Р Е
Ш Е Н
И Е № 1019
гр. Пловдив,16.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети
август,през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова Христо
Иванов
при секретар Елена Димова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1503/19г.по
описа на ПОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на С. А.Х.,ЕГН-**********
чрез пълномощника му адв.С.Л. против решение № 1835/14.05.19г.на ПдРС,1-ви гр.с.,постановено
по гр.д.№ 20229/18г.,с което се задължава С. А.Х. да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо В.О.С.,ЕГН: **********,лично и като законен представител на децата Я.С.Х.,ЕГН:
********** и Л.С.Х.,ЕГН: **********;
забранява се на С.А.Х. да приближава пострадалите лица В.О.С. лично и като законен представител на децата Я.С.Х. и Л.С.Х.,жилището им, местоработата на В.О.С. и местата за социални контакти и отдих
на пострадалите лица за срок от 18 месеца,считано от постановяване на решението,както
и е осъден С.А.Х. да заплати по сметка на
Пловдивския районен съд глоба в размер на 200 лева на осн. чл.5,ал.3 от ЗЗДН,25лв.държавна такса,както и да заплати на В.О.С. сумата от 500лв.разноски за
адв.възнаграждение.
Жалбоподателят обжалва в срок
решението,което счита за неправилно и необосновано по изложени в жалбата
съображения и моли съда да го отмени.При условията на евентуалност моли да бъде
изменена наложената мярка за защита,като забраната на Х. да приближава
пострадалите лица,жилището им, местоработата на В.С. и местата за социални
контакти и отдих вместо за срок от 18 месеца бъде намалена до предвидения в
закона минимален период.Претендират се разноски.
Въззиваемата В.О.С. лично и като законен представител на
децата Я.С.Х. и Л.С.Х.
чрез процесуалния си представител адв.П.Т. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмен отговор.Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
ПОС след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Пред ПдРС
се е развило производство по реда на чл.7 и сл.от ЗЗДН по молба на В.О.С. лично и като законен представител на децата Я.С.Х. и Л.С.Х. против С. А.Х. на основание чл.18,ал.1
от ЗЗДН.
Не се спори,че молителката В.С. е бивша
съпруга на С. А.Х.,като бракът им е прекратен
със съдебно решение,влязло в законна сила на 22.06.16г.,както и че от
брака си имат две ненавършили пълнолетие деца-Я.,ЕГН-********** и Л.,ЕГН-**********,родителските
права по отношение на които са предоставени на майката.
Твърди се в молбата,че молителките са били подложени на системен психически тормоз чрез следене,
заплашване, в това число и с оръжие, посещаване на децата в училище и
травмирането им от страна на ответника,който им оказвал емоционален и словесен
тормоз,посещаване на бившата съпруга на нейната месторабота и притесняването й.Описват
се две конкретни провинения от ответника: от 12.12.18г.,когато той се появил в
ресторанта,в който С. и децата й се
намирали заедно със семеен приятел,вдигнал скандал,започнал да обижда,заплашил
с нож семейния приятел Х.,ударил
плесница на по-голямата си дъщеря.Вторият случай е от 17.12.18г.,когато
ответникът посетил училището на дъщеря си Я. и разговарял с нея през
междучасието,при който разговор започнал да говори мръсотии и да обижда майка
й,а детето силно се разстроило и заплакало.В резултат на описаните по-горе
провинения децата се притеснявали да излизат навън,едното дете нощем се изпускало,молителите
били принудени да напуснат семейното жилище и да се пренесат в друго,неизвестно
за ответника,в което продължавали да живеят в страх за живота и здравето си.
На основание чл.18 от ЗЗДН срещу ответника е била издадена заповед за
незабавна защита с налагане на мерките по чл.5,ал.1,т.1, 3 и 5 от ЗЗДН.
По делото е представена декларация по
чл.9,ал.3 от ЗЗДН от В.С.,протокол за предупреждение от 14.01.19г.,с която е
предупреден ответникът да спазва издадената против него заповед за незабавна
защита.Изготвен е социален доклад от АСП-****,разпитани са двама свидетели
досежно обстоятелствата,твърдяни от молителите
на 12 и 17.12.18г.-св.М. Х.,присъствал на инцидента на 12.12.19г.в ресторанта на
„Ландмарк Крийк“ **** и М. Т.,**** на Я.
досежно инцидента в училището на детето
на 17.12.19г.Изискана е и е приложена 1 бр.флашка със записи от камерите на
хотел „Ландмарк Крийк“ от 12.12.18г.Изготвено е и е прието заключение на съдебно-психиатрична експертиза на детето Я.С.Х..
ПдРС е приел,че изложените от
молителката обстоятелства се подкрепят както от декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,така и от
останалите събрани по делото доказателства-свидетелските показания,социалния
доклад,записа от ресторанта и СПЕ.
Районният съд е стигнал до обоснования
извод,че доказателствената сила на декларацията по чл.9,ал.3 от ЗЗДН не е
оборена,а напротив,всички доказателства по делото подкрепят декларираното.Посочени
са мотиви и защо е наложен максималният
срок за забраната от 18 месеца.
