ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 175
гр. Монтана, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на първи септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Олег Софрониев
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Частно наказателно дело №
20221600200215 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 61, ал. 3 от НПК т. е. за осъществяване на
съдебен контрол по отношение на взета мярка за неотклонение "Парична
гаранция" в хода на досъдебното производство.
Образувано е по жалба от обвиняемите Т. П., Д. П. и И. К., чрез
защитника им адв. Е. Б. от БлАК, против наложената им мярка за
неотклонение "П. г." в размер на 1000 лв., за първия, 10 000 и 5000лв. за
втората и третата.
В жалбата се заявява, че взетата по отношение на обвиняемите П. П. и
К. мерка за неотклонение "П. г." в посочените размери е незаконосъобразна,
което налага същата да бъде отменена и изменена в по-лека такава или да
бъде намален размера й. Твърди се, че така определените по отношение на
обвиняемите мярка за неотклонение не е съобразена с разпоредбата на чл. 57
от НПК, определящ дефинитивно целите, които следва да са налице при
вземането на мярка за неотклонение – да се попречи на обвиняемия да се
укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение
на влязлата в сила присъда. В тази връзка се сочи, че тези суми не са
съобразени с имотното състояние на обвиняемите и е невъзможно внасянето
им. Заявява се, че при определянето на размера на мярката за неотклонение п.
г. не е била съобразена разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК т. е. не е взето
предвид имущественото положение на обвиняемите. Настоява се за отмяна на
взетата по отношение на обв. Т.П., Д.П. и И.К. мярка за неотклонение "П. г."
и за вземане на по-лека мярка за неотклонение „подписка“, а алтернативно се
1
настоява за намаляване на размера на п. г. до 500лв. за всеки от тях.
След преценка на съдържащите се в досъдебно производство ДП
383/2019г. по описа на ГД БОП МВР С. , пр. пр. № 1307/2019г. на СП
/закрита/, пр. вх. № СП 1200/2022г. на ОП М., съдът намира за установено
следното:
Досъдебното производство ДП 383/2019г. по описа на ГД БОП МВР С.,
пр. пр. № 1307/2019г. на СП /закрита/ е образувано при условията на чл.212,
ал.1 НПК с постановление на СП гр. С. от 04.11.2019г. за това, че за времето
от 2015г. и понастоящем на територията на Област М. и на цялата страна е
създадена организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение
от повече от три лица с цел да вършат съгласувано престъпления /по чл.252 и
чл.214 НК/ за които е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от
три години, като групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от
престъпна дейност/ - престъпления по чл.321, ал.3, пр. 2, т. 1 и т.2, вр. с ал.2,
вр. с ал. 1 НК.
С постановление на водещия разследването полицай при ГД БОП МВР
С. от 10.12.2021г. към наказателна отговорност за престъплние по чл.321,
ал.3, пр. 2, т. 1, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 и чл.252, ал.1 НК извършени от
неустановена дата на м. януари 2015г. до 10.12.2021г. на територията на гр.
Л., обл. М., като обвиняем е привлечен Т. П..
Отделно, на 10.12.2021г. са повдигнати и предявени обвинения за
престъпление по чл.321, ал.3, пр. 2, т.2, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 НК на Д. П. и И.
К..
По отношение на обв. Т. П. с протоколно определение
№758/12.12.2021г. по ЧНД №4057/21г. по описа на СНС взетата
първоначално мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е изменена в
„Домашен арест“ с адрес на изпълнение – гр. Л., ул. „Л. к.“ №* с прилагане на
средства за е. наблюдение.
С постановление от 11.08.2022г. на ОП М. е отменена мярката за
неотклонение „Д. а.“ и е наложена мярка за неотклонение „П. г.“ в размер на
1000лв., която не е внесена и се обжалва в настоящото производство.
По отношение на обв. Д. П. с протоколно определение
№540/03.06.2022г. по ЧНД №1696/22г. по описа на СНС взетата
първоначално мярка за неотклонение „Д. а.“ е изменена с протоколно
2
определение №758/12.12.2021г. по ЧНД №4057/22г. по описа на СНС на
„Гаранция в размер на 10 000лв“, която не е изпълнена.
По отношение на обв. И. .К. с протоколно определение
№540/03.06.2022г. по ЧНД №1696/22г. по описа на СНС взетата
първоначално мярка за неотклонение „Д. а.“ е изменена с протоколно
определение №758/12.12.2021г. по ЧНД №4057/22г. по описа на СНС на „Г. в
размер на 5 000лв“, която не е изпълнена.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата на обвиняемите Т. Д. И. П. и И. К., чрез защитника им адв. Е.
Б., против определените им мерки за неотклонение "П г" е допустима, тъй
като е депозирана в срока определен за внасяне на гаранцията и е с правно
основание разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от НПК.
Разгледана по същество, обаче, жалбата се явява основателна поради
следните съображения:
В разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от НПК е предвидено, че по дела от общ
характер спрямо обвиняемия може да се вземе мярка за неотклонение, когато
от доказателствата по делото може да се направи обосновано предположение,
че е извършил престъплението и е налице основание по чл. 57 от НПК т. е.
мярката за неотклонение се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се
укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение
на влязла в сила присъда т. е. с цел обезпечаване участието на обвиняемия в
наказателното производство.
Следователно, става въпрос за преценка, която трябва да бъде
извършена от органа по разследването респ. прокурора за да се стигне до
извода, че е необходимо вземането на мярка за неотклонение в конкретния
случай.
В разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от НПК са изброени обстоятелствата,
които следва да се вземат предвид при определяне на мярката за
неотклонение – степента на обществената опасност на престъплението,
доказателствата срещу обвиняемия, здравословното състояние, семейното
положение, професията, възрастта и други данни за личността му.
Всички тези обстоятелства, обаче, следва да са подчинени на
коментираната по-горе цел на вземането на мярка за неотклонение, визирана
3
в цитираната разпоредба на чл. 57 от НПК - да се попречи на обвиняемия да
се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение
на влязла в сила присъда.
Според настоящия съд при вземането на мярката за неотклонение
спрямо обвиняемите Т. П., Д. П. и И. К. са били спазени посочените по-горе
законови изисквания.
Повдигнатото спрямо тях обвинение е за престъпление по чл.321, ал.3,
пр. 2, т. 1 и т.2, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 НК, за които по закон се предвижда
наказание съответно лишаване от свобода от три до десет години и лишаване
от свобода. Следователно се касае за тежко престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК респ. може да се направи извод, че се касае за престъпление с
висока степен на обществена опасност.
По делото са събрани и в достатъчен обем доказателства, съдържащи се
както в показанията на разпитаните свидетели, така и в приложените по
делото писмени документи, от които може да се направи обосновано
предположение за извършено от обвиняемите престъпление по чл.321, ал.3,
пр. 2, т. 1 и т.2, вр. с ал.2, вр. с ал. 1 НК, като и в това производство важи
принципното положение, изрично регламен-тирано в производството по
вземане респ. контролиране на мярката за неотклонение "Задържане под
стража", че не е необходимо тези доказателства да обосновават един
единствен и категоричен извод за извършено престъпление, а е достатъчно от
тези доказателства да може да се направи обосновано предположение в тази
насока.
Следователно, неопределянето на мярка за неотклонение или
определяне на най-леката мярка за неотклонение не би било в съответствие с
целите визирани в разпоредбата на чл. 57 от НК, както и с критериите
посочени в нормата на чл. 56, ал. 3 от НПК.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НПК предвижда при определянето на п.
г. да се вземе предвид и имущественото положение на обвиняемия. Съдът
намира, че определянето на парични гаранции в размер на 10 000лв., 5000лв.
и 1000лв. не е съобразено с финансовите и имуществени възможности на
обвиняемите и не съответства на техните доходи, за каквито въобще няма
данни по делото да са реализирани.
Ето защо съдът намира, че така определените парични гаранции на
4
тримата обвиняеми Т. П., Д. П. и И. К. следва да бъдат изменени, като
размера им се намали на по 500лв. за всеки от тях, вносими в 10 дневен срок
от съобщението по набирателна сметка на ОП Монтана.
Поради изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА размера на мярка за неотклонение п. г. по отношение на Т.
П., ЕГН ********** наложена с постановление на ОП М. от 11.08.2022г. от
1000лв. на 500 /петстотин/ лв. вносими в 10 дневен срок от съобщението по
набирателна сметка на ОП М..
ИЗМЕНЯВА размера на мярка за неотклонение п. г. по отношение на Д.
ИВ. П., ЕГН ********** наложена с определение на СНС №540/03.06.2022г.
от 10 000лв. на 500 /петстотин/ лв. вносими в 10 дневен срок от съобщението
по набирателна сметка на ОП М..
ИЗМЕНЯВА размера на мярка за неотклонение п. г. по отношение на
И. К., ЕГН ********** наложена с определение на СНС №132/09.06.2022г.
от 5 000лв. на 500 /петстотин/ лв. вносими в 10 дневен срок от съобщението
по набирателна сметка на ОП М..
Настоящото определение е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
5