О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1734 19.09.2019 година,
гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, граждански състав, на деветнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1. Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 1288
по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е
с правно основание чл. 274 и сл. ГПК и е
образувано по частна жалба на
„Макроадванс“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Г.С.Раковски“№147,ет.5,ап.14,предявена
чрез юрисконсулт Мария Кирилова Каблешкова, със съдебен адрес: гр.София,ул.“Г.С.Раковски“№147,ет.5,ап.14,
срещу определение № 5249/27.06.2019г., постановено по гр.д.№ 9463/2017г. по
описа на РС-Бургас, с което районният съд е оставил без уважение молбата на
частния жалбоподател „Макроадванс“ АД за изменение на Определение №
2561/26.03.2019г., постановено по същото гр.д.№ 9463/2017г. по описа на БРС в
частите му за присъдените в полза на всеки един от процесуалните представители
на длъжниците Д.И.П. и М.М. М. деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
от 548,69 лева, като всяко от тези
възнаграждение се претендира да бъде намалено до 50 лева.Районният съд е приел,
че размерът на всяко от двете възнаграждения е определен в минимума съгласно разпоредбите
на чл.7,ал.7 във връзка с ал.2 от Наредба №1/2004г.,тъй като предоставената в
полза на длъжниците Д. и М. П. правна защита от адвокат е във връзка с дело с
определен материален интерес,защитата не се ограничавала единствено с подаване
на възражение по по чл.414 ГПК, чието мотивиране действително не било задължително, а защитата била свързана
с цялостна преценка на правните позиции на заявителя и на длъжника по спорните
парични вземания.
В частната жалба на „МАКРОАДВАНС“ АД са
развити подробни съображения по обстоятелствата
по делото, както и правни доводи, от
които релевантни за спора са следните: в разпоредбата на чл.414 ГПК,уреждаща предявяването на
възражение от длъжника срещу Заповедта за изпълнение, не бил
предвиден ред за претендиране на разноски; при наличие на бланка-формуляр от възражението по чл.414 ГПК,която се изпраща заедно със заповедта за изпълнение на длъжника, адвокатска
помощ и защита не е нужна, тъй като по същество попълването на тази
бланка-формуляр не е юридическа дейност
и мотивиране на възражението не се
изисква.При това положение „Макроадванс“ АД
намира за неоправдано завишен и прекомерен претендирания от всяка от
ответниците в исковото производство адвокатско възнаграждение от по 548,39 лева
за предявяване на възражение по чл.414 ГПК.Заявява становище, че не съдът в
исковото установително производство, а заповедният съд бил този , който
следвало да се произнесе по искането за разноски на ответниците . „Макроадванс“
АД моли отмяна на определението , постановено от съда в производството по
чл.422 ГПК,както в частта за обезсилване
на заповедта за изпълнение,така и за присъждане на разноските по делото;
заявено е и искане за намаляване размера на адвокатското възнаграждение до
размера от 50 лева.Моли за присъждане на направените разноски в производството
пред БОС,за което представя списък по чл.80 ГПК с претендирано юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева; в случай, че ответната страна претендира адвокатски
хонорар, „Макроадванс“ АД моли същият да бъде присъден в минимален размер
съобразно правилата за минималните размери по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от частната жалба е
изпратен за писмен отговор на всяка от ответниците по гр.д.№ 9463/2017г. по
описа на БРС, като е връчен на процесуалните им представители съответно адв. Красимира Билева/пълномощник
на Д.П./ и адвокат Валентин Тодоров/ пълномощник на М.М./. Постъпил е писмен
отговор от адв. Йордан Йорданов, същият като пълномощник на адвокат Красимира
Игнатова Билева, последната процесуален представител на М.М.П., както и от
адвокат Николай Илчев,същият като процесуален представител на адвокат Валентин
Тодоров, последният представляващ Д.П.; писмените отговори са идентични по
съдържание,като се оспорва предявената частна жалба и се заявяват доводи за
неоснователност на същата.Претендират се разноски за процесуалните
представители на адвокат Красимира Билева и за адвокат Валентин Тодоров, които процесуални
представители предоставили на адвокат Красимира
Билева и на адвокат Валентин Тодоров безплатна правна помощ по реда на чл.
38,ал.1,т.3 ЗА.
Бургаският Окръжен съд, като взе
предвид доводите, заявени в частната жалба и писмените отговори по същата, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Фактическата страна по настоящето
дело е безспорна и правилно възпроизведена в обстоятелствената мотивна част
на определение Определение № 2561/26.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 9463/2017г. по
описа на БРС, чието изменение в частта за разноските е оставено без уважение
с определение № 5249/27.06.2019г.,
постановено по гр.д.№ 9463/2017г. по описа на РС-Бургас и предмет на частни
жалби,по което е образувано настоящето производство в БОС.
Безспорно е, че след
образуване по почин на заявителя
„УниКредит Булбанк“ АД на заповедно производство по чл. 417 ГПК срещу длъжника М. П. и поръчителите А. С. Б. и С. И. С., била
издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
2518/2012г. на БРС, за претендирано парично вземане по договор за банков кредит
от 31.03.2004г.
Предвид възражения по чл.414 ГПК от
солидарно отговорните длъжници А. С. Б. и С. И. С. и като констатирал
непредявяване на установителен иск по чл.422 ГПК от заявителя в заповедното
производство, с определение № 3477/26.04.2013г.
БРС обезсилил Заповед № 2102/20.04.2012г. по ч.гр.д.№ 2518/2012г. на
БРС в частта, с която на
длъжниците А. С. Б. и С. И. С. е
разпоредено солидарното изплащане на парично задължение по същата Заповед за
изпълнение и производството по делото в тази му част е прекратено;
определението е влязло в законна сила.
В хода на образуваното
изпълнително производство, на **.**.20**г. длъжника М. П. починал, като покани за доброволно изпълнение
с преписи от заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист
/чл.428,ал.1 ГПК/са били изпратени на наследниците му Д.И.П. и М.М.П., които са
депозирали възражения по чл.414 ГПК.Всяко от възраженията е депозирано чрез
пълномощник-съответно адв. Красимира Билева за длъжника Д.П. и адвокат Валентин
Тодоров за длъжника М.П. Във всяко от
възраженията се претендира заплащане и на адвокатско възнаграждение в размер на
548,39 лева, изчислено съобразно материалния интерес по реда на Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като се сочи,
че поради материалното затруднение на всяко от лицата е оказана безплатна правна помощ съгласно
чл.38,ал.2 от Закон за адвокатурата.
След предявяване на възраженията
и указания на съда за образуване на установително производство по чл.422 ГПК, кредиторът „МАКРОАДВАНС“ АД, придобил с
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2012г. паричното вземане
от „УниКредит Булбанк“ АД, предявил установителни искове срещу Д.И.П. и М.М.П.,по
които е образувано гр.д.№ 9463/2017г. по описа на БРС.С влязло в сила
определение производството по гр.д.№ 9463/2017г. на БРС е било прекратено още преди изпращане на преписи от исковата молба за
писмен отговор на всяка от ответниците. С последващо определение №
2561/26.03.2019г., постановено по гр.д.№ 9463/2017г. на БРС,районният съд
обезсилил досежно М. И. П., заместен от наследниците си Д.И.П. и М.М.П.,
Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ТПК, както и
изпълнителния лист;присъдил е на всяка от ответниците Д.П. и М.П. разноски за адвокатска защита по заповедното
производство/ч.гр.д.№ 2518/2012г. на БРС/ в размер от по 548,39 лева.С
обжалваното определение№ 5249/27.06.2019г. БРС
оставил без уважение искането на „МАКРОАДВАНС“ АД за изменение на
определение № 2561/26.03.2019г в частта
за разноските до размера от по 50 лева за всяка от ответниците.
При тази фактическа
обстановка и с оглед заявените в
частната жалба съображения Бургаският Окръжен съд приема следните правни
изводи:
С указанията,задължителни за съдилищата в
РБългария и дадени в т.12 от ТР№3/2014г. на ОСГТК на ВКС
се изтъква, че с прекратяване на производството по установителния иск по
чл.422 ГПК се заличават с обратна сила
последиците, които законът свързва с предявяването на иска. В този смисъл
последиците при прекратяване на производството по делото следва да са
аналогични на предвидените в чл.415, ал.2 ГПК, ако искът не беше предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК. По тези съображения при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване…..
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410 ГПК,
съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът
в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се
постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по
иска.
С обезсилването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист се
слага край на заповедното производство, поради което и по аргумент от нормата
на чл. 81 от ГПК,
съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на разноски.
С оглед на изложеното съдът намира за изцяло неоснователни възраженията в частната
жалба на „МАКРОАДВАНС“АД за това, че съдът по исковото установително
производство по чл.422 ГПК не бил компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист, както и да се произнесе по въпроса за
разноските в заповедното производство
Възражението на
жалбоподателя „МАКРОАДВАНС“ АД за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
основателно. В конкретния случай релевантна за преценката на размера на
адвокатското възнаграждение е работата, която е извършена от процесуалните
представители на ответниците, която се свежда единствено до изготвянето и депозирането на възражение по чл. 414 от ГПК.
В същото време е
необходимо да се отбележи, че процесуалното представителство за подаване на
възражение по чл. 414 ГПК
от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1
от 09.07.2004 г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на наредбата,
възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по
аналогия и определи размера на
адвокатското възнаграждение, следва да се изходи от вида на самото процесуално
действие, за осъществяване на което се
претендира адвокатско възнаграждение .
За възражението по
чл.414 ГПК е налице образец,утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008
г. на Министъра на правосъдието. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение, към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се
връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването й, включително за
необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи
изрично.
В настоящия случай всеки от двамата длъжници
чрез процесуален представител е подал
възражение в утвърдения образец,че не дължи изпълнение. Ето защо и с
оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възражението съдът намира,
че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1 – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чийто минимален
размер е 50 лева. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му,свързани
с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК.
Предвид
гореизложеното съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което
„МАКРОАДВАНС“ АД следва да репарира като сторени разходи на всеки длъжник,
следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на чл. 6, т. 5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 50 лева, поради
което обжалваното определение следва да бъде отменено за присъдените разноски по реда на чл. 248 от ГПК
над този размер-т.е. над размера от 50 лева до присъдения размер от 548,19
лева.
При този изход на
спора и с оглед основателността на частната жалба, в тежест на длъжниците
следва да се възложат разноските в размер на заплатена държавна такса от 15
лева за частна жалба пред БОС, както и юрисконсултско възнаграждение в размера
от 50 лева,определено на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.38 от Закон
за правната помощ и чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ, като
разноските следва да се понесат от всяка от длъжниците при условията на
разделност- т.е. по ½ за всяка от тях.Частният жалбоподател е заплатил и
още една държавна такса от 15 лева по сметка на БОС с първата си жалба срещу
определение № 2561/26.03.2019г. по гр.д.№ 9463/2017г. на БРС, който разход
следва да бъде оставен в тежест на жалбоподателя, тъй като искането за изменение в частта за
разноските на постановен
първоинстанционен съдебен акт следва да
се предявява не пред въззивната инстанция, а пред първоинстанционния съд, по
която причина БОС прекратил и върнал на
БРС производството по делото за произнасяне по жалбата с нарочно определение
,постановено от БРС под №
5249/27.06.2019г. и предмет на настоящоточ.гр.д.№ 1288/2019г. на БОС.
По искането за
разноски , претендирани пред БОС от
процесуалните представители на адвокатите Красимира Билева и Валентин Тодоров,последните
двама осъществили безплатна правна помощ
в полза съответно на Д.П. и на М.П. по изготвяне на възражение по чл.414 ГПК съдът намира следното: С
нормата на чл.38 ,ал.1 от закон за адвокатурата е предвидено,че адвокат
може да оказва безплатна правна помощ на
лица както следва:1. лица,
които имат право на издръжка;2. материално затруднени лица;3. роднини, близки
или на друг юрист.
В случая се
претендира заплащане на възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ по чл.38,ал.1,т.3 ЗА на адвокати Билева и
Тодоров, от техните процесуални представители,съответно адвокат Йордан Йорданов
и адвокат Николай Илчев,с оглед на което и като съобрази изхода на делото с
уважаване на жалбата на „МАКРОАДВАНС“ АД и изменение на обжалваното определение
в частта за разноските, на основание чл.78,ал.1 ГПК съдът намира, че
такива в тежест на частния жалбоподател „МАКРОАДВАНС“
АД не следва да се присъждат.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 5249/27.06.2019г., постановено по гр.д.№
9463/2017г. по описа на БРС, с което е оставена без уважение молбата с правно
основание чл.248 ГПК на „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Г.С.Раковски“№147,ет.5,ап.14, за изменение на
Определение № 2561/26.03.2019г., постановено
по същото гр.д.№ 9463/2017г. по описа на БРС, в частите му за
присъдени в полза на адвокат Красимира Билева и на адвокат Валентин Тодоров адвокатско
възнаграждение над размера от по 50 лева
до размера от по 548,69 лева и ПОТВЪРЖДАВА Определение 2561/26.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 9463/2017г. по описа на БРС в частите
за определяне на адвокатско
възнаграждение от по 50 лева на
адвокат Красимира Билева и на адвокат Валентин Тодоров
за осъществена правна защита съответно на Д.И.П. и на М.М.П.
ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН ********** от *** да заплати на „МАКРОАДВАНС“
АД с ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр.София,ул.“Г.С.Раковски“№147,ет.5,ап.14съдебно-деловодни
разноски по настоящето дело в размер на общо 32,50 лева.
ОСЪЖДА М.М.П.
с ЕГН ********** от *** да
заплати на „МАКРОАДВАНС“ АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София,ул.“Г.С.Раковски“№147,ет.5,ап.14,съдебно-деловодни разноски
по настоящето дело в размер на общо
32,50 лева.
Определението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.