Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” /ДИТ/ – Сливен, подадена против Решение № 20 от 13.03.2024 г., постановено по АНД № 66 / 2023 г. по описа на Районен съд – Котел, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 20-2300076 от 02.05.2023 г., издадено от Директора на ДИТ – Сливен, с което на „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда КТ/ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, и е осъдена ДИТ – Сливен да заплати на „Селин группе“ ЕООД сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба жалбоподателят твърди, че решението на Районния съд е неправилно. Излага съображения, че: Районният съд неправилно, в противоречие с представеното по делото писмо от Държавна агенция “Национална сигурност” /ДАНС/, е приел за установено, че „Селин группе“ ЕООД не е работодател на А. К.; от писмото на ДАНС, от собственоръчно попълнената декларация от заварения на обекта работник и от показанията на актосъставителя, е доказано, че „Селин группе“ ЕООД е работодател на лицето А. К.. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, счита, че крайният извод на Районния съд е правилен, но са налице несъответствия в мотивите на съда.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, Районният съд, след като е счел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, е направил извод, че материалният закон е приложен неправилно от административнонаказващия орган, който неправилно е приел, че „Селин группе“ ЕООД е работодател на лицето. Районният съд е приел за установено, че по време на проверката А. К. е полагал труд в процесния обект, и е направил е извод, че макар лицето да е посочило в декларация, че е в трудовоправни отношения със „Селин группе“ ЕООД, от представения по делото трудов договор, сключен между EF Bauunternehmung GmbH и А. К., е видно, че работодател на лицето не е „Селин группе“ ЕООД, а EF Bauunternehmung GmbH. При тези изводи Районният съд е извел заключение, че от „Селин группе“ ЕООД не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Районният съд се е позовал и на сключения между „Селин группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH договор, като е приел, че EF Bauunternehmung GmbH се е ангажирал да осигури работната сила на процесния обект.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, но е неправилно. Изводите на Районния съд не са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 20.03.2023 г. е извършена проверка от служители на ДИТ – Сливен по отношение на „Селин Группе“ ЕООД в обект на контрол: СМР, монтаж на кофраж (сграда за технически тренировки по стрелба, ***, тренировъчен център България), при която е констатирано, че: лицето А. К. предоставя работна сила, и. с.-м. р., м. на к., със специално работно облекло и лични предпазни средства; А. К. собственоръчно е декларирал самоличност, предприятието, в което работи, обекта, на който работи, длъжност, работно време, уговорено трудово възнаграждение; не е бил представен трудов договор между „Селин Группе“ ЕООД и А. К.. От проверяващите е констатирано, че „Селин Группе“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е допуснал до работа на 20.03.2023 г. лицето А. К. без трудов договор в писмена форма. За констатираното, на дружеството е съставен, по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, АУАН № 20-2300076 от 31.03.2023 г., в който е посочено, че е нарушен чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Срещу АУАН са направени възражения от „Селин Группе“ ЕООД, че работодател на А. К. е EF Bauunternehmung GmbH, като последният е изпълнител на обекта – сграда за технически тренировки по стрелба, ***, тренировъчен център България, поради което н. дружество законосъобразно е допуснало до работа А. К. на 20.03.2023 г. Към възражението са приложени: договор за строителство от 05.02.2023 г. между „Селин Группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH; удостоверение за регистрация за социално осигуряване – работодател; трудов договор от 30.01.2023 г. между EF Bauunternehmung GmbH и А. К.. Въз основа на съставения АУАН, на 02.05.2023 г. е издадено процесното НП, в което наказващият орган е счел за неоснователно подаденото срещу АУАН възражение, взел е предвид събраните по преписката доказателства, приел е за установено, че е извършено от „Селин Группе“ ЕООД посоченото в акта нарушение и е наложил на дружеството имуществена санкция в минимално установения от закона размер.

По делото са представени и приети като доказателства:

Декларация от лицето А. К. от 20.03.2023 г., попълнена на 20.03.2023 г. в 13:45 часа, п. ***, в която последният е декларирал, че работи в „Селин Группе“ от 01.03. като о. р. на обект у. п. *** с работно време от 8 до 17,00 часа и получава месечно възнаграждение в размер на 710 лева;

Договор за строителство от 05.02.2023 г. между „Селин Группе“ ЕООД /възложител/ и EF Bauunternehmung GmbH /изпълнител/, съгласно който изпълнителят е приел да организира и извърши строително-монтажни работи на обект: В. п. ***, община Сливен, и се е задължил да осигури цялата работна ръка, необходима за изпълнението;

Удостоверение за регистрация за социално осигуряване – работодател, в което е посочено лицето А. К. и период 01.02.2023 г.;

Трудов договор от 30.01.2023 г. между EF Bauunternehmung GmbH- работодател, и А. К. - служител, съгласно който: трудовото правоотношение възниква на 01.02.2023 г., служителят е назначен като р. с.-б. к., служителят получава брутна почасова заплата от 13 евро;

Писмо от Директора на Териториална дирекция /ТД/ на ДАНС – Сливен, от 19.07.2023 г., в което се съдържат данни, че: на 14.03.2023 г. от представители на Министерството на отбраната на САЩ е изпратен в Министерството на отбраната на Република България списък за достъп до П. о. б. /ПОБ/ *** на шест лица, едно от които А. К., с посочен работодател „Селин Группе“, като достъпът е съгласуван от ТД на ДАНС – Сливен след извършено проучване на лицата; А. К. и останалите пет лица, служители на „Селин Группе“, са били допускани до ПОБ *** преди датата 20.03.2023 г., с разрешението на а. ръководство на б.; в ТД на ДАНС – Сливен не е постъпвало искане за достъп за EF Bauunternehmung GmbH .

По делото са изслушани свидетелски показания на актосъставителя и на свидетеля, присъствал по време на извършване на проверката, от чиито показания е видно, че по време на проверката лицето А. К. е извършвал в обекта на контрол с.-м. р. по м. на к. със специално работно облекло и лични предпазни средства; А. К. е декларирал самоличност, предприятието, в което работи, обекта, на който работи, длъжност, работно време, уговорено трудово възнаграждение; „Селин Группе“ ЕООД е допуснал до работа на 20.03.2023 г. А. К. без трудов договор в писмена форма.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд неправилно е приел, че от „Селин группе“ ЕООД не е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма. А според чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Противно на приетото от Районния съд, настоящият касационен състав счита, че анализът на събраните писмени и гласни доказателства налага единствено възможен, обоснован и логичен извод, че от „Селин группе“ ЕООД е извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което на дружеството законосъобразно е наложена административнонаказателна санкция за процесното нарушение с обжалваното НП.

Необосновано Районният съд е приел, че след като А. К. има сключен трудов договор с друго дружество - EF Bauunternehmung GmbH, работодател на лицето по време на проверката не е „Селин группе“ ЕООД, а EF Bauunternehmung GmbH. Този извод на Районния съд е в противоречие, както с писмената декларация от работника, така и с показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, от които е установено, че по време на проверката лицето А. К. е извършвал трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД. За наличието на трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД по време на проверката, свидетелстват и данните, съдържащи се в писмото от Директора на ТД на ДАНС – Сливен, съгласно които на лицето А. К. е разрешен достъп до процесния обект в качеството му на работник на „Селин группе“ ЕООД. Представеният по делото трудов договор на работника с друго дружество не променя гореизложените изводи. Този договор установява обстоятелството, че на посочената в договора дата е сключен трудов договор между договорилите се страни, но не доказва начина и продължителността на изпълнение на поетите с трудовия договор задължения. Съществено в разглеждания случай е обстоятелството, че лицето А. К. е заварен на процесния обект от проверяващите служители да предоставя работна сила за „Селин группе“ ЕООД, като работникът е декларирал писмено основни елементи на трудово правоотношение със „Селин группе“ ЕООД, и следователно този работник е следвало да има сключен трудов договор в писмена форма именно със „Селин группе“ ЕООД. Във връзка с изложеното, Районният съд се е позовал неправилно на договора за строителство, сключен между „Селин Группе“ ЕООД и EF Bauunternehmung GmbH. Този договор обвързва единствено страните по него със съответно уговорените права и задължения. Изпълнението или неизпълнението на правата и задълженията на страните по договора за строителство е предмет на самостоятелно доказване. Наличието на този договор не му придава качеството на документ, който да опровергае установеното по делото обстоятелство, че по време на процесната проверка лицето А. К. е извършвал трудова дейност по трудово правоотношение с работодателя „Селин группе“ ЕООД.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че от доказателствата по делото е установено, че ответникът по касационната жалба – „Селин группе“ ЕООД , е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗАНН. НП има изискуемото от закона необходимо съдържание, съобразно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Наложената с процесното НП санкция е определена правилно по вид и в минимално предвидения от санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ размер. Поради изложеното, отговорността на „Селин группе“ ЕООД е ангажирана законосъобразно с процесното НП.

По изложените съображения, Районният съд неправилно е приел, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно е отменил същото. Решението на Районния съд е неправилно, поради нарушение на закона – касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по същество, с което да се потвърди процесното НП като законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 13.03.2024 г., постановено по АНД № 66 / 2023 г. по описа на Районен съд – Котел, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-2300076 от 02.05.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, с което на „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, в качеството му на работодател, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА „Селин группе“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 152, ет. 3, офис 303, представлявано от у. Ш. С. Х., да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.