№ 298
гр. Варна, 10.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000213 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на две въззивни жалби срещу решение №43/06.03.2024г.,
постановено по ГД №326/2022г. на ОС-********, съответно:
ВЖ на Л. И. Б., ЕГН ********** от с.**********, обл.********, чрез адв.Н.Д. срещу
частта от решението, в която е отхвърлен предявения от този въззивник иск за разликата над
80 000 лева до 100 000 лева, предявен частично от 117 000 лева ведно със законната лихва от
28.09.2022г. Моли съдът да определи като справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 130 000 лева като при прилагане на 10% от приетия принос
на пострадалия за настъпилите вреди, да определи обезщетението до пълния размер от
117 000 лева, съответно да уважи иска до предявения частично размер от 100 000 лева;
ВЖ на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК *********, София, срещу решението в
уважената част на иска за сумата над 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди до
присъдените 80 000 лева.
В първата жалба ищецът излага, че постановеното от РОС решение в обжалваната
част е неправилно поради нарушения на материалния закон – по приложение разпоредбите
на чл.52 и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Твърдят се допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Въззивникът Б. счита, че съдът не еизвършил обстоен и задълбочен анализ на
следните обстоятелства, от значение за определяне размер на обезщетението съгласно чл.52
ЗЗД – не са приложени правилно обективните критерии съгласно ППВС 4/1968г.; съдът не е
изложил съображения за определяне на толкова нисък размер спрямо проявените вреди;
посочване, но необсъждане на част от вредите, вкл. психическото състояние на ищеца,
сериозните психологически, емоционални и психични проявления и последици от
получените травми; продължителността на понесените страдания. Съдът не е обсъдил
остатъчните здравословни последици, свързани с ограничение в движението на лявата
раменна става и стомашно-чревния дискомфорт, който предполага и бъдеща симптоматика
и дори нови епизоди на чревна непроходимост. Съдът не е обсъдил обстоятелството, че
ищецът не може да се възстанови в пълен обем както в ежедневието си, така и по отношение
1
на трудовата си заетост; не е обсъдено влошеното му психологическо състояние на стрес и
тревожност поради създадената опасност за последващи здравословни и дори
животозастрашаващи усложнения, свързани с отстраняване на слезката и интервенцията в
коремната кухина. Допълнително, въззивникът счита, че съдът не е отчел в пълна степен
застрахователните лимити на отговорност, които макар ориентировъчни, сочат тенденция на
увеличаване на размерите на присъжданите обезщетения. Не е съобразено и
обстоятелството, че ищецът е претендирал всички настъпили от произшествието вреди, вкл.
бъдещите неблагоприятни прогнози. Поради това е налице основание, независимо от
правоприлагането извършено от първата инстанция, въззивният съд да съобрази размерите
на обезщетението с инфлационните процеси в страната и намаляващата покупателна
възможност на националната валута. Въззивникът счита, че съдът следва да отчете тези
икономически условия към датата на приключване на устните състезания пред въззивния
съд, вкл. чрез извършване на служебна проверка в НСИ за нарастващия инфлационен
процент, считано от 2019 до настоящата 2024г./до 26%/ Изтъква като довод, че когато се
претендира пълно обезщетение за всички настъпили и бъдещи вреди, както е в случая, съдът
следва да вземе предвид и новонастъпилите факти в хода на производството. /цит. съдебна
практика/ Поради това претендира определяне на обезщетение съобразно постановките на
цитираните Постановления на ВС в справедлив размер.
На самостоятелно основание въззивникът оспорва извода на съда за принос на ищеца
за настъпване на вредите поради нарушаване на чл.25 от ЗДвП. Според въззивника, това
съждение не почива на събраните доказателства. Сочи, че съдът не е съобразил
обстоятелството, че деликвентът не е предприел действия за предотвратяване на ПТП, а
възможността на ищеца да избегне същото е изцяло хипотетична. Произшествието е било
причинено технически от неправилните действия и на двамата водачи, но ищецът не е имал
задължение да предвиди противоправното поведение на третото лице. Напротив,
деликвентът е извършил няколко нарушения на ЗДвП, поради което поведението на двамата
не следва да бъде съпоставяно; не следва да бъде признаван принос на ищеца. Според
въззивника, ответникът не е установил принос на пострадалия при условията на пълно и
главно доказване съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД и съдебната практика по приложение на
разпоредбата. /цит.съдебна практика/ Поведението на деликвента е било обуславящо за
настъпване на вредите, поради което се твърди неоснователност на приетия принос за
разликата над 10%, които ищецът счита, че се дължат на отказа му да проведе медицинско
лечение. Претендират се сторените по делото разноски с определяне на адв.възнаграждение
съгласно чл.38 ЗАдв. и предвидените минимуми по НМРАВ.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ЗАД ОЗК Застраховане АД, чрез
адв.Д.Х., за неоснователност на жалбата. Счита, че постановеното решение не страда от
посочените пороци. Излагат се подробно съображения относно наведените с жалбата
оплаквания и доводи по приложението на чл.52 и чл.51 ЗЗД. Страната счита, че
действително съдът не е приложил съответно на обективните критерии нормата на чл.52
ЗЗД, тъй като е завишил размера на присъденото обезщетение както че е занижил приноса
на пострадалия за настъпилите вреди. Въззиваемата страна счита, че този принос е
значителен, поради което следва да се определи на не по-малко от 50%. Претендират се
сторените разноски за адв.възнаграждение.
С втората въззивна жалба застрахователят чрез адв.Д.Х.,обжалва решението за
присъденото обезщетение над размера от 40 000 лева, който счита за адекватен и справедлив
на претърпените от ищеца вреди, при прилагане и на осъществения от последния принос за
настъпването им. Според въззивника, съдът не е определил справедлив размер на
обезщетението като е завишил същото над социално необходимото и без да отчете
действителните, реално причинени вреди и тяхната доказаност, съответно не е обсъдил и
негативното отражение на вредите върху социалния живот на ищеца – не е конкретизирал
изводите си с конкретните прояви на негативно въздействие. Застрахователят счита за
2
справедлив размер сумата от 80 000 лева, с които биха се репарирали търпените от ищеца
вреди в тяхната съвкупност. Оспорва се извода на съда за осъществен принос от
пострадалия в размер на 20%. Въззивникът излага конкретните си аргументи като поддържа
възражението си за завишаване на приноса на ищеца до поне 50%. Според него
съпричиняването е безспорно доказано в процеса. Ищецът е могъл да предотврати
произшествието като изчака/пропусне/ извършващия вече в лява лента изпреварване л.а.
БМВ, преди да предприеме завиване наляво като се окаже по този начин препятствие за
автомобила, управляван от деликвента. Освен това се поддържа, че ищецът е допринесъл за
вредите и поради двукратно отказване на оперативна интервенция, въпреки търпените болки
и страдания и получени травми. Според въззивника, съдът нееизложил мотиви за
определените 20% съпричиняване на вредите. Претендира се отмяна на решението за сумата
над 40 000 лева при отчитане на съпричиняване от поне 50%. Претендират се разноските за
двете инстанции.
Насрещната страна е депозирала отговор на жалбата, в който оспорва нейната
основателност и претендира адв.възнаграждение, определено съгласно обжалваемия интерес
и НМРАВ.
При преценка допустимостта на производството съставът констатира, че двете жалби
са подадени от легитимирани страни в производството, чрез надлежно упълномощени
процесуални представители на страните, в преклузивните срокове и при интерес от
обжалването; администрирани са надлежно.
В жалбите не са правят обосновани твърдения за допуснати от съда процесуални
нарушения както и искания за събиране на допълнителни доказателства.
За изясняване позициите на страните, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на Л. И. Б., ЕГН ********** от с.**********,
обл.********, чрез адв.Н.Д. срещу решение 43/06.03.2024г., постановено по гр.дело
№326/2022г. на ОС-********, в частта, в която е отхвърлен предявения от въззивника иск за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 13.09.2022г., настъпило на път III – 205 на
разклона за с.Черковна, обл.********, от водача на л.а.БМВ с ДК№СВ 4195 МС,
застрахован при ответното дружество, за разликата над 80 000 лева до 100 000 лева,
предявен частично от 117 000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, София, срещу решението в уважената част, за присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от същото ПТП на 13.09.22г., за сумата над 40 000 лева до
присъдените 80 000 лева.
Постановеното решение на РОС не е обжалвано и е влязло в законна сила до
присъдените 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази главница, считано от 28.09.22г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по делото за 05.06.2024г. от 14.30 часа , за която дата
и час да се уведомят страните чрез процесуалните им представители.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл.80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4