Първостепенният съд е изложил
подробни,правилни и обосновани мотиви в обжалваното решение,които настоящата
инстанция споделя напълно.Тези мотиви почиват на събраните по делото
доказателства и съответстват на закона.По тези съображения и съгласно
разпоредбата на чл.272 от ГПК ПдОС,считайки за правилно обжалваното решение и
споделяйки напълно мотивите му намира,че то следва да бъде потвърдено,като
препраща към мотивите на това решение.
ПдРС не е допуснал твърдяното в жалбата
процесуално нарушение,изразяващо се в неизвършването на доклад по делото.Такъв
доклад,включително с разпределяне на доказателствената тежест на страните,е
изготвен още с определение от 21.12.18г.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя,че не се установявало ответникът да е извършил акт на насилие по
отношение на молителката В.С.,като от
видеозаписа се виждало,че той нямал заплашително поведение към нея,а
напротив,на няколко пъти сядал до нея на стола,за да успокои малката си дъщеря,която
плаче.Самият факт обаче,че е взел нож,макар и от приборите на масата,и го е
размахвал заплашително към св.Х. е достатъчен,за да предизвика страх у молителката С.,още
повече,че тя се е опитала да предотврати по-тежък инцидент,като отнеме ножа от
бившия си съпруг.Агресията,проявена от ответника,дори и да не е била насочена
пряко върху нея,неминуемо е оказала въздействие върху психиката на
молителката.В подкрепа на това е нейното защитно поведение спрямо по-малкото
дете,което тя е взела на коленете си и
здраво е прегърнала,не само за да го успокои,но и защото се е почувствала
заплашена за себе си и за детето.Отделно от това,от показанията на св.Х. се
установява,че ответникът е отправял обиди към нея,като я е псувал и заплашвал
да я заколи.Настоящата инстанция кредитира показанията на този свидетел предвид
факта,че той е присъствал на самия инцидент и е възприел като очевидец
случващото се,а освен това неговите показания напълно хармонират с показаното на видеозаписа.Твърденията на жалбоподателя,че този свидетел е бил съден за
**** в родината си Л.,което именно провокирало гнева му,останаха изцяло
недоказани.
Следователно,налага се извода,че
жалбоподателят е упражнил спрямо молителките както психическо и
емоционално,така и физическо насилие (спрямо детето Я.).Съдът е наложил мерките
по чл.5,ал.1,т.1,3 и 5 от ЗДДН за максимално установеният от закона срок от 18
месеца именно поради изключително укоримото му поведение.В резултат на това
поведение върху психиката на молителките е оказано отрицателно и вредно
въздействие,като особено силно е то по отношение на неукрепналата детска
психика на двете деца,и особено върху психиката на детето Я.,спрямо което е упражнено и
физическо насилие,а и детето вече е във
възраст,когато разбира в по-голяма степен постъпките на баща си и се е
опитало да го спре.Отделно от това то е
било разстроено от обидите,които бащата е отправял по отношение на майката пред
детето при разговора си с него в училището му.Според СПЕ нощното напикаване на Я.
е в пряка причинна връзка с напрежението
между родителите и непрекъснатите инциденти между тях,провокирани от
поведението на бащата.
В жалбата се твърди още,че актът на
насилие не е извършен осъзнато,целенасочено и съзнателно от ответника,който не
искал и не целял причиняване на физическа болка и страдание на детето си.Актът
бил извършен в състояние на афект,предизвикан от присъствието на свидетеля Х.
на масата,на която били децата му.Настоящата инстанция не споделя тази теза на
жалбоподателя,но дори и да се приеме,че действително той е извършил актът на насилие неосъзнато и
в състояние на афект,това само показва,че
жалбоподателят има сериозни проблеми с овладяването на гнева си,който
гняв може да доведе до агресия,която в никакъв случай не може да бъде
оправдана,нито е била предизвикана от
молителките и която в крайна сметка се е отразила силно негативно върху тяхното психическо и
емоционално състояние.Още един факт,който
подкрепя изводите на районния съд и настоящата инстанция е нарушаването
на заповедта за незабавна защита,което е видно от представения протокол за предупреждение от
14.01.19г.и удостоверение от РП-**** от
28.06.19г.за образувано досъдебно производство по жалба на В.С. против С. А.Х. за това,че на 17.05.19г.не е
била изпълнена Заповед за защита от домашно насилие.
Предвид гореизложеното жалбата се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото следва да се
присъдят разноски на въззиваемите в
размер на 400лв.за адв.възнаграждение пред настоящата инстанция съобразно представените договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските.
Водим от
горните мотиви Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1835/14.05.19г.на ПдРС,1-ви
гр.с.,постановено по гр.д.№ 20229/18г.
ОСЪЖДА С.А.Х.,ЕГН:********** *** да
заплати на В.О.С.,***
разноски от 400(четиристотин)лв.за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: