Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 385
гр. Перник,
28.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на
секретаря А.М. и прокурора БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия
Стефанова КАНД № 441/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от изпълнителния директор Л.В.С.против
Решение № 192/12.05.2020 г., постановено по АНД № 1186/2019 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
21-А-1/05.07.2019 г., издадено от директора на РИОСВ – Перник, с което на ****”
АД, ЕИК **** са наложени, както следва: на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС
имуществена санкция в размер на 30000 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2
от ЗООС и на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на
20000 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
Изложени са
оплаквания за незаконосъобрзаност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно
приложение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че районният съд неправилно е приел, че в хода на
административно-наказателното производство са спазени процесуалните правила,
които го регламентират. Обосновано е становище за допуснати от
административно-наказващия орган нарушения на разпоредбите на чл. 40, ал. 1,
чл. 42, т. 7, чл. 57, ал. 1, т. 5, чл. 52, ал. 4, чл. 27 от ЗАНН, които са
съществени. Изразено е становище, че отразената в АУАН и НП фактическа
обстановка, сочи на състав на едно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС,
представляващо неизпълнение на три условия на комплексното разрешително, поради
което квалифицирането и като две отделни нарушения за които са наложени отделни
имуществени санкции е съществено нарушение на процесуалните правила. Наведен е довод за недоказаност на правно-релевнтните
факти, обуславящи извод за неспазване на комплексното разрешително. Искането
към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Перник и
потвърденото с него наказателно постановление.
В срока по чл.
213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – РИОСВ – София/Правилник
за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и
водите – ДВ бр. 54/16.06.2020 г/, правоприемник на РИОСВ – Перник, не е подал
отговор.
В съдебно
заседание касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител –
юрисконсулт С., поддържа жалбата. Моли съда да я уважи и да отмени решението на
районен съд – Перник и потвърденото с него наказателно постановление.
В съдебно
заседание ответникът по касационната жалба – РИОСВ - София, чрез процесуалния
си представител адвокат М., оспорва жалбата. Искането му към съда е да остави в
сила обжалваното съдебно решение.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник - прокурор Бисер Ковачки е дал
заключение за неоснователност на касационната жалба и е предложил да бъде
оставено в сила обжалваното съдебно решение.
Административен
съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба
е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК,
за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна по следните съображения:
За да постанови
обжалваното решение, районният съд е приел, че с решение № 53-Н1-И0-А0/2014 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, на „****” АД
е издадено комплексно разрешително за експлоатация на горивна инсталация за
производство на топлинна и електрическа енергия при условията на издаденото
разрешително. На 09 и 10 октомври 2018 г. служители на РИОСВ – Перник са
извършили проверка на място и по документи за спазване на условията на комплексното
разрешително. Констатациите им са отразени в протокол № 7/2018 г. – КР №
53-Н1/2014 г. Установено е неизпълнение на три от условията на комплексното
разрешително, както следва:
Констатирано е,
че при извършената проверка на бетонирана площадка до цех въглеподаване са налични
слама и стъбла от царевици в балиран вид, които се смилат със монтирана
инсталация и се подават върху лента като гориво към горивната инсталация на
ТЕЦ. Установено е смесване на въглища с RDF- отпадъци, които от открития въглищен склад посредством
багер се прибутват до подземните съоръжения, подаващи гориво към инсталацията.
Същата смес от горива е открита и по движещите се ленти за подаване на гориво
към горивната инсталация. Констатирано е наличие на
RDF-отпадъци в
участъка между открития въглищен склад и склада за съхранение на ХВО. Прието е,
че не е изпълнено условие 8.3.1.2 от комплексното разрешително, според което
употребяваните при работа на инсталацията
горива не трябва да се различават по вид от посочените в таблица 8.3.1.2
– природен газ, въглища и брикети и да превишават съответните количества.
Посочено е, че при самостоятелна
експлоатация на паро-генератор № 4 е налице изпускане на организирани емисии от
ИУ № 2 и неорганизирани от корпуса на котелен цех, което е квалифицирано като
неизпълнение на условие 9.3.1, задължаващо оператора на горивната инсталация, да
изпуска организирано в атмосферния въздух всички вредни вещества от
инсталацията по условие 2 през устройствата по условие 9.2.
Отразено е, че на място е налично
голямо количество прах по вътрешнообектовите пътища и неорганизирано отделяне
на прахообразни вещества от котелен цех, което е прието като неизпълнение на
условие 9.3.4 от комплексното разрешително.
За така констатираните нарушения, в
присъствието на изпълнителния директор на „****” АД, свидетелят Г.В.– главен
експерт в отдел КОС при РИОСВ – Перник е съставила АУАН № 0001/2019 г., с което
е образувала административно-наказателно производство за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС,
представляващо осъществено на 09.10.2018 г. и на 10.10.2018 г. неизпълнение на
условията 8.3.1.2, 9.3.1 и 9.3.4 от Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г.,
издадено от Изпълнителна агенция по околната среда и водите.
Въз основа на така съставения АУАН,
директорът на РИОСВ – Перник е издал наказателно постановление №
21-А-1/05.07.2019 г., с което на „****” АД е наложил имуществени санкции, както
следва: на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на
30000 лв. за извършено на 09.09.2018 г. неспазване на условия 8.3.1.2 и 9.3.4
от комплексно разрешително – нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС и на
основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 20000 лв. за
извършено на 10.10.2018 г. неизпълнение на условие 9.3.1 от комплексно
разрешително – нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че имуществените
санкции са наложени „****” АД законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от
компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Констатирал е, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на
чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по
безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към
същата е приложена съответната правна норма. Приел е, че за извършените нарушения
са наложени предвидените в закона имуществени санкции. По посочените мотиви е
потвърдил издадения от административно-наказващия орган правораздавателен акт.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо.
Решението е
неправилно. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84
от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е
гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на
доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждането
на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Правилно
районният съд е приел, че АУАН № 0001/07.01.2019 г., с който е поставено
началото на административно-наказателното производство е съставен от
компетентно за това лице съгласно чл. 167 от ЗОСВ, във вр. със заповед № РД –
64/16.06.2017 г. на Директора на РИОСВ – Перник – Г.С.В.– главен експерт в
отдел КОС при РИОСВ - Перник. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН
реквизити. Подписан е от съставителя, свидетеля, присъствал при извършване на
нарушението и законния представител на нарушителя и е връчен на същия.
Неоснователни са оплакванията на
касатора за допуснати при съставянето на АУАН нарушения на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 42, т. 7 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите С.Г.
и С.Й., които видно от Констативен протокол № 7/2018 г. – КР № 53-Н1/2014 г. са
присъствали и при извършване на проверката на 09 и на 10 октомври 2018 г., в
хода на която е установено неизпълнението на условията на комплексното
разрешително. Затова е изпълнено изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН - АУАН да
бъде съставен в присъствието на свидетелите на извършването или на
констатирането на нарушението. Не е налице и отсъствие на реквизитите, посочени
в чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Отразяването в АУАН на имената, адресите и единните
граждански номера на свидетелите, има за цел точната им идентификация с оглед
необходимостта от изслушването им при оспорване на фактическите констатации или
спазването на процесуалните правила. В случая, независимо, че не са вписани ЕГН
на свидетелите, индивидуализацията им е безспорна чрез посочването на трите им
имена, длъжността и местоработата им.
Съответен на
закона е изводът на районния съд, че наказателното постановление е издадено от
компетентния за това орган съгласно чл. 168 от ЗООС – директор на РИОСВ –
Перник. Обективирано е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа
реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя. В тази
връзка са неоснователни оплакванията на касатора за неспазване на изискването
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му,
обстоятелствата и
доказателствата, които го потвърждават. В НП ясно, точно и конкретно са посочени датата и
мястото на осъществяване на състава на нарушението, всички факти, обосноваващи
квалификацията му като такова и обстоятелствата при които са реализирани.
Районният съд,
обаче не е съобразил, че при издаването му, административно-наказващият орган е
допуснато съществено процесуално нарушение, което довело до ограничаване
правото на защита на санкционираното юридическо лице. Административно-наказващият
орган е приел за установена фактическа обстановка изцяло съответстваща на
описаната в АУАН. Обосновал е и следващият от нея извод за неизпълнение от
страна на оператора на горивна инсталация за производство на топлинна и
електрическа енергия на условия 8.3.1.2, 9.3.1 и 9.3.4 от издаденото му
комплексно разрешително № 53-Н1/2014 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по околна среда. Така установеното е квалифицирал като
две, отделно извършени административни нарушения по чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООВ. С това е ограничил процесуалното право на защита на нарушителя, тъй като
в АУАН неизпълнението на посочените по-горе условия, констатирано на 09 и на 10
октомври 2018 г., е квалифицирано като едно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2
от ЗООВ и съответно със същия е образувано административно – наказателно
производство срещу „****” АД само за едно нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООС. При това положение на санкционираното юридическо лице не е осигурена възможност
в рамките на административно-наказателното производство да се защитава срещу
едно от нарушенията, за които му е наложено административно наказание, което
представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.
2 от НПК е и самостоятелно основание за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление.
За пълнота
следва да се посочи, че с квалифицирането на установеното неизпълнение на три
условия от комплексното разрешително/8.3.1.2, 9.3.1 и 9.3.4 от КР № 53-Н1/2014
г. / като две административни нарушения по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, административно-наказващият
орган е приложил неправилно и материалния закон.
Съгласно
чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС, в приложимата му редакцията, преди изменението и
допълнението, публикувани в ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г., операторът на инсталация е длъжен да изпълнява условията
на издаденото му комплексно разрешително. Според чл.
2, т. 6 ЗООС издаването
на комплексни разрешителни е едно от средствата за постигане на целите по чл. 3
от ЗООС за
предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването.
Комплексните
разрешителни са уредени Раздел II на Глава седма от ЗООС -
"Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване", която
включва също така Раздел I "Контрол на опасностите от големи аварии"
и Раздел III "Схеми за подобряване на резултатите в опазване на околната
среда". Нормата чл. 152 ЗООС урежда
комплексните разрешителни, като една от формите на превантивен контрол, наред с
екологичната оценка при одобряването на планове и програми, чрез ОВОС като
условие в развитието на инвестиционния процес и издаването на други
разрешителни. При упражняване на текущ и последващ контрол по чл.
154а, ал. 5 и ал.
6, т. 2 ЗООС, контролният орган извършва проверка за
съответствието на дейността с условията на разрешителното, а при системната
оценка на риска за околната среда по ал. 4 се прилага и критерия "спазване
на условията на разрешителното".
Съгласно чл.
117, ал. 1 ЗООС, изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията
на действащи инсталации и съоръжения за категориите промишлени дейности по
приложение № 4 от закона, се разрешават след издаването на комплексно
разрешително съгласно разпоредбите на тази глава.
Според чл.
119, ал. 1 ЗООС, условията и редът за издаване на комплексни
разрешителни по чл. 117 се определят с наредба на Министерския съвет.
По силата на тази
законова делегация е издадена действащата Наредба
за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни,
приета с ПМС №
238 от 2.10.2009 г., обн., ДВ, бр. 80 от 9.10.2009 г.
Параграф
1, т. 39 от Допълнителните разпоредби ЗООС,
дефинира комплексното разрешително като индивидуален административен акт,
предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена
част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията
с изискванията на глава седма. Посочено е също така, че едно разрешително може
да се отнася до една или повече инсталации /или до части от различни
инсталации/,
които са разположени на една и съща площадка, са експлоатирани от един и същ
оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4.
Следователно законодателят
възприема комплексното разрешително като единен административен акт.
Съгласно чл.
164, ал. 1 ЗООС, в приложимата му редакция, преди изменението,
публикувано в ДВ бр.
98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г.,
за неизпълнение на изискванията по чл.
125 на оператора на инсталацията - юридическо лице или
едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 10 000 до 500 000 лв.
Следователно цитираната санкция е уредена със закон.
Задължението на оператора да изпълнява
условията на комплексното разрешително, регламентирано в чл.
125, ал. 1, т. 2 ЗООС/ДВ бр. бр. 32 от 2012 г., в
сила от 7.01.2014 г.,
Отм. –
ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г./, а по настоящем в чл. 123в,
т. 2 от ЗООС /нов – ДВ, бр. 98 от
2018 г., в сила от 27.08.2019 г./,
е само едно от формулираните в чл. 125 от ЗООС задължения. В чл.
125, ал. 2 и 3
ЗООС са посочени мерките, които операторът трябва да вземе
при нарушаване условията на разрешителното и при възникване на инциденти или
аварии със значително отрицателно въздействие върху околната среда, и при
невземането на които подлежи на самостоятелна отговорност по чл.
164, ал. 1 ЗООС.
Затова от съдържанието на текста на чл.
164, ал. 1 ЗООС в приложимата му редакция - ДВ бр. 62 от 2015 г., в сила от
14.08.2015 г. и във връзка с нормата към която той препраща - чл.
125 от същия закон се налага извод, че законодателят
възприема като
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, както неизпълнението на едно от посочените в
комплексното разрешително условия, така неизпълнението на две или повече
условия. И в двата случая става дума за нарушение на задължението на оператора
на инсталация да изпълнява условията в комплексното разрешително. Следователно неизпълнението от страна на оператора на
повече от едно условия от комплексното разрешително представлява само едно
административно нарушение с правна квалификация по чл. 125, ал. 1, т. 2 от
ЗООС/отменен ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.08.2019 г./ - сега
чл. 123в, т. 2 от ЗООС - нов, ДВ, бр. 98 от 2018
г., в сила от 27.08.2019 г./ и за него се налага една имуществена санкция по чл.
164, ал. 1 от ЗООС. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/22.06.2017 г.
на Върховния административен съд по тълкувателно
дело №
6/2016 г. , което на
основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е задължително за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички
органи, които издават административни актове. Като не се е съобразил с
това и е наложил отделни имуществени санкции за неспазването на различни
условия на комплексното разрешително, установено в хода на извършването на една
проверка, адмнистративно-наказващият орган е издал незаконосъобразно
наказателно постановление. Като е потвърдил последното Районен съд – Перник е
приложил неправилно закона. Затова на основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК,
във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във чл. 221, ал. 2
от АПК постановеното от него решение следва да бъде отменено. Следва да се
отмени и потвърденото с него наказателно постановление.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Решение №
192/12.05.2020 г., постановено по АНД № 1186/2019 г. по описа на Районен съд –
Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
21-А-1/05.07.2019 г., издадено от директора на РОИСВ – Перник, с което на ****”
АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****,
представлявано от изпълнителния директор Л.В.С.са наложени, както следва: на
основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 30000 лв. за
нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС и на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС
имуществена санкция в размер на 20000 лв. за нарушение по чл. 125, ал. 1, т. 2
от ЗООС.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/