РЕШЕНИЕ №133
Гр. Бургас, 12 декември 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Балтова,
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова,
Христина Марева,
при участието на секретаря Станка Ангелова, като разгледа докладваното от съдия Христина Марева, в.т.д. № 292 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивната жалба на А. П. Д. , в качеството й на законен представител на малолетните жалбоподатели: Б. Б. Н. , П. Б. Н. и Б. Б. Н. , подадена чрез пълномощника - адв. И. от САК, против Решение № 280 от 27.06.2019г., постановено по т.д. № 298/2017г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е отхвърлен предявеният от въззивниците иск по чл. 74, ал.1 ТЗ – за отмяна на решенията, взети на проведеното на 15-ти юни 2017 година общо събрание на акционерите на въззиваемото дружество - „С“ АД: за приемане на годишния доклад за дейността за 2016 година и доклада на одитора; за избор на регистриран одитор за заверка на ГФО; да не се разпределя печалбата за 2016 година и за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016 година, като върху въззивниците са възложени направените от въззиваемия разноски в производството пред първоинстанционния съд.
Оспорен е изводът на съда, че e възникнала съсобственост между всички сънаследници по отношение на всяка една от акциите на наследодателя, която можело да се прекрати само чрез доброволна делба, поради което членствените права следвало да бъдат упражнявани само съвместно от всички наследници или техен общ пълномощник. Твърди се, че с това неправилно е прието за неоснователно твърдението, че с оглед универсалното правоприемство всяка от въззивниците е придобила в индивидуална собственост по 165 бр. поименни акции от капитала на ответното дружество, съответстваща на частта на наследяване от 1/6 ид.ч. за всяка, в каквото качество въззивниците поискали да участват общото събрание на акционерите.
Оспорен е и изводът за неделимост при упражняване на членствените права, обоснован с неделимостта на акциите съгласно чл. 177 ТЗ.
Пространно във въззивната жалба са изложени доводи и аргументи в подкрепа на твърдението, че правата върху акциите като наследими имат характер на вземания и се разпределят между наследниците пропорционално, съобразно дела им на наследяване. В тази връзка са развити и доводи по аналогия с правилата на чл. 172 и чл. 172а от Правилника за дейността на „Централен депозитар" А. относно безналичните акции и се поддържа, че въпреки разликата между безналични и „налични“ (поименни) акции, следва да се държи сметка за общата им функция – да удостоверяват правото на членство в акционерното дружество. От тук - относно наследяването спрямо наследените от въззивниците акции, следвало да се приложи режим на наследяване като безналични. Направено е позоваване на практика на ВКС - О. № 94 от 09.03.2011г. по ч.гр.д. № 24/2011 на ВКС, относно характеристиките на акциите като сходни с тези на вземанията и възможността за извършване на делба по отношение на тях, като съсобствеността да се запази само върху тези, които е невъзможно да се поставят в самостоятелен дял на наследниците. Направено е позоваване и на практика на ВтАС по делата, образувани по искове на въззивниците за нарушаване на правата им в други акционерни дружество, според която „разпределяне или „делба" на акциите между наследниците се извършва с факта на представяне на удостоверение за наследници и с молбата до акционерното дружество да открие индивидуална партида на всеки наследник според тези права.“ Съответно – твърдението е, че правилото на чл. 177 ТЗ за съсобственост по отношение на акциите и съвместното упражняване на членствените права се запазва само за акциите, които е невъзможно да се разпределят в самостоятелен дял.
Съобразно горното като цяло се поддържа, че доколкото наследените акции са 991 броя, то не е налице затруднение нито от правна, нито от фактическа страна тези акции да бъдат разпределени между 6. наследници, пропорционално на наследствените им квоти и по този начин между всеки наследник и дружеството да възникне отделно членствено правоотношение и правата да се упражняват от общ пълномощник, по реда на чл. 177 ТЗ само с оглед на една акция.
С оглед изложеното се иска да бъде отменено решение № 280 от 27.06.2019г., постановено по т.д. № 298/2017 по описа на Окръжен съд – Б. , с което предявените от въззивниците искове са отхвърлени, като с въззивната жалба не са повдигнати други въпроси, касаещи правилността на фактическите и правни изводи в обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от въззиваемото дружество, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решени. Поддържа се, че в решението си първоинстанционния съд е отговорил обосновано и подробно на възраженията на въззивниците в исковата молба, относно надлежното свикване и провеждане на ОСА и обосновано с доказателствата по делото е посочено, че при приемане на решенията в ОСА е взел участие акционер - вписан в книгата на акционерите. Посочено е, че дори и да не е обоснованорешението, по делото са събрани доказателства относно неоснователността на исковете по чл. 74 ТЗ.
Оспорени са възраженията във въззивната жалба срещу изводите на съда относно правилата за наследяване на акциите и упражняване на правата по тях от наследниците.
Подробно са развити доводи, че ЗН не урежда различен режим на наследяване с оглед вида на имуществото от наследствената маса и липсва основание за извеждане от съдебната практика на специфичен способ за уреждане на правата на наследниците по отношение на поименните акции. Изтъква се, че разпоредбата на чл. 177 ТЗ не разграничава придобивните способи, чрез които възниква съсобственост между притежателите на акциите. Поддържа се, че неделимостта, предвидена в чл. 177 ТЗ, се отнася за всяка една акция от наследствената маса, което налага извод за неделимост и при упражняване на правата на съсобствениците съгласно чл. 177, изр. 2 от ТЗ.
Оспорват се доводите във въззивната жалба за приложение по аналогия на правилата за наследяване на вземания спрямо правата, свързани с наследяването на акции. Твърди се, че не се касае за празнота в правото. Поддържа се, че българското законодателство изчерпателно урежда придобивните основания и способи, включително и за наследяване на вземания и се акцентира върху неделимостта на акцията, регламентирана в чл. 177 ТЗ. В тази връзка се позовава на практика на ВКС - О. № 413 от 09.10.2018 г. на ВКС, постановено по т. д. № 925 / 2018 г. и О. № 44 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч.т.д. № 2643/2018 г. по описа на същия съд.
Оспорват се твърденията във въззивната жалба за сходство в характеристиките между „акция“ и „вземане“, а от тук – за сходен режим на разпределение на правата между наследниците. Развити са съображения, че всяка акция като самостоятелен обект на собственост, инкорпорира не само имуществени, но и членствени права.
Оспорват се доводите за приложение по аналогия спрямо поименните акции на режима на наследяване на безналичните акции. Изтъква се отново, че приложението на правни норми по аналогия е допустимо само при празнота в закона, каквато не е налице в режима на придобиване и разпореждане с поименни акции, поради което не намират приложение разпоредбите на Правилника за дейността на „Централен депозират" А. спрямо поименните акции. Изтъква се също, че към момента на откриване на наследството в случая, който съвпада с момента на придобиване на акциите в съсобственост, е действала само разпоредбата на чл. 172 Правилника за дейността на „Централен депозират" А. , която изисква извършване на делба по отношение на наследените в съсобственост акции. С изричната и императивна разпоредба на чл. 178, ал. 2 от ТЗ, приложението на Търговския закон по отношение издаването и разпореждането с безналични акции е изцяло изключено и доколкото за безналичните акции е предвиден специален режим в отклонение от ТЗ, то този режим е изключен по отношение на режима на придобиване и разпореждане с поименни акции, регламентиран изцяло в ТЗ.
Оспорват се доводите във въззивната жалба, че разпоредбата на чл. 177 ТЗ следва да намери приложение само по отношение на една акция от наследството на общия наследодател -. . Твърди се, че наследяването на пакет акции от наследниците поражда права на съсобственост между тях по отношение на всяка акция, която следва да се индивидуализира съгласно чл. 183, ал. 1 ТЗ и е недопустимо съсобствеността да се третира по различен начин в зависимост от броя на акциите, спрямо броя на съсобствениците и възможността/ невъзможността за разпределението им в самостоятелен дял.
Оспорва се твърдението, че е недопустимо прекратяването на съсобствеността чрез делба и принудителното съпритежание по аргумент от уредената в чл. 177 ТЗ. Подчертава се, че неделимостта е уредена от закона както с оглед правата на съпритежателите на акциите, така и на останалите акционери. По направеното позоваване в тази връзка на практика на ВКС - О. № 94 от 09.03.2011 г. по ч.гр.д. № 24/2011 г. на ВКС, ГО I., се пояснява, че е било допуснато касационно обжалване по въпроса за допустимостта само на съдебната делба на съсобствени акции, а не прекратяване на съсобствеността въобще. Навеждат се доводи, че въпросът за допустимостта на делбата не би имал място при автоматично разпределение на акциите между наследниците само с оглед техния брой и разпределението им в самостоятелен дял според квотата на наследяване. Освен това се оспорва аналогията със специалния режим на придобиване и разпореждане с безналични акции, предвиден в разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ТЗ. Акцентира се отново, че режимът на издаване и разпореждане по отношение на такива акции като специален, съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ТЗ, е изключен за поименните акции и режимът на съсобственост върху тях следващ от чл. 177 ТЗ, какъвто е настоящия случай, които не се поделят по силата на самия факт на наследяване според наследствената квота.
В с.з. за въззивниците не се явява представител. В писмена молба се поддържа въззивната жалба по изложените нея основания и доводи. Претендират се деловодни разноски.
Въззиваемото дружество се представлява в с.з. от пълномощник – адв. Вл. Б. , който оспорва въззивната жалба и поддържа възраженията в подадения отговор. Претендира деловодни разноски.
Бургаски апелативен съд, извършвайки проверка съгласно правомощията си по чл. 269 ГПК намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с активната процесуална легитимация на съсобствениците на акции за упражняване на правата по тях съвместно или чрез общ пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ, в съдебната практика към момента еднозначно се приема, че правилото на чл. 177 ТЗ не може да бъде абсолютизирано до степен, отричаща възможността всяко от лицата съпритежатели на дружествен дял или акция да може да упражнява лично и независимо от останалите отделни членствени права включително и произтичащото от материалните права върху акциите процесуално право на иск (в този смисъл решение № 127/10.02.15 г. по т. д. № 3197/13 г. на второ т. о. на ВКС, определение № 88/15.02.16 г. по ч. т. д. № 2857/15 г. на второ т. о. на ВКС и решение № 62/28.06.17 г. по т. д. № 298/16 г. решение № 159 от 12.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 375/2016 г., I т. о., ТК).
Във връзка с оспорването във въззивната жалба на решаващите изводи на първоинстанционния съд за неделимост на съсобствените акции и изискването за упражняване на правата по тях съвместно или чрез общ пълномощник съгласно чл. 177 ТЗ, като предпоставка за упражняване и на правата за участие в общото събрание на акционерите, респективно – за основателността на пре4дявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ, Бургаски апелативен съд взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на А. П. Д. , в качеството й на законен представител на малолетните Б. Б. Н. ; П. Б. Н. , и Б. Б. Н. , с която е предявен иск срещу „С“ А. , за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на проведеното на 15-ти юни 2017 година общо събрание на акционерите на въззиваемото дружество: за приемане на годишния доклад за дейността за 2016 година; за приемане на ГФО за 2016 год. и доклада на одитора; за избор на регистриран одитор за заверка на ГФО; за разпределяне печалбата за 2016 год. и за освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016 год.
Качеството на въззивниците като акционери е обосновано с твърдение за приемане от тях като малолетни с решение № 147/14.10.2014г. постановено по гр.д. №39313/ 2014г. по описа на Софийски районен съд, 86 състав на наследството на Б. Г. Н. , част от което са 991 броя поименни налични акции с право на глас, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойност на всяка една от по 100 лв., на обща стройност 99 100лв., представляваща част от капитала на ответника „С“ АД. Изтъкнато е, че няма спор между наследниците за квотите на наследяване - по 1/6 част от наследството на починалия наследодател, съобразно което се твърди, че всеки от наследниците, в т.ч. и въззивниците, притежава 165 бр. акции и е съсобственик за 1 бр. неподеляема акция.
Чрез законния си представител от името на тримата въззивници чрез тяхната майка и законен представител е предоставено нотариално заверено от Н. Н. С. пълномощно от 12.05.2017 година на общ пълномощник – адв. Б. . И двете се явили за участие на обявеното по партидата на въззиваемото дружество в Търговския регистър общо събрание, което е следвало да се проведе на 15-ти юни 2017 година в 9.00 ч. в седалището на дружеството.
Наведени са твърдения, че е осуетено фактически участието им в ОСА, като не са били допуснати и същевременно е оспорено действителното провеждане на обявеното ОСА. По този начин били нарушени правата им по чл. 220 и чл. 181 ТЗ и съответните разпоредби от устава. Във връзка със съдържанието на обявения в същия ден протокол се твърди, че ОСА е проведено в нарушение на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 устава, която не допуска до участие акционери които не са вписани в книгата на акционерите, като посоченото в протокола лице, няма такова качество. Същото лице било посочено в няколко качества - като представител на друг акционер, като секретар и като преброител, което било недопустимо. В нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ документите и книжата за подготовката на общото събрание не били поставени на разположение на акционерите, а мястото на провеждане било определено по заблуждаващ начин – само чрез посочване на седалището на дружеството.
В отговора на исковата молба по основателността на предявения иск е оспорен факта на самостоятелното притежаване от всеки от въззивниците по 165 броя акции и притежаването от тях в съсобственост само една акция. Твърди се, че всяка една от акциите се притежава в съсобственост от всички наследници. Наведени са доводи, че не е спазено изискването на чл. 185, ал. 2 ТЗ за вписването им в книгата на акционерите, за да има придобиването на акциите действие спрямо дружеството. Освен това въззивниците не представили и договор за доброволна делба на наследствените акции и такъв извод не можело да се направи от съдържанието на решението за приемане на наследството от тях. По аргумент от чл. 65 ТЗ, предвид тяхната недееспособност е оспорено качеството им на акционери.
Относно твърденията за допуснати нарушения по подготовката и възраженията, че не е проведено ОСА, е направено позоваване на съставения протокол. Поддържано е, че е спазено изискването на чл. 224, ал. 1 ТЗ и книжата по подготовката са били предоставени на разположение на акционерите, но въззивниците не са отправяли искане да се запознаят с тях, като от друга страна се поддържа, че и това им право може да се упражни само по реда на чл. 177 ТЗ. Относно мястото на провеждане е посочено, че при пропускане в сградата по седалището на дружеството на явилите се акционери, същите е следвало да бъдат насочени от охраната, като явилият се пълномощник и нотариус не са били допуснати, поради липсата на пълномощно от всички съсобственици на наследените 991 бр. акции. При провеждане на ОСА с участието само на един представен акционер – „Б“ А. чрез неговия представител, били спазени всички изисквания, като липсата в съдържанието на извършената проверка по смисъла на чл. 22, ал. 2 от устава, при липсата на законово изискване за отразяването й в протокола, не налага извод за незаконосъобразност при провеждане на ОСА.
Няма спор и се установява от събраните писмени доказателства, че въззивниците, заедно с трети, неучастващи в спора лица, са наследници на Б. Г. Н. С решение № 147/14.10.2014 г. по гр. д. № 39313/2014 г., наследниците, всеки с наследствена квота от по 1/6 ид. ч., са приели по опис наследството, част от което са и 991 броя поименни налични акции от капитала на въззиваемото дружество, за които са издадени временни удостоверения, с номинална стойностна всяка една от по 100 лева. Въззиваемото дружество не оспорва придобиването по наследство на притежаваните от Б. Н. общ 991 бр. акции, за което е приложено е временно удостоверение по чл.167 от ТЗ, в което са вписани като притежатели на по 1/6 ид.ч. от акциите, както и алонж №1 към книгата на акционерите, в който въззивниците са посочени като притежатели на по 1/6 ид.ч. от общо 991- те поименни налични акции.
Общото събрание на акционерите е свикано с обявената на 12.05.2017г. покана, обявена по партидата на въззиваемото дружество в ТР № 20170512101250.
По делото е представен констативен протокол №*, том *, рег. №**год. на нотариус Н. С. , в който е отразено, че в 9.00ч. на 15-ти юни 2017 година пълномощникът на въззивниците и нотариуса са се явили за участие в ОСА, но не са били допуснати с обяснение, че заседанието на ОСА е приключило, като е отказано предоставянето и на протокол с обяснение, че ще могат да се запознаят с него при обявяването му в ТР.
БАС не кредитира представения констативен протокол, съставен от нотариус Н. С. относно отразеното в него поведение на трети лица, тъй това удостоверяване не попада в категорията на нотариалните удостоверявания по чл. 569, т. 8 ГПК. Извън хипотезите на чл. 569, т. 1 – т. 7 ГПК, извършването на други нотариални действия е предвидено като компетентността на нотариуса, но ако нотариалното удостоверяване произтича изрично от специален закон, а настоящият случай не е такъв. Разпоредбата на чл. 232, ал. ТЗ регламентира нотариалното удостоверяване чрез констативен протокол на действията, подлежащи на отразяване в протокола от заседанието на ОСА и като негово приложение. Съставеният протокол няма характер на официален документ и не се ползват с материална доказателствена сила съгласно чл. 178, ал. ГПК за действия и изявления, извършени пред нотариуса, извън изрично предвидените от закона случаи на нотариално удостоверяване. Разширително тълкуване на процесуални норми, съдържащи се както в ГПК, така и в специален закон е недопустимо, поради което съставният протокол, имащ характер на свидетелстващи изявления на нотариуса в писмена форма за действия и изявление извън изрично предвидените, няма обвързваща съда доказателствена сила.
В представения по делото протокол от 15-ти юни 2017г. за заседанието на ОСА, не е отразено явяването и отказа да бъде допуснат пълномощникът на въззивниците.
Явяването на пълномощника на въззивниците за участие в ОСА и отказът да бъде допуснат в сградата по адреса на управление на акционерното дружество заедно с нотариуса, както и да им бъде предоставен протокол, обаче, не се оспорва. Твърдението в отговора на исковата молба, поддържано и пред настоящата инстанция е, че при липсата на пълномощно от всички наследници на Б. Н. като съпритежатели на наследените 991 бр. акции, упражняването на членствените права, включително за запознаване с материалите по дневния ред на ОСА съгласно чл. 224, ал. 1 ТЗ, въз основа на представеното пълномощно само от част от тях, е ненадлежно съгласно чл. 177 ТЗ.
По партидата на дружеството в ТР със заявление обр. ***е приложен протокол от заседание на ОСА, проведено на 15-ти юни 2017 година, по който са отразени взети решения по всички точки от дневния ред, както и списък на акционерите, присъствали на общото събрание, в който е вписан „Б“ А. с ЕИК***, притежаващ 68,70% от капитала (2175 бр. обикновени поименни акции), представляван от упълномощен представител М. М.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, Бургаски апелативен съд намира, че въззивната жалба е основателна.
С оглед качеството на въвззивниците като наследници на Б. Н. и придобитите от тях по наследство 991 бр. поименни акции заедно с други наследници, неучастващи в настоящото съдебно производство, спорът по делото се свежда до въпроса относно начина на упражняване на членствените права по придобитите чрез наследяване акции и възможността за упражняването им самостоятелно или чрез пълномощник с представителна власт само за част от наследниците.
Във въззивната жалба и подадения срещу нея отговор позицията по основателността на иска е обоснована от страните с различно становище за отговора на въпроса, относно начина на упражняване на правата по придобитите по наследство акции в аспекта на разпоредбата на чл. 177 ТЗ. Тезата на всяка от страните е основана на различно твърдение за обекта на собственост, получен от всеки отделен наследник: от въззивниците - за 165 броя акции за всеки и само 1 бр. в съсобственост, съответстващи на квотата на наследяване; от въззиваемото дружество - за съсобственост в идеални части върху всяка една от 991 бр. акции, според наследствената квота. В последния случай се твърди, че е необходимо извършването на делба, за да бъде вписан всеки наследник в книгата на акционерите като притежател на 165 бр. акции, за да упражняват правата по тези акции самостоятелно.
Основателността на предявения иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ в случая е обусловена от преценката на отказа да бъде допуснат пълномощника на въззизивницте до участие в ОСА или като законосъобразен, или като нарушение на техните членствени права, в която връзка апелативният съд намира, че различните становища по спора за разпределяне на акциите и необходимостта от съвместно упражняване на правата съгласно чл. 177 ТЗ до прекратяване на съсобствеността, в конкретния случай не са от съществено значение. Във връзка с доводите по този въпрос, развити както във въззивната жалба, така и в подадения срещу нея отговор, БАС намира следното:
В резултат на наследственото правоприемство за въззивниците е възникнало съпритежание на акциите - собственост на наследодателя им Б. Н. , поради което ищците не се легитимират като притежатели на индивидуално притежаван от всеки от тях пакет от акции, преди постигане на съгласие за делба. Основателно е съображението на въззиваемия, че не се касае за празнота в закона, за да се приложи по аналогия предвидения от закона ред за разпореждане с безналични акции, в който смисъл разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ТЗ не се нуждае от тълкуване. Без да се засяга въпросът относно конкретния способ за прекратяване на съсобствеността, следва да се посочи, че правото на всеки от сънаследниците да поиска вписване в книгата на акционерите за конкретен брой акции възниква само след прекратяване на съсобствеността. Дори да се възприеме поддържаната от въззивниците теза, че при липсата на спор„…„делба" на акциите между наследниците се извършва с факта на представянето на удостоверение за наследници и молбата до акционерното дружество за откриване на индивидуална партида на всеки наследник според тези права…“, с оглед разпоредбата на чл. 177 ТЗ такива действия следва да са извършени от всички наследници или от техен общ пълномощник.
Тезата, че акцията по естеството си е сходна на вземането и не е необходимо извършването на делба, не държи сметка за обстоятелството, че акцията не е само ценна книга, а материализира и неимуществени, лични права, присъщи за членственото правоотношение в акционерното дружество. С оглед личните права, освен имуществените, при наследяване всяка от акциите преминава в съсобственост на наследниците при идеални части според квотата от наследството и правата следва да бъдат упражнявани според изискването на чл. 177 ТЗ – съвместно или чрез общ пълномощник. Само след прекратяване на съсобствеността е възможно отграничаването на притежаваните от отделния съсобственик поименни акции и материализираните с тях права, съответно и вписването в книгата на акционерите.
Извършването на делбата е предпоставка за вписване на придобиването на акциите в книгата на акционерите, по смисъла на 185, ал. 2 ТЗ. Вписването, обаче има само декларативен характер и не е част фактическия състав на придобиването на акциите и на произтичащи от притежаването им права. С оглед чисто капиталовия характер на акционерното дружество, в разпоредбата на чл.220 ТЗ – относно компетентността на общото събрание на акционерите, не се съдържа разпоредба, която да е аналогична на тази по чл. 137, ал.1, т. 2 ТЗ. По същия начин се съотнасят и разпоредбите на чл. 65 ТЗ – за учредяване на дружеството с ограничена отговорност, и чл. 160 ТЗ – за учредяване на акционерното дружество, като следва да се държи сметка за чисто капиталовия характер на акционерното дружество в сравнение с дружеството с ограничена отговорност.
Във връзка с казаното по-горе, възражението на въззиваемия, че до делбата не възниква членствено правоотношение, е неоснователно.
Въззивниците, заедно с останалите наследници на Б. Н. , са придобили по силата на самото наследяване в съсобственост, съобразно квотата на наследяване акциите, намиращи се в неговото наследство, а с това и членството в акционерното – изцяло капиталово, дружество. Липсата на дееспособност до навършване на пълнолетие предпоставя само по необходимост правата по акциите да бъдат упражняване чрез законния представител, но не е пречка за придобиване на членство в чисто капиталовото акционерно дружество.
Независимо от различните твърдения, относно конкретните причини, по делото няма спор, че е било отказано допускането на пълномощника на въззивниците до участие в ОСА. Въпросът, който се поставя във връзка с това е, дали отказът да бъде допуснат до участие в ОСА явилият се пълномощник, с надлежно учредена представителна власт само за част от наследниците и съпритежатели на акциите от наследството на Б. Н. , представлява нарушение на техните членствени права.
Отказът се обосновава от въззиваемото дружество с изискването на чл. 177 ТЗ за съвместно упражняване на правата по акциите от всички съпритежатели или чрез техен общ пълномощник, не само за участие и гласуване в ОСА, но и за предоставяне на информация по подготовката му съгласно чл. 224, ал. 1 ТЗ.
Както се посочи и по-горе, акцията материализира не само имуществени, но и неимуществени – лични права, част от които е и правото на всеки от съпритежателите на акциите да извърши тези действия, които в най-пълна степен защитават членството му в акционерното дружество.
Еднозначно в съдебната практика към момента се приема, че всеки от съпритежателите на акциите разполага, със самостоятелно право на иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ независимо от поведението на останалите съсобственици. Аргументите в тази връзка са, че част от неимуществените права имат строго личен характер, поради което не следва да бъде довеждано докрай изискването за съвместното упражняване на правата в защита на членството. Доводи в тази връзка са изведени от сходството между разпоредбата на член 177 ТЗ и разпоредбата на чл. 132 ТЗ, произтичащо и в двата случая от капиталовият характер на дружествата, изискващи съвместно упражняване на правата или чрез общ пълномощник. И в двата случая законът предоставя на всеки от съсобствениците на акцията или дружествения дял възможност за самостоятелно извършване на всички действия, които позволяват в най-пълен обем осъществяването на защитата на тяхното членство. И двете разпоредби регламентират преките отношения между съответното търговско дружество и членовете му, но при накърняване на техните права изискването за съвместна процесуална легитимация би ги лишило от правото на иск в тяхна защита, особено в случаите на накърняване на неимуществени – лични права.
Изхождайки от личния характер на правата на акционерите и разграничаването им от имуществените права, за упражняването им би следвало, освен правото на иск, за всеки съпритежател на акции или дялове да е възможно предприемането не само на процесуални действия за защита на накърнени членствени права, но и извършването на всички тези фактически действия по упражняване на личните права, които, без да обвързват дружеството в отношенията му със съпритежатели на акциите, са съвместими със защитата на тяхното членство в акционерното дружество.
Логически, такива действия са както възможността на всеки от съпритежателите или представител на един или част от тях да се запознае с предоставените на разположение писмени материали свързани с дневния ред – чл. 224, ал. 1 ТЗ, но също и възможността за непосредствено възприемане на действията, предложенията, съображенията и поведението на участниците в ОСА по приемане на решенията, които засягат правата на съпритежателите на акциите. Извън правото на глас, което, като засягащо дружеството, следва да се упражни при спазване на изискването на чл. 177 ТЗ, извършването на други непосредствени действия, каквото е предоставянето на възможност за информиране за делата на дружеството, присъствие, изказването на съображения по дневния ред на заседанието на ОСА, не обвързва дружеството в отношенията със съпритежателите на акциите, като единствените последици са възможността за предприемане при необходимост на адекватни действия, вкл. за процесуална защита на членственото правоотношение съобразно действията на останалите акционери по приемане на оспорените решения на ОСА.
Следователно, отказът да бъде допуснат до непосредствено присъствие при провеждането на ОСА пълномощникът само на част от съпритежателите на акциите, само по себе си представлява нарушение на неговите членствени права, което във връзка с предявения от тях иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ налага да бъдат отменени решенията, прието на това заседание на ОСА, без да е необходимо обсъждането на останалите възражения.
Гореизложеното налага отмяна на обжалваното решение на БОС, с което е направен извод за неоснователност на иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, като съобразно изхода на делото пред настоящата инстанция от насрещните претенции за репарация на деловодните разноски, следва да се уважи тази на въззивниците за заплатените от тях държавни такси от общо 225 лв. за двете инстанции и 960 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен пред първоинстанционния съд списък на разноските и документи за заплащането му..
Мотивиран от гореизложеното, Бургаски апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 280 от 27.06.2019г., постановено по т.д. № 298/2017г. по описа на Окръжен съд – Б. , с което е отхвърлен предявения иск от А. П. Д. , ЕГН ********** от гр. С., бул. „В“ №*, ет.*, ап. * в качеството й на законен представител на Б. Б. Н. , ЕГН **********; П. Б. Н. , ЕГН ********** и Б. Б. Н. , ЕГН ********** против „С“ А. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: с. З., обл. Б, З. , представлявано от изпълнителния директор С. , за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети на проведеното на 15.06.2017г. общо събрание на акционерите на ответното дружество, както следва: приемане на годишния доклад за дейността за 2016 година; приемане на ГФО за 2016 год. и доклада на одитора; избор на регистриран одитор за заверка на ГФО; решение да не се разпределя печалбата за 2016 год. и освобождаване от отговорност на членовете на съвета на директорите за дейността им през 2016 год., както и изцяло в частта относно разноските и вместо това постановява
ОТМЕНЯ всички решения, взети на проведеното на 15.06.2017г. общо събрание на акционерите на „С“ А. , ЕИК ***със седалище и адрес на управление: с. З., обл. Б.
ОСЪЖДА „С“ А. , ЕИК *** да заплати в полза на Б. Б. Н. , ЕГН **********; П. Б. Н. , ЕГН ********** и Б. Б. Н. , ЕГН ********** и трите представлявани от А. П. Д. , ЕГН ********** от гр. С., бул. „В“ №*, ет.*, ап. * в качеството й на техен законен представител сторените от тях деловодни разноски до момента в размер на 225 лв. (седемдесет и пет лева) – държавни такси по делото пред настоящата инстанция и 960 лв. (деветстотин и шестдесет лева) – адвокатско възнаграждение;
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател:
Членове: