Решение по дело №107/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3864
Дата: 14 ноември 2018 г.
Съдия: Димитрина Илиева Тенева
Дело: 20185330100107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 3864

 

гр. Пловдив, 14.11.2018 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година

 

 

Председател: Димитрина Тенева

 

при секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 107 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. 415 от ГПК вр. чл. с чл. 79 от ЗЗД , вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „В. Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявана от управителите Р. А. и Т. К., чрез юрисконсулт С. против А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес *** за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата 404.26 лв. (четиристотин и четири лева и двадесет и шест стотинки) – главница; сумата от 15.77лв. (петнадесет лева и седемдесет и седем ст.) –договорна лихва за периода **.**.****г.-**.**.**** г.; сумата от 139.42 лв.(сто тридесет и девет лева и четиридесет и две ст.) неустойка; сумата от 48,89 лв.(четиридесет и осем лева и осемдесет и девет ст. ) законна лихва за периода **.**.**** г.-29.09.2017 г. Притендира разноски.

  В исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника е сключен договор за заем на **.**.****г. Заема е в размер от 700 лв. и е предоставен при подписване на договора., като ответницата се е задължила да върне сумата с лихва от 46,67 лв. в срок до **.**.**** г. В договора е предвидена неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора, в размер от 268,48 лв. Същата се начислява  три дни след началото на договора и се калкулира към всяка от вноските. Размера и към момента на подаване на исковата е 139.42 лв. При забава на плащане на погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разноски за събиране в размер на 9 лв. на всеки 30 –дневен период до сумата от 45 лв. Тази сума е погасена от длъжницата. След падеж на цялото задължение забавата е продължила поради което е начислена лихва в размер от 48,89 лв. за периода от датата на последната погасителна вноска до подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Вземането е прехвърлено с договор за цесия от **.**.****г. и приложение от **.**.****г. от кредитора на ищеца.

         В предоставения срок за отговор ответницата оспорва иска, като твърди, че не е уведомена надлежно за извършената цесия. Рамковия договор не индивидуализира прехвърлените вземания и поради това не е ясно дали процесното е преминало към цесионера. Същия е нищожен поради липса на идентичност между прехвърленото вземане и притендираното. Липсва и възмездност. Оспорва настъпване на предсрочна изискуемост на задължението поради липса на уведомяване за това, което сочи липса на изискуемост на вземането. Оспорва се и размера на начислените лихви, неустойка и разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложението писмени доказателства-предложение за сключване на договор за паричен заем от **.**.****г.; договор за заем № *******/**.**.****г. е видно, че на **.**.****г. между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен писмен договор по силата, на който последния е предоставил на първата сумата от 700 л. , която А. се задължила да върне на 16 седмични вноски от по 46,67 лв. в периода **.**.****г.-**.**.**** г. , при 40% фиксиран годишен лихвен процент. Общия размер на задълженията по договора възлизат на 746,72 лв. Заемателят е поел задължение за предоставяне на обезпечение на изпълнението , при неизпълнението на което дължи неустойка в размер от 268,48 лв., рапределена към всяка от вноските и възлизаща на сума от по 16.78 лв. в тридневен срок. При забава на плащането на някоя от вноските заемателят дължи законна лихва върху забавената сума от настъпване на падежа.

От изготвеното заключение от **.**.****г. по извършената ССЕ е видно, заемателят по договора е извършил плащания в размер от 455,75 лв. в периода 01.04.2016 г.-**.**.****г. и дължимия остатък е в размер от 404,26 лв.-главница и лихва в размер от 15.77 лв. за периода 30.03.2016-**.**.**** г. Начислен е разход за събиране на вземането в размер от 45 лв. за периода 14.05.20216 г.-**.**.****г. –по 9 лв. за пет месеца.сумите са погасени на **.**.****г.; **.**.****г. и **.**.****г. Вземаното  в общ размер от 608,34 лв. е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

От приложения рамков договор за прехвърляне на вземания от **.**.****г.; приложение към договор за цесия (лист 21-23 от делото) е видно, че кредитора е прехвърлил на ищеца съобразно договор за цесия от **.**.****г. вземането си към длъжника.

От приложеното към исковата молба уведомление е видно, че при завеждане на иска, предмет на настоящето производство ищеца по пълномощие от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД е уведомил ответника за извършеното вземане.

От приложеното ч. гр. д. 15453/17 г. на ПРС е видно, че за притендираното вземане ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение № ****/**.**.****г. срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника.

Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Поради подаденото възражение от длъжника по издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 6340/17 г. на ПРС по реда на чл. 410 от ГПК и разпоредбата на чл. 415 от ГПК, е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.

Тъй като ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за притежание на вземане от А.А. на сключен договор за цесия между него и кредитора на последната „Изи Асет Мениджмънт” АД, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99 от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.

По делото не се ангажирани доказателства и не се установяват обстоятелства от страна на цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да е отправено уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и „Изи Асет Мениджмънт” АД договор от 22.03.2016. Като такова следва да се приеме връчването на ответника длъжник на препис от исковата молба и приложенията към нея, тъй като сред тях са и договора за цесия и пълномощното от цедента на цесионера и уведомлението до длъжника.

Предвид представените писмени доказателства-извадка от приложението към договора за цесия, съдържащо задължението на ответницата и заключението по допуснатата ССЕ, съдът намира, че са налице данни, че уговорките за прехвърляне обхващат и него, поради което притежанието на вземането от страна на ищеца е доказано и същия се легитимира като кредитор на ответника.

С оглед направените оспорвания на размера на вземането от страна на ответника, съдът, изхождайки от събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по допусната ССЕ, което се кредитира като компетентно изготвено, намира, че същия се явява доказан за различните притенции-главница, лихва и неустойка, в рамките на посочените в исковата молба и заявлението в заповедното производство.

Ето защо иска се явява доказан по основание и размер, което налага неговото уважаване.

Предвид изхода на делото на ищеца следва да се присъдят притендираните разноски по настоящето производство в размер от 175 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на спора, както и сумите от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, тъй като ответницата с поведението си е дала повод за образуването им.

Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***  дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „В. Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявана от управителите Р. А. и Т. К. сумите от : 404.26 лв. (четиристотин и четири лева и двадесет и шест стотинки) – главница; 15.77лв. (петнадесет лева и седемдесет и седем ст.) –договорна лихва за периода **.**.****г.-**.**.**** г.; 139.42 лв.(сто тридесет и девет лева и четиридесет и две ст.) неустойка; 48,89 лв.(четиридесет и осем лева и осемдесет и девет ст. ) законна лихва за периода **.**.**** г.-29.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение № ****/**.**.****г. по ч. гр. д. 15453/17 г. на ПРС.

ОСЪЖДА А.Д.А. с ЕГН ********** с адрес ***  да заплати  на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „В. Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявана от управителите Р. А. и Т. К. сумата от 475 лв.(четиристотни седемдесет и пет лева) разноски по настоящето производство и сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) разноски по заповедното производство по ч. гр. д. 15453/17 г. на ПРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчване на страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: /п/ ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: РМ