Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
гр.Хасково,28.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на осми юли през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при секретаря Мария Койнова, като разгледа
докладваното от съдия Костова административно дело №40/2022г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.211 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано
е по жалба от П.В.М. *** против Заповед №272з-3716/23.12.2021г., издадена от
ВПД директор на ОДМВР - Хасково, с която на жалбоподателя, на основание чл.204,
т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за извършено дисциплинарно
нарушение е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от три месеца.
Жалбоподателят
счита заповедта за незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и
несъобразяване с целта на закона, като определя наложеното му дисциплинарно
наказание за явно несправедливо. Твърди, че дисциплинарното производство било
проведено без негово участие. На първо място, заповедта за образуване не му
била връчена и не му била предоставена възможност да се запознае с нея. Лишен
бил от възможност да участва в работата на дисциплинарно разследващия орган.
Сочи, че отказал да даде обяснения по случая, тъй като от поканата, която му
била връчена не ставало ясно за какво
дисциплинарно нарушение била образувана дисциплинарната проверка и в тази
връзка какви били обективните и субективни признаци на твърдяното нарушение, а
и заради това, че не му били посочени конкретни
въпроси за изясняване на фактическата страна. При
връчването на обобщената справка отново не му било позволено да се запознае с
целия доказателствен материал, приобщен и приложен към образуваната по случая
дисциплинарна преписка. На следващо място, налице било нарушение на чл.210 от ЗМВР, тъй като описанието на нарушението не било правилно. Описани били няколко
нарушения, а било наложено едно наказание, което представлявало процесуално
нарушение. Това нарушение довело до издаване на акта и в нарушение на
материалния закон, тъй като била нарушена разпоредбата
на чл.197, ал.2 от ЗМВР, според която за всяко отделно нарушение следвало да се
налага отделно наказание. Неяснотата относно това за кое точно осъществено
нарушение следвало да му се наложи дисциплинарно наказание не се преодолявала и
от съдържащата се по преписката справка. Следвало за всяко едно от описаните
нарушения да се наложи отделно наказание, след което едно общо за максимално
предвидения от закона срок. Също така, в случая не било посочено кой бил
издателят на Инструкция №8121з-749 от 20 октомври 2014г., кога бил обнародван и
влезнал в законна сила този акт и коя била приложимата и действаща
материалноправна норма към деня на извършване на твърдяното нарушение на служебната
дисциплина. Друго нарушение на административнопроизводствените правила представлявала
неправилната правна квалификация на деянието. Неспазването
на разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция №8121з - 749 от 20
октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение, по своята правна същност било такова по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а не както било посочено в оспорения акт такова по
смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. В тази насока следвало да се отбележи
още, че в заповедта било посочено неизпълнение на визираните разпоредби от
инструкцията, а в обстоятелствената част на
заповедта било записано, че неизпълнението на служебните задължения било
съгласно утвърдената длъжностна характеристика. Така, не ставало ясно кои точно
били нарушенията. На последно място жалбоподателят твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение. Не бил заспивал и не бил допускал каквото и да било
отклонение от задълженията си по осъществяване пътен контрол спрямо участниците
в движението. Твърденията на дисциплинарно наказващия орган в тази насока били
недоказани.
По изложените съображения се претендира
отмяна на оспорения акт и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жабата се поддържа от пълномощник
на оспорващия. Допълнително се изтъква, че последният не е бил запознат с
автоматизираната информационна система „Видео заснемане на пътния контрол“.
Освен това, жалбоподателят не бил дал съгласие да бъдат заснемани с нея
дейности, извън тези по пътния контрол. Използването на системата не можело да
се извършва за цели, различни от прякото осъществяване на дейностите по пътен
контрол. Със заснемането на М. с посочената система се нарушавали негови конституционни
права.
Жалбоподателят добавя, че в конкретната
вечер нямал задължение да упражнява контрол на пътното движение. Задачата била
само да извеждат камионите, преминаващите коли и лица извън магистралата, без
да ги проверяват.
Ответникът, директор на ОДМВР – Хасково, не изразява
становище по делото.
Административен съд - Хасково, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С писмо рег.№7855р-9185/11.10.2021г.
директорът на дирекция „Вътрешна сигурност“ в МВР уведомил директора на ОДВМР –
Хасково, че при преглед на видео файлове се установило, че на 15.09.2021г. за
времето от 04.48 ч. до 06.35 ч. служителят, назначен като водач на служебен
автомобил К. С. с рег.№ ** **** **, числящ се на ОДМВР – Хасково, е отпуснат
назад към облегалката на седалката на автомобила, със затворени очи и видимо не
изпълнява служебните си задължения.
Със Заповед 1253з-340/20.10.2021г. ВПД директор
на ОДМВР – Хасково заповядал да се извърши проверка за изясняване на постъпилите
данни, че на 15.09.2021г. в периода от 04.48 ч. до 06.35 ч. мл. инспектор П.В.М.,
назначен като водач на служебен автомобил К. С. с рег.№ ** **** **, бил
отпуснат назад към облегалката на седалката на автомобила, със затворени очи и
видимо не изпълнявал служебните си задължения, съгласно утвърдената длъжностна
характеристика. На 02.11.2021г. П.М. е подписал заповедта, респ. се е запознал
със съдържанието ѝ. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ
орган – Комисия.
Във връзка със заповедта, до жалбоподателя П.В.М.
е била отправен писмена Покана рег.№1253р-12680/10.11.2021г. за даване на
писмени обяснения или възражения по случая, в срок от 24 часа от получаване на
заповедта. Поканата е била връчена на М. на 17.11.2021г., в 09.30 часа.
В Докладна записка
рег.№1253р-12681/19.11.2021г., председателят на Комисията, определена със
Заповед 1253з-340/20.10.2021г. посочил, че при направена справка за периода
17.11.2021 – 19.11.2021г. в деловодната система на ОДВМР – Хасково се
установило, че няма данни за депозирани от служителя младши инспектор М. писмени
обяснения или възражения.
На 24.11.2021г. в ОДМВР – Хасково е била
регистрирана Справка рег.№1253р-12858, с която дисциплинарно разследващият
орган предложил на директора на ОДМВР – Хасково, на основание чл.194, ал.2,
т.2, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.6, предложение четвърто и чл.204, т.3
от ЗМВР, на
младши инспектор П.В.М. - младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното
движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ - ОДМВР – Хасково, да се наложи дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 (три) месеца. В
обстоятелствената част на справката е посочено, че Комисията установила, че в
периода от 20.30 ч. на 14.09.2021г. до 08.30 ч. на 15.09.2021г. младши
инспектор П.М. бил назначени в наряд за контрол на пътното движение с района на
действие - автомагистрала „Марица“, като използвал служебен автомобил марка „***“
с рег.№ ** **** **. От
прегледа на записите, направени от видеокамерите, монтирани в същия служебен
автомобил, се установило, че в периода от 04.48 ч. до 06.35 ч. на 15.09.2021г.
младши инспектор М. бил отпуснат към облегалката на седалката на автомобила,
със затворени очи. Отразено е, че М. не дал обяснения за случая. След
разглеждане на доказателствата – писмо рег.№7855р-9185/11.10.2021г., файлове с
видеозаписи за 15.09.2021г., направени от видеокамерите, монтирани в служебен
автомобил „Киа“ с рег.№ ** **** **, разпечатка от ежедневна ведомост рег.№
1253р-9529/31.08.2021г. за 15.09.2021г. - нощна смяна, на служителите от група „Контрол на
пътното движение по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“
при отдел „Охранителна полиция“ - ОДМВР - Хасково, Комисията стигнала до
извода, че за времето от 04.48 ч. до 06.35 ч. на 15.09.2021г. М. не изпълнявал
служебните си задължения за контрола на пътното движение, визирани в чл.39,
ал.1, т.1 - 4 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014г. за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, а
именно: не присъствал видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по
спазване на правилата за движение, чрез прилагане на административнонаказателни
и принудителни административни мерки, нито участвал в
организационно-профилактични мероприятия, въпреки, че били назначени в наряд за
контрол на пътното движене.
На 30.11.2021г. в 10.20 ч., видно от
направеното отбелязване, П.М. се запознал със справката и получил копие от
същата.
В Докладна записка
рег.№1253р-13202/02.12.2021г., председателят на Комисията, определена със
Заповед 1253з-340/20.10.2021г. посочил, че при направена справка за периода
30.11.2021 – 02.12.2021г. в деловодната система на ОДВМР – Хасково се
установило, че няма данни за депозирани от служителя младши инспектор М. писмени
обяснения или възражения във връзка със справката.
На 08.12.2021г. Справка рег.№1253р-12858 от
24.11.2021г. е резюлирана от директора на ОДМВР – Хасково, с текст „Съгласен!“.
С
оспорената в настоящото производство Заповед №272з-3716/23.12.2021г., на младши
инспектор П.В.М. - младши автоконтрольор в група „Контрол на пътното движение
по главни пътища и автомагистрали“ на сектор „Пътна полиция“ при отдел
„Охранителна полиция“ - ОДМВР – Хасково, на основание чл.204, т.3, чл.197,
ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, за извършено нарушение на служебната
дисциплина, по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно по чл.199,
ал.1, т.6 от ЗМВР, чрез неизпълнение служебните задължения за контрол на
пътното движение, визирани в чл.9, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция № 812,1з-749-от
20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение - не наблюдавал движението, като не присъствал
видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за
движение, чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки, нито участвал в организационно-профилактични
мероприятия, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за
срок от три месеца. В обстоятелствената част на заповедта са описани установените
в хода на дисциплинарното производство факти, които са приети за доказани.
Изброени са правните основания за издаване на административния акт.
По
делото беше разпитан свидетелят Х.Т. – колега на жалбоподателя и част от
съвместен автопатрул с него на 15.09.2021г. – нощна смяна. Пред съда същият
заяви, че няма спомен колегата му да си е почивал в служебния автомобил,
отпуснат на седалката. Споделя, че по време на наряд имат право на 30 мин.
почивка, която не била с регламентиран времеви период за ползване.
От
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването
на заповедта и от лице с правен интерес, за което административният акт е
неблагоприятен.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспорената Заповед №272з-3716/23.12.2021г. на ВПД
Директор ОДМВР - Хасково е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204,
т.3 от ЗМВР – ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР.
При издаването на заповедта не е допуснато нарушение
на изискването за форма на административния акт. Съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Процесната заповед е издадена в предвидената
от закона писмена форма, като в нея са посочени всички реквизити.
Спазени са сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР, който
предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от
откриване на нарушението /справка от 24.11.2021г., върху която има резолюция за
запознаване от дисциплинарно наказващия орган от 08.12.2021г./ и не по-късно от
една година от извършването му. Датата на извършване на нарушението следва да
бъде изрично посочена като период, в който е осъществено деянието, описано като
нарушение, което в случая е сторено.
Съгласно чл.206, ал.1 от ЗМВР дисциплинарно наказващият
орган е дал възможност на наказания служител да депозира писмените си обяснения
по вмененото дисциплинарно нарушение. Неоснователни са твърденията на
жалбоподателя, че дисциплинарното производство било проведено без негово
участие. Установява се, че заповедта за образуване на дисциплинарното
производство не е била връчена на служителя, съответно била му е предоставена
възможност да се запознае с нея, налице е запознаване с изготвената справка.
Възражението на оспорващия за непредоставена
възможност за участва в работата на дисциплинарно разследващия орган е напълно
неоснователно, доколкото относимата нормативна уредба не предвижда обетът на
дисциплинарно разследване да има права, свързани с участие в дейността на
органа по разследване. При
осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство дисциплинарно
разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона.
Установява се, а и оспорващият сам посочва в жалбата
си, че му е била връчена покана за даване на обяснения по случая. В тази
връзка, не може да се сподели становището, че същият е бил лишен от правото си на
защита или че същото му е било ограничено. Личното възприятие за съдържанието
на поканата, а именно, че от това съдържание не ставало ясно за какво
дисциплинарно нарушение била образувана дисциплинарната проверка и в тази
връзка какви били обективните и субективни признаци на твърдяното нарушение, не
може да е аргумент, обосноваващ защитната теза на жалбоподателя в настоящия
процес, доколкото отказът за даване на обяснения е въпрос на личен избор, който
явно е бил упражнен. Ето защо този избор не може да е релевантен по отношение
контрола за законосъобразност на заповедта.
Твърдението, че при връчване на обобщената справка на
жалбоподателя не било позволено да се запознае с целия доказателствен материал
по дисциплинарната преписка, е неоснователно, доколкото пред съда не се
представиха доказателства в тази насока. В тази връзка следва да се отбележи,
че изготвената Справка рег.№1253р-12858 е била сведена до знанието на М. и
същият е получил копие от нея, което удостоверил с подписа си. Нито чрез
отбелязването за запознаване със справката, нито по друг начин адресатът ѝ
е посочил, че не е упражнил правата си по чл.207, ал.8 вр. с чл.207, ал.7 от ЗМВР.
Не се споделя и твърдението, че от страна на
административно наказващия орган била нарушена разпоредбата на чл.197, ал.2 от ЗМВР. Съдът не счита, че в случая са били извършени няколко нарушения. От
текста на оспорената заповед се установява, че от М. е било извършено едно нарушение
на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, съставомерно
по чл.199, ал.1, т.6 от ЗМВР чрез неизпълнение служебните задължения за контрол
на пътното движение, визирани в чл.9, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция №
8121з-749-от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение (Инструкция № 8121з-749-от 20
октомври 2014г.).
Съдът намира, че в случая не е налице неправилната
правна квалификация на деянието. Съгласно чл.39, ал.1, т.1 - 4 от Инструкция
№8121з - 749 от 20 октомври 2014г. за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение, пътният контрол се осъществява чрез
наблюдение на движението, видимо присъствие, контрол по спазване на правилата
за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки, организационно-профилактични мероприятия. Така описаните
задължения представляват служебни по своята същност, доколкото неизпълнението
има фактически резултат, изразяващ се в бездействие на съответния служител.
След като е установено такова бездействие, правилно е била установена
хипотезата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от
дисциплинарно наказващия орган релевантни юридически факти и доколко същите са
елементи от състава на посоченото в заповедта нарушение на служебната
дисциплина, както и правилното определяне на вида и размера на наложената
дисциплинарна санкция. В случая нарушението на служебната дисциплина, за което
е наложено дисциплинарно наказание на служителя, е за това, че не е упражнил
контрол на пътното движение - не наблюдавал движението, като не присъствал
видимо на пътното платно, не осъществявал контрол по спазване на правилата за
движение, чрез прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки, нито участвал в организационно-профилактични
мероприятия, а вместо това е бил отпуснат към облегалката на седалката на
служебния автомобил със затворени очи. Така описаното поведение без съмнение
води до извода, че вменените с разпоредбите на чл.39, ал.1, т.1 - 4 от
Инструкция №8121з - 749 от 20 октомври 2014г. служебни задължения не са били
изпълнявани, съответно налице е неизпълнение на служебните задължения, респ. и
неуплътняване на работното време, което е основание за налагане на дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение“. От страна на жалбоподателя не е ангажирано
обективно обстоятелство, което би довело до противоположен извод. Не се
установява липсата на активност чрез неизпълнение на служебни задължения, да е била
в период на дадена по установения ред почивка на наряда, част от който е бил
жалбоподателят. С оглед фактическата установеност съдът приема, че с описаното
бездействие оспорващият е извършил виновно вмененото му нарушение на служебната
дисциплина.
Предвид личното обяснение на жалбоподателя в съдебно
заседание, следва да се посочи, че пътният контрол по смисъла на чл.39, ал.1,
т.1 - 4 от Инструкция №8121з - 749 от 20 октомври 2014г. включва задължения по
наблюдение на движението, видимо присъствие, контрол по спазване на правилата
за движение и прилагане на административнонаказателни и принудителни
административни мерки, организационно-профилактични мероприятия. От
доказателствата по делото не се установи във времето от 04.48 ч. до 06.35 ч. на
15.09.2021г. П.М. да е осъществявал която и да е от тези дейности. В този
смисъл не може да се приеме за основателен аргумента, че на процесната посочена
в заповедта дата М. не е имал задача да упражнява контрол на пътното движение.
Последният се дължи по силата на нормативната уредба и не може да се счита, че поставена
от ръководен орган задача като извеждане на МПС и лица от магистрален път, следва
да има за последица пренебрегване на тези нормативно установени служебни
задължения.
Възраженията за нарушени конституционни права на
жалбоподателя с оглед липсата на съгласие от негова страна за заснемане, не се
споделят. Действително
разпоредбата на чл.32, ал.2 от Конституцията на Република България гласи, че
никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на
други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично
несъгласие освен в „предвидените от закона случаи“. Казусът с видеоконтрола на
пътното движение обаче, попада именно в изключението, предвидено в закон. В
случая това е специалният Закон за движение по пътищата, който в чл.165, ал.2,
т.7 предвижда при изпълнение на функциите си по този закон определените от
министъра на вътрешните работи служби да имат право да извършват контрол по
спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със
средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в
обхвата на средствата за видеозаснемане. В този смисъл, доколкото функциите по
ЗДвП по контрол по спазване на правилата за движението по пътищата може да
включват и дейности, осъществявани в служебните автомобили на МВР – проверка и
попълване на документи, настройване на технически средства и др., то
видеозаснемането се явява дейност основана на закона. Освен това, без съмнение
на жалбоподателя е било ясно, т.е. той е знаел, че в служебния автомобил се
извършва виодеозанемане и няма нито данни, нито доказателства да е възразил
срещу него в хода на изпълнение на служебните си задължения.
Съдът приема за безспорно установено виновното
извършване от страна на жалбоподателя на описаното в оспорената заповед
нарушение, представляващо нарушение на служебната дисциплина. Не са налице
данни и обстоятелства, от които да се достигне до извод, че обжалваната заповед
е издадена за цел, различна от предвидената в закона. Оспорената заповед е
издадена в съответствие с целта на закона, който изисква при извършени
дисциплинарни нарушения от органите, на които законът е възложил да следят за
спазване на правилата и установения ред в държавата, да им се налагат
дисциплинарни наказания, съответстващи на тежестта на нарушенията.
Установеното дисциплинарно нарушение е формално по
своя характер, като за извършването на същото е без значение дали настъпват
вредни последици. В случая дисциплинарно наказващият орган е упражнил
оперативната си самостоятелност в съответствие със закона, като е преценил
всички относими към нарушението обстоятелства, включително формата на вина на
извършителя, и е определил минималния размер на предвиденото в закона
дисциплинарно наказание. По отношение вида и размера на наложеното наказание,
съдът намира същия за справедлив, съобразен с материалния закон и тежестта на
извършеното дисциплинарно нарушение.
По изложените съображения съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на регламентираната
форма, при липса на допуснато съществено нарушение на административно производствените
правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.
Същата следва да бъде потвърдена, а подадената срещу нея жалба – отхвърлена
като неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.М. *** против
Заповед №272з-3716/23.12.2021г., издадена от ВПД директора на ОДМВР - Хасково,
с която на основание чл.204, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР,
за извършено дисциплинарно нарушение му е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: