№ 12277
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110110052 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
С искова молба ищцата С. М. И. е предявила отрицателен установителен иск против
„Т.С ЕАД за признаване за установено, че не дължи сумата от 2 178,12лв.– главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2010г. до м.04.2012г., ведно
със законната лихва за периода от 20.06.2013г до изплащане на вземането, 430,98лв. –
мораторни лихви за периода 01.07.2010. до 07.06.2013г., както и присъдени съдебни
разноски, а именно 52,18лв. държавна такса и 218,27лв юрисконсултско възнаграждение по
ИЛ от 20.08.2013г., издаден в полза на ответника въз основа на Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК от 21.06.2013г. по гр.д. № 10093/2013г. по описа на СРС, 117 състав, въз основа
на който било образувано изп.д. № 20138630403500 по описа на ЧСИ С.Х поради погасяване
на сумите по давност.
Ищцата сочи, че на 13.02.2017г. била подадена молба от взискателя по процесното
производство за налагане на запор. Последваща молба била подадена едва на 27.02.2019г.,
поради което счита, че изпълнителното производство било перимирано на 13.02.2019г. (с
изтичането на 2 години). Твърди, че след прекъсването на давността през 13.02.2017г., към
13.02.2022г. вземането се е погасило по давност с изтичане на 5г. от последното
изпълнително действие. Моли да бъдат присъдени разноски по делото, вкл. адвокатски
хонорар.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника – „Т.С
ЕАД, в който намира предявения иск за неоснователен, защото по образуваното изп.дело
били извършвани действия, прекъсващи давността. Твърди се, че поради обявено
1
извънредно положение, давност не е текла за срока от 13.03.2020г. до отмяната на
извънредното положение съгласно ЗМДВИП като следва да се приспадне времето от 2
месеца и 1 седмица от 2020г. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
От приобщеното по делото заверено копие на изпълнително дело № 20138630403500
по описа на ЧСИ Х, рег. № 863 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано на
12.11.2013г. по молба на ответника, в която е приложен изпълнителен лист от 20.08.2013г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.06.2013г. по гр.д. №
10093/2013г. по описа на СРС, 117 състав, по силата на който ищцата е осъдена да плати на
ответника сумата от 2178.12лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през периода
от м.05.2010г. до м.04.2012г., ведно със законна лихва от 20.06.2013г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 430.98лв. за периода от 01.07.2010г. до 07.06.2013г.
и разноски по делото, а именно 52.18лв. държавна такса и 218.27лв. възнаграждение за
юрисконсулт. С молбата е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани следните изпълнителни действия:
на 03.12.2013г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжника; с молба от
13.02.2017г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,
както и запор на трудово възнаграждение и/или запор на пенсия; с молба от 27.02.2019г. е
поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, както и запор на трудово
възнаграждение и/или запор на пенсия. На 21.09.2022г. делото е прекратено по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК, който настоящият състав
намира за допустим (с оглед Решение № 60282/19.01.2022г.гр.д. № 903/2021г. на Трето г.о.,
съгласно което длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи
изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание, въз
основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ
изпълнителен процес).
Предмет на иска е оспорване за недължимост на вземането, основано на обстоятелства,
настъпили след приключване на съдебното дирене. Заявените обстоятелства са, че след
издаване на изпълнителния лист срещу ищеца е изтекла предвидената в закона погасителна
давност, през който период не били извършвани действия по спиране и прекъсване на
2
давността.
Предвид това, че е предявен отрицателен установителен иск, при разпределение на
доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже, че
разполага с вземане в претендирания размер, което подлежи на принудително изпълнение,
вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията
погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, поради което и с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г.
давност за вземанията (в който смисъл е и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г.
по описа на ВКС , IV г.о.)
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността
предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по
възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и
извършване на продан, вкл. искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ (така
и Решение № 451 от 29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о., ГК).
Спорът се концентрира в това дали в периода след 03.12.2013г. е изтекла 5г. давност.
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото преди 04.12.2018г. (когато би изтекла) са
извършвани действия, прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР
2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС (относно кои действия прекъсват давността), а именно: с
молбите на взискателя за конкретни изпълнителни действия, а именно тези от 13.02.2017г. и
от 27.02.2019г.
В периода от 03.12.2013г. до 13.02.2017г., съответно от 13.02.2017г. до 27.02.2019г.
няма данни за извършвани действия по принудително изпълнение, поради което съдът
приема, че перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е настъпила още към 04.12.2015г., т.е.
изпълнителното дело се е прекратило по право. Само че перемпцията е без правно значение
за давността и не изключва правото на принудително изпълнение и след настъпването й
правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК задължава съдебният изпълнител да я зачете (в който смисъл са изрично Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО. И Решение № 3/04.02.2022 г. по
гр.д. № 1772/2021г. по описа на ВКС , IV г.о.), защото чл. 116, б. „в“ ЗЗД не изисква
изпълнителните действия да са част от изпълнителен способ, приключил с осребряване на
имуществото на длъжника преди настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нито
трети лица да са придобили права поради запори и възбрани, наложени преди перемпцията.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години, а основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК е настъпило по силата на закона, съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни действия за принудително
3
събиране на паричното притезание се обезсилват по право с изключение на тези по
приключените изпълнителни способи, от които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публичната продан) и на редовността на плащанията, извършени от трети
задължени лица. Служебното задължение на съдебния изпълнител и обезсилването на
предприетите изпълнителни действия, като законни последици на перемпцията, не се
съотнасят към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител
не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения
и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
за изпълнително действие на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (в който смисъл е Решение
№ 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 г. на ВКС, 4-то гр. отделение).
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК с право на разноски разполага ответникът,
който е претендирал такива, поради което следва да бъдат присъдени такива в минимален
размер (предвид материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото) в размер
на 100лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. И., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. *****,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи на „Т.С ЕАД,
ЕИК: ****, гр.София, **** № 23Б, сумите от: 2178.12лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от м.05.2010г. до м.04.2012г., ведно със законна лихва от
20.06.2013г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 430.98лв. за периода
от 01.07.2010г. до 07.06.2013г. и разноски по делото, а именно 52.18лв. държавна такса и
218.27лв. възнаграждение за юрисконсулт, за които е издаден изпълнителен лист от
20.08.2013г., въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.06.2013г. по гр.д. №
10093/2013г. по описа на СРС, 117 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК С. М. И., ЕГН: **********, гр.София,
ж.к. *****, да заплати на „Т.С ЕАД, ЕИК: ****, гр.София, **** № 23Б, сумата от 100лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5