О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
11.11.2020 год., гр.Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
на
11 ноември 2020
година
в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар
като разгледа докладваното от съдия
Мартина Кирова
възз.гр.дело № 570
по описа на ЯОС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда и при условията на чл.258 и сл. ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба на прокурор М. К. при Районна прокуратура - Ямбол, против Решение № 260031/02.09.2020 г., постановено по гр.д.№ 889/2020 г. по
описа на ЯРС, в частта му, с която съдът е уважил
претенциите на ищеца Х.Х.К. *** и е осъдил Прокуратурата на Република България
да му заплати на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата от 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и на
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата
от 1 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от обвинение в извършване
на престъпление по чл.209 ал.1 от НК по ДП №7/2020г. по описа на
РП-Ямбол-ТО-Тополовград, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
06.05.2020г., както и в частта му, с която съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на
ищеца К. сумата от 546 лв.,
представляваща направени разноски в производството пред ЯРС.
В
срока за отговор на въззивната жалба, по смисъла на чл.263 ал.2
от ГПК, е депозирана
насрещна въззивна жалба от Х.Х.К., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му - адв.В.К. ***, против Решение № 260031/02.09.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 889/2020 г. по описа на ЯРС, в
частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователна претенцията на ищеца Х. Х.К. за горницата над присъдената сума от 500 лв. - обезщетение за неимуществени
вреди до пълния предявен размер от 1500 лв.
ОС-Ямбол,
изпълнявайки процесуалното си задължение по чл.267, ал.1 от ГПК, намира, че както
въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба, са редовни и допустими като
подадени от надлежни страни – съответно ответник и ищец по посоченото гр.д. на първоинстанционния
РС-Ямбол, в
срока и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
На основание чл.268, ал.1 от ГПК, ОС-Ямбол
докладва въззивната жалба, насрещната въззивна жалба, както и отговора по ппървата:
Оплакването на въззивника по
първоначалната въззивна жалба е за неправилност
на решението на районния съд. Излага се, че в производството пред ЯРС не са
ангажирани доказателства, че в конкретния случай е било предявено незаконно
обвинение на ищеца Х.К., като се изтъква, че наказателното производство /в
досъдебна и съдебна фаза/ е протекло в разумни срокове. Възвежда се в жалбата,
че липсват доказателства, които да установят действително търпени от ищеца неимуществени
вреди от естеството на твърдените от него негативни изживявания, стрес,
притеснения от отзвука сред приятели, роднини, близки и работодател, както и
влошено здравословно състояние, които да са пряк резултат от воденото срещу
него наказателно производство, а още повече да са непосредствена последица от
незаконни действия на органите на прокуратурата. Визира се, че недоказана се
явява и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, като се
сочи, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за изплатеното
адвокатско възнаграждение в наказателното производство и то в уважения му от
ЯРС с обжалваното Решение размер от 1 000 лв. В тази насока се акцентира, че
представеният Договор за правна помощ и защита сам по себе си не е
доказателство за извършено от ищеца плащане на адв.възнаграждение, тъй като
няма изрично отбелязване в този смисъл. В жалбата се прави оплакване за
завишаване размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
неимуществени вреди, като се изтъква, че същият не отговаря на твърдените
вреди, на икономическия стандарт в Р.България, не е съобразен със съдебната
практика по аналогични случаи, вкл.и тази на ЕСПЧ и не съответства на принципа
за справедливост, възведен в чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди според въззивника решаващия съд не е
изходил от конкретните и обективно съществуващи негативни последици върху
личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната
репресия, отражението което същата е оказала върху семейния и приятелския кръг
на ищеца, след колегите му и обществото, както и продължителността на воденото
наказателно производство /2 месеца/, което е приключило с влязло в сила
постановление на РП-Ямбол за прекратяване. Не е отчетена според въззивника и
тежестта на обвинението - за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 1 до 6 години, броя и
интензитета на извършените процесуално-следствени действия, изискващи участието
на ищеца в качеството му на обвиняемо лице. Поради изложените си съображения въззивникът
- РП-Ямбол чрез прокурор М.К. с жалбата си моли ОС-Ямбол да отмени решението на първоинстанционния съд
в атакуваните му части и вместо него да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове
или евентуално да бъде намален размера на исковата претенция за неимуществени
вреди и бъде съобразен с това и размера на евентуално дължимите разноски по
делото. Доказателствени
искания с въззивната жалба не са направени.
В
срока за отговор на въззивната жалба по смисъла на чл.263
ал.1 от ГПК, е депозиран писмен отговор по нея от въззиваемия Х.Х.К., чрез пълномощника му –
адв.К., в
който се изразява становище, че въззивната жалба на РП-Ямбол е неоснователна, а
решението на РС-Ямбол в атакуваните от
въззивника части е
правилно, законосъобразно и в съответствие със събраните доказателства. В отговора си въззиваемия К. е изложил
подробни аргументи и съображения, с които е оспорил възраженията в
жалбата, позовавайки се както на приложимите
материални норми, така и на доказателствената съвкупност. Акцентира
се, че доводът на въззивника - ЯРП за липса на незаконно обвинение е абсолютно
неоснователен, като в тази насока в хронологичен ред са изложени действията по
образуваното и водено срещу ищца-въззиваем Хр.К. ДП №7/2020г.,
пр.пр.№3941/2019г. по описа на ЯРП-ТО-Тополовград за престъпление по чл.209
ал.1 от НК, образувано на 21.10.2019г. и прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1
от НК, т.е. поради липса на престъпление с Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.04.2020г., влязло в сила на 06.05.2020г. Като
необосновани се преценят от въззиваемия
доводите на ЯРП, изложени във въззивната жалба, че по делото не се
съдържат доказателства за твърдените от ищеца негативни последици от
обвинението за престъпление от общ характер, включително и за влошено здравословно
състояние, като в тази връзка се коментират и анализират събраните и приобщени
в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства. Изтъкват се и
аргументи, че правилно и законсъобразно ЯРС с решението си е уважил иска на
ищеца-въззиваем за имуществени вреди в размер на 1 000 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по ДП
№7/2020г. по описа на РУ-Тополовград, като се изтъква, че не отговаря на
истината твърдението на въззивника, че в Договора за правна помощ липсва
отбелязване за платената сума. По тези и други изложени подробни и аргументирани съображения и доводи, се
иска потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваните му от
въззивника - РП-Ямбол части.
Ведно с отговора по въззивната жалба на РП-Ямбол, въззиваемия Х. Х.К. се е
възползвал от процесуалната си възможност, възведена в разпоредбата на чл.263
ал.2 от ГПК и е депозирал насрещна въззивна жалба, с която прави оплакване за неправилност на
Решението на РС-Ямбол в атакуваната от него част, с която е занижен размера на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди с оглед представените по делото
доказателства. Излагат се аргументи, че в тази му част съдебния акт на
първоинстанционния съд е постановен в нарушение на чл.52 от ЗЗД, защото е
нарушен принципа за справедливост. Възвежда се, че ЯРП е можела да избегне тези
вреди, ако бе водила ДП срещу неизвестен извършител и едва след като събере
всички необходими доказателства, прокурора е следвало да направи нужната преценка
дали да повдигне или не обвинение спрямо ищеца-въззивник Х.К., като в случая
срещу последния е повдигнато обвинение за тежко престъпление от общ характер и
то при наличие на събрани доказателства, установяващи, че случая се явява чисто гражданско-правен спор. По
тези и други доводи и съображения, въззивникът К. прави искане за отмяна на Решение № 260031/02.09.2020 г., постановено по
гр.д.№ 889/2020 г. по описа на ЯРС в обжалваната от него част, като въззиваемия –
ответник - Прокуратурата на Република България бъде осъдена да заплати на въззивника-ищец
сумата от 1 000 лв. - обезщетение за причинени от незаконното обвинение
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. С отговора по по въззивната жалба на
ЯРП и насрещната си въззивна жалба, Х.К. прави искане за присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция. Доказателствени искания с отговора на първоначалната въззивна жалба и с
насрещната въззивна жалба не са направени.
С оглед изложеното, Ямболски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА въззивно гражданско
дело № 570/2020г. по описа на ОС-Ямбол за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.12.2020г. от 10.00 часа.
За датата на о.съд.заседание ДА СЕ ПРИЗОВАТ
страните.
Съобщава на страните доклада по делото, съобразно
изложеното в обстоятелствената част на настоящото определение.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.