Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260279 21.04.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7489 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Ищцата В.Н.А., ЕГН: **********,***, чрез пълномощник адв. Д.П., е предявила против Г.Д.А., ЕГН: **********,***, искове за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № **, том **, дело № ***/ 25.05.1999 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, до размера на 1/3 идеална част от имота, както и за разваляне на договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № **, том **, дело № ****, дело № ***/ 04.06.2001 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, до размер на 1/9 идеална част от имота, поради виновно неизпълнение на договорните задължения на ответника, ведно с иск за осъждане на ответника да й върне собствеността и предаде владението върху 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.510.380.
В исковата молба е посочено, че страните били съответно майка и син, като на 25.05.1999 г. сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № **, том **, дело № ***/ 25.05.1999 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, по силата на който ищцата, прехвърлила на ответника, срещу задължението да се грижи всестранно за задоволяване на всичките им заедно със съпруга си, битови и лични нужди докато са живи, следния имот: 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в **********************, с площ от 1 259 кв.м. Също така на 04.06.2001 г. страните сключили и друг договор, отново за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по нотариален акт № **, том **, дело № ****, дело № ***/ 04.06.2001 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, за следния имот: 1/9 идеална част от имот № ***по плана на кв. ********- III етап гр. *****, с площ 727 кв.м., представляващ празно дворно място. Отделно от това, с нотариален акт за дарение № **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 27.07.2017 г. на Нотариус ***** ********* *********, рег. № ***, братът на ищцата й дарил неговите идеални части от следните два имота: 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.512.88, находящ се в **********************, с площ от 524 кв.м и 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.510.380, находящ се в **********************, с площ от 722 кв.м. Тези два имота били образувани от едно дворно място, цялото с площ от 1 259 кв.м. В последствие с нотариален кат за установяване на собственост по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 30.11.2017 г. на Нотариус ***** ********* *********, рег. № ***, ищцата била призната за собственик по давностно владение по наследство, както и по дарение на имоти: ПИ с идентификатор 56784.512.88, с площ от 524 кв.м. и на 5/9 идеални част и от ПИ с идентификатор 56784.510.380, с площ от 722 кв.м. По този начин двата имота- с идентификатор 56784.512.88 и с идентификатор 56784.510.380, били образувани след разделяне на дворното място, описано в нотариалния акт от 1999 г., а описаният имот в нотариалния акт от 2011 г. бил идентичен с ПИ с идентификатор 56784.510.380, на който ответникът се явявал собственик на 4/9 идеални части. Съпругът на ищцата и баща на ответника- Д. Г.А., починал през 2005 г., но и по отношение на него ответникът не изпълнявал задълженията си за гледане и издръжка. Неизпълнение имало и спрямо ищцата, която живеела сама в гр. П., докато синът й живеел в гр. С. и въпреки че реализирал доходи, не посещавал майка си, не се интересувал от нея и не я подпомагал финансово. Ищцата получавала пенсия в нисък размер- 355, 82 лева, която не можела да покрие нуждите й от спокоен живот. Здравословното й състояние не било добро, налагало се да си купува постоянно лекарства, имала издадено ЕР на ТЕЛК с 76 % намалена работоспособност, била и с много заболявания. Няколко пъти била приемана за лечение и в болница, като през м. октомври 2019 г. претърпяла операция „перде“ на окото на стойност 800 лева, които платила трудно само със свои лични спестявания. Сама осигурявала издръжката си, сама си плащала разходите по домакинството, като ответникът не участвал по никакъв начин в грижи за нея, нито й осигурявал помощ. Изпитвала напрежение и тревожност, не можела да разчита на друг свой близък, а ответникът не изпълнявал задълженията си по двата договора. В този смисъл моли същите да бъдат развалени, като се осъди ответникът да върне и собствеността по отношение на ПИ с идентификатор 56784.510.380. С допълнителна молба посочва, че въпреки че след сделките между страните ищцата станала собственик на имот с идентификатор 56784.512.88, тя имала правен интерес да развали и този договор, предвид неизпълнението на купувача, като за този имот не искала връщане на собствеността. Претендира и разноските по делото. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който се оспорва иска. Излагат се съображения за недопустимост на иска в частта досежно имот с идентификатор 56784.512.88, който вече не бил в патримониума на ответника, а бил собствен на ищцата с нотариалния акт за обстоятелствената проверка. По единият оспорен договор бащата на ответника не бил страна, а трето лице, по отношение на което се поемали грижите (бенефициер). Той не можел да иска развалянето на договора, като този иск се погасявал с общата петгодишна давност, считано от случая от смъртта на лицето, или към 12.05.2010 г. искът за ½ идеална част от прехвърленото имущество се явявал погасен по давност. Оспорват се твърденията в исковата молба за неизпълнение на договорите, като ответникът твърди, че бил изправна страна по тях. Още към момента на подписването на договорите ищцата знаела, че ответникът живее и работи в гр. С., като тя никога не била претендирала да живеят заедно. Майката посещавала сина си, той също идвал да й гостува, предоставял й парични средства и различни продукти, дори я бил поканил да живее с неговото семейство в гр. С., но тя отказала. Оспорват се твърденията за имущественото състояние на ищцата, както и за недостига й на средства- тя имала спестявания, получавала и рента от наследствени земеделски земи. Производството по делото било резултат на чуждо влияние върху нея, от нездрав интерес към имотите. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. С допълнителна молба поддържа становището си за липса на правен интерес от разваляне на договора по отношение на имота, който ищцата в последствие била придобила. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си ответникът поддържа отговора. Също представя писмена защита.
След преценка на събраните по
делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
от фактическа страна следното:
Видно от нотариален акт № **, том **, дело № ***/ 25.05.1999 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, ищцата й съпругът й Д. Г.А., прехвърлят на ответника, срещу задължението да се грижи всестранно за задоволяване на всичките им заедно битови и лични нужди докато са живи, следния имот: 1/3 идеална част от дворно място, находящо се в **********************, с площ от 1 259 кв.м.
Видно от нотариален акт № **, том **, дело № ****, дело № ***/ 04.06.2001 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, отново за покупко- продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, ищцата продава на ответника следния свой имот: 1/9 идеална част от имот № ***по плана на кв. ********- III етап гр. ****, с площ 727 кв.м., представляващ празно дворно място.
С нотариален акт за дарение № **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 27.07.2017 г. на Нотариус ***** ********* *********, рег. № ***, братът на ищцата- В. Н. В. й дарява неговите идеални части от следните два имота: 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.512.88, находящ се в **********************, с площ от 524 кв.м и 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.510.380, находящ се в **********************, с площ от 722 кв.м.
С нотариален акт за установяване на собственост по обстоятелствена проверка № **, том *, рег. № ****, дело № ***/ 30.11.2017 г. на Нотариус ***** ********* *********, рег. № ***, ищцата е призната за собственик по давностно владение по наследство, както и по дарение на имоти: ПИ с идентификатор 56784.512.88, с площ от 524 кв.м. и на 5/9 идеални част и от ПИ с идентификатор 56784.510.380, с площ от 722 кв.м.
За процесните имоти са представени удостоверения за данъчни оценки и скици от кадастъра.
По делото е приета и съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след съответните справки е установило, че ПИ с идентификатор 56784.512.88 е образуван от имот № **, за който е отреден УПИ VII кв. 60 по плана на кв. „******“ и е с площ от 524 кв.м., а ПИ с идентификатор 56784.510.380 е образуван от имот № ***, за който е отреден УПИ III-5100380 и е с площ от 722 кв.м. Към заключението са приложени и скици на имотите.
Видно от препис- извлечение от акт за смърт, единият прехвърлител по процесните договори- Д. Г.А., е починал на 12.05.2005 г.
Представена е медицинска документация за здравословното състояние на ищцата- разпореждане от НОИ за отпускане на пенсия, ЕР на ТЕЛК за пожизнено определена 76 % неработоспособност, 7 броя епикризи, резултати от изследвания, рецептурна книжка.
Като писмени доказателства са представени вноски бележки за платени местни данъци и такси на имотите, както и за платени сметки за ток и вода.
Ответникът представя удостоверение за адресна регистрация в гр. С. от 1996 г., както и копие от трудова книжка.
Представени са документи във връзка с отношенията между ищцата и починалия й брат- В. Н. В. (пълномощно, нот. акт за дарение, генерално пълномощно, списък със свидетели, договор с хоспис за възрастни, препис- извлечение от акт за смърт), както и данни за висящо исково производство (искова молба, отговор, съдебно удостоверение), които доказателства съдът намира за неотносими към предмета на настоящия спор.
Страните на няколко пъти дават обяснения в хода на делото. Ищцата признава, че ответникът й предложил да живее с него в гр. С., но тя не искала да ходи далеч от своя дом. Отрича синът да идвал редовно да я вижда, идвал само служебно покрай работата си и по празници. Дори не й бил купил един хляб, а обратното- тя му давала пари. Имала малки доходи от рента на земеделски земи. Действително синът й бил купил телефон, но тя не го ползвала. Не й се обаждали и внуците, не искала да те да носят нейната фамилия, не го заслужавали. Ответникът заявява, че случайно разбрал, че майка му незаконно придобила от брат си имот и искала сега да вземе и неговия, за да стане едноличен собственик и да може да се разпорежда, но тази схема била измислена от друг, който искал да се възползва от имота. От 1995 г. живеел в гр. С. и си идвал още, когато баща му бил жив, за да му покрива дълговете. Купил й телефон, за да имат връзка, дори били настроени бързи клавиши за избиране на него и внуците. Ищцата дала пари на внука си, когато кандидатствал за гимназия, за да има за частни уроци, като тя посочила и на ответника къде са й другите спестени пари около 8 000 лева. Синът й четирикратно й предложил да й купи апартамент до него в гр. С., но тя отказала. В последното с.з. ищцата поддържа тезата си, че ответникът нямал уважение към нея и настроил дори децата си против баба им, като тя се срамувала от сина си и искала да си вземе имота. Ответникът от своя страна отрича обвиненията спрямо него, като заявява, че дори искал да я вземе при себе си в гр. С., както и, че майка му била използвана от трети лица, които искали да й вземат имота. Твърди, че тя можела да иска от него само грижи и пари, но не и връщане на имота.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на по двама свидетели, ангажирани от всяка от
страните (протокол от с.з. от 16.11.2021 г.). Св. Б.А.Х.- съсед на ищцата в кв.
„******“, посочва, че тя не живеела там, а в кв. „******“. Ответникът не идвал
в имота й на ул. „******“, той си живеел със семейството в гр. С., като
свидетелят не го бил виждал да идва при майка си. Жената била възрастна и имала
заболявания, като се грижела за брат си преди той да почине. Средствата не им
стигали, синът й не давал издръжка, нито пък й оказвал помощ. Имала проблеми в
отношенията си със снахата, не й давали да се вижда със внучетата си, което й
тежало. Иначе към съседските деца се държала като с близки- давала им плодове и
зеленчуци, радвала им се. Като неин съсед имал наблюдения в имота, който го
обработвали ищцата и брат й приживе. Тя изпращала на сина си продукция от двора
към гр. С.. Св. Ж. Д. Ж.- също съсед на ищцата и познат на семейството от дълги
години, заявява, че тя сега не живеела до тях, а била сама в ж.к. „******“,
като идвала само лятно време. Ищцата му се оплаквала, че трудно се справя сама
и имала нужда от пари и грижи, а страдала и от болести. Споделяла, че очаквала
повече от сина си, който не се интересувал от нея и не идвал в къщата. За брата
на ищцата се грижела тя, а той бил във влошено здраве. Ищцата нямала странични
доходи, гледала зеленчуци в двора и изпращала продукция на сина си в гр. С..
Св. Д.А.Б.- роднина на страните, посочва, че ищцата (нейна вуйна) и съпругът й
прехвърлили на ответника имот срещу задължение за издръжка и гледане. Синът бил
инженер и се установил да живее в гр. С., но винаги полагал грижи за майка си,
като идвал редовно и й давал пари, купил й телефон, който той плащал, за да
имат постоянна връзка. Тя също му ходела на гости в гр. С., но отказала да
живее там, макар че имало възможност ответникът да й купи съседен до него
апартамент. Внуците идвали тук, за да виждат баба си. Когато братът на ищцата
се разболял, ответникът го настанил в хоспис и плащал разходите му там. Ищцата
се снабдила с нотариален акт за целия имот, като елиминирала сестра си и
настоящият имотен спор бил, защото тя била подведена от някой да си вземе
имота, който го искал за себе си. Отношенията между свидетелката и ищцата били
студени, формални, двете не поддържали връзка, нещата покрай нея ги знаела от
ответника. На нея вуйна й не се била оплаквала, че няма средства или пък, че
има нужда от помощ. Св. О.К.С.- също съсед на ищцата, посочва, че ответникът редовно
всяка седмица идвал от гр. С. при майка си. Той живеел в столицата, като си
купил апартамент със заем и бил канил майка си да живее при него, но тя
отказала, въпреки че той й предложил да й купи отделен апартамент до неговия.
Не се разбирала и със снаха си, бабата била властна и обичала да командва.
Ищцата живеела основно в апартамента си в ж.к. „******“. С брат си живеели в
имота в кв. „******“, обработвали мястото, продавали продукцията. Когато брат й
се разболял, за него се грижел ответникът финансово, като плащал за лечението
му. Ищцата изпращала продукция и на сина си по шофьори в гр. С.. Не бил виждал
децата на ответника, не знаел защо са се влошили отношенията между страните.
Ищцата представя още и документи
за собственост на имот, придобит от съпруга й, находящ се в гр. ****, ж.к. „******“,
бл. *****, вх. **, ет. ***, ап. ***, с площ от 85, 22 кв.м.- договор за
покупко- продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ (отм.) и протокол за
избор на жилище.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на
собственост срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото
право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор- на
изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, поради което в тежест
на приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора.
В случая е предявен иск за
разваляне на два валидни договора за гледане и издръжка от единия от прехвърлителите
по сделката, като другият прехвърлител е починал. Няма спор по делото, че
ищцата, заедно с вече покойния си съпруг, са прехвърлили през 1999 г. на сина
си общо двамата 1/3 идеална част от дворно място, срещу задължението за
издръжка и гледане, а по- късно през 2001 г. ищцата самостоятелно е прехвърлила
на ответника отново по същия начин- продажба чрез поемане на задължение за
издръжка и гледане, друг,
но вече неин собствен, а не СИО недвижим имот- 1/9 идеална част от празно
дворно място. В последствие чрез дарение от брат си на идеални части и въз
основа на нотариален акт по обстоятелствена проверка, ищцата е придобила изцяло
собствеността на първия прехвърлен имот и собствеността на 5/9 ид. части от
втория, като по отношение на новообразуваните два имота съответно с
идентификатор 56784.512.88 и с идентификатор 56784.510.380 по делото беше
приета СТЕ от вещо лице- геодезист, която установява идентичност между имотите,
предмет на атакуваните сделки и тези по действащата кадастрална карта. По
делото следва да се обсъди въпросът изпълнено ли е задължението на приобретателя,
за да се породи основанието за разваляне на някое от съглашенията досежно
имотите.
Общият принцип, заложен в чл. 87
ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни
права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с
неговото сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като
преобретателят трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на
грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда
основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта
на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на прехвърлителя
от грижи и издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на
грижите.
На първо място, следва да се
отбележи, че по общо правило един двустранен договор
се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът отговаря с едностранно
изявление от кредитора, което трябва да
съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече е
настъпил, или пък той настъпва по
силата на изявлението. Ако посоченият срок е подходящ, ефектът на развалянето
настъпва в случай, че
длъжникът не изпълни до изтичането му, а пък ако изявлението не съдържа срок или той е недостатъчен, ефектът на развалянето настъпва, ако
длъжникът не изпълни до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. Затова с исковата молба може да бъде развален всеки
двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за
изпълнение, не е посочен никакъв срок или посоченият срок е недостатъчен.
Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни в хода
на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на
обстоятелствата срок. В тази връзка се явява без никакво
значение обстоятелството, че в случая липсва отправено писмено предупреждение
преди подаване на исковата молба, тъй като с нея ищцата валидно може да упражни
правата си да развали процесния договор.
На второ място, прието е, че съдържанието на насрещните права и
задължения по един алеаторен
договор като
настоящия се определя по съгласие на страните, които според чл. 9 от ЗЗД могат
свободно да определят това съдържание, доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави. Специфичността на съдържанието на задължението за
гледане следва от постигнатото от страните съгласие с оглед конкретиката на
всеки отделен случай, предвид
жизнените и битови нужди на прехвърлителя и възможността му да се справя сам.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в пълния й обем и
независимо дали продавачът по алеаторния договор има собствени средства за
издръжка. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20
от ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи. В
представения по делото нотариален акт от 1999 г. задължението на купувача е
посочено като „да се грижи всестранно за задоволяване на всички битови и лични
нужди“ на родителите си до края на живота им, а в нотариален акт от 2001 г.
задължението на сина спрямо майката е „да я издържа и гледа до края на живота
й“. След като липсва конкретика по отношение на задължението на приобретателя, посочено
общо като задължение за гледане и издръжка до смъртта на прехвърлителя, то според съдебната практика
издръжката следва
да включва всичко- изцяло храна, режийни разходи, дрехи и други според
нуждите на прехвърлителя,
без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите
си, както и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите да се справя сам. За да е налице точно изпълнение
на същия от страна на длъжника, той следва да предоставя ежедневно и
непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора, в обем да бъдат задоволени
нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди. Точното изпълнение на поетите
задължения изисква кредиторът да получи желаните от него грижи и натурална издръжка
непрекъснато и ежедневно.
В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и
издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение,
което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а
не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства обаче не се установява изпълнение на договора от страна
на ответника, а както вече посочи, изцяло в негова тежест е да докаже, че той е
осигурявал грижи и издръжка на прехвърлителя си. По делото няма спор, че ответникът
живее и работи в гр. С. от повече от 25 години, още преди първата атакувана с
иска сделка. Макар и да са налице противоречиви показания за това колко често
ответникът е ходил при майка си, доколкото от разпитаните две групи свидетели
се установяват различни неща- от една страна, че той само епизодично я
посещавал през годините и от друга- че той редовно всяка седмица си пътувал,
съдът намира, че дори и да се приеме, че ответникът често е бил при ищцата,
това не представлява гледане и издръжка по смисъла на договорите. Освен това
дори от свидетелите на ответника не се установява какви точно грижи той е
полагал за нея, в какво реално се е изразявала помощта му, предоставял ли е
финансови средства и в какъв размер и т.н. Посочва се, че й бил закупил
телефон, за да имат връзка, който заплащал, но това действие не може да бъде
определено като предоставяне на дължимата грижа, а е най- естествена проява на
заинтересованост на дете към родител, когато те не живеят заедно. Задължението
по договора за издръжка и гледане принципно е неделимо и продължително, като неделимо
означава, че е недопустимо то да се разделя на периоди, да не се извършва
цялостно или пък да не се предоставя в пълен обем, а под продължително се
разбира, че то е дължимо ежедневно, постоянно и по всяко време. Нито едно от
тези неща обаче не се доказва по делото, като е без значение обстоятелството
дали ответникът е поел ангажимент към издръжката на вуйчо му приживе, чрез
осигуряване на настаняването му в хоспис и заплащане на разходите за това, тъй
като тези отношения не са предмет на атакуваните сделки и касаят морални
задължения към близки роднини. Действително по делото се доказа, че синът е
предлагал нееднократно на майка си да й закупи апартамент в съседство с неговия
в гр. С., като тя не се е съгласила да живее там. Това обстоятелство обаче не
означава, че кредиторът отказва да приеме полаганите спрямо него грижи, нито
пък, че така става неизправна страна, защото не приема предоставеното му
изпълнение. Право на кредитора е търси точно изпълнение по договора, като ако
длъжникът счита, че с действията си кредиторът отказва предоставеното му
изпълнение (каквато хипотеза не е настоящата, защото тук не става въпрос за
даване на издръжка или гледане, а за предложение двамата да живеят близо един
до друг), то той е следвало да иска незабавно от съда трансформация на
задължението му от натурално в парично, за да може длъжникът да остане изправен,
защото в противен случай е налице неизпълнение на задължението му. Пак в тази
връзка е правно ирелевантно съображението в отговора, че ищцата се била съгласила
години наред договорите да се „изпълняват“ по този начин, защото не била
предявявала до момента претенции спрямо ответника и нямала възражения против
него и едва в последно време под чужди давления променила позицията си. Както
вече по- горе се посочи, длъжникът по договора трябва да достави на кредитора
непосредствено задоволяване на неговите нужди или дължи гледане и издръжка в пари.
Натуралната престация на приобретателя включва всички действия по осигуряване
на нормален бит и домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на
прехвърлителя, както и такава с нравствен елемент- уважение и внимание, като
всякакви епизодични прояви на заинтересованост не представляват полагане на
грижи. От събраните гласни доказателства, включително и от обясненията на
страните, става ясно, че майка и син не са били особено близки помежду си, че
имат проблемни отношения, стигащи понякога дори до нетърпимост, проявявана и в
изявленията им по време на делото. При това положение няма как да се приеме, че
договорът между тях е изпълнен с изискуемото по закон съдържание в морален
аспект за членовете на едно семейство и оттук- съществуващата правната връзка
не отговоря на целта, с която трябва да се сключва този вид сделка.
Отделно от горното, по делото са
представени писмени доказателства за влошено здравословно състояние на ищцата,
изискващо закупуване на лекарства и медикаменти, а също така са налице данни и
за неин болничен престой през годините на няколко пъти, включително и за
операция на очите. Не се установява обаче в тази връзка оказвана помощ от
ответника- финансова или по друг начин, а дори само с оглед възрастта на жената
такава е била наложителна, поне за оказване на подкрепа с оглед спокойствие на
болния. Също така по отношение на консумативните разходи в нейното домакинство-
за битови сметки, за данъци и т.н., отново ищцата представя доказателства, че
сама си ги е покривала, въпреки ограничените си доходи от пенсия. Действително
тя признава, че получавала рента от земеделски земи, но сумата е в съвсем
минимален размер от 200 лева на година, което е незначително с оглед нуждите й.
Ответникът излага твърдения, че тя имала спестени пари, че дори му предлагала
да даде за уроци на внука си, но и да се приеме, че това действително е така,
за което няма никакви доказателства, освен изявлението на длъжника по договора,
това обстоятелство пак не освобождава приобретателя от задълженията му към
прехвърлителя. Самият договор не поставя изискване изпълнението по него да е
обусловено единствено, ако кредиторът е в невъзможност сам да си осигури
гледане и издръжка. Изпълнението се дължи безусловно, като то произтича от
възмездния и алеаторен характер на договора, изискващ насрещна престация на
ответника, а естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане е
такова, че всяка една форма на неизпълнение- частично, забавено или неточно, се
приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето на съглашението.
В случая дори не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 87 ал. 4 от ЗЗД за незначителност на неизпълнението, защото ответникът не доказа конкретно
положени грижи или оказване на необходимата и съответстваща подкрепа и помощ,
още по- малко пък давана парична издръжка за периода от сключване на договорите
до момента на иска. Задълженията по договора на длъжника не са били извършвани
цялостно и не са били изпълнявани в пълния им обем, а това са достатъчни
основания да се приеме, че са налице изискуемите предпоставки за разваляне и на
двата договора.
В отговора е направено възражение
за изтекла погасителна давност за иска за разваляне на договора по нотариален
акт № **, том **, дело № ***/ 25.05.1999 г. по описа на
Нотариус **** ****, рег. № ***,
в частта досежно правата на починалия прехвърлител Д. Г.А.- съпруг на ищцата и
баща на ответника. Възражението се поддържа и в писмената зашита, като следва
да бъде разгледано по същество. Принципно искът за разваляне на договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се погасява с
изтичане на 5- годишна давност, като според задължителната съдебната практика (решение
по чл. 290 от ГПК с № 346/ 04.10.2011 г. на ВКС по гр. дело № 341/ 2010 г. на IV г.о.) в случай на смърт на
прехвърлителя давността тече от деня на смъртта. Пренесено към настоящия
случай, това означава, че доколкото бащата прехвърлител е починал на 12.05.2005
г., петгодишният давностен срок за разваляне на договора изтича на 12.05.2010
г., а настоящата искова молба е подадена 10 години по- късно- на 29.06.2020 г.
При това положение, възражението за изтекла давност се явява основателно и
следва да се уважи, като доколкото с конкретния договор е прехвърлена 1/3 ид.
част от имота и за половината от нея или за ½ (частта на починалия
кредитор) има изтекла давност, то до размер от 1/6 ид. част от имота искът се
явява неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид всичко изложено по- горе, искът следва да
бъде частично уважен, като първият договор за издръжка и гледане се развали
само до притежаваните от ищеца 1/6 идеални части от правото на собственост върху
имота, описан в нотариалния акт, като за останалата си част претенцията следва
да бъде отхвърлена, а вторият договор за издръжка и гледане се развали изцяло
до прехвърлената част.
По делото освен горните искове за разваляне на
договорите е направена и изрична претенция за осъждане на ответника да върне
собствеността и предаде владението върху притежаваните от него 4/9 ид. части от
имота по втората сделка. С уважаване на иска не настъпва по закон задължението
за фактическо предаване на собствеността, върху която купувачът е изгубил
правата си след като съдът е развалил договорът, по който той ги е придобил и
именно в тази връзка в случай, че се иска и предаване на владението, е
необходимо да се предяви самостоятелно и такава претенция. По делото за първия
имот с идентификатор 56784.512.88 ищцата изрично в уточняващата си молба
посочва, че не иска връщане на имота, но досежно втория имот с идентификатор
56784.510.380 в хода на процеса се поддържа такова искане. Разгледано по
същество обаче, същото е неоснователно, доколкото ответникът не упражнява
никаква фактическа власт по отношение на въпросния имот, тъй като, както вече
се установи, той от много години живее в гр. С. и не осъществява физически
владение на този имот, което е задължителна предпоставка за уважаването на
претенцията за предаване на имота. При това положение този иск, предявен като
самостоятелен, следва да бъде отхвърлен, доколкото ответникът не се намира в
имота, който се иска той да се осъди да предаде на ищцата.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК, на всяка от страните се дължат разноски по
съразмерност, съответно- с оглед уважената и за отхвърлената част от иска. Ищцата
с определение на съда № 6668/ 30.06.2020 г. е освободена от внасянето на
държавна такса, но не и от разноски, като е заплатила такива за вещо лице по
СТЕ в общ размер на 273 лева, както и такса за издаване на три съдебни
удостоверения в общ размер на 15 лева. Ответникът също е направил разходи за такса
за издаване на едно съдебно удостоверение в размер на 5 лева. Нито една от
страните не представя доказателства за направени разходи за адвокатско
възнаграждение на пълномощниците си, като в тази връзка са представени само
договори за правна защита, без хонорари в тях, поради което суми в тази връзка
не следва да се присъждат на никой. Така по съразмерност, на страните се дължат
разноски, както следва: на ищцата- 183, 27 лева, а на ответника- 1, 81 лева.
Предвид освобождаването си от държавна такса и с оглед уважената част от иска,
ответникът следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
сумата от 178, 47 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ договор за покупко- продажба на недвижим имот, прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № ***/ 25.05.1999 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, до размера на собствените на ищцата В.Н.А., ЕГН: **********, 1/6 (една шеста) идеални части от ПИ с идентификатор 56784.512.88, с адрес на имота: **********************, с площ от 524 кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, с която се иска развалянето на договора по отношение на ответника Г.Д.А., ЕГН: **********, до размера на прехвърлената 1/3 идеална част от имота.
РАЗВАЛЯ договор за покупко- продажба на недвижим имот, прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № ****, дело № ***/ 04.06.2001 г. по описа на Нотариус **** ****, рег. № ***, до размера на прехвърлените от ищцата В.Н.А., ЕГН: **********, на ответника Г.Д.А., ЕГН: **********, 1/9 (една девета) идеални части от ПИ с идентификатор 56784.510.380, с адрес на имота: **********************, с площ от 722 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.А., ЕГН: **********,***, против Г.Д.А., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху 4/9 идеални части от ПИ с идентификатор 56784.510.380, с адрес на имота: **********************, с площ от 722 кв.м.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН: **********,***, да заплати на В.Н.А., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 183, 27 (сто осемдесет и три лева и двадесет и седем стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА В.Н.А., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.Д.А., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 1, 81 (един лев и осемдесет и една стотинки) лева, изчислени по съразмерност.
ОСЪЖДА Г.Д.А., ЕГН: **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд- Пловдив сумата от 178, 47 (сто седемдесет и осем лева и четиридесет и седем стотинки) лева, представляваща държавна такса по настоящото производство, изчислена съразмерно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
Вярно
с оригинала.
АД