Р
Е Ш Е
Н И Е №
261218
гр. Пловдив, 09.11.2020 г.
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ХІХ гр. с., в публично съдебно
заседание на девети октомври през две хиляди и двадесета година
Председател:
Димитрина Тенева
при секретаря Марияна Михайлова, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 13700 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов 37, чрез ...... П. против: Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** за признаване
за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 104.84 лв., консумирана ел. енергия в периода 25.03.2016 г. – 24.04.2016
г., и обезщетения за забава за периода 26.05.2016 г. - 11.06.2018 г. в общ
размер на 27.76 лв..,
както и законна лихва върху горепосочената
главница от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че
ищецът в качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98А от ЗЕ продава ел.
енергия на клиентите си при публично известни общи условия, които са одобрени с
Решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
като по силата на чл. 7, т. 1 от ОУ дружеството е поело задължение да снабдява
с ел. енергия обект на ответника ИТН ......., находящ
се в гр. ....... и съставляващ ап. .., на ет..., в жилищна сграда на ул. ......
№ ... в гр. ......., като за ответникът е открит клиентски № .........., в
качеството му на собственик на сочения имот. Последният от своя страна съгласно
чл. 11, т. 1 от ОУ се задължил да заплаща всички свои задължения свързани със
снабдяването с ел. енергия в сроковете и по начините определени в чл. 18, ал. 1
и ал. 2 от ОУ, като съгласно чл. 27, ал. 1 от същите, при неплащане в срок на
дължимите суми, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден. Твърди се още, че в изпълнение на задълженията си по ОУ
за периода 25.03.2016 г. – 24.04.2016 г. ищецът е доставил за горепосочения
обект на ответника ел. енергия на обща стойност 104.84 лв., която не е платена
в срок, поради което последният дължи и обезщетения за забава за периода
26.05.2016 г. - 11.06.2018 г. в общ размер на 27.76 лв. За тези вземания ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 9752/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І гр. с., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата
искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
В предоставения срок за отговор е постъпил
такъв от назначения особен представител на ответника, в който се оспорва иска.
Твърди се липса на данни
за наличие на договорни отношения
между страните, както и дали в процесния период жилището е обитавано от ответника.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-заповед № ..../19.01.2016 г.;
констативен протокол от 31.10.2016 г. ; договор за наем на общинско жилище от
19.01.2016 г. ; фактура № ........./30.04.2016 г.; извлечение от сметка;
справка за отчетени показания; е видно че Б.И. е настанен в процесния
имот-общинско жилище през 2016 г. за срок от 10 г. За периода 25.03.2016 г. –
24.04.2016 г. на ответника е начислена сума за ползване на ел. енергия за имота
в размер от 104,84 лв. с ДДС, за която е определена лихва за периода 26.05.2016
г. - 11.06.2018 г. в размер от 27.76 лв.
От приложеното ч. гр. дело 9752/18 г. на ПРС е видно, че за притендираните задължения-стойност на електрическа енергия
и мрежови услуги и обезщетение за забава, ищеца се е снабдил със заповед за
изпълнение № 5464/13.06.2018 г. връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради осъщественото връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. чл.
47, ал. 5 от ГПК и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съда намира, че
е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя –ищец „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
С оглед направеното оспорване на качеството на ответника на потребител на
предоставяни от ищеца услуги, съдът намира, че събраните писмени доказателства
сочещи, че ответника е настанен да ползва имота
в процесния период обосновават извод за
възникване на задължение у него за
заплащане на стойността на предоставената ел. енергия. По делото не се
ангажираха доказателства, че имота не е обитаван и в него в същия период не е
имало консумация на ел енергия, поради което при наличие на писмени
доказателства сочещи реално отчетено потребление от монтираното устройство за
измерване, неоспорени от страната, следва да се приеме, за неоснователно
възражението за липса на основание за начисляване на задължение за
главница-стойност на ел. енергия.
Доколкото не се оспорва размера на определената стойност на отчетената като
потребена ел. енергия и представените писмени
доказателства установяващи същата съдът намира за доказано вземането по размер.
Липсата на ангажирани доказателства за извършени плащания на задължението
след падежа на същото налагат извод за дължимост и на
обезщетение за забава. При липса на оспорване на размера на определеното такова
за съответния период съдът намира за установено и и дължимо и акцесорното вземане за лихва.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е основателен и
следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски съобразно
представения списък и доказателства за сторени такива в размер 75 лв. за
държавна такса, 300 лв. за възнаграждение за назначения особен представител и
100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по
настоящето призводство, както и сторените такива по
заповедното производство -25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
На ответника разноски не се дължат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Христо
Г. Данов 37, сумата
от 104.84 лв.(сто и
четири лева и 84 ст.)-главница- консумирана ел. енергия в периода 25.03.2016 г.
– 24.04.2016 г., и сумата от на 27.76 лв.(двадесет и седем лева и 76 ст.) обезщетение
за забава за периода 26.05.2016 г. - 11.06.2018 г. , както и законната лихва върху горепосочената
главница от 12.06.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение №
5464/13.06.2018 г. по ч. гр. дело 9752/18 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Б.Р.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
Христо Г. Данов 37, сумата от 475 лв.(четиристотин седемдесет и пет лева) за разноски по настоящето
производство и сумата от 75 лв.(седемдесет и пет лева) за разноски по
заповедното производство по ч. гр. дело 9752/18 г. на ПРС
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на връчване на страните.
СЪДИЯ: /п./ ДИМИТРИНА
ТЕНЕВА
Вярно с оригинала!
ММ