РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. К., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Красимира Бл. Божакова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20225320200663 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия №. на ОДМВР П., на основание чл. 189 ал. 4
във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на А. В. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. Г. П.
№., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за нарушение на чл. 21 ал. 1 от
ЗДвП.
Недоволно от електронния фиш е останало наказаното лице и е
депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок.
Моли да бъде отменен електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, излага съображения. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. взема становище за
неоснователност на жалбата и потвърждаване на атакувания електронен фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е издаден срещу жалбоподателя в качеството на
1
собственик, на който е регистрирано МПС. Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-дневен срок, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени и гласни доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 03.08.2022 г., автопатрул на РУ на МВР – К., бил дежурен по
контрол безопасност на движението. Намирали се в с. К., ул. . срещу номер .,
в полицейски автомобил. Били оборудван с преносимо автоматизирано
техническо средство ARH CAM * № *. Техническото средство било
настроено съобразно максималноразрешената за участъка за движение
скорост за движение в населено място 50км/ч., като в 09.31 ч. било
констатирано движение на отдалечаващ се л.а. Пежо ** с рег. № **.
Скоростта от 76 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от
автоматизираното техническо средство от 79 км/ч – т.е. след приспаднат
толеранс от минус 3 км/ч. Нарушението било заснето с преносимата система
за видеоконтрол ARH CAM S1 № *, разположено от контролните органи до
платното за движение. Същото е одобрен тип средство за измерване и за
което е издадено Удостоверение №** ATСС е преминало метрологична
проверка, обективирана в Протокол от проверка № **г., при която било
установено съответствие с одобрения тип. Със Заповед № ** г. на
председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. и
оповестена на електронната страница на ДАМТН в т. 31 от заповедта е
определена периодичността на последващите проверки на скоростомерите-
една година, т.е. уредът е валиден до 02.12.2022г. а нарушението предмет на
електронния фиш е извършено на 03.08.2022г. При което следва да бъде
прието, че измерването на скоростта на автомобила е извършено с годно
техническо средство. От служителя на РУ на МВР К. Д. бил съставен
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система
по чл. 10 ал. 1 от Наредба № * г., в който било отразено, че на дата 03.08.2022
г. преносима система за видеоконтрол ARH CAM S1 № * е заснела статични
изображения с номера от ** до **, с начален час на работа 08: 10 ч. и краен
час на работа 10: 30 ч. и с място на контрол с. К., ул. „.“ срещу № ., посока на
движение на контролираните автомобили – отдалечаващи, където е действало
общо ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
Последвало издаване на процесния електронен фиш. В същия било посочено,
2
че автомобилът се е движил в посочения пътен участък с установена скорост
от 76 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 50 км/ч. В
ел.фиш било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е
било с 26 км/ч. Отбелязано било и че нарушението е извършено в условията
на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ел.фиш серия К.
№*. Предвид това за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189 ал.4 във вр. с чл. 182 ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя като собственик, на
който е регистрирано превозното средство, била наложена глоба в размер на
200лв. Същият не е посочил различно от него лице, което е било водач на
превозното средство по време на нарушението.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл. 21 ал. 1
от ЗДвП от страна на водача на лек автомобил П. ** с рег. № **, тъй като
същият се е движил със скорост от 79 км/ч при разрешена в конкретното
място скорост от 50 км/ч. Касае се за ангажиране на
административнонаказателна отговорност на правен субект, който е посочен
по изричните разпоредби на закона - чл. 188 ал.1 от ЗДвП, собственикът на
превозното средство, който се наказва за нарушението, което е извършено с
МПС, освен ако не посочи лицето, на което да е предоставил управлението на
същото. Административнонаказващият орган няма задължение, а
жалбоподателят има право, предвидено в нормата на чл. 189 ал. 5 от ЗДвП,
ако не е съгласен с данните от фиша, в законоустановения срок от
получаването му да представи в ОДМВР П., С. П.П. писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. В процесния случай това право не
е било упражнено от жалбоподателя, нито се възразява в посочения смисъл.
Правилно е определен и размера на глобата 200 лв. съобразно конкретното
превишение на скоростта и извършване на нарушението при условията на
повторност.
Обжалваният електронен фиш отговаря на изискванията на чл. 189 ал.
4 от ЗДвП, като в него са посочени териториалната структура на М. на в. р.,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час
на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, лицето, на
което е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушената разпоредба, размерът на глобата, срокът, сметката и начини за
3
доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с преносимо
автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че отговаря на
установените технически изисквания и е преминало съответната проверка. По
отношение на това обстоятелство, като част от административната преписка
са представени протокола от извършената проверка, както и протокол за
използване на автоматизираното техническо средство от ** г. От последния
се установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, конкретното мобилно АТСС, режима на
измерване, начало и край на работа и броят на установените нарушения и
свалените статични изображения. В приложения към преписката снимков
материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на автомобила
79км/ч. В Протокола от проверка изрично е отбелязано, че при техническото
средство при реални условия грешката при измерване на скоростта е + - 3
км/ч до 100 км/ч и + - 3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на
нарушителя от измерената скорост - 79 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч
толеранс, поради което наказуемата скорост е 76 км/ч.
Възражението на защитата се свързват с посоченото в електронния фиш
основание за налагане на санкцията, която била непълна, което го лишавало
от възможността да разбере за какво нарушение се наказва. С електронния
фиш жалбоподателят е наказан на основание чл. 189 ал.4 във вр. чл.182 ал. 4
от ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21 ал.1 от
ЗДвП посочва стойностите на скоростите, които водачите на превозни
средства е забранено да превишават, като определената за категория В,
какъвто е процесният автомобил, за населено място е 50км/ч. В случая
жалбоподателят е превишил посочената скорост, управлявайки автомобила
със скорост 79км/ч., а след отчетения толеранс 76км/ч., като превишението
му, изрично е посочено във фиша - 26км/ч. При подобно превишение
разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП предвижда налагане на наказание
глоба в размер на 100 лв. В електронния фиш обаче е посочено, а и от
доказателствата по делото, се установява, че А. вече е бил наказван за
нарушение на скоростта по чл. 21 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, като на основание
чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП му е била наложена глоба в размер на 50лв. с
електронен фиш серия К. №*, който видно от приложената справка от АИС
АНД е влязъл в законна сила на 28.04.2022г. Т.е. процесното нарушение е
извършено при условията на повторност, доколкото е извършено в
4
едногодишен срок от наказването на жалбоподателя за същото по вид
нарушение. Посоченото налага извода, че с атакувания фиш е била приложена
правилно санкционната разпоредба на чл.182 ал.4 от ЗДвП, относима за
случаите на повторни нарушения. Правилно е определен и размера на
санкцията в двойния размер на тази по чл. 182 ал. 1 т. 3 от ЗДвП- 200лв.
Действително, както се сочи в жалбата, в електронния фиш не е отразена
връзката между двете разпоредби, но от описанието на нарушението, в което
ясно се посочва, че е извършено в населено място при действащо общо
ограничение на скоростта 50км/ч., както и изрично посоченото превишение от
26км/ч., за което се наказва, несъмнено сочи, че
административнонаказателната разпоредба на чл. 182 ал.4 от ЗДвП е
обвързана с чл. 182 ал.1 т.3 от ЗДвП. В последната разпоредба размерът на
административното наказание е посочен във фиксиран размер, като и от тази
гледна точка, след като конкретната стойност на наказанието не е
предоставена на някаква преценка на наказващ орган в рамките на определени
минимум и максимум, жалбоподателят по никакъв начин не е лишен от
възможността да разбере за какво нарушение се наказва, нито какво е
основанието на налагане на санкцията. Размерът на наложената глоба, както
се каза, е фиксиран в закона и не подлежи на корекция.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от
АПК и чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия №. на ОДМВР П., с който на
5
основание чл. 189 ал. 4 във вр. чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, на А. В. А., ЕГН
********** от гр. С., ул. Г. П. №., е наложена глоба в размер на 200.00 лв. за
нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН ********** от гр. С., ул. Г. П. №., да заплати на
О. д. на М. на в. р. - П. сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
К.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6