№ /23.08.2022
год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ
състав, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №928/2022г. по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ и е образувано по жалба
от Г.Д.К., ЕГН **********, С. Симова К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********,
А.С.К., ЕГН **********, и Г.Х.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед
№Г-19/28.01.2021г на Зам.кмета на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за
УПИ ХІІ-717, УПИ ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за производствени, складови, търговски
и обслужващи дейности“, и УПИ ХІV-1-44 „за озеленяване“, кв.17, и улична
регулация по о.т.4080 до о.т.4081 по плана на ЗПЗ, гр.Варна, представляващ
изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №196-13 по Протокол №8/28.01.2004г на
ОбС – Варна, както е показано с цветове в графичната част – неразделна част от
заповедта. Жалбоподателите твърдят, че са собственици на недвижим имот – място
с площ 457 кв.м., придобито по наследство от Г. С. К., попълнено с №1681 в КП
на ЗПЗ –Варна, за част от който през 2010г е проведена процедура по отчуждаване
за разширение на ул.“Атанас Москов“; че с с одобрения през 2004г ПУП-ПРЗ на ЗПЗ
за техния имот не е одобрен УПИ, а с оспореното му понастоящем изменение е
одобрен ПУП-ПРЗ, включващ и УПИ ХІІ-717, върху част от който попада и
собственият им имот. Твърдят незаконосъобразност на оспорената заповед с
аргумент, че като собственици на имот, засегнат от плана, изобщо не са били
уведомени за изготвения проект за ПУП, така и за заповедта за одобряването му,
което ги е лишило от възможността да защитят правата си на собственици върху
УПИ, който се отрежда за имоти на други лица, извън обхвата на разрешения ПУП,
и преместени в процеса на изработването му. Претендират отмяна на заповедта
като незаконосъобразна.
С молба с.д.№9314/14.06.2022г гл.ю.к.Р.С.
– процесуален представител на ответника, е поискала на първо място Зам.кмета да
бъде заличен като ответник, и вместо него да бъде конституиран Гл.архитект на
Община Варна, комуто са делегирани правомощията по чл.129 ал.2 от ЗУТ на осн.§1
т.3 от ДР на ЗУТ със Заповед №3016/23.09.2021г на кмета на Община Варна,
позовавайки се на Тълкувателно решение №1/21.01.2022г по т.д.№4/2019г на ВАС.
На второ място е направила възражение за липса на правен интерес за
жалбоподателите да оспорват Заповед №Г-19/28.01.2021г на Зам.кмета на Община
Варна предвид факта, че те не са нито собственици, нито носители на вещни права
върху имоти – непосредствено засегнати по см.чл.131 ал.2 от ЗУТ от
предвижданията на одобреното със заповедта изменение на ПУП-ПРЗ.
В отговор с уточняваща молба
с.д.№10444/04.07.2022г жалбоподателите чрез пълномощника си адв.В.Б. *** са
оспорили приложението на ТР №1/21.01.2022г по т.д.№4/2019г на ВАС в случая,
считайки, че липсват пречки Зам.кметът да бъде страна в производството. Относно
правния интерес от оспорването на Заповед №Г-19/28.01.2021г пълномощникът
поддържа изложеното и в основната жалба, че доверителите му са собственици на
част от засегнатия с нея УПИ ХІІ-717 (ПИ с идентификатор 10135.4510.717),
цитирайки приложените към жалбата им доказателства и представената от ответната
страна извадка от КРНИ.
Съдът, за да се произнесе, съобрази
следното:
Видно от
приложените към жалбата и по администативната преписка доказателства,
жалбоподателите са законни наследници на Г. Стойков К., и в това си качество по
силата на Решение №959/14.07.2003г на ОСЗГ–Варна са придобили собствеността върху нива от 0.457
дка в землището на кв.“Владиславово“, представляващ пл.№545 по Помощния
кадастрален план на ЗПЗ – Варна. Видно от удостоверение
№АУ033237ВН_001ВН/15.04.2022г на кмета на район „Вл.Варненчик“, имот пл.№1681 е
попълнен в кадастралния план на ЗПЗ –Варна със Заповед №Р-396/16.10.2003г на
Зам.кмета на Община Варна. В неговия обхват има влязъл в сила ПУП-ПРЗ на ЗПЗ,
одобрен с Решение №196-13 по Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна, с който
имотът е предвиден за озеленяване. Въз основа на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, със
Заповед №0594/10.03.2010г на кмета на Община Варна ПИ 226 по плана на ЗПЗ на гр.Варна, представляващ
дворно място с площ 195 кв.м., е отчужден за изграждането на обект „Разширение
на западното платно на ул.“Атанас Москов“ (ЗПЗ) – публична общинска
собственост, като на собствениците С. Г. К., В. В. К., С.Д.К. и Г.Д.К. е
определено обезщетение в размер на 17 680лв.
С оспорената понастоящем Заповед
№19-Г/28.01.2021г на Зам.кмета на Община Варна е одобрено изменение на
горепосочения ПУП-ПРЗ, като в частта на отчуждения от жалбоподателите имот,
попадащ в УПИ ХІІ-717, е извършена промяна в предназначението – от „Разширение
на западното платно на ул.“Атанас Москов“ на „за производствени, складови, търговски
и обслужващи дейности“. Жалбоподателите не са били уведомявани и не са
участвали в производството по издаване на оспорената от тях заповед. Видно от
КП по обявяване на Заповед №Г-19/28.01.2021г, предвид липсата на постъпили
писмени възражения в 14-дневния срок, на осн.чл.132 ал.1 т.2 от ЗУТ тя е влязла
в сила на 29.03.2021г. Между страните не се спори, че жалбоподателите не са
били уведомявани за воденото производство, нито за това, че приключващата го
заповед не им е била съобщавана от издателя й; жалбата им против същата е
входирана в АС – Варна през м.април 2022г. Видно от данните в Скица
№15-572130-27.05.2022г на СГКК – Варна, идентични с тези в Извадката от КРНИ от
10.06.2022г (представена с молба с.д.№9314/14.06.2022г от процесуалния
представител на Зам.кмета на Община Варна), за имот с идентификатор
10135.4510.717 с площ 1091 кв.м. като собственици с по ½ ид.ч. са
вписани Т..Г. Б. и И. Г. Б. по н.а.№28 том ХХV рег.№9725 дело 5523 от
01.04.2022г на Службата по вписвания – Варна, и Г. С.К. – без данни за
идеалните части, по Решение №959/14.07.2003г на ОСЗГ –Варна. Според отразеното
в същата скица КККР са одобрени със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г на
Изп.директор на АГКК; последното им изменение, засягащо ПИ с идентификатор
10135.4510.717, е от 25.05.2022г, и вероятно касае вписване на промяната в
собствеността с н.а. от 01.04.2022г.
При горните
фактически установености съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.120 ал.2 от КРБ гражданите и
юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги
засягат, освен изрично посочените със закон. От анализа на разпоредбата следва,
че при определяне допустимостта на жалбата задача на съда е да прецени дали
жалбоподателят разполага с признато от закона субективно право на жалба срещу
конкретния акт.
Законът за устройство на територията,
предвид спецификата на урежданата с него материя, определя за всяко отделно
производство различен кръг от заинтересувани страни в съответните административни
производства. Кои лица имат качеството на заинтересувани в производствата по
одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения
законодателят е посочил в чл.131 ал.1 от ЗУТ. Това са собствениците, носителите
на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. В ал.2 на същата разпоредба нормата е
доразвита като изчерпателно е посочено кои недвижими имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. Такива, според
актуалната редакция към датата на издаване на процесната заповед (изм. – ДВ,
бр. 101 от 2015 г., бр. 16 от 2021 г.)
са: 1. имотите - предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния
устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти,
включени в обхвата на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през
улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се
променя предназначението на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
От анализа на цитирана разпоредба следва,
че заинтересувани са лицата, които са собственици на недвижими имоти, но само
на такива имоти, които вече са нанесени в кадастралната основа, въз основа на
която се изработва съответния устройствен план. Едва тогава може да се прецени
дали са налице предпоставките за допустимост на жалбата по смисъла на чл.131
ал.1 и ал.2 от ЗУТ. Тези изводи намират опора и в разпоредбата на чл.115 ал.2
от ЗУТ, според която данните за местоположението, границите, размерите,
трайното предназначение и начина на трайно ползване на поземлените имоти и
сградите и съоръженията на техническата инфраструктура, в които има
самостоятелни обекти, данните за държавните граници, границите на
административно-териториалните и териториалните единици и границите на
територии, обхващащи имоти с еднакво трайно предназначение, както и данните за
собствеността и ограничените вещни права, се извличат от кадастралната карта и имотния регистър.
От твърденията на жалбоподателите в първоначалната
и в уточняващата молба и данните по делото се установява, че придобитият от тях
въз основа на Решение №959/14.07.2003г на ОСЗГ–Варна и по наследяване от Г. С. К.
имот с площ 0.457 дка в землището на кв.“Владиславово“, представляващ пл.№545
по Помощния кадастрален план на ЗПЗ – Варна, макар и да е попълнен в
кадастралния план на местността като имот пл.№1681 със Заповед
№Р-396/16.10.2003г на Зам.кмета на Община Варна, не е нанесен в Кадастралната
карта на район „Владиславово“, гр. Варна, одобрена със Заповед № Заповед
№РД-18-30/19.06.2007г на Изп.директор на АГКК с конкретни граници и площ. Това
е така, понеже и според собствените им признания, и съгласно наличните по
делото доказателства, с приетия преди това ПУП-ПРЗ с Решение №196-13 по
Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна имотът им е предвиден „за озеленяване“,
като за него не е отреден УПИ, а в последствие през 2010г част от същия имот е
отчужден. Очевидно е, че именно одобрената със заповедта от 2007г на
Изп.директор на АГКК кадастрална карта, в която имотът на жалбоподателите не е
нанесен, е използвана като основа за оспореното понастоящем изменение на
ПУП-ПРЗ от 2021г. Същевременно липсват твърдения и данни жалбоподателите да са
поискали от началника на СГКК – Варна изменение на КККР чрез нанасяне на
остатъка от собствения им имот (за разликата над отчуждените през 2010г от него
195кв.м.) като самостоятелен обособен имот в КККР в периода 2007г (след
одобряването й) до 2021г (до одобряване на изменението на ПУП-ПРЗ въз основа на
действащата кадастрална карта).
При тези данни вписването на общия
наследодател Г. Стойков К. в кадастралния регистър като собственик без данни за
идеалните части за ПИ с идентификатор 10135.4510.717 не е достатъчно, за да
породи легитимен правен интерес за наследниците му да оспорват заповедта за
изменение на ПУП-ПРЗ, чийто предмет е имотът. Това вписване е извършено на
осн.чл.53 ал.2 от ЗКИР и индицира спор за собственост между наследниците на Г.
С. К. от една страна, и Т. Г. Б. и И. Г. А. – собственици на по ½ ид.ч.
от целия ПИ с идентификатор 10135.4510.717 с н.а. от 01.04.2022г, от друга. До
разрешаването на този спор отстраняване на непълнотата, изразяваща се в липса
на отреден за имота на жалбоподателите УПИ, е недопустимо съгл.чл.54 ал.2 от ЗКИР.
В подкрепа на горните правни изводи е и
нормата на чл.134а ал.1 от ЗУТ, според която при установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, послужила като
основа за изработване на подробен устройствен план, заинтересуваните лица
могат да правят искания за изменението му при условията и по реда на чл.135
след влизане в сила на заповедите по чл.54 ал.4 и ал.5 от ЗКИР, или след
изменението на кадастралната карта, извършено на основание влязло в сила
съдебно решение по чл. 54 ал.2 от ЗКИР. Анализът на цитираната разпоредба сочи,
че едва след осъществяване на сложен фактически състав, приключващ с нанасяне
на имота в кадастралната карта и вписване на собствениците му в имотния
регистър към нея, за тях възниква право да искат изменение на действащите
устройствени планове, респективно – да подават жалби срещу актовете по
изменение на ПУП или отказите за издаване на такива. (В този смисъл - Решение № 9303/ 02.09.2015 г. по адм. дело № 14779/
2014г., ІІ отд. на ВАС).
На практика с предприетото оспорване на
заповедта на Зам.кмета на Община Варна жалбоподателите целят постигането на
няколко резултата: 1). Да бъде признато правото им на собственост върху част от
територията, попадаща в обхвата на разработката на процесния ПУП-ПРЗ, конкретно
– част от ПИ с идентификатор 10135.4510.717, вписан в кадастралните регистри
като изключителна собственост на други лица; 2). Имотът им да бъде нанесен в
КККР с конкретни технически параметри – граници, разположение, площ; и 3). Имотът
да бъде урегулиран с оспорения ПУП-ПРЗ. Това обаче са три отделни производства
– административни и съдебни, за които в позитивното право е предвидена различна
правна регламентация.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателите
са извън кръга на заинтересованите лица по чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, активно
легитимирани да обжалват заповедта на Зам.кмета на Община Варна за одобряване
изменението на ПУП-ПРЗ конкретно за УПИ ХІІ-717 „за производствени, складови,
търговски и обслужващи дейности“. Досежно останалата част на оспорената заповед
– за УПИ ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за производствени, складови, търговски и
обслужващи дейности“, и УПИ ХІV-1-44 „за озеленяване“, кв.17, и улична
регулация по о.т.4080 до о.т.4081 по плана на ЗПЗ, гр.Варна, жалбоподателите
изначално не твърдят и не обосновават правен интерес от обжалването, т.е.
доколкото аргументите им са концентрирани само в частта относно УПИ ХІІ-717
следва, че в останалата част Заповед №Г-19/28.01.2021г изобщо не е оспорена от
тях и е влязла в сила на 29.03.2021г.
Наличието на правен интерес от обжалването
е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която
съдът е длъжен да следи служебно. Липсата на такъв в случая налага извод за
недопустимост на търсената съдебна защита, поради което и наведените в жалбата
възражения не следва да се обсъждат по същество. Изложеното
квалифицира жалбата като процесуално недопустима и безалтернативно налага
оставянето й без разглежане, след което – и прекратяване на образуваното по нея
съдебно производство.
Искания за разноски не са направени.
Така мотивира и съобразно правомощието си
по чл.159 т.4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално
недопустима поради липса на правен интерес жалбата на Г.Д.К., ЕГН **********, С.
Симова К., ЕГН **********, В.В.К., ЕГН **********, А.С.К., ЕГН **********, и Г.Х.К.,
ЕГН **********,***, срещу Заповед №Г-19/28.01.2021г на Зам.кмета на Община
Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за УПИ ХІІ-717, УПИ ХІІІ-920 и УПИ ХV-1045 „за
производствени, складови, търговски и обслужващи дейности“, и УПИ ХІV-1044 „за
озеленяване“, кв.17, и улична регулация по о.т.4080 до о.т.4081 по плана на
ЗПЗ, гр.Варна, представляващ изменение на ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение №196-13 по
Протокол №8/28.01.2004г на ОбС – Варна, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д
№ 928/2022г. по описа на Административен съд – Варна, ХХVІ състав.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд на РБ.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: