Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 436 , 23.07.2019 год.,гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд Търговище, седми състав, в публично заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОРЯНА ПЕТРОВА
Секретар : Михаил Пенчев
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 389 по
описа за 2019 год. на ТРС, за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск,с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него и ответницата е сключен договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдарфт по разплащателна сметка Въз
основа на този договор, банката е предоставила на ответникацата
банков кредит в размер на 5 000 лв. Поради факта, че ответницата не е
изпълнявала задълженията си по договора, изискуемостта на задължението е
настъпила на 19.04.2018 година, съгласно раздел 13, т.13.1.1 от Общите условия
към договора. Ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417
от ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 634/18 год. на РСТ, но в
законоустановения срок длъжника депозирал възражение и съгласно указанията на
съда ищеца предявява иск за установяване на вземанията си. Поради горното ищеца
моли съда да постанови решение,с което да признае за установено,че вземането му
от ответницата, в размер на 5 000 лв., главница, договорна лихва за
периода 18.04.2015 г. до 18.04.2018 година, в размер на 2 837.42 лв. и
наказателна лихва за периода 23.04.2015 г. до 23.04.2018 година, в размер на
4 359.64 лв., съществува. Претендира да му бъдат присъдени
направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответницата,
в срока по чл.131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който е оспорила
предявените искове, като е направила възражение за изтекла погасителна давност.
Поради което счита, че предявените искове
са неоснователни.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 634/18 год. на ТРС ищеца е подал заявление,
с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против ответницата. Въз основа на подаденото от ищеца
заявление е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист следните суми: 5
000 лв., представляваща главница, сумата от 34 872.72 лв., представляваща
договорна лихва от 19.07.2009 г. до 19.04.2018 година, сумата от 27 795.62,
наказателна лихва от 06.08.2009 г. до 24.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.04.2018 г. Против издадената заповед за изпълнение ответницата
е депозирала възражение, с което е заявила, че не дължи изпълнение на
вземането. Това обстоятелство обуславя правния интерес на кредитора от
предявяване на настоящите установителни искове.
Видно от
приложения по делото договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка № 076CC-R-000374 от 26.08.2008 година, сключен между страните, ищецът е
предоставил на ответницата кредит, в размер на 5 000 лв. В чл.3 от
договора е посочено, че срокът за използване на овърдрафта е до 26.08.2010
година, като същия се подновява автоматично при условия и ред, предвидени в
Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип. В чл.7 са посочени дължимите договорни лихви
след изтичане на гратисния период. В чл. 8 страните са договорили, че при неплащане до
падежа на минимална погасителна вноска или надвишаване на разрешения кредитен
лимит, банката начислява върху непогасената част на минималната погасителна
вноска, респ. върху надвишения лимит, наказателна лихва. В чл.9 е посочено, че
всички права и задължения на страните по договора във връзка с издаване,
ползване на кредитната карта, предоставяне и погасяване на предоставения
овърдрафт, се уреждат от Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип. Въпреки това
по делото не са приложени цитираните Общи условия.
На
06.03.2018 година, банката е връчила на ответницата покана, в която е посочила
размера на дължимите по договора задължения, като е уведомила последната, че
ако не изпълни задължението си, то банката на основание раздел 13, т.13.1.1 от
Общите условия към договора, ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем.
Видно от
изготвената по делото икономическа експертиза предоставения от банката кредитен
лимит в размер на 5 000 лв., е усвоен напълно към 20.07.2009 година. Към
датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК – 24.04.2018 година, размера
на задължението по процесния договор включва:
5 000 лв., просрочена главница, 2 837.42 лв. договорни лихви за
периода 18.04.2015 година до 18.04.2018 година, 4 363.59 лв. наказателна
лихва, начислена по чл.8 от договора, за периода 23.04.2015 г. до 23.04.2018
година.
При
така установеното съдът прави следните изводи: От съвкупния анализ на
обсъдените доказателства се установява, че задълженията на ответницата са
възникнали на валидно договорно основание- договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 076CC-R-000374 от
26.08.2008 година, като е установен и факта на предоставяне и усвояване на
сумата по сключения договор. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответницата
кредит овърдрафт, в размер на 5 000 лв., който съгласно установеното в
експертизата е бил напълно усвоен към 20.07.2009 година. Банката се позовава на
предсрочна изискуемост на задълженията по договора, настъпила съгласно раздел 13, т.13.1.1 от Общите условия към
договора. В самия договор- чл.3 е посочено, че срокът за ползване на
овърдрафта, т.е. падежа е 20.08.2010 година, като същия се подновява
автоматично, при условия и ред,
предвидени в Общите условия. Цитираните Общи условия не са приложени по делото,
но те съгласно чл.11 от договора, доколкото ответницата е декларирала, че са и били
предоставени и е запозната с тях и Тарифата
на Банката и е приела да се
прилагат при уреждане на отношенията им във връзка със сключването и
изпълнението на договора. Следователно на осн.чл.298,ал.1 ТЗ тези ОУ на банката и Тарифата й са
станали задължителни за нея. Банката се
позовава на тези Общи условия, като твърди, че са настъпили предвидените в тях
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Твърди, че тази
предсрочна изискуемост също е обявена на ответницата на 06.03.2018 година, чрез
връчването и на приложената по делото нотариална покана. Но доколкото
цитираните от банката ищец Общи условия не са приложени по делото, за да се
установи безспорно, че са настъпили условията за автоматичното подновяване на
договора, съгласно чл.3 от същия, за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, въпреки липсата на твърдения
от страна на ответницата, че е упражнила правото си да прекрати договора, то съдът намира, че
договора не е подновен и крайния падеж по него е на 26.08.2010 година. Това е
така, доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства, за
автоматичното подновяване на договора, съобразно предвидените за това условия.
Ето защо вземането на банката е обусловено от настъпилия краен падеж по
договора, а не от обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на изискуемо и ликвидно
вземане към ответника, като разпределението на доказателствената тежест е била
посочена в доклада на съда, т.е. ищеца следваше да представи доказателства, че
договора е бил продължен и изискуемостта на вземанията му е настъпила в
по-късен момент. Тъй като такива доказателства не се представиха съдът приема, че
договора между страните е прекратен поради изтичане на срока на 26.08.2010 год.,
от който момент за ищеца е възникнала възможността да реализира вземанията си
към ответницата в случай, че последната не ги е погасила. Безспорно е по
делото, че ищеца е предприел действия по събиране на вземанията си на
24.04.2018 година с депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК. При така
установеното съдът счита,че възражението на ответницата за изтекла погасителна
давност е основателно. Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД: „Давността почва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.” По отношение на въпроса за относимия давностен период съдът
счита, че вземането за главница се погасява с общата пет годишна давност. С
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД е прогласено, че с изтичането на тригодишна
давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. За да е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва
да има периодичен характер или да е установено като такова със закон.
Периодичните плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими една от друга, и произтичащи от общ
юридически факт. Поради това всяко от тези плащания е независимо и
самостоятелно от останалите еднородни задължения. При договора за заем е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на
погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – в този смисъл Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. № 523/2011г. на
ВКС, III г.о. и Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г.,
IV г. о., ГПК. Предвид изложеното вземанията
на банката за главницата в размер на 5 000 лв., се погасяват с общата
петгодишна давност, която е изтекла на
28.08.2015 година. Вземанията
за лихви са акцесорни и съгласно чл.119 ЗЗД те се
погасяват с погасяването по давност на вземането за главницата. Следователно
възраженията на ответницата за погасяване на вземанията на ищеца по давност са
основателни и съответно исковете следва да се отхвърлят на това основание.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати, направените от ответницата в настоящото
производство разноски, в размер на 1 000 лв., на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въз основа на горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Първа
Инвестиционна Банка” АД София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”Драган Цанков” № 37, представлявана от Н. В. Н. и С. А. П. изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника Н. К. управител на ПИБ АД клон Търговище против К.И.В. ЕГН **********
*** искове за установяване съществуването на вземане, за което по реда на чл.417
от ГПК е издадена заповед за изпълнение № 357 от 25.04.2018 год. и изпълнителен
лист, по ч.гр.д. № 634/18 год. на РСТ, за сумата от 5 000 лв., просрочена
главница, 2 837.42 лв. договорни лихви за периода 18.04.2015 година до
18.04.2018 година, 4 359.64 лв. наказателна лихва, за периода 23.04.2015
г. до 23.04.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата от
24.04.2018 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА “Първа Инвестиционна Банка” АД София,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Драган Цанков”
№ 37, представлявана от Н. В. Н. и С. А. П. изпълнителни директори, действащи чрез
пълномощника Н. К. управител на ПИБ АД клон Търговище да заплати на К.И.В. ЕГН **********
***, направените по делото разноски в размер на 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
.