РЕШЕНИЕ

 

Номер 150, Дата 02.06.2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивски апелативен съд                      търговско отделение,първи състав                                         

 

Председател:   Надежда Желязкова

                                                        Членове:  Славейка Костадинова

                                                         Красимира Ванчева

 

в закрито заседание разгледа докладваното от Н. Желязкова

търговско дело № 201/2020 г.

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр. 2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е Решение № 55 от 24.04.2020 г., постановено от П. окръжен съд по търг. д. № 46/2020 г., с което  съдът е потвърдил отказ № **************-* от 13.03. 2020 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията по заявление вх. № ************** по партидата на „К. - ***“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***  за вписване прехвърляне на дружествен дял между съдружници в дружеството, вписване на едноличен собственик на капитала и обявяване на нов устав, съответстващ на настъпилите промени.

Жалбоподателят „К. - ***“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя А. К. чрез адв. А. настоява обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено вписване на заявените обстоятелства.

Съдът, след като провери основателността на оплакванията, изложени във въззивната жалба и представените по делото доказателства, прие за установено следното:

         Жалбата на „К. - ***“ ООД, ЕИК ********* е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на решението.

         С решение № 55 от 24.04.2020г., постановено по т.д. № 46/2020г. по описа на ОС П. е потвърден отказ № **************-* от 13.03.2020г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ, постановен по заявление вх. № ************** по партидата на „К. - ***“ ООД, ЕИК ********* за вписване на прехвърляне на дружествените дялове между съдружници в дружеството, едноличен собственик на капитала и нов устав, съответстващ на настъпилите промени.  Съдът е приел         , че обжалвания отказ на длъжностното лице по регистрацията е съобразен с изискването на закона – чл. 129, ал.2 ТЗ за представяне към заявлението за вписване и необходимата декларация по смисъла на посочената разпоредба от управителя на дружеството и от прехвърлителя и непредставянето й, въпреки дадените указания, е обосновало законосъобразността на същия. След граматическо тълкуване на чл. 129, ал.2 ТЗ съдът е направил извод, че изискването за представяне на декларация по образец, че няма изискуеми и неплатени задължения – трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, вкл. и на тези трудови правоотношения, които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял е приложимо във всеки случай, без значение дали прехвърлянето е между съдружници или приобретател е трето лице.

Наведеният довод в жалбата е, че постановеното решение е  незаконосъобразно, тъй като съдът е направил погрешна преценка за задължението да се представи посочената декларация, доколкото в случая не се прехвърлят дялове от капитала на трети лица, а между съдружници. Жалбоподателя излага доводи за това, че прехвърлянето на дялове между съдружници се извършва свободно и по отношение на същото не са приложими изискванията за представяне на декларации по образец за липса на изискуеми и неплатени задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите.

Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на съда изцяло споделя разбирането, изразено и от ОС П., че предвиждането дяловете между съдружници да се прехвърлят "свободно" означава само липсата на необходимост от вземане на решение от общото събрание. Смисловото и граматическо тълкуване на разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ТЗ води до извод, че изискването за липса на изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите касае всички прехвърляния на дялове независимо дали е между съдружници или в полза на трети лица. Това следва и от обстоятелството, че новото изискване е прибавено автоматично към старата редакция на чл. 129, ал. 1, изр. 2 от ТЗ т.е. то касае двата варианта на прехвърляне, разглеждани в същата.

В конкретният случай декларация от управителя на дружеството и от праводателя за липсата на изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1 на чл. 129 от ТЗ не е представена. Длъжностното лице в съответствие с чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ е дало указания за отстраняване на нередовностите изразяващи се в представяне на декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по чл. 129, ал. 1от ТЗ. Заявителят обаче не се е съобразил с указаното му и не е представил изискуемата се декларация, нито е сторил това в съдебното производство по обжалване на отказа.

Изводът е, че постановеното съдебно решение е законосъобразен отговор на повдигнатия за разрешаване спор, поради което и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 55 от 24.04.2020г. постановено по т.д. № 46/2020г. описа на Окръжен съд П..

Решението е окончателно.

 

  

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: