№ 9
гр. Свиленград, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20215620200607 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №1605/2021 от
01.07.2021 година на Началник отдел „Митническо Разузнаване и
разследване Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на Б. ИС./B. I. /
роден на **.**.****г. в Р.Сърбия с адрес в Северна Македония и съдебен
адрес гр.Хасково,ул.Иван Вазов №4 чрез адв.П. , на основание чл.233,ал.6 вр
с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА” –лекарствени продукти по 108 позиции ,всички с
митническа стойност 154 706,754лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 154 706,75 лв. (пункт ІІ),която глоба представлява 100% от
митническата стойност на стоките по пункт І и на основание чл.233,ал.8 от
ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -влекач,марка Волво с рег.
№KU2525AF, с шаси №YV 2A502A98B507599 и полуремарке с рег. №
KU1515AF с шаси № WSM00000003018012 с два регистрационни талона.
Жалбоподателят Б. ИС./B. I. /, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
намира същия за незаконосъобразен и неправилен.Поради изложеното моли
съда да отмени изцяло обжалваното НП.
1
В съдебната фаза, редовно призован жалбоподателят Б. ИС./B. I. / не се
явява.За него се явява адв.П.,който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи. Излага допълнителни съображения относно основателността на
жалбата,в частност за липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя,а що се отнася до отнетото МПС се взема становище относно
неправилно приложение на закона и в противоречие на съдебната практика на
СЕС и националните съдилища, доколкото товарната композиция била
собственост на ЮЛ,а не на ФЛ,което било санкционирано,като излага доводи
в тази насока.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебната фаза ангажира писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) –
ТД Митница Бургас / преди отдел „Митническо Разузнаване и
разследване Южна морска” при Агенция „Митници”/, редовно
призовани, изпращат процесуален представител , който счита обжалваното
НП за правилно и законосъобразно, като от Съда се иска същото да бъде
потвърдено изцяло.
Претендират се разноски по делото за юрисконсулт.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура –Хасково,ТО Свиленград, редовно
призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 23.12.2020 година около 08.15 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи товарни
автомобили” на път от Република Турция за Северна Македония, пристигнал
товарен автомобил на транспортна фирма „Беа Транс“ Северна Македония с
влекач марка Волво с рег.№KU2525AF и полуремарке с рег. № KU1515AF,
която товарна композиция била управлявана от жалбоподателя .
За превозваната стока,водачът-жалбоподател представил транзитна
митническа декларация с клетка за сигурност с МRN 20TR34130002571565,
2
четири броя фактури/двете от 18.12.2020г.,едната от 21.12.2020г. и
последната от 22.12.2020г./ и три броя пътни товарителници.
При извършения документален контрол на представените документи от
митническия служител А. З. било констатирано,че в митническата
декларация с клетка за сигурност с МRN 20TR34130002571565 за стока 2 в
клетка 31/описание на стоката/ и клетка 33/тарифен код на
стоката/посочените данни не съответствали на прилежащата за тази стока
фактура №IHR2200000000286 от 18.12.2020г.Описаната по фактура стока
били медни тръби,резервни части, два вида газ фреон . В представената
митническа декларация стока-части и двата вида газ фреон и съответстващия
тарифен код липсвал/описани били само във фактурата/.
Товарният автомобил бил насочен за пролъчване с рентгенова апаратура.
Извършена била рентгенова проверка под №30 500 от 23.12.2020г. от
гл.експрет Д.К. със становище за физическа проверка на стоката.
В изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т.
1 от ЗМ, митническият служител – св. П. Д. Сюл. в присъствието на колегата
му св. Д. Г. К. била извършена митническа проверка на превозното средство в
гаража на трасе „Входящи товарни автомобили“-след обяд около 16,00часа.
Свалена била оригиналната турска митническа пломба , която била с
ненарушена цялост. Товарното помещение било отворено и при проверката
било установено наличието на 12 колета с различни лекарствени продукта,за
които водачът не можел да представи митнически документи,т.е. освен
декларираните 620колета са били открити още 12 колета.
Поради липса на достатъчно технологично време за преброяване и
описване на лекарствените продукти,проверката продължила и на
24.12.2020г. от 20,00часа,когато горепосочените двама свидетели застъпили
нощна смяна.
При извършената проверка били открити 10 123 броя лекарствени
продукти ,разделени в 108позиции.
Видно от разяснение с рег.№32-386005/31.12.2020г. общият брой
контрабандни стоки-предмет на нарушението възлизал на 10 149 броя
продукти,подробно описани в него.
За тези действия е бил изготвен Протокол за извършена митническа
3
проверка №55558/23.12.2020г. от св. П. Д. Сюл. в присъствието на
митническите служители Янчо Арабаджиев и св.Д.К.,както и в присъствието
на жалбоподателя, като последният не е вписал възражения по него.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано
Писмено обяснение, в което същият собственоръчно на вписал обясненията
си,че бил на рампата на товарене на стоката от външната й страна и нямал
наблюдение върху стоките,които се натоварвали.След това отишъл на кантар
и наистина не знаел какво представлява и съдържа товара. След това отишъл
на митницата за документите и пломба. От там взел документите и потеглил
на път.
Укритите и недекларирани стоки били задържани с разписка №0193667; №
от 25.12.2020г.,а в последствие предадени с приемо- предавателен протокол
на служител при АНО.
С разписка №0193668/25.12.2020г. от жалбоподателя били задържани
влекач,марка Волво с рег.№KU2525AF, с шаси №YV 2A502A98B507599 и
полуремарке с рег. № KU1515AF с шаси № WSM00000003018012 с два
регистрационни талона и съответно с Приемо-предавателен протокол от
25.12.2020г. са били предадени иззетите стоки на съхранение в ТД Южна
Морска.
При този резултат от цялостния митнически контрол и след откриване на
деянието и неговия извършител, както и изясняване на механизма на същото и
неговия предмет, свидетелят П. Д. Сюл. пристъпил на 25.12.2021г. към
съставянето на акт за установяване на митническо нарушение, против
нарушителя.
Това процесуалното действие се извършило присъствено – с личното
участие на нарушителя, както и на свидетеля – Д. Г. К., след приключване на
проверката ,вече на дата- 25.12.2020г.
В съставения АУАН № 2739/25.12.2020г., актосъставителят, изложил
подробно фактическо описание на нарушението и изпълнителната му
форма/превозил стоки през държавната граница без знанието и разрешението
на митническите органи/,като правно квалифицирал нарушението като такова
по чл.233,ал.1 от ЗМ, и др. обективни признаци, както и обстоятелствата при
неговото извършване, налице са и останалите изискуеми реквизити.
4
АУАН е предявен –надлежно и връчен на жалбоподателя -лично, който с
полагане на саморъчен подпис удостоверил получаването на екземпляр от
същия. Разписката за връчване надлежно датирана и подписана е
инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя не е вписал,че има
възражения,а единствено посочи,че е дал писмени обяснения.
В тридневния срок не е подадено писмено възражение от страна на
жалбоподателя срещу така съставения акт .
По АНПр актосъставителят е подал разяснение, в която сочи е допуснал
техническа грешка при преброяването и описа на задържаните стоки предмет
на нарушението,като е уточнил броя и вида на артикулите по позиции 1,
19,27,28,43,53,55,67,79,83,94 и 95.
Със становище от Комисия по Заповед №ЗТД-1000-152/16.03.2020година
на Директора на ТД Южна Морска,изменена и допълнена със Заповед №ЗТД-
1000-337/10.06.2020година ,изменена и допълнена със Заповед№ ЗТД-1000-
715/01.12.2020г. на Директора на ТД Южна Морска,комисията не е
определила митническата стойност на стоката ,предмет на нарушението-общо
за всички стоки ,поради което е изпратена за определяне от вещо
лице,вписано в списъка на вещите лица към ОС Хасково и АС Хасково.
По АНПр е извършена оценка на стоките от вещо лице/Бюлбюлев/,
включено в списъка за вещите лица ,като видно от заключението на вещото
лице, митническата стойност- предмет на нарушението, представляващи
лекарствени продукти е с обща митническа стойност на всички стоки в
размер на 55 000,25лева въз основа на цени в Р.Турция.
Във връзка с горното, с писмо с изх.№32-7004/08.01.2021г.,съдържащо
данни за извършено престъпление е било изпратено преписката и била
изпратена на ОП Хасково,в което е посочено,че АНП е било прекратено на
основание чл.33,ал.2 от ЗАНН.
По преписката е постъпила молба от адв.П.,в която е поискал връщане на
задържаната товарна композиция,като към молбата е приложил пълномощно
и документи.
Във връзка с изпратени сигнал,с писмо №39/2021 от 15.01.2021г., ОП
Хасково е изпратила ,респ. АНО е получил на 18.01.2021г. Постановление за
отказ да се образува досъдебно производство по пр.№39/2021г. по описа на
5
горната прокуратура с мотив,че заключението е необосновано и
неправилно….. а от там и извода,че няма основание да се възприеме,че
стойността на предмета на адм.нарушение била тази посочена от вещото
лице,още повече,че същата била в големи размери.
По преписката е постъпила нова молба от адв.П./в качеството му на
пълномощник на дружеството Бея Транс ЕООД с управител –Б. ИС. за
връщане на камиона и полуремаркето,които били собственост на
дружеството/л.56 от АНПр, доказателства за собствеността/,а не на
управителя на дружеството,в качеството му на физическо лице,като към
молбата отново са приложени доказателства в подкрепа на молбата.
По АНПр е извършена оценка на МПС от вещо лице,включено в списъка
за вещите лица ,като видно от заключението на вещото лице,което съдът
приема за компетентно и безпристрастно дадено ,поради което се кредитира
от съда с доверие – пазарната стойност на товарният автомобил и
полуремаркето към датата на констатиране на нарушението е в общ размер на
74 322,35лева,а стойността и съгласно параграф 1,т.38 от ЗМ
/митническата/– вещото лице е определило в размер на 73 211,70 лева.
По АНПр е постъпила и молба от фирмата натоварила колетите на
товарният автомобил и полуремаркето,в която сочат,че водачът няма вина,а
вината се дължи на техни работници във връзка с пандемичната обстановка в
страната.
Във връзка с постъпилото Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр.№39/2021г. по описа на ОП Хасково е била образувано
АНП №451/2021г. и е назначена нова експертиза,вече с вещо лице -магистър
фармацевт,който е определил продажната цена на всички лекарствени
продукти в размер на 156 647,73лева към 25.12.2020г.
След постъпване на експертизата,преписката отново е изпратена на ОП
Хасково,но същата е върната с посочване,че становището не е променено във
връзка с постановения отпреди отказ.
Поискано е от съдебният експерт магистър фармацевт да даде отговор
относно лекарствени продукти предмет на нарушението описани в позиция
№16,17,35,85 и 87,като вещото лице е допълнило заключението си .
Със становище от комисия назначена по Заповед №ЗТД-1000-
6
152/16.03.2020година на Директора на ТД Южна Морска,изменена и
допълнена със Заповед №ЗТД-1000-337/10.06.2020година ,изменена и
допълнена със Заповед№ ЗТД-1000-715/01.12.2020г. на Директора на ТД
Южна Морска на основание разпоредбите на чл.74,параграф 3 от Регламент
/ЕС/ №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета е определена
митническата стойност на стоката ,предмет на нарушението - в общ размер
на 154 706,75лева.
Издадено е процесното Наказателно постановление /НП/ №1605/2021
от 01.07.2021 година на Началник отдел „Митническо Разузнаване и
разследване Южна морска” при Агенция „Митници”, с което на Б. ИС./B. I. /
роден на **.**.****г. в Р.Сърбия с адрес в Северна Македония и съдебен
адрес гр.Хасково,ул.Иван Вазов №4 чрез адв.П. , на основание чл.233,ал.6 вр
с чл.233,ал.1 от ЗМ е постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА” –лекарствени продукти по 108 позиции ,всички с
митническа стойност 154 706,754лева; за нарушение на чл. 233, ал. 1 от
Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 154 706,75 лв. (пункт ІІ),която глоба представлява 100% от
митническата стойност на стоките по пункт І и на основание чл.233,ал.8 от
ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -влекач,марка Волво с рег.
№KU2525AF, с шаси №YV 2A502A98B507599 и полуремарке с рег. №
KU1515AF с шаси № WSM00000003018012 с два регистрационни талона.
Обжалваното НП е редовно връчено на адв.П.-пълномощник на
жалбоподателя/пълномощно приложено по АНПр -л.114/ на 13.07.2021
година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно
оформено - датирано и подписано, се намира приложено в делото /л.167/, с
отбелязване и на качеството на получателя му, а именно че е получено адв.П.-
пълномощник на жалбоподателя на съд.адрес. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Материалната компетентност на Началник отдел „Митническо
Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция „Митници” да издава
НП за нарушения по ЗМ не се оспорва по делото, а и е обективирано пряко
позоваване на издадената Заповед №ЗАМ-657/32-156173/18.05.2021г.на
Директора на Агенция Митници.
7
По делото е представено и прието като доказателство писмо от
дружеството натоварило процесното МПС до митническата администрация в
Р.България от 21.01.2021г., и съгласно което се сочи,че работниците са
натоварили по погрешка дванадесет кашона с лекарствени продукти на
товарната композиция ,която е управлявана от жалбоподателя,поради което
молят да им се върнат.
От страна на АНО са ангажирани писмени доказателства изведени от
митническата информационна система , от които е видно, че стоката, която е
била декларирана е била претоварена в друго превозно средство,а именно
претоварени са били 620броя колети ,респективно извън недекларираните
12такива предмет на настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприета в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на
разпитаните в съдебно заседание, свидетели – П. Д. Сюл. и Д. Г. К. .
Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които
са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите св. П. Д. Сюл. и Д. Г. К. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция
„Митници”, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка
подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост
от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
8
обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП.
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата
по делото е видно, че свидетелят по Акта –Д. Г. К., е и свидетел, присъствал
при установяване на нарушението, а относно факта, че това лице, както и
актосъставителя са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има
предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат
да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение №
39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията и на двамата посочени
свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените
и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на
недеклариране на стоки, при преминаване през държавната граница. Поради
това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С доверие се възприе и становището от Комисия,която е неоспорена от
страните. Въз основа на последното, се установяват вида и качеството на
стоките предмет на нарушението и митническата стойност на процесните
вещи на основание чл.74 парграф 3 от Регламент №952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета въз основа на наличните данни на митническата
територия на съюза.в размер на 154 706,75лева ,която комисия е взела
предвид заключението на фармокологичната експретиза. Същата е
приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за обоснована
и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й форма и
реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
С доверие се възприе и заключението по извършената оценителна –
експертиза, назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на
последната, се установяват пазарната стойност на товарната композиция
9
към датата на констатиране на нарушението което вещото лице е определило
в размер на 74 322,35лева,а митническата стойността вещото лице е
определило в размер на 73 211,70лева. Същата е приобщена към
доказателствения материал, в хода на съдебното производство, по съответния
процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Експертизата е извършена от
експерт - специалист с необходимата квалификация, обективира
необходимите данни ползвани за оценката и фактически констатации,
липсват индиции за предубеденост. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
С доверие се възприе и заключенията по извършената фармокологична –
експертиза и допълнителната към нея, назначена във фазата развила се пред
АНО. Въз основа на последните, се установяват вида и качеството на
стоките предмет на нарушението и стойност на процесните вещи ,като е
определена пазарната стойност на стоката ,предмет на нарушението ,в общ
размер на 154 706 ,75лева. Същата е приобщена към доказателствения
материал, в хода на съдебното производство, по съответния процесуален ред
– чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН. Поради това и липсата на обратни
доказателства, съдът я счита за обоснована и правилна, независимо от
резервите си по отношение на външната й форма и реквизитите, начина на
подреждане на изложението и изводите.
Идентична правна оценка се налага и относно писмените доказателства,
приложени в преписката, приобщени по реда на чл.283 НПК, вр.чл.84
ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните, като съдът също ги
кредитира за достоверни по съдържанието им спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът формира от следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице и е процесуално допустима.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за частично основателна,
за което се излагат следващите правни съображения:
І.От процесуална страна.
10
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на митническия
режим се съставя Акт от митническите органи.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че съгласно писмените
доказателства по делото, НП е издадено на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН.
Цитираната разпоредба (доп.ДВ бр.63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
гласи, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и
е препратено на наказващия орган.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН.
Поради гореизложеното,съдът приема,че не са допуснати съществени
процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя /да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си /и да
се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
11
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
Относно материалноправната законосъобразност на НП.
Както вече бе посочено правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на
конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият
извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе
пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено. Т.е.
обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на
материалния закон и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, приета от АНО, която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в
обстоятелствената част на Акта.
Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение, във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки въззивникът-жалбоподател не е
обявило пред митническите органи, поради което не е разполагал и не е
представил митнически документи, удостоверяващи надлежното им
деклариране или задействане на митнически режим за тях.
Свидетелите са категорични относно съпричастността на лицето към
превозваните процесни стоки и неговото лично отношение на държане на
същите, както и относно вида и естеството на носените стоки,
представляващи лекарствени продукти по 108 позиции и тяхното количество.
С оглед посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на
понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на
ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение
12
на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт
най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
лекарствени продукти по 108 позиции .
Поради това, с оглед събраните доказателства по делото Съдът приема за
доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 23.12.2020 година
през МП „Капитан Андреево” при влизане си в страната от Р.Турция за
Македония, жалбоподателят е превозил през държавната граница стоки с
търговски характер и количество, без знанието и разрешението на
митническите органи (за извършването на физическата проверка, респ. за
преброяването и описването на недекларираните стоки е било необходимо
техническо време и няколко митнически служители с оглед голямото им
количество и разнообразие, поради което и АУАН е съставен няколко дни
след датата на нарушението).
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1 от ЗМ, във втората от предвидените
изпълнителни форми - „превози” през държавната граница. За
съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и
разрешение на митническите органи, конкретните стоки да влезнат на
митническата територия на страната, съвпадаща и с държавната такава, но
административно организирана, като проверка преди реалното напускане на
страната. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
13
Именно в тази връзка при преминаване на редовния митнически контрол,
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ.
въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1
от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на ЕС, които имат директно действие за вътрешното
ни законодателство след присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния
режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от него лекарствени продукти по 108 позиции, в
релевантния момент на въвеждането им на митническата територия на
Република България, пряко се установява от показанията на свидетелите –
митнически служители, които са категорични, че той не е декларирал
процесните превозвани стоки. В конкретния случай, съобразно видът и
количеството на стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било
писменото. Тъй като този им брой и множество артикули изключва
нетърговски характер, обратно сочи търговско предназначение, т.е.
процесните стоки не могат да бъдат определени като нетърговски такива.
Устно деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер,
когато стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на
пътника и т.н. Именно това свое задължение за писмено деклариране не е
изпълнил жалбоподателят при влизането си от Република Турция, като той
несъмнено е бил субект на същото, възникнало за него в момента на
започване на формалностите по митническия контрол - първоначален.
Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема форма - с
писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то налице е
липса на деклариране.
Бездействието от негова страна по отношение на задължението за
деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния ред и форма,
изключва знанието на компетентните митнически органи, субсумира и
липсата на дадено разрешение от тях за внасянето на стоките в територията
на страната.
От тук следователно доказан е и вторият съставомерен признак на
14
нарушението.
След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателят е
консумирал от обективна страна административнонаказателния състав на чл.
233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер
и количество, тъй като не е изпълнил задължението си да ги декларира при
преминаването през първоначалния митнически контрол, макар реално да е
носил такива, като те са били открити вече при последващата митническа
проверка.
Поради това напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители, които
Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от свидетелските
показания цялостно поведение на нарушителя в хода на проверката,
обективният факт на откриването им в товарното помещение на
управляваната от него товарна композиция.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове и подлежат на деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от жалбоподателя е съставомерно и по субективен
признак.
Съдът приема,че жалбоподателят е действал виновно при съзнаване
задължението за деклариране и несъответствието в количеството и
артикулите на превозваните стоки, както и в броя на колетите, което ако не му
е било известно е следвало да знае, предвид задължението си в качеството на
фактически превозвач, произтичащо от чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от Конвенция CMR
- да знае каква стока превозва, а в случай че не разполага с необходимите
средства за нейната проверка, следва да впише в Международната
товарителница (ЧМР) в клетка 18 мотивирани възражения относно
превозвания товар, включително и обстоятелството, че не е присъствал на
товаренето (което в настоящия случай не е налице, тъй като в Личното си
обяснение жалбоподателят е заявил, че е бил при натоварването на стоката).
15
При липса на подобно възражение, което е видно от съдържанието на
приетата по делото Товарителница, с липсваща бележка в указаната графа -
клетка 18 от клишираната форма на документа, следва да се приеме, че
превозвачът отговаря за вида и количеството на превозвания от него товар.
Както вече бе посочено жалбоподателят е следвало да знае, както и е знаел
действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. След като това е така, жалбоподателят е бил
наясно с обществено-опасните последици от деянието и е предвиждал
тяхното настъпване. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност.
Независимо от това, обаче, дори и при извод за непредпазливост на
деянието, същото съставлява административно нарушение, тъй като не е
изрично изключено от кръга на наказуемите, съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от ЗАНН. Обективният признак на небрежността очертава рамките на
дължимото, т.е. това, което деецът е бил длъжен да предвиди. За да се
прецени дали деецът е бил длъжен да предвиди престъпния резултат, трябва
да се отговори на два въпроса. Първо, какво поведение дължи субектът в
дадения случай? Дължимото поведение се определя от правилата, които
регламентират съответната дейност. Тези правила са изработени от
обществената практика, науката, техниката и най-често са изрично закрепени
в нормативен акт. Правилата очертават границите на грижата, която деецът
трябва да прояви, за да избегне общественоопасния резултат. Спазването на
всички правила изключва небрежността и изобщо вината. Обратно -
нарушаването на правилата за изпълнение на съответната дейност означава,
че деецът не е проявил дължимата грижа. Вторият въпрос е, отклонил ли се е
деецът от дължимото поведение и в какво се е изразило това отклонение? При
небрежността деецът нарушава правилата за изпълнение на съответната
дейност и от това за него възниква задължението да предвиди
общественоопасните последици на своето деяние. В този смисъл е Решение
№ 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о. на ВС. В случая жалбоподателят е
следвало,щом е присъствал на натоварването на стоката,да се убеди,че същата
отговоря на броя и количеството посочени в придружаващите я документи.
С тези правни съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и
законосъобразно от материално-правна страна, издадено при правилно
16
приложение на материалния закон.
Според действащото митническо законодателство, митническите
задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране
и обявяване са свързани и със субекта –фактически превозвач, т.е. шофьорът,
който е лицето, фактически въвело стоките на митническата територия на
страната ни или Общността. По пряк аргумент от чл. 96, § 2 от Митническия
кодекс на Съюза и чл. 8 и чл. 9 от Конвенция CMR, като фактически
представител на превозвача той е носител на задължението за представянето
на товара, ведно с карнета ТИР и други документи за натоварената стока, от
тук и е отговорен за съответствието с описаното в ТИР карнета и ЧМР-то. С
неговото представяне, съответно регистриране в митническата система
„БИМИС”, при последвалото откриване на по-голямо количество на товара и
разлика в неговото съдържание по видове стоки, всички с търговски характер,
следва да се приеме, че липсва надлежно деклариране в установената форма
от страна на жалбоподателя.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за
правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен.
В допълнение към вече изложените съображения, необходимо е да се
разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните форми на
контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен фактически
състав съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1
от ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ. Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, респ.
намиране на стоки в това МПС, не обосновава изпълнително деяние във
форма - превозва, за осъществяване на митническата контрабанда. И това е
така, тъй като формата на изпълнително деяние следва да се съобрази с вида,
обема и количеството на процесните стоки.
17
Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет и съгласно приетото от ОП Хасково.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното административно
нарушение, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП, не може да
се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не
разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото
количество и разнообразието на артикулите и марките на контрабандирани
стоки, деянието не разкрива значително по-ниска степен на обществена
опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо –
липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото,
отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на
обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84
от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано преценката за липса на основания
и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на
издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя за
нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова
страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните
18
реквизити на НП, поради което наведеното в тази насока възражение в
Жалбата е неоснователно. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и
неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки на
виновните лица се налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от
митническата стойност на недекларираните стоки; а съгласно съответно чл.
233, ал. 6 от същия закон недекларираните стоки - предмет на митническа
контрабанда се отнемат в полза на Държавата, независимо чия собственост са.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в
минималния размер от 100 % от митническата стойност на недекларираните
стоки.
Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на
всички релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и
отегчаващи такива. Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това че не е бил използван тайник
или друг специален начин, се установиха факта, че не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения, за които има влезли в сила НП. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. В тази връзка
не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на
подсъдимия, доколкото възрастта от 45 години предполага житейски опит,
който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст
не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието
на смекчаващо вината обстоятелство. Предвид така установените релевантни
за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
19
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от митническата
стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно
режима на индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с
оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно
разпореждане е напълно законосъобразно, приложено на съответното правно
основание - чл. 233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и
обвързва във всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както
правилно е подходил и АНО, позовавайки на същата норма, като друго
различно разрешение не следва и предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението й.
НП в частта му по пункт 3, касаеща постановената репресивна мярка
„ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” на превозното средство, което е
послужило за превозване на стоките - предмет на митническа контрабанда, а
именно: влекач,марка Волво с рег.№KU2525AF, с шаси №YV
2A502A98B507599 и полуремарке с рег. № KU1515AF с шаси №
WSM00000003018012 с два регистрационни талона, следва отменено и по
следните съображения:
Репресивната мярка „отнемане в полза на Държавата” на превозното
средство, което е послужило за превозване на стоките - предмет на
митническа контрабанда е изрично предвидено в разпоредбата на чл. 233, ал.
8 от ЗМ в случаите на осъществено нарушение по чл. 233 от същия закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните
средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките -
20
предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата
независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства
на стойността на предмета на митническата контрабанда.
Съдът вземайки предвид Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по
Дело С-393/19, приема следното: към датата на извършване на настоящото
нарушение ЗМ в разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от същия нормативен акт е
предвидено че „превозните и преносните средства, които са послужили за
превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост са,
освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.”. Българският наказателен Съд е изправен пред
съществени затруднения как да приложи санкционния закон така, че неговото
Решение да е законосъобразно както според националното, така и според
европейското право. Затрудненията, произтичащи от приложението на
европейското право намират своето разрешение в самото европейско право.
То има предимство пред националното право, прилагането на което не може
да доведе до осуетяване на неговата ефективност. Националният Съд е
обвързан от Преюдициалното заключение по дело С-393/19. В този Съдебен
акт Съдът на ЕС приема, че :член 2, параграф 1 от Рамково решение
2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на
облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17,
параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна уредба, която
позволява конфискация на средство, използвано за извършване на
престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство
принадлежи на трето добросъвестно лице. Прието е също,че Член 4 от
Рамково решение 2005/212 във връзка с член 47 от Хартата на основните
права трябва да се тълкува в смисъл, че НЕ ДОПУСКА национална правна
уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува
имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства
за защита.Или иначе казано национална правна уредба, която позволява
конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление
квалифицирана контрабанда/ респективно при извършено адм.нарушение /,
когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от
21
извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни
правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза, още повече
че след произнасянето на съда по горепосоченото дело, националните
разпоредби са обявени за противоконституционни в унисон с приетото от ЕС.
Безспорно по делото,лекият автомобил не е собственост на жалбоподателя,
а е собственост на търговско дружество,видно от приобщения по АНПр
рег.талон на процесното МПС ,поради което обжалваното НП в тази му част
като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.
Правният режим на ЮЛ на ТПр – търговските дружества се урежда от ТЗ.
В нашето законодателство няма определение на легалното понятие ЮЛ. То се
изяснява от праванат теория. Основно значение има разпоредбата на чл.131 от
ЗЛС, според която ЮЛ са носители на права и задължения, които те
придобиват, чруз своите органи.
ЮЛ е социално образувание, което не е естествен организъм, а се създава от
човешки същества въз основа на закона на обективното право. То се намира в
завсимост от правните норми, както с оглед на възникването си така и
направното си положение през цялото време на своето съществуване. ЮЛ е
правомерно правно явление, защото може да възникне и съществува само
доколкото са спазени изискванията, които законът поставя.
ЮЛ възниква за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по
правоотношение. Това означава, че то е обособен правен субект, различен от
ФЛ-а, които го създават, от лицата които са вкл. в него, като негови членове и
въобще от вс. останали правни субекти. Това дава възможност м/у ЮЛ и
останалите правни субекти да възникват различни правоотношения. По
необходимост дейността на ЮЛ в областта на частното право е свързана и с
изпълнение на административни и финансови задължения с участие в
процесуални правоотношения по защита на субективни права, с участие в
трудови и др. правоотношения, поради което с основание в литературата е
общо прието, че са полисубектни, могат да бъдат страни по различни, по
отраслова принадлежност правоотношения.
ЮЛ има свое имуществото, което е съставено от права, задължения и
фактически състояния с икономическа стойност. То е отделено имуществено
от субектите, които го създават или са включени в него, като негови челнове,
както и от всички останали правни субекти. ЮЛ отговаря само за изпълнение
22
на правните си задължения и за неблагоприятните последици от
неизпълнението им. ЮЛ като правен субект притежава като свои родови
характерни белези освен имуществената и отговорностна обособеност от
всички останали правни субекти.
При така изложеното по горе възприето в съдебната практика и
теория,следва да се приеме,че неправилно и незаконосъобразно е
поставеното отнемането на товарната композиция ,собственост на ЮЛ-
македонско дружество,въпреки ,че останалите критерии предвидени в
разпоредбата на чл.233,ал.8 от ЗМ са били налице,но доколкото същото не
собственост на извършителя на адм.нарушение и съгласно практиката на СЕС
в тази насока ,то в тази част ,съдът намира НП за неправилно и
незаконосъобразно .
Съгласно чл. 633 от ГПК, постановеният акт на Съда на ЕС е задължителен
за всички съдилища и учреждения в Република България. При това
положение, настоящият Съдебен състав счита, че предвиденото в чл. 233, ал.
8 от ЗМ отнемане на лекият автомобил се явява в противоречие с цитираното
Решение на Съда на ЕС и настоящият Съдебен намира че не следва да
приложи чл. 233, ал. 8 от ЗМ , като норма, противоречаща на правото на ЕС.
Именно и по тези съображения Съдът намира, че в тази част по пункт 3
обжалваното НП следва да бъде отменено като противоречащо на правото на
ЕС.
Относно разноските по делото
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
По делото от страна на процесуалният представител на жалбоподателят се
претендират разноски,но доказателства за техният размер не се
ангажирани,поради което не следва да се присъждат такива.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски, които съдът определя в размер на 53 лв./съобразно частичното
потвърждаване на обжалваното НП/.
23
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №1605/2021 от 01.07.2021
година на Началник отдел „Митническо Разузнаване и разследване Южна
морска” при Агенция „Митници”, в частта с което на основание чл.233,ал.8
от ЗМ са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА - влекач,марка Волво с
рег.№KU2525AF, с шаси №YV 2A502A98B507599 и полуремарке с рег. №
KU1515AF с шаси № WSM00000003018012 с два регистрационни талона,
като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №1605/2021 от 01.07.2021 година на Началник отдел
„Митническо Разузнаване и разследване Южна морска” при Агенция
„Митници”, в частта с което на Б. ИС./B. I. / роден на **.**.****г. в
Р.Сърбия с адрес в Северна Македония и съдебен адрес гр.Хасково,ул.Иван
Вазов №4 чрез адв.П. , на основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.1 от ЗМ е
постановено „ОТНЕМАНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА” –лекарствени
продукти по 108 позиции ,всички с митническа стойност 154 706,754лева и
за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 154 706,75 лв. (пункт
ІІ),която глоба представлява 100% от митническата стойност на стоките по
пункт І.
ОСЪЖДА жалбоподателят Б. ИС./B. I. / роден на **.**.****г. в Р.Сърбия с
адрес в Северна Македония и съдебен адрес гр.Хасково,ул.Иван Вазов №4
ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ” сумата в размер на 53,00лв.
представляващи част от извършени разноски по осъществена юрисконсултска
защита по АНД №607/2021г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
24