случая искът за неустойка е предявен в размер на 1 712.05 лв. за периода от
12.11.2018 г. до 28.11.2018 г., т. е. за период от 16 дни. Така при неустойка в
размер на 0,5% на ден за 16 дни се дължи неустойка в размер на 8 % от главницата,
а отнесено на годишна база – годишна неустойка в размер на 182,50 %. Въпреки,
че става въпрос за уговорка между търговци съдът счита, че с така уговорения
размер на неустойката се нарушават добрите нрави. Същата е в размер близо 19
пъти над размера на законната лихва за забава. Поради това съдът счита, че тя е
уговорена в нарушение на чл.9 ЗЗД и в противоречие с добрите нрави, накърняването
на които е основание за нищожността на тази клауза съгласно чл.26, ал. ЗЗД. Това
е така, т. к. размерът на неустойката е такъв, че на годишна база размерът й е почти
в двоен размер на неотчетените суми от агента. Този порок е налице още при сключването
на договора и от тук следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1
във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не
е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойка
води до частична недействителност (нищожност) на сключен договор в тази му част.
Поради това искът по чл.92, ал.1 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло, а в полза
на ищеца да се присъди само претендираната мораторна лихва от 91 лв. по иска по иска с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На осн. чл.78 от ГПК разноските по делото следва
да се разпределят по компенсация между страните
и съразмерно на уважената/отхвърлената част от исковете – 90,03 % към
9,97 %., с оглед на което от направените разноски в размер на 2 183,09 лв.
ищецът има право на разноски в размер на 1 965,44 лв., а от направените
разноски в размер на 1300 лв. ответникът има право на разноски в размер на 129,61
лв. Така по компенсация в поза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
на 1 835,83 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено съществуването
на вземането на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД-София с ЕИК 200299615 срещу „ДЕВА 50 КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ЕООД с ЕИК ********* за сумата от 21 615.33 лв., представляваща
просрочени задължения по фактура № *** от 12.11.2018 г., издадена на основание Договор
за застрахователно агентство № ** от 04.12.2015 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от 30.11.2018 г. до окончателното плащане и за сумата от 91 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 12.11.2018 г.
до 28.11.2018 г. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част – за горницата на
главницата над горепосочения размер и за сумата от 1 712.05 лв. - неустойка за забавено
плащане по Договор за застрахователно агентство № ** от 04.12.2015 г., претендирана за периода от 12.11.2018 г. до 28.11.2018 г.
ОСЪЖДА „ДЕВА 50
КОНСУЛТИНГ РУСЕ“ЕООД с ЕИК ********* да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве”
АД-София с ЕИК ********* сумата в размер на 1 835,83
лв.- разноски по компенсация по настоящото дело и по заповедното производство
по ч.г.дело №8004/18 г. на РРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: