№ 79
гр. Елхово, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Административно
наказателно дело № 20212310200003 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на К. Р., поданик на Обединено Кралство Великобритания
и Северна Ирландия, постоянно пребиваващ в Република България с ЛНЧ **********, с
настоящ адрес - с. П, обл. Ямбол, ул."А С"№2, действащ, чрез пълномощник адв. П.М. от
ЯАК, със съдебен адрес: гр.Елхово, ул. "Т" №7, против Наказателно постановление /НП/
№20-0261-000580 от 22.12.2020г. на Началника на РУП – Елхово към ОД МВР – Ямбол, с
което на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказания
глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
С жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателното постановление. Твърди се, същото да е незаконосъобразно и необосновано,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила установени в
нормите на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липса в АУАН и НП на
конкретно и ясно описание на мястото на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено, както и на процесуалните правила регламентирани в чл.52, ал.4 от ЗАНН,
последното аргументирано с твърдения, че наказващият орган е издал НП без да провери
законосъобразността и обосноваността на установяващия нарушението акт. Твърди се и
правото на защита на жалбоподателя да е било нарушено поради липсата на участието на
преводач в производството по установяване на нарушението и връчване на наказателното
постановление.
С тези аргументи жалбоподателя моли обжалваното наказателно постановление
да бъде изцяло отметено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован участва лично и с
процесуален пълномощник - адв. М. от АК – Ямбол. Жалбата се поддържа на изложените в
нея основания.
Въззиваемата страна - ОДМВР – Ямбол, редовно призована, не изпраща
1
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО – Елхово, редовно призована, не изразява
становище по жалбата и не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На посочената в наказателното постановление дата – 08.12.2020 година около
09.30 часа жалбоподателя е управлявал т.а. „Ф Т“ с рег.№ У****АМ, негова собственост,
след употреба на алкохол, в гр.Елхово, община Елхово, обл.Ямбол, по път I – 7, с посока на
движение от гр.Елхово към гр.Болярово. В 09.30 часа е бил спрян за проверка на път II-79,
в участък от пътя с кръстовището на път I-7 от служители на РУ- Елхово при ОД МВР -
Ямбол – свидетелите по делото Х.М. - мл.автоконтрольор в РУ – Елхово, Д.Т. – командир
на отделение в РУ – Елхово и А.В. – инспектор при „Криминална полиция“ в РУ – Елхово.
В хода на извършената проверка на жалбоподателя е била извършена и проверка за употреба
на алкохол с техническо средство „Алкотест 7410“ с фабр.№ARNA-0198, като уредът е
отчел в издишания от жалбоподателя въздух концентрация на алкохол 0,54 на хиляда.
В хода на проверката жалбоподателят заявил пред полицейските служители, че
предходната вечер, до около 22.00 часа е употребил около 200 гр. ракия и 2 литра бира.
Във връзка с констатираното управление на МПС след употреба на алкохол св.М.
съставил на място срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 275292/ 08.12.2020 година, за
това, че на същата дата - 08.12.2020 година в 09.30 часа в гр.Елхово, на път II-79 с
кръстовището на път I-7, в посока на движение от път I-7 към гр.Болярово, К. Р. управлява
т.а. „Ф Т“ с рег.№ У****АМ, негова собственост, след употреба на алкохол, с концентрация
0,54 промила на хиляда, установено с техническо средство „Алкотест 7410“ с фабр.
№ARNA-0198, в издишания от водача въздух. Констатираното нарушение актосъставителят
е квалифицирал по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
В АУАН актосъставителят отразил и обясненията на водача във връзка с
констатираната от страна на последния употребата на алкохол, а именно, че на 07.12.2020
година до 22.00 часа е изпил около 200 гр. ракия и 2 литра бира.
При съставяне на АУАН е било иззето и свидетелството за управление на МПС
на жалбоподателя. В АУАН е отразено изявление на жалбоподателя, че няма възражения във
връзка със съставния му АУАН.
АУАН е подписан и предявен на нарушителя К. Р., в присъствието на
свидетелите Т. и В., преведен е бил от актосъставителя - св.М. на английски език на
жалбоподателя, който го е подписал без възражения и е получил препис от АУАН.
При извършената проверка, актосъставителят е издал на водача талон за
изследване на кръвта, в който е посочено, че водача следва да се яви в ЦСМП - Елхово до 40
минути от връчването на талона в 10.10 часа, т.е. до 10.50 часа на 08.12.2020г. В АУАН е
отразено и издаването и получаването от страна на водача на талон за изследване № 000863.
Жалбоподателя не се е явил във ФСМП - Елхово и не дал кръв за изследване на
съдържанието на алкохол в кръвта.
Въз основа на така съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено
атакуваното НП на началника на РУ – Елхово, с което за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя К. Р. е наложено кумулативно административни наказания глоба в размер на
500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Описанието на нарушението, обстоятелствата по извършването му и правната му
квалификация отразени в АУАН са възпроизведени и в НП.
2
НП е връчено на жалбоподателя на 29.12.2020 г., видно от разписката към НП, а
жалбата срещу последното е депозирана пред Районен съд – Елхово на 05.01.2021 година.
Видно от приетата към доказателствата справка за нарушител /водач,
жалбоподателя към датата на констатираното нарушение е бил правоспособен водач на
МПС и е бил наказван за нарушения по ЗДвП с издавани НП и фишове.
Компетентността на актосъставителя да осъществява контролна дейност по
ЗДвП и да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП и на
административно наказващия орган да издава наказателни постановления по ЗДвП се
установява от приетата към доказателствата заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на
министъра на МВР.
Техническото средство „Алкотест 7410“ с фабр.№ARNA-0198 – анализатор на
алкохол в дъха, с което е извършена проверката за употреба на алкохол, видно от писмо
изх.№ 3286р-52459/20.11.2020г. на ОДМВР – Ямбол е преминало последваща проверка в
„Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери“ на
17.11.2020г. като извършената проверка е със срок на валидност шест месеца, т.е. към
08.12.2020г. същото е било технически изправно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Х.М. - актосъставител, Д.Т. и А.В. – свидетели по установяване
на нарушението и съставяне на АУАН, както и въз основа на приобщените по реда на чл.84
от ЗАНН във вр. чл.283 от НПК писмени доказателства по делото. Показанията на
свидетелите М., Т. и В. са непротиворечиви и последователни, кореспондиращи помежду си
и с писмените доказателства по делото, поради което се кредитират от съда. Писмените
доказателства като редовни от външна страна, неоспорени от страните и относими към
предмета на делото, също се кредитират от съда.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл.59,
ал.1 ЗАНН от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При съставяне на АУАН и при издаване на Наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на
наказателното постановление. От процесуалноправна страна АУАН и НП са
законосъобразни, тъй като са издадено от компетентни органи, спазени са формата и редът
при издаването им и съдържат всички изискуеми реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано точно от фактическа и от правна
страна, с всички негови съставомерни признаци, без да съществува каквото и да било
съмнение относно твърдяното изпълнително деяние и вмененото нарушение. Както в
АУАН, така и в НП са посочени конкретно, ясно и точно мястото на извършване на
нарушението /път II-79 в участък с кръстовището на път I-7/ и обстоятелствата при които
то е извършено. Дадена и правилна правна квалификация на нарушението - по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Доводите на жалбоподателя за допуснати в хода на административно -
наказателното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
неучастието на преводач в хода на установяване на нарушението и липсата на надлежен
превод на АУАН и на НП на наказаното лице от преводач, не се споделят от настоящия
съдебен състав.
В тази връзка следва да се отбележи, че Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство не се прилага в случаите, когато законодателството на
3
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган,
различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на
такава санкция може да бъде обжалвано пред съд - чл.1, т.3 и според тази директива
изискването за преводач важи единствено за производството по обжалване пред съд. Член
84 от ЗАНН не съдържа указание за препращане към правилата на НПК относно
назначаването на преводач и извършването на превод на невладеещите български език лица
на разбираем за тях език. В този смисъл нормата на чл. 21 НПК не намира приложение,
както по отношение превод на АУАН, така и по отношение превод на НП. Макар правилата
на ЗАНН изрично да не предвиждат извършването на превод по отношение на лицата,
невладеещи български език, то доколкото връчването на АУАН има за основна своя цел
запознаване на нарушителя с констатациите на актосъставителя, респ. с упражняването на
редица права и задължения, то запознаването на нарушителя със съдържанието на акта на
разбираем език е условие за надлежността на връчването.
Съдът не констатира нарушения по чл.43, ал.1 от ЗАНН свързани с предявяване
на АУАН. Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият
да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис. Безспорно
жалбоподателя е гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия
постоянно пребиваващ в Република България, който не владее български език и Х.М. не е
бил назначен като преводач по делото. Последното обаче не съставлява процесуално
нарушение, след като АУАН е бил преведен на жалбоподателя на английски език от св.Х.М.
и наличните по делото доказателства сочат, че жалбоподателя е разбрал съдържанието на
АУАН. В подкрепа на този извод са дадените от нарушителя обяснения пред полицейските
служители във връзка с количеството на употребения от него алкохол, както и
обстоятелството, че АУАН е подписан от жалбоподателя. Освен това на жалбоподателя е
бил връчен талон за изследване, в който е бил посочен срока, в който е следвало да се яви
във ФСМП – Елхово за медицинско изследване, със съдържанието на който талон
жалбоподателя отново е бил запознат на английски език от св.Х.М. и във връзка с което
след приключване на проверката Райли е тръгнал с друго англоговорящо лице към ФСМП –
Елхово, за да му бъде извършено изследване. След като жалбоподателя е разбрал какво е
конкретно вмененото му нарушение, вкл. и че има право да му бъде извършено медицинско
изследване на съдържанието на алкохол в кръвта, целените от закона последици свързани с
предявяване на АУАН, а именно да бъде запознат нарушителя за какво нарушение се
ангажира административно – наказателната му отговорност, са изпълнени, поради което и
правото на защита на К. Р. не е било нарушено.
Фактът, че жалбоподателя е упражнил правото си да обжалва НП от своя страна
обосновава извод, че е разбрал и съдържанието на НП.
Относно материалноправната законосъобразност на наказателното
постановление:
С разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС
да управляват моторни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Наказанията за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са регламентирани от
законодателя в разпоредбата на чл. 174 от ЗДвП, като същите са диференцирани в
зависимост от установеното съдържание на алкохол в кръвта на водача.
Редът, по който се установява съдържанието на алкохол в кръвта на водачите на
моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието, съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал.4 от ЗДвП. Това е Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, в сила
4
от 29.09.2017 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата, действаща към момента на
установяване на нарушението, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а при съставянето
на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, контролният орган попълва и талон за
изследване по образец съгласно приложение № 1 от Наредбата.
Нормата на чл.3а от Наредбата предвижда, че установяването на концентрацията
на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на
алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на
алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и
химическо лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство
или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с
техническо средство или тест.
В чл.6, ал.9 от Наредбата е предвидено, че в случаите на неявяване на лицето в
определения срок на посоченото място за изследване с доказателствен анализатор и/или за
даване на проби за изследване концентрацията на алкохол в кръвта се установява въз основа
на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта.
В настоящия случай реда, предвиден в цитираната Наредба за установяване
употребата на алкохол е спазен. Употребата на алкохол от страна на К. Р. е установена с
годно техническо средство - средство „Алкотест 7410“ с фабр.№ARNA-0198,, което е отчело
съдържание на алкохол в горните дихателни пътища на жалбоподателя 0.54 на хиляда. Св.
М. е вписал в АУАН часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния
номер и показанията на техническото средство, както и номера на издадения талона за
изследване. Тези обстоятелства са вписани и в издадения талон за изследване. Макар и в
издадения талон за медицинско изследване проверяваното лице да не е вписало
собственоръчно, че приема или че не приема показанията на техническото средство, а само
е записало конкретното показание „0.54“, от свидетелските показания се установява, че
жалбоподателят не е оспорил показанията на техническото средство. В талона за изследване
св. М. е вписал мястото, където да се извърши изследването, както и срока на явяването на
лицето. Талона за изследване е връчен на лицето срещу подпис. Доказателствата по делото
сочат безспорно на това, че на жалбоподателя не е извършено медицинско изследване,
поради неявяването му във ФСМП гр.Елхово. Ето защо правилно и законосъобразно
употребата на алкохол от страна на жалбоподателя е установена на основание чл.6, ал.9 от
Наредбата въз основа на показанията на техническото средство - анализатор на алкохол в
дъха, като е прието, че К. Р. е управлявала МПС на инкриминираната дата след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 0.54 на хиляда.
Извършеното нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е безспорно установено. От
обективна страна на 08.12.2020 година в 09.30 часа жалбоподателят е управлявал МПС - т.а.
„Ф Т“ с рег.№ У****АМ, на път II-79 в участък от същия с кръстовището на с път I – 7,
след употреба на алкохол с концентрация на алкохол 0,54 на хиляда.
От субективна страна жалбоподателят е извършил деянието с пряк умисъл,
съзнавал е че предприема управление на МПС, след като е бил под въздействието на
алкохол, ясно е съзнавал противоправния и общественоопасен характер на извършеното,
както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал и целял тяхното
настъпване.
Санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, предвижда наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба
5
500 лв. за този, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство,
определящо концентрацията на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишвания въздух
над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
Извършеното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта 0,54 на хиляда, правилно е подведено под горната
санкционна норма и наложено кумулативно административно наказание - глоба в размер на
500.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца е правилно
определено. Наказанието е във фиксиран размер и не подлежи на промяна.
Съдът не намери основанията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай" следва да
бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които "маловажен
случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид. При преценка на възможността за приложение на тази
разпоредба съдът взе предвид обстоятелството, че настоящият случай по никакъв начин не
се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение, като не
разкрива по - ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца. Съдържанието
на алкохол в кръвта на жалбоподателя - 0,54 на хиляда, което е в законоустановените
рамки не може да определи случая като маловажен.
Предвид изложеното НП като законосъобразно и правилно следва да бъзе
потвърдено.
Поради горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0261-000580 от
22.12.2020година, издадено от Г В - Началник на РУ – Елхово при ОД МВР – Ямбол , с
което на К. Р. , ЛНЧ **********, с настоящ адрес - с.П, обл.Ямбол, ул."А С"№2 на
основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административни наказания глоба в размер
на 500 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест
месеца, като законосъобразно и правилно.
Решението подлежи на касационно ОБЖАЛВАНЕ по реда на АПК пред
Административен съд - Ямбол чрез Елховският районен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
